Синя кръв

ГЛАВА 31

Слeдвaщaтa седмица се изниза бързо. Всеки ден след училище Оливър и Скайлър отиваха в библиотеката, за да търсят дали някъде не се споменава за Кроатан. Търсиха и в компютърната база данни, пробваха всички начини, по които може да бъде изписана думата. Каталогът обаче бе компютъризиран през 1980 г., затова се наложи да прегледат и книжния.

Двамата седяха на бюрото на Оливър и разглеждаха раздела Кр- до Кя, когато ги сепна мрачен глас:

- Мога ли да ви помогна?

-О, господин Ренфийлд. Бих искал да ви представя Скайлър ван Алън.

Оливър се изправи и леко се поклони, а Скайлър подаде ръка за поздрав.

Възрастният човек имаше аристократично излъчване, носеше анахронистичен шинел в стила на крал Едуард и кадифени панталони.

Оливър й беше разказвал за Ренфийлд - главен помощник, който взимал работата си твърде насериозно.

- Той служи на синьокръвните от толкова време, че вече самият той се смята за вампир. Класически пример за стокхолмски синдром - й бе казал Оливър с нервна усмивка.

Бяха решили да не се обръщат за помощ към библиотекарите, защото темата явно беше табу. Ако от Комитета криеха нещо и това нещо имаше общо с Кроатан, двамата не трябваше да го обсъждат с никого.

Ренфийлд грабна от бюрото на Оливър един лист хартия, на който Скайлър беше на писала няколко думи.

- Кроатан, Кроатен, Круатан?

Той бързо остави листа, сякаш бе изгорил пръстите му.

- Аха, Кроатан - промърмори.

- Просто го чухме някъде. Пишем курсова работа - каза Оливър, като се опитваше да звучи небрежно.

- Курсова работа? - попита мрачно Ренфийлд. - Разбира се. За съжаление никога не съм чувал тази дума. Ще ме осветлите ли?

- Мисля, че е някакъв вид сирене, приготвено по стара английска рецепта - отвърна спокойно Оливър. - От празненствата на синьокръвните през XVI век.

- Аха, сирене.

- Нещо като рокфор или камамбер. Но може да е и овче -продължи момчето. - Или козе. Може да е козе. Или нещо като моцарела. Ти какво мислиш, Скай?

Тя едва се сдържаше да не прихне.

- Добре, продължавайте - каза Ренфийлд и ги остави.

Когато се отдалечи на безопасно разстояние, тя избухнаха в смях.

- Сирене - прошепна Скайлър. - Мислех, че ще припадне.

Това беше единственият весел момент през иначе мрачната седмица. Със захлаждането на времето се появиха и болестите. В училището имаше грипна епидемия и през последните дни липсваха доста ученици, сред които и Джак Форс. Явно дори вампирите не бяха защитени от инфекции. Освен това Скайлър чу, че Блис била наказана след партито и не общувала много с другите. Дори Дилън се оплака от това - била дистанцирана и мрачна и не се отделяла от полите на Мими.

Следващият ден беше суров, студен и сив - първият знак, че зимата наближава. Всичко беше сиво - от сградите до смога в небето. Сякаш целият град беше покрит с мрачно мокро одеяло. Когато Скайлър пристигна, пред училището се бе събрала оживена тълпа. Мина покрай няколко лъскави буса със сателитни антени и група репортери, които се оглеждаха в огледалцата си и се гласяха за пред камерите. Навсякъде имаше оператори със стативи, фотографи и репортери - дори повече, отколкото на погребението на Аги.

На вратата на училището се бяха струпали няколко ученици, за да наблюдават. Скайлър зърна Оливър сред тях и отиде при него.

- Какво става?

- Нещо гадно, предчувствам го - отвърна мрачно той.

- И аз. Нали не е умрял още някой?

- Не съм сигурен.

Докато чакаха на вратата, излязоха двама полицаи, които водеха млад мъж. С разрошена коса, размъкнат, с кожено яке.

- Дилън! Но защо? Какво е направил? - попита Скайлър ужасено.

Репортерите се втурнаха напред и го обсипаха с въпроси, като не спираха да го снимат.

- Как ще коментирате?

- Защо го направихте?

- Ще споделите ли чувствата си с нашите читатели?

Скайлър изпадна в паника. Защо арестуваха Дилън? И защо беше цялата тази публичност? Не можеше да повярва, че училището е допуснало да се случи такова нещо. В тълпата забеляза Блис, чиито очи бяха разширени от ужас.

- Скайлър! - извика тя.

За миг беше забравила, че всъщност не са приятелки.

Скайлър хвана ръцете й в своите.

- Защо? Какво се е случило? Защо го отвеждат? - попита Скайлър.

- Мислят, че Дилън е убил Аги.

Блис се опитваше да запази самообладание, но като видя смаяните лица на Оливър и Скайлър, рухна.

- Чух ги да говорят с директорката. Аги не е починала от свръхдоза. Била е убита... удушена. И са намерили ДНК от Дилън по ръцете й.

- Не!

- Трябва да е някаква грешка - каза Блис през сълзи.

- Блис, слушай ме - започна Скайлър. - Натопили са го. Дилън няма как да е убил Аги, забрави ли?

Тя я погледна съсредоточено и кимна. Разбра какво се опитва да й каже.

- Защото...

- Защото е човек, а червенокръвен не може да убие вампир. Аги би могла да го смачка с едно движение. Това е лъжа. Аги беше вампир. Няма начин Дилън да я е убил.

- Някой го е натопил.

- Постановка е.

Валеше като из ведро и тримата бяха мокри до кости, но това сякаш изобщо не им правеше впечатление.

Блис погледна уплашено към Оливър.

- Но, Скайлър, такива неща като вампири не съществуват... - каза неубедително.

- О, не се тревожи. Оливър знае всичко. Той е помощник. После ще ти обясня.

Оливър се опита да изглежда надежден и вдъхващ спокойствие. Спомни си, че в раницата имаше чадър, извади го и го разпъна над тях.

- Миналата седмица Джак ми каза, че нещо убива вампири. Натопили са Дилън, така мисля.

- Значи е невинен - каза Блис обнадеждено.

- Разбира се, че е невинен! Трябва да разберем кой стои зад всичко това и да го измъкнем.

- Трябва да разберем какво става - съгласи се Блис. -Защо изведнъж арестуват Дилън, щом официалната версия е свръхдоза? Откъде се сдобиха с това „доказателство“? И защо точно Дилън?

- Баща ти е сенатор, сигурно има някакви връзки с полицията. Не може ли да помогне? - попита Оливър.

- Ще го попитам - обеща Блис.

Тримата влязоха в сградата на училището. Вече бяха закъснели за часовете си.

По-късно, по време на обедната почивка Блис откри Скайлър и Оливър на обичайната им маса зад мраморната камина.

- Говори ли с баща си? - попита Скайлър.

- Какво ти каза? - обади се и Оливър.

Блис придърпа един стол и седна до тях.

- Каза: „Не се тревожи за приятеля си, Комитетът се грижи за това“.

Скайлър и Оливър се замислиха.

- Странно, защото срещите на Комитета са отменени до второ нареждане.