Смъртоносно обаждане

85.

Вероятността двама души да имат кръвни съсиреци с еднаква форма на едно и също място на склерата на очите си беше едно на шейсет милиона. Хънтър трябваше да потърси и тази информация.

Той отмести стола от бюрото си, стана, отстъпи две крачки назад и отново се втренчи в екрана.

Почувства, че краката му треперят.

– Къде? Къде съм го виждал? Къде?

Подтикна мозъка си да си спомни, но това беше нещо, което не можеше да контролира. Беше изключително възприемчив още като малък. Очите му забелязваха най-дребните детайли в хора, предмети, места, изображения, всичко, но страхувайки се от претоварване, мозъкът му автоматично изтласкваше "прекомерната информация" в подсъзнанието. И изваждането ѝ оттам не беше забавна игра. Освен това Хънтър беше изправен и пред второ предизвикателство – броят на лицата, които беше видял през последните няколко дни, дори през последните няколко часа, беше поразително голям. След като Денис Бакстър му изпрати двете фалшиви самоличности за социалните мрежи, както беше поискал, Робърт бе прекарал остатъка от деня, разглеждайки уебсайтове на социални мрежи. Започна със страниците на жертвите. Прегледа всичките им снимки и постинги през последните две години. След това се придвижи към хората, на които се беше обадил убиецът, и направи същото. Още снимки. Още постинги. После започна да съпоставя приятелите на жертвите.

Не беше сигурен какво точно търси, но бе убеден, че убиецът е използвал сайтове на социални мрежи, за да се сдобие с информация за жертвите, затова ако на Хънтър му провървеше, нещо можеше да привлече погледа му. Резултатът щеше да бъде претоварване с образи, но в единия той беше съзрял същия кръвен съсирек с форма на преобърнато сърце. В един от тях Робърт беше видял и убиеца. Сигурен беше в това.

Знаеше, че няма лесен начин да изпълни задачата си. Трябваше да започне отново цялото търсене. Той си пое дълбоко дъх, разкърши тялото си, за да се опита да се отърве от схващането на мускулите си, и пак седна пред компютъра.

Когато започна да пише на клавиатурата, десният му лакът докосна няколко папки, които бяха сложени на ръба на бюрото, и ги събори на пода. Във всички посоки се разпръснаха листове и снимки. Хънтър понечи да ги събере, но когато взе един стар доклад, стаята се завъртя около него.

– Да ме вземат дяволите – в унес промълви той, защото едва тогава осъзна, че дълбоко е грешил.

Не беше видял кръвния съсирек с форма на преобърнато сърце на снимка в интернет.

Беше го видял на живо.