Силата

Глава 22

Оби-Уан никога не си беше представял подобна битка. Не усещаше страх. Беше приел мисълта за смъртта, но бе в твърде неблагоприятно положение. Мислеше само как да защити арконянците. Не чувстваше гняв. Той не ненавиждаше гладните зверове, които не спираха да се спускат от почернялото небе.

Силата беше негов съюзник.

Усещаше, че тя го движи, че преминава през него и съществата. Той разсичаше и промушваше озъбени усти и остри нокти. Битката се превърна в танц за оцеляване.

Докато танцуваше, Оби-Уан се промени. Усети нежни пориви, които не беше чувствал досега. Виждаше атаките, преди да се случат. Мускулите на дрейгоните бяха ясно очертани и затова той можеше да долови всяко малко движение, което разкриваше следващия им ход. Около него лежаха множество умрели дрейгони. Той изцяло се отдаде на танца.

След няколко дълги минути Оби-Уан започна да отстъпва към входа на пещерата. Беше му хрумнало нещо. Ако можеше да убива съществата на самия вход на пещерата, телата им щяха да блокират отвора и така те щяха да се спасят.

Той си проправи път назад. Точно беше стигнал до входа, когато дочу познат смях.

— Много добре, малкият ми! — изкикоти се Джемба. Огромният хътянин излезе от сянката във вътрешността на пещерата. Държеше необичайно голяма бластерна пушка.

Оби-Уан открадна един миг, за да погледне към хътянина, докато три дрейгона се бяха скупчили пред входа на пещерата.

— Помогни ми! — извика Оби-Уан на Джемба, докато продължаваше да се сражава. За хътянина нямаше да е трудно да обстрелва летящите зверове. Оби-Уан знаеше, че хътянинът няма никакво желание да го спасява, но пък без съмнение искаше да спаси себе си.

— Разбира се — изкикоти се Джемба. — Ще ти помогна… да умреш. Той вдигна бластера си и се прицели.

Грелб се сгуши под скалата. Дрейгони лежаха в кракатаа на Оби-Уан. Момчето беше застанало пред входа на пещерата.

Хътянинът се изкиска тихичко. Той видя възможността и натисна спусъка на бластера. Бластерната светкавица проблесна, но за изумление на Грелб младият Оби-Уан я усети и се хвърли настрани. Изстрелът мина на косъм от него.

Грелб изрева от ярост и се приготви да стреля отново. Този път нямаше да пропусне. Но изведнъж усети как огромни зъби захапват опашката му.

Беше забравил предпазливостта, бе забравил да се крие. Един дрейгон го бе открил и преди Грелб да може да извика, чудовището го изтегли от прикритието му.

Оби-Уан стоеше задъхан. Беше усетил как Силата се бе раздвижила, когато бластерният изстрел се появи от нищото и профуча покрай главата му. Вероятно никой не беше по-изненадан от хътянина Джемба.

Лазерният изстрел срещна гърдите на огромния хътянин. За един безкрайно малък миг, не можейки да повярва, той се вгледа в раната си.

— Я виж! — изсмя се в ужас той.

Изпълнените му с учудване очи се взряха за миг в Оби-Уан. Удари гръм и проблесна светкавица. След това Джемба падна на разкаляната земя и издъхна.

Крясък на дрейгон привлече вниманието на Оби-Уан. Едва намери време да замахне със светлинния си меч към огромната гладна паст и да отскочи назад.

— Размина се на косъм, бих казал — отбеляза Куай-Гон зад гърба му. Светлинният му меч се активизира и засия в зелено. — Мисля си, че малко помощ няма да ти се отрази зле.