Смъртоносно обаждане

59.

Доктор Хоув дръпна светлосиния чаршаф и разкри напълно голото тяло на Касандра Дженкинсън. Прословутият У-образен разрез, сега затворен и зашит с дебели черни шевове, минаваше по цялата дължина на торса, започвайки от раменете и завършвайки в долната точка на гръдната кост. Беше направен разрез и на черепа, при който се изрязва триъгълно парче в темето, нещо като капак за мозъка.

Хънтър и Гарсия пристъпиха по-близо.

Тялото на масата, с обръснатата си глава, дълбоко хлътнали в очните ябълки очи и кожа със структурата на гума, изглеждаше като извънземно, но сега изражението на лицето на Касандра беше много по-спокойно, отколкото в дома ѝ. Тя сякаш се радваше, че кошмарът най-после е свършил и че вече не чувства болка.

– Ще започна с основните неща – каза доктор Хоув и даде на всеки детектив по едно копие от доклада от аутопсията. – Както сигурно сте забелязали на местопрестъплението, с изключение на фаталните рани, нанесени на черепа ѝ, и малката драскотина в дясната страна на устата, по тялото ѝ няма други наранявания, от самозащита или други. Под ноктите ѝ няма кожна тъкан. За жалост не е одрала нападателя.

– Тогава наистина ли не се е борила? – попита Гарсия.

– Не, нито дори мъничко – потвърди патологът. – Знаете ли как е влязъл убиецът в дома ѝ?

– Още не – отговори Карлос. – Никъде няма следи от влизане с взлом, но имаме причини да смятаме, че той е бил в дома ѝ и преди.

– Мислите, че тя го е познавала?

Гарсия повдигна рамене.

– Разследваме, докторе.

Тя кимна и погледна Хънтър.

– Отправих спешно искане до токсикологичната лаборатория, затова се надявам, че до утре ще имаме потвърждение, но в доклада ти пише, че според показанията на свидетеля убиецът му е казал, че е инжектирал на жертвата нещо, което ще парализира по-голямата част на тялото ѝ, но няма да засегне мозъка и нервната система.

– Да, точно така – потвърди Робърт.

Доктор Хоув въздъхна.

– И така, тук започва злото. – Тя привлече вниманието им към дясната страна на шията на Касандра.

Детективите се наведоха, за да видят по-добре. Сега, когато главата, лицето и вратът на Касандра бяха измити от кръвта, те ясно забелязаха мъничко убождане от игла върху кожата ѝ, точно под ухото.

– За да постигне желания ефект – обясни съдебният лекар, – убиецът е трябвало да използва невромускулен блокиращ агент и да го дозира абсолютно точно, иначе е щял да парализира и дихателните мускули и да причини смъртта ѝ за няколко минути.

Гарсия прелисти страница от доклада.

– И лесно ли е да се сдобиеш с такова нещо, докторе?

Патоанатомът направи гримаса, сякаш искаше да каже:

"Знам ли?".

– Преди петнайсетина години невромускулните блокиращи агенти се намираха доста трудно, ако човек не е медицински работник или няма много добри връзки. Но в днешно време? При наличието на интернет и хилядите нелегални онлайн аптеки? Доставят ти ги до вратата – опаковани като подаръци. Не ти задават никакви въпроси. Никъде няма истински документ за покупката.

– Страхотно – отбеляза Карлос и премести тежестта си от единия крак на другия.

– Убедена съм, че сигурно сте имали много добра представа още на местопрестъплението – продължи доктор Хоув, – но мога да потвърдя, че също като първата жертва, и тази не е била сексуално насилена, и това утвърждава случая като престъпление без сексуален мотив. За каквото и да става дума, не е заради сексуално удоволствие.

Следвайки разказа ѝ, двамата детективи отгърнаха друга страница от доклада.

– Но който и да е убиецът – добави патоанатомът, – той е много сръчен и опитен и има най-малкото основни познания по невроанатомия и травматология.

– Невроанатомия? – попита Гарсия.

– Нека да обясня. – Доктор Хоув отстъпи наляво и този път насочи вниманието им към раните на главата на жертвата. – Както казах по-рано, по тялото ѝ няма други наранявания, с изключение на трите перфорации на скалпа.

Хънтър и Гарсия се преместиха до патолога. Сега главата на Касандра беше обръсната и въпреки кожата със структура на гума и обезцветяването ѝ ясно се виждаха три мънички дупчици. Никоя не изглеждаше по-голяма от три милиметра в диаметър.

– Перфорациите на скалпа са причинили много особен вид фрактура на черепа – продължи доктор Хоув.

– Пирамидални отломки – каза Хънтър, докато разглеждаше трите дупчици в главата на Касандра.

– Точно така – потвърди съдебният лекар.

– Какво? – Карлос погледна партньора си.

– Доктор Хоув може да обясни по-добре – каза Робърт.

Гарсия се обърна към нея.

– Всичко е написано в доклада – каза тя, – но ще обясня накратко.

– Чудесно – отвърна Карлос.

– И така, всички човешки кости имат известна еластичност. Черепът не е по-различен. При контузии като тази – силен травматичен удар – черепната кост се огъва във формата на удрящия инструмент. – Каролин допря ръце, пръст до пръст, и бавно ги придвижи надолу, за да симулира огъване.

– Заедно с това се случват две неща. Първо, на повърхността се образуват успоредни пукнатини на счупване, които се наричат терасовидни фрактури. Второ, вътре в костта се образува дълбока депресионна фрактура, с други думи, вдлъбнатина. Може да се получи при всяка кост, но когато стане във вътрешността на черепа, вдлъбнатината предизвиква фрактура, наречена пирамидален отломък. Както предполага името, това е пирамида от отломки, които се движат от върха към долната част. Най-горната отломка се придвижва надолу, създавайки друга отломка, която на свой ред се придвижва надолу, създава още една отломка и така нататък: Схващате ли мисълта ми?

Гарсия кимна.

– Ако ударът е достатъчно силен, отломките продължават да се изстрелват надолу във вътрешността на черепа, докато се набият достатъчно дълбоко в мозъчната тъкан, като куршум, и причиняват мигновено преустановяване на функциите на мозъка и смърт.

Карлос стисна зъби, сякаш почувства болката.

– Това се е случило при третото и последно пробиване на черепа на тази жертва. – Доктор Хоув посочи раната в средата на черепа на Касандра. – Терасовидната фрактура от тази рана е разкъсала мозъчните гънки и е завършила траекторията си вътре. – Патологът си пое дълбоко дъх и погледна в очите двамата детективи. – Тя не е имала шанс.

– А другите две рани? – попита Гарсия.

Хънтър наведе глава с натъжени очи, сякаш вече знаеше отговора.

– И двата удара са били достатъчно силни, за да предизвикат терасовидни фрактури – обясни доктор Хоув. – И въпреки че са стигнали до мозъка, не са се разпространили достатъчно дълбоко, за да причинят мигновена смърт. – Тонът, с който доктор Хоув произнесе следващите си думи, смрази въздуха в залата. – Но ако бе оживяла, те са щели да ѝ нанесат необратимо увреждане на мозъка. – Тя замълча за няколко секунди, докато гледаше извънземното лице на Касандра. – Въпреки че е умряла след третата фрактура, животът ѝ, такъв какъвто го е познавала, е свършил с първия удар.