Силата

Глава 9

Ясната цел накара Оби-Уан да се почувства силен отново. Той и Си Триймба решиха да претърсят арконянската част на „Монумент“. Логично беше да отхвърлят първо най-лесното.

Оби-Уан и Си Триймба успяха да преровят кухните, складовете, помещенията за упражнения и коридорите, без да изглеждат подозрително. Си Триймба дори спусна Оби-Уан в боклукчийските шахти, за да огледа и там. Не откриха нито следа от задигнатите термокоми.

— Налага се да претърсим каютите, Си Триймба — каза Оби-Уан, махайки парче боклук, залепено за косата му. Момчето въздъхна. По каютите имаше над четиристотин арконянски миньори. Просто не можеше да си представи как ще му позволят да претърси каютите им.

— Това не е проблем, Оби-Уан — отговори Си Триймба.

Оби-Уан беше забравил как мислят арконянците. Те нямаха думи за „аз“ и „мое“. Затова Си Триймба премина и претърси всяко скришно място и складово помещение в каютите. Стотици пъти арконянците попитаха: „Какво правим ние?“

Всеки път Си Триймба простичко отговаряше:

— Ние търсим нещо, което сме загубили.

При което арконянците пак задаваха въпрос:

— Ние можем ли да помогнем да го намерим?

А Си Триймба отвръщаше:

— Ние не се нуждаем от съдействие.

След тези реплики Си Триймба и Оби-Уан претърсиха стаята и си тръгваха.

Но не всички работници на „Аркона Минерал Харвест“ бяха арконянци. Някои бяха ниски миърянци със сребристи коси, завръщащи се на Бендомиър, а други бяха човеци. Оби-Уан трябваше да е внимателен с тях. Неведнъж се налагаше да използва Силата, за да убеди някой свадлив миньор, че трябва да го пусне да търси.

Беше изморителна работа за все още неоздравял човек, но Оби-Уан пренебрегна собствената си болка и отпадналост. Джедаят не се предаваше пред такива трудности.

След един дълъг ден Оби-Уан и Си Триймба отидоха в кухнята за късна вечеря. Оби-Уан изяде пълна порция печена птица горак с венчелистчета от мала от Алдераан. Си яде арконянски гъби с дактил — вид жълт амонячен кристал. Храната на арконянеца ухаеше… хубаво. Гъбите не бяха лоши, но дактилът миришеше като отрова.

Оби-Уан сбръчка нос.

— Кой би могъл да яде подобно нещо?

Си Триймба се усмихна. Очите му заискриха.

— Някои същества се чудят как човеците могат да пият вода и въпреки това на вас ви харесва. Дактилът ни е необходим, както на вас — водата.

След като каза това, той взе малко жълти камъни, пъхна ги в устата си и ги схруска като бонбони.

Когато Оби-Уан се пресегна да вземе сол, Си Триймба уплашено дръпна чинията си.

— Солта увеличава нуждата ни от дактил сто пъти — обясни Си Триймба. — Тя е много опасно вещество за арконянците.

Оби-Уан поръси със сол ястието си от птица горак.

— Всички ние си имаме отрови, предполагам — развеселено каза той, отхапвайки залък.

Си Триймба се ухили срещу него и се зае с дактила. Беше почти като да си в Храма и да се храниш с Бант или Рийфт, помисли си Оби-Уан. Приятелите му липсваха, но той започваше да харесва Си Триймба все повече. Арконянецът притежаваше кураж и решителност, които го впечатляваха. А и Оби-Уан осъзнаваше, че е нужна много смелост, за да може арконянецът да се отдели от групата си и да помага на един чужденец.

— Знаеш ли — отбеляза Оби-Уан, — има едно нещо, което не разбирам. Джемба спретва хубаво шоу. Но усещам, че се страхува от Клат’Ха и арконянците.

Си Триймба глътна хапка дактил и гъби.

— Ние мислим, че си прав, Оби-Уан. Той се страхува от нас. Макар да нямаме такова намерение, той мисли, че ние ще го унищожим.

— Как така? — попита Оби-Уан.

— В „Офуърлд Майнинг“ шефовете и надзирателите трупат богатства, докато редовите миньори не изкарват нищо. Много от тях са роби. А в „Аркона Минерал Харвест“ нямаме главатари, нито надзиратели. Всеки работник получава част от печалбата. Това не безпокоеше „Офуърлд“, докато Клат’Ха не стана главен бригадир. Тя се свърза с по-добрите работници от „Офуърлд“. На тези, които бяха роби, тя предложи да ги откупи и да ги освободи, ако приемат да работят за нас. На другите, които работеха на договори, тя предложи да откупи договорите им.

— Звучи справедливо — каза Оби-Уан.

— Наистина е справедливо — съгласи се Си Триймба. — Точно това е причината Джемба да се страхува от нас. Много добри работници искат да се присъединят към нас. Ако добрите дойдат при нас, в „Офуърлд“ ще останат само лошите.

— Разбирам — каза Оби-Уан. — Значи след няколко години Джемба ще остане само с главатари без подчинени. Изобщо не му се иска.

Си Триймба се захили, после пак стана сериозен.

— Но Джемба ни попречи. Той вдигна цената на трудовите договори и робите. Вече не можем да си позволим да наемаме работници от „Офуърлд“.

Оби-Уан започваше да разбира, че галактиката е много по-сложно място, отколкото си мислеше. Храмът го беше подготвил за доста неща, но не и за това. Той знаеше, че повечето светове в галактиката бяха забранили робството и предполагаше, че то е много рядко срещано. Но тук имаше стотици работници, държани незаконно.

Оби-Уан се ужасяваше само от мисълта за робството. След като „Офуърлд“ беше платила добри пари за закупуването и обучението на роби, малко вероятно беше компанията да ги продаде евтино или да ги пусне без бой. Клат’Ха беше права, като каза на Оби-Уан, че се е намесил във война. Тази битка вероятно се водеше в миньорските лагери на стотици светове.

Той искаше да се затича към друга част на кораба със светлинен меч в ръка, за да поправи всяко зло. Но не това беше начинът и той го знаеше. Трябваше да открие термокомите. Изобличението беше единственият начин да се сражаваш с Джемба.

Момчето бутна чинията си настрани.

— Претърсихме навсякъде в тази част на кораба, Си — каза той. — Термокомите трябва да са на територията на „Офуърлд“.

Арконянецът пое дълбоко дъх, после бавно издиша.

— Добре. Ние сме доволни.

— Доволни ли? — попита Оби-Уан. — Сега ще навлезем в територията на „Офуърлд“. Мислех, че те е страх от хътяните.

— Така е — съгласи се Си Триймба. — Но въпреки това сме доволни. Ако термокомите не са тук, то ние сме невинни. Някой в „Офуърлд Майнинг“ наистина се опитва да ни убие.

— Да, разбирам защо това е така успокояващо — подкачи го Оби-Уан, въпреки че наистина разбираше.

Арконянците се излюпваха от яйца и растяха в огромно гнездо — заедно с хиляди братя и сестри. Още от невръстна възраст бяха учени да мислят за себе си като група. Мисълта, че някой арконянец — брат или сестра на Си — би направил нещо, което да навреди на групата, изпълваше младия арконянец с ужас.

— Значи сме готови да търсим на хътянска територия? — попита Оби-Уан. — Трябва да намерим начин да се промъкнем там.

Си Триймба избута чинията си с гъби и дактил.

— Както казахме преди, Оби-Уан, ние ще те последваме.

Оби-Уан се усмихна.

— Може да съжаляваш, че каза това.