Смъртоносно обаждане

12.

Двамата детективи мълчаливо изслушаха разказа на Таня за събитията. Прекъснаха я само няколко пъти, за да изяснят нещо или да се опитат да я успокоят в моментите, когато споменът ставаше толкова ярък в съзнанието ѝ, че тя се доближаваше до истерия.

Докато им разказваше как е завършило обаждането, Таня отново трябваше да се пребори с чувството си за гадене. Тя посегна към пакета на масичката и с трепереща ръка сложи между устните си последната цигара, но въпреки съчетаното успокояващо въздействие на подсладената вода и никотина нервите ѝ надделяха и отново избухна в сълзи.

Хънтър ѝ даде още една хартиена кърпичка.

По време на двайсетте минути, през които Таня разказа подробностите за видеообаждането, Робърт внимателно следеше не само думите ѝ, но и движенията на тялото и очите ѝ, както и изражението на лицето ѝ. Да, тя показа издайнически знаци. – често повдигаше нервно ръка към лицето си и прибираше паднал кичур коса зад ухото си неспокойно поклащаше глава всеки път, когато казваше нещо, което ѝ беше трудно да повярва, и чоплеше ноктите си, но това бяха признаци на страх. Преживяването наистина я беше вцепенило от ужас.

Гарсия донесе още една чаша подсладена вода и този път Таня не се нуждаеше от подканяне и я изпи цялата на три големи глътки.

Когато изглеждаше достатъчно спокойна, Карлос ѝ зададе първия въпрос.

– Ти ни каза, че когато убиецът е посегнал към телефона на госпожица Уорд, за да приключи обаждането, камерата неволно се е насочила нагоре и си видяла лицето му, така ли?

Таня пак си пое дълбоко въздух на пресекулки.

– Да, но не беше лице.

Гарсия се намръщи.

– Моля?

– Беше маска. Някаква извратена страшна маска.

Карлос хвърли бърз поглед на партньора си и после се премести до ръба на дивана.

– Знам, че ще ти бъде трудно, Таня, извини ме, че те карам да си припомняш онези образи, но спомняш ли си някакви детайли? Можеш ли да опишеш маската?

Тя се втренчи в очите му.

– Дали си я спомням? Няма да я забравя, докато съм жива.

– Таня допря показалеца на дясната си ръка до десния ъгъл на устните си. – Имаше голям отворен разрез от тази страна на лицето, от тук до тук. – Тя прокара пръст от устата по бузата си до дясното ухо. – Нещо като крива, ужасяваща усмивка на клоун. Виждаха се зъбите, но не бяха човешки, а огромни, остри и изцапани с кръв. По устата и брадичката му също беше размазана кръв. – Таня млъкна, за да си поеме дъх. Очевидно се бореше с образите, които ѝ изпращаше паметта. – Другият ъгъл на устата не беше срязан, но беше увиснал и безформен.

Хънтър забеляза, че ръцете ѝ отново се разтрепериха.

– И нямаше нос – добави тя. – Само остатък, сякаш беше отхапан или откъснат от лицето. И очите му бяха като на дявол.

– Като на дявол? – попита Гарсия. – Какво имаш предвид?

– Цветът им.

– Какъв беше цветът им?

– Бяха червени. И не само ирисът. – Таня посочи едното си око. – Целите бяха червени. Нямаше бяло. Приличаха на две пълни с кръв дупки.

Дишането ѝ отново стана затруднено. Отне ѝ момент да го нормализира.

– Останалата част от кожата на лицето му, включително главата – Таня жестикулираше, докато обясняваше, – беше грапава и пореста, сякаш е била обгорена. – Тя отново поклати нервно глава. – Вижте, знам, че беше маска, но беше най-зловещото нещо, което съм виждала. Никога през живота си не съм била толкова уплашена.

Хънтър не се изненада. След като чу разказа ѝ, той беше сигурен, че Таня се е чувствала точно така, както е искал убиецът – уязвима и ужасена.

– Тогава маската е била гумена, за цялата глава? – попита Карлос. – Не от онези с ластик, които се слагат само на лицето?

– Да, определено беше за цялата глава. Сигурна съм.

– Имаш ли нещо против да помолим някой от нашите художници да се свърже с теб? – попита Робърт и отново привлече вниманието ѝ. – Една рисунка по твое описание може да помогне.

Таня въздъхна и пак придърпа халата по-плътно около тялото ся – типичен знак, че се чувства уязвима.

– Не, разбира се.

Хънтър ѝ благодари с усмивка и продължи:

– Освен това ти говореше за убиеца в мъжки род, но каза, че гласът е бил електронно изменен, за да звучи като демонски глас от филм на ужасите, нали?

Таня потвърди.

– Имаше ли нещо, което ясно показваше, че убиецът е мъж?

Тя се замисли.

– Маската беше едното. Колкото и да беше страшна, лицето беше мъжко, не женско. Както и раменете и формата на тялото. Твърде едро и силно, за да е женско. Който и да беше маниакът, беше облечен изцяло в черно и дрехите бяха прилепнали за тялото му. Не го видях целия, но доколкото забелязах, определено беше твърде мускулест за жена. – Таня придоби леко озадачен вид. – Жените способни ли са да извършат такованещо? Такъв вид насилие?

– Някои, да – отговори Хънтър.

Озадачеността ѝ се превърна в шок.

– От колко време бяхте приятелки с госпожица Уорд? – попита Гарсия.

– Ами... три години и половина. Запознахме се на курса по козметика в Академията за красота и веднага станахме най-добри приятелки.

– Пит гаджето на госпожица Уорд ли беше?

Таня леко повдигна вежди и погледна Карлос.

– Ти каза, че за момент по време на обаждането си помислила, че Карън и някой на име Пит си правят шега с теб. Кой е Пит? Гаджето на Карън?

– О, не. – Таня се усмихна и поклати глава. – Това е Пит Харис. Той не си пада по жени. Пит е гримьор и много добър наш приятел. Гримира актьори за филми и затова постоянно пътува. Последния път, когато го чух, беше в Европа и работеше на снимачната площадка с Том Круз или някакво друго голямо име. Помислих си, че се е върнал и двамата с Карън са решили да си направят с мен някаква извратена шега. Пит има много странно чувство за хумор, ако се досещате какво искам да кажа.

Гарсия записа нещо в тефтерчето си.

– Добре... Знаеш ли дали госпожица Уорд е имала романтична връзка с някого?

– О, това е много далеч от истината – отговори Таня с тон, който предполагаше, че предположението граничи с абсурдното. – Не и с всичкото... – Тя изведнъж млъкна и затаи дъх.

– О, боже мой. – Очите ѝ се отвориха широко, но не се фокусираха върху нищо определено. – Не се сетих за това. – Примигна веднъж. – Съвсем забравих. Двамата детективи се спогледаха.

– За какво си забравила? – попита Карлос.

Погледът на Таня бавно се върна на детективите, които седяха срещу нея.

– За преследвача на Карън.