ГЛАВА 32


Този следобед цялото училище говореше за ареста на Дилън. Учителят по етика господин Орион се опитваше да успокои класа:

- Моля ви, седнете по местата си. Знам, че това е много труден момент, но не трябва да забравяме, че в Съединените щати всеки е невинен до доказване на противното.

Скайлър влезе и забеляза, че Джак е на обичайното си място до прозореца.

- Здравей - каза тя със срамежлива усмивка и седна на съседния чин.

Не можеше да забрави начина, по който я целуна, сякаш се бе случвало и преди.

Джак изглеждаше по-красив от всякога. На светлината косата му имаше платиненорус оттенък. Носеше черен пуловер и златен часовник, с който досега не го беше виждала. Той обаче дори не я погледна.

- Джак?

- Да? - отвърна той хладно.

Скайлър се сви от студенината му.

- Какво има? - прошепна тя.

Той не отговори.

- Джак, трябва да направим нещо. Арестували са Дилън, а ти знаеш, че той не е виновен. Не може да го е направил - прошепна трескаво тя. - Той е човек. Трябва да разберем защо са го арестували...

Джак взе химикалката си, написа нещо на един лист и подаде на Скайлър, без дори да я погледне.

„Не е наша работа“.

- Какво искаш да кажеш? Знаеш, че това ни засяга. Трябва да разберем кой ни избива. Не искаш ли... не те ли...

- Ще споделите ли с нас какво ви вълнува, госпожице Ван Алън? - прекъсна разговора им учителят.

Скайлър се сви на стола си.

- Извинете.

До края на часа Джак седя с каменно изражение, без да каже нещо. Отказа да погледне Скайлър и дори да прочете бележките, които тя му подаваше. Щом звънецът би, тя хукна след него.

- Какво ти става? Заради сестра ти ли е всичко това?

- Не забърквай Мими - сопна й се той.

- Не разбирам. Нали в събота каза...

- Беше безразсъдно от моя страна. Не чувствам нищо подобно. Съжалявам, че те подведох.

- Защо ме отблъскваш? Какво се е случило? - извика тя.

Той я изгледа.

- Наистина съжалявам, Скайлър. Сбърках. Не трябваше да казвам нещата, които ти казах онази вечер. Татко ми обясни всичко. От Комитета не крият нищо. Те разследват обстоятелствата около смъртта на Аги и ние трябва да им се доверим. Когато разрешат случая, ще ни уведомят. Налага се да забравим за цялата работа.

- Баща ти... баща ти има нещо общо, нали?

Той сложи тежко ръка на рамото й, стисна го здраво, после я оттласна назад.

- Зарежи тази история, Скайлър. За свое и за мое добро.

- Джак!

Но той не се обърна. Тя го наблюдаваше как слезе по стъпалата до долния етаж, където в този момент Мими Форс излезе от класната си стая. Вгледа се в двамата и сякаш за пръв път забеляза колко си приличат - същата гъвкава фигура, същите крайници като на пантера, същата височина, същия тен, цвят на косите и очите. Мими видя брат си и се усмихна. Той я прегърна през рамо - с такава обич и интимност, че сърцето на Скайлър се сви.

През междучасието тя и Оливър отидоха в „Старбъкс“, където се видяха с Блис.

- Какво каза Джак? - попита Блис.

- Няма да ни помогне - отвърна тя унило.

- Но защо?

- Променил си е мнението. Твърди, че нещата, които ми е казал, били грешка. Да съм забравела за цялата работа.

Докато говореше, късаше една салфетка на парченца.

- Каза, че Комитетът щял да обясни всичко, когато му дойдело времето, просто трябвало да сме търпеливи.

- Ами Дилън? Не можем да допуснем да влезе в затвора за нещо, което не е извършил.

- Не можем - съгласи се Оливър. - Ние сме единствените, които могат да му помогнат.

Загрузка...