Съблазнена от един женкар

16

— Събуди се, проклета да си, събуди се!

Главата на Фийби се люшкаше от една на друга страна, докато тя се опитваше да се избави от съскащия звук в ухото си. Слепоочията й туптяха, чувстваше, че черепът й всеки Момент ще експлодира. Усети, че някой я изправя на крака, и полека отвори очи.

— Събуди се, Фийби.

Дейвид Филипс се извисяваше над нея, лицето му едва се виждаше в обгръщащата ги мрачина. Това, което видя Фийби, съвсем не беше успокояващо. Изражението му беше свирепо; бледите му очи искряха с отблясъци на лудост.

— Ти ме удари — нападна го Фийби. — Как можа? Мислех, че не съм ти безразлична.

— Собствените ми нужди са на първо място. Можеш ли да се изправиш?

— Защо ме удари?

— Страхувах се, че ще привлечеш вниманието на Бракстън. Ударих те, за да не вдигаш шум. — Той надникна зад ъгъла на сградата. — Брегът е чист, можем да продължим.

— Къде?

— Уредих един кораб да ни превози да Франция. Стои на котва в реката.

— Никъде няма да ходя с тебе.

— Мисля, че това ще промени намеренията ти — каза Филипс, опирайки дулото на пистолета в гърба й.

— Няма да ме застреляш, Дейвид — каза Фийби. — Отдавна сме приятели.

— Може би, може би не, но ще убия Бракстън, ако ни намери, преди да сме се качили на този кораб, затова те съветвам да следваш инструкциите ми. — Побутна я с пистолета. — Да тръгваме.

Фийби разбра, че е по-добре да не се съмнява в Дейвид. Неговата заплаха да убие Рам беше съвършено реална. За да избяга от арест и обвинение, той трябваше да напусне Англия. Това, което не разбираше, беше причината да я взема със себе си.

— Пусни ме, Дейвид. Само ще затруднявам бягството ти.

— Млъкни, Фийби. Трябва да стигна до тази лодка, вързана на кея, и ти си моята защита. Бракстън няма да ме спре, докато те държа.

— Грешиш, Дейвид. Рам ще намери начин.

— Просто продължавай да вървиш. Ако мислиш, че можеш да търсиш помощ от капитана, сбъркала си. Плащам му достатъчно, за да не ми се бърка.

Дивият поглед в очите на Дейвид и пистолетът, притиснат към гърба й, предупреждаваха Фийби да не се опитва да бяга. Дейвид беше отчаян и може би малко луд. Не се знаеше какво може да направи. Но тя нямаше да се предаде. Мозъкът я заработи яростно, за да намери изход от задънената улица.

Рам хукна по улицата, опитвайки се да си спомни какво беше казал сър Андрю за крайната цел на Филипс. Имаше ли някакво указание в няколкото несвързани думи, които беше изрекъл? Спомни си, че сър Андрю каза, че Филипс ще отведе Фийби далече, но това би могло да означава всяко кътче на земята.

Мрачна усмивка разтегна устните му, когато му хрумна единственият логичен отговор. Пристанището беше наблизо, а Филипс трябваше да напусне страната, за да избяга от съдебно преследване. Погледът на Рам се фокусира върху пристанището и реката отвъд. Удължавайки крачките си, той се затича нататък.

Видя ги, преди да го бяха видели, и се сниши зад купчина варели. Те бързаха към една лодка, вързана на кея. От мястото, където се намираше, му се стори, че Фийби не протестира особено, но знаеше от опит, че ваденето на заключения за нея е неразумно. Знаеше и че трябва да спре Филипс, преди да е накарал Фийби да се качи в лодката.

Излизайки иззад варелите, Рам се затича по кея към Филипс и Фийби. Филипс трябва да беше чул тропота от стъпките му, защото се обърна и избута Фийби пред себе си.

— Виждам те, Бракстън. Стой на място.

— Пусни я!

— В никакъв случай.

— Той има пистолет, Рам! — предупреди го Фийби.

— Млъквай — изръмжа Филипс в ухото й.

— Спорът ти е с мене, остави Фийби — извика Рам. — Освободи я и ще те пусна да си идеш.

— Как ли пък не! Ти не се интересуваш от нея. Ако се интересуваше, щеше да се съгласиш с исканията ми. Но не, ти даде амулета на Филдинг.

Рам пристъпи леко напред.

— Стой там, Бракстън. Имам пистолет. Ако ти е мил животът й, ще останеш където си.

Рам изруга и погледът му се впи в лицето на Фийби. Не виждаше нищо, освен бледия й овал сред мъгла и мрак.

— Добре ли си, Фийби?

— Да, добре съм!

— Чуй ме, Филипс — извика Рам. — Имаш само един куршум в този пистолет. Ако застреляш Фийби, ще те оставя да живееш само толкова, че да съжалиш, че си го направил.

— Ще поема този риск.

Докато Рам и Дейвид спореха, мислите на Фийби летяха в опит да намери начин да обърка Дейвид.

Когато той я задърпа към лодката, тя не се възпротиви. Виждаше как Рам се придвижва полека към тях и искаше той да бъде търпелив.

— Стига си влачила крака — изръмжа Дейвид. — Щом стигнем до лодката, ще влезеш в нея.

Преструвайки се, че е съгласна, Фийби се приготви за онова, което щеше да направи след малко, което със сигурност нямаше да бъде качване в лодката. Събираше сили, за да се извърне рязко и да нападне Дейвид, когато десетина мъже се материализираха от мъглата зад Рам. Бяха ли съучастници на Дейвид? Макар че Рам изглеждаше изненадан да ги види, не й се стори особено обезпокоен.

Рам не можеше да повярва какво вижда. Филдинг! И то довел десетина агенти със себе си.

— Не мислеше, че ще те оставя да го направиш сам нали? — каза Филдинг, приближавайки се към Рам — Притиснахме го.

— Той е въоръжен и отчаян — каза Рам. — Страхувам се, че ще нарани Фийби.

— Ние сме повече, Филипс — извика Филдинг. — Пуснете лейди Бракстън да си иде и се предайте доброволно.

— Принуждаваме ме към насилие — отвърна Филипс. — Сега нямам какво да губя. Ако умра, ще я взема със себе си.

Заглушавайки ужасния грохот в ушите си, Рам има присъствието на духа да извика:

— Фийби, можеш ли да плуваш?

Стори й се, че не го е разбрала. Сега не беше време да се тревожи за способността и да плува. Пистолетът, притиснат в гърба й, и отчаянието на Дейвид бяха по-непосредствената й грижа.

— Влизай в лодката, Фийби — заповяда Дейвид. — Веднага. Не прави глупости. Говоря сериозно, нямам какво да губя.

Натискът на студения метал в гърба й беше мрачно напомняне за сериозното й положение. Вече разбираше, че мъжете, които се бяха появили от мъглата, са дошли да помогнат на Рам, но докато беше заложничка на Дейвид, те не можеха да направят почти нищо. Внезапно тя прозря какво означават загадъчните дума на Рам.

— Отвържи лодката и ми подай въжето — заповяда Дейвид.

Фийби се взря във въжето, вързано за метален кръг, забит в кея, и се наведе, за да го отвърже. Дейвид го хвана, за да задържи лодката на място, и я побутна напред.

— Влизай в лодката.

Фийби се престори, че се подчинява, но в последната минута си пое дълбоко дъх, хвърли се в реката и потъна надолу, надолу, надолу, докато полите й се разстилаха около нея. Кракът й опря дъното и тя се оттласна нагоре. Когато главата й се показа на повърхността, чу Дейвид да вика:

— Няма да ме хванете!

И той се хвърли във водата.

Полите й я задърпаха отново надолу. Тя се оттласна пак нагоре и главата й се показа над водата. Не виждаше Дейвид, но Рам плуваше бързо към нея. После зърна за миг хората на Филдинг да се пръсват по кея, оглеждайки тъмния водовъртеж, за да намерят Дейвид.

Вцепенена от студ, Фийби усещаше тялото си като оловно и едва движеше крайниците си. Ако Рам не бе стигнал до нея, тя сериозно се съмняваше, че би могла да остане над водата. Никога досега не се беше опитвала да плува с всичките си дрехи.

— Държа те — каза Рам, теглейки я към брега. — Отпусни се.

— Дейвид…

— Остави го. Напълно възможно е да се е удавил. Ако изплува на брега, хората на Филдинг ще го намерят.

Рам стигна до брега и я изтегли, кашляща и плюеща, на сухата земя. Когато тя се опита да се изправи, затрепери така силно, че краката й се подкосиха. Рам я грабна на ръце и я понесе нагоре по стръмния наклон, Филдинг ги пресрещна.

— Заведи съпругата си у дома и се погрижи да я затоплиш — посъветва го той. — Ние ще довършим тук. — Потупа Фийби по рамото. — Това беше много находчиво от ваша страна, лейди Бракстън. Ако Филипс е жив, ще го намерим.

— Милорд, насам!

Фийби обърна глава към гласа и видя кочияша на Рам, застанал до каретата, да им маха енергично.

— Уилсън! — извика Рам. — Как разбра къде да ме намериш?

— Лорд Уестмор, милорд. Каза, че ще имате нужда от превоз до дома, и ме насочи насам.

— Ще има премия за тебе, Уилсън — каза Рам, докато настаняваше Фийби в каретата.

— С-с-студено ми е — заекна тя, когато каретата затрополи по улицата.

Рам посегна към сгънатото одеяло, лежащо на седалката, и я загърна с него.

— Скоро ще си бъдем у дома.

— Н-н-не можем да тръгнем, д-д-докато не намерим татко.

— Баща ти е в безопасност, любов моя. Намерихме го или по-скоро той ни намери. Уестмор го откара у дома и повика лекар. Изглежда, не е пострадал.

Фийби трепна и извика, когато той отмахна мократа коса от лицето й.

— Какво има? Ранена ли си?

— Дейвид ме удари с дръжката на пистолета си, за да не вдигам шум.

— Никого повече няма да нарани — изрече Рам през зъби. — Течението на реката може да бъде коварно. Ако не се удави, хората на Филдинг ще го намерят.

Одеялото не помагаше много, Фийби усещаше как студът прониква до костите й. За щастие стигнаха бързо в къщата. Рам скочи долу в мига, когато каретата спря, и я изнесе на ръце от нея.

— Мога да вървя, Рам.

Той не обърна внимание на думите й, докато Уилсън тичаше пред тях, за да се увери, че няма да има забавяне с отварянето на вратата. Нямаше нужда да се тревожи, защото вратата се отвори още при първото почукване, пропускайки Рам, който изтича покрай лакея.

— Искам да се приготви вана за лейди Бракстън — извика той, минавайки край Портър и нагоре по стълбите. — И донесете повече гореща вода.

Настани Фийби в едно кресло и веднага отиде да разпали камината. Тя още трепереше, когато той се върна.

— Стани. Трябва да те измъкнем от тези мокри дрехи.

— Ис-с-кам да видя татко.

— После.

Накара я да стане, смъкна одеялото от треперещото й тяло и бързо съблече дрехите й. После я настани в леглото и струпа одеяла отгоре й.

Аби дойде заедно с прислужниците, носещи ваната и топлата вода.

— С какво мога да помогна? — запита тя, кършейки ръце.

— Мога да се справя, Аби — каза Рам. — Един горещ бульон и чай за господарката ти ще й дойдат много добре.

Тя направи реверанс и излезе.

Рам сложи ароматния сапун и купчина кърпи близо до ваната. Когато всичко беше готово, се върна към леглото.

— Банята ти е готова, Фийби.

— Не сега, Рам — помоли го тя. — Вече започвам да се стоплям.

— Банята ще ти подейства добре, любов моя. Цялата си се усмърдяла на река.

Отмести одеялата и я взе на ръце. Когато я положи във водата, тя изпусна блажена въздишка. Докато тя се киснеше, той свали собствените си мокри дрехи и надяна тежък халат. После коленичи до ваната, взе кесията за баня и сапуна и започна прилежно да търка треперещата й плът. Скоро цялото й тяло плувна в топло сияние, Фийби се запита дали се дължи на горещата вода, или на манипулациите на Рам.

— Почти свърших — каза той, докато сапунисваше косата й и я търкаше прилежно. После взе кофа с вода и я вдигна над главата й. — Затвори си очите.

Фийби изсумтя, когато водата се изля върху нея. Отмахвайки пяната от лицето си, тя отвори очи точно когато Рам пусна халата и влезе във ваната.

— Какво правиш?

— Стоплям се — каза той, потрепервайки. Настани се зад нея и я привлече между бедрата си.

Плътта му беше студена и тя почувства остри угризения, че мисли само за себе си. Понечи да стане.

— Прости ми, че бях толкова нехайна. Ти ми спаси живота. Знам да плувам, но полите ми ме теглеха надолу. Сигурно си премръзнал. Ваната е изцяло твоя.

Тя излезе от ваната, преди той да успее да я спре, и се уви в дебела пухкава кърпа. После седна на скамейката пред огъня, за да изсуши косата си.

Погледът на Рам жадно заброди по стройната фигура на Фийби, докато тя сушеше лъскавата си тъмна коса. Отблясъците от огъня й придаваха червеникав ореол, съживявайки копринените кичури. Кърпата се беше хлъзнала, оголвайки едно блестящо рамо, и му представяше изкусителната гледка на увенчаната с розова пъпка стегната гърда.

Блестящата й коса караше дланите му да пулсират от желание да я докосне. Зачервената й кожа го караше да копнее да погали всеки блестящ инч от нея.

Тръпка премина през цялото му тяло. Едва не я беше изгубил. Нейната сила го учудваше. Филипс я беше накара да преживее същински ад, но тя беше победила злонамерените му машинации. Пулсиращата жажда да се люби с нея го разлюля целия. Искаше да почувства кожата й интимно притисната в неговата, да изследва сладостта на устата й и да вкуси страстта й.

Подтикван от тази жажда, Рам се изми бързо и стана. Сграбчвайки една кърпа, отиде към камината и седна до Фийби.

— Стопли ли се вече?

Гласът му се разля над нея като гъст мед.

— Още не. А ти?

Хищен блясък освети очите му.

— И двамата скоро ще се стоплим… много скоро.

Привличайки я в прегръдките си, той вдигна брадичката й и се взря в лицето й за един дълъг, напрегнат момент, преди устните му пленят властно нейните. Тя отвори уста за него, докато ръката му се вдигаше, за да се закотви в косата й, задържайки главата й на място, за да позволи настоятелните му устни и езикът му да я овладеят изцяло.

Фийби потъна в целувката, така щастлива да бъде в ръцете на Рам, че забрави всичко, само не и жаждата да се слее отново с него. По-късно щеше да мисли за бъдещето и дали двамата с него наистина имат бъдеще заедно. Сега нищо друго нямаше значение, освен топлината на неговото тяло, страстта, препускаща през нея, и огнената хватка на желанието, която стягаше вътрешностите и.

Кърпата се плъзна от тялото й, ненужна поради топлината, която телата им излъчваха. Целувката му стана по-дълбока, ръцете й се вдигнаха, за да се увият около врата му, всички задръжки паднаха, повалени от жарките пламъци на страстта. Тя нямаше желание да избяга, само искаше да изпита всеки нюанс от любенето с Рам. Езикът й срещна неговия в деликатен чувствен танц. Тя го усети как потръпва и изстенва и пламъците на страстта й се извисиха още повече.

Ръката му заброди нагоре по тялото й, за да обхване гърдата й. Палецът му описа кръг около зърното; Фийби изпусна гърлен стон на наслада, когато пораждащото трепет усещане пробяга през нея. Дишането му стана накъсано и тежко, пръстите му я мачкаха и галеха, леко притискайки и извивайки зърното, докато то не се втвърди в стегната, болезнена розова пъпка.

Той я притисна на скамейката и се изтегна върху нея, целувайки розовото връхче, а после го взе в устата си и го засмука жадно, както бебе суче от майчината си гръд. Топлина започна да се стича между краката й, нараствайки с всяко засмукване. Дъхът й спря за миг, когато устата му се отдели от гърдата й и продължи надолу към влажния й център. Пръстите му я разтвориха и той настани устата си на точното място. Тя се изви под интимната му ласка и извика името му, екстаз изпепеляваше тялото й.

Той облизваше, дразнеше, захапваше, езикът му се увиваше около нея, докато ръцете му я изследваха, движейки се по корема и бедрата й и между тях. Тя се топеше, буквално се разпадаше. Устата и ръцете му я тласкаха към стихията на сексуалната ненаситност.

Плъзвайки ръце под нея, той я вдигна по-високо, безпощадно усмирявайки движенията на ханша й, без да отстъпва и инч, изисквайки само и единствено пълното й предаване. С измъчен вик тя му даде онова, което той искаше, разтърсвайки се в яростни тръпки. Тялото й още пулсираше от силата на кулминацията й, когато Рам я вдигна и я отнесе на леглото.

— Вече ми е топло, Рам, наистина ми е топло — каза тя, останала без дъх.

— Ще ти стане още по-топло, скъпа.

Погледът й се вплете в неговия, когато той навлезе в нея, изпълвайки я със силата на мощната си жажда… увличайки я обратно в обятията на екстаза. Тялото й веднага се разтърси в спазми, вътрешните й мускули го стегнаха, докато той навлизаше отново и отново в нея, изкарвайки я от равновесие.

Двамата стигнаха до кулминация заедно, давайки и вземайки всичко един от друг. Семето му бликна дълбоко вътре в нея и тя го прие… защото може би това щеше да е последният път, когато щяха да бъдат заедно по този начин.

Рам наблюдаваше съня на Фийби. Беше спал с безброй жени, след като тя го беше напуснала, но никоя от тези кратки срещи не беше толкова удовлетворяваща, колкото това, което току-що беше изпитал с Фийби. Какво я правеше така изключителна?

Фийби беше узряла много през годините, когато бяха живели разделени, и беше научила по трудния начин, че машинациите на Дейвид Филипс са причина за отчуждението помежду им. Филипс я беше излъгал и беше направил така, че Фийби да се отдалечи от него. Беше успял. Само ако тя не беше толкова доверчива; само ако беше прозряла лъжите на Филипс.

Не че Рам нямаше никаква вина за раздялата им. Той не беше образец на почтеност, репутацията му дори тогава беше далеч от безупречна. Но се беше влюбил във Фийби и се беше оженил за нея намерението да й бъде верен. За съжаление, добрите му намерения не успяха да минат през никакво изпитание. Не му беше позволено да стане съпругът, какъвто Фийби би искала.

Колкото повече се взираше в нея, толкова повече се чудеше какво им готви бъдещето. Когато помислеше за живот без Фийби, някаква празнота се настаняваше в средата на гърдите му… нещо като ужасен копнеж, болка, желание да я задържи завинаги при себе си.

А тя искаше ли същото? Четиригодишното им отчуждение беше ли ги отделило прекалено много, за да си възвърнат това, което някога бяха споделяли? Може би любовта им е била илюзия… моментна страст, завършила с брак, защото Фийби отказваше да легне с него без венчален пръстен.

Когато тя се раздвижи, Рам въздъхна със съжаление и стана от леглото. Ако не тръгнеше веднага, щеше пак да се люби с нея, но колкото и да го искаше, това не беше най-доброто за нея точно сега. Фийби имаше нужда от почивка след изпитанието, на което я беше подложил Филипс.

Навлече панталоните и ризата си и слезе долу, за да потърси храна. Портър го посрещна на най-долното стъпало.

— Коремът ми е залепнал за гръбнака, Портър. Виж дали ще можеш да ми намериш нещо за ядене.

— Готвачката държи вечерята топла, милорд. Ще ви я донеса веднага.

— Настанихте ли удобно сър Андрю?

— Нахрани се и заспа веднага след като доктор Белоус си отиде. Докторът остави запарка от кората на дървото хинхона. Хинин, струва ми се, се нарича. Каза, че сър Андрю ще се възстанови с почивка и здравословна храна.

— Благодаря, Портър. Ще ям в кабинета.

— Да пратя ли Аби горе с бульона на лейди Бракстън?

— Съпругата ми спи. Вярвам, че отдихът ще й бъде повече от полза, отколкото храната, точно в този момент.

Рам продължи към кабинета си. Нахрани се добре с печен петел и зеленчуци, пай с месо и ябълкова пита, донесени от Портър. След като се засити, се облегна назад с ръце, скръстени на корема, преценявайки взаимоотношенията си с Фийби. Преди да се върне в леглото, стигна до решение. Правилно или погрешно, но щеше да остави Фийби да реши бъдещето им. Ако тя намираше брака с него недопустим, щеше да я пусне да си иде. Но нямаше да има развод. Техният брак беше постоянен и щеше да остане такъв.

Рам се събуди преди Фийби на следващата сутрин. Стана, облече се и излезе от стаята, без да я буди. Нямаше търпение да научи каква е съдбата на Дейвид Филипс и планираше да посети Филдинг веднага след закуска. Уестмор пристигна тъкмо когато довършваше кафето си.

— Закусил ли си, Уестмор?

— Да, но бих изпил едно кафе — отвърна Люк.

След като кафето му пристигна, Рам освободи лакея, за да поговорят насаме.

— Идваш рано.

— Не можех да чакам повече. Как е Фийби? — запита Люк, пристъпвайки право към сърцевината на материята. — Върнах се на пристанището, след като се погрижих за сър Андрю, но вие с Фийби вече бяха тръгнали, Филдинг и агентите му още бяха там, търсеха Филипс. Той ми каза какво се е случило.

— Фийби е добре — отвърна Рам. — Топването в реката я смрази до кости, но не й се отрази. Горещата вана прави чудеса. Тя още спи.

— Как е сър Андрю тази сутрин? Тръгнах си скоро след като лекарят пристигна.

— Според доктор Белоус сър Андрю ще се възстанови. Благодаря ти за това, което направи за него. И задето прати каретата.

— Ти щеше да направиш същото за мене. Какви са плановете ти?

— Смятам да се отбия при лорд Филдинг тази сутрин. Надявам се, че ще ми каже, че Филипс или е арестуван, или мъртъв. Не ми се иска да мисля, че негодникът се е измъкнал.

— Филдинг като че ли смята, че се е удавил, но не останах достатъчно дълго, за да разбера.

Рам хвърли салфетката си на масата.

— Сега е най-подходящият момент да научим каква е съдбата на това копеле.

— Ще те настигна по-късно — каза Люк. — Отивам в „Татърсол“ да погледна един нов кон.

Двамата се разделиха на предните стъпала.

Фийби се прозя, протегна се и позвъни за Аби, чувствайки се удивително добре въпреки изтощителното изпитание от предния ден.

— Как се чувствате, милейди? — запита загрижено Аби.

— Добре, благодаря. Знаеш ли в коя стая е настанен баща ми?

— На другия край на коридора, милейди, на отсрещната страна. Чух Портър да казва, че е станал и закусва в сутрешната трапезария.

— Станал е? — запита изненадано Фийби. — Сигурно се чувства добре, щом е на крак. Лорд Бракстън закуси ли вече?

— Нахрани се и излезе — каза Аби. — Тъкмо излизаше заедно с лорд Уестмор, когато ги видях в преддверието преди малко.

Фийби се намръщи. Къде ли се е запътил Рам толкова рано сутринта? Бързането му беше ли свързано с Дейвид? Все още със смръщено чело, тя бързо се облече и слезе долу, за да се присъедини към баща си. Очите на Андрю светнаха, когато я видя, и отвори ръце, за да я прегърне.

— Портър ме увери, че лорд Бракстън те е довел у дома снощи и че си изглеждала добре, но все още се тревожех.

— Аз се тревожех за тебе, татко. Изглеждаш много по-добре днес.

— Лекарството, което докторът ми даде, прави чудеса. Ако веднага бях взел хинин, нямаше да ми трябва толкова време, за да се възстановя. — Той направи пауза, после запита: — Какво стана с Дейвид?

— Не знам. Никога не сме познавали истинския Дейвид, татко. Вярвахме му, а той ни предаде.

— Как те намери Бракстън?

Фийби си сипа храна от бюфета, преди да отговори.

— Това е дълга история, татко.

По време на закуската му разказа перипетиите на спасението си.

— Наистина ли скочи в реката? — запита сър Андрю, когато тя му разказа за изпитанието си със скока във водата.

— Това беше единственият начин. Докато Дейвид ме държеше като заложничка, Рам и хората на лорд Филдинг не можеха да направят нищо, без да изложат на риск живота ми. Дейвид беше отчаян; заплаши да ме убие. Нямаше да се сетя да скоча в реката, ако Рам не беше ме запитал дали мога да плувам.

— Какво направи той, след като ти скочи?

— Последва ме във водата. Нямам представа какво е станало след това. Рам ме извлече на брега и ме докара у дома.

— Дейвид вече не е наша грижа — каза сър Андрю. — Амулетът е върнат на египтяните и ние вече не сме от полза за Дейвид. Сега имаш само да се надяваш на щастие с Бракстън.

Фийби остави вилицата в празната чиния и я бутна настрана.

— Не съм сигурна, че бъдещето ми е с Рам, татко. Нараних го лошо, когато излязох от брака ни. Вместо да вярвам на него, аз повярвах на лъжите на Дейвид. Съмнявам се, че Рам някога ще ми прости за удара, който нанесох на гордостта му.

— Но… но… сега сте заедно. Това, което е станало преди години, е изтекла под моста вода.

— Рам настоя да се преместя в къщата му, за да може да ме защитава — обясни Фийби. — Отнесе се сериозно към задължението си спрямо мене. Тъй като вече нямам нужда от защита, той ще иска да се върне към предишния си живот — необременен от съпруга.

— Казал ли ти го е?

— Няма нужда да го казва. Ти не знаеш, понеже не си имал достъп до вестници, докато беше заложник, но клюкарските статии съобщаваха подробно за любовните подвизи на лорд Бракстън. Рам и лорд Уестмор, всеизвестни като „Лондонските женкари“.

— Мъжете могат да се променят, Фийби. Обичаш ли го?

Последва примирена тишина. Накрая Фийби изрече:

— От цялото си сърце. Но докато не го чуя да казва, че и той ме обича, не виждам надежда за нас.

— Това ме натъжава, дъще. Винаги съм се надявал, че ще намериш щастие с мъж, достоен за любовта ти. Твърде млада и привлекателна си, за да хабиш живота си, лазейки из гробници.

— Имаш нужда от асистент, на когото да можеш да се довериш, татко. Смяташ ли да се върнеш в Египет, щом здравето ти се възстанови?

— Не съм правил толкова далечни планове. Ако си спомняш, предложиха ми преподавателско място в университета, но отказах, за да се върна в Египет. Ако предложението още важи, би могло да бъде добър момент да приема. Но най-напред едно пребиваване в провинцията като че ли ще бъде точно това, което ми трябва след изтощителното изпитание.

Фийби плесна с ръце.

— Каква чудесна идея. Ще тръгнем веднага. Можем да останем известно време в някой хан, докато търсим къща под наем.

— Нямах предвид тебе, Фийби. Мястото ти е тук, при съпруга ти.

— Не бих си и помислила да те пусна да заминеш сам. Освен това — каза тя, избягвайки погледа му, — смятах да се върнем в къщата на Маунт Стрийт веднага щом се закрепиш, но твоята идея е много по-добра.

— Сигурна ли си, дъще? На Бракстън това няма да му хареса.

— Не съм мислила за нищо друго още откакто се събудих тази сутрин. Докато Рам не докаже, че има нужда от съпруга, ще съм по-добре без него.

— Не мислиш ли, че си малко строга към него?

— Строга съм към себе си; сигурна съм в любовта си към него. Той се опита да скрие презрението си в деня, когато ме посети след четиригодишната ни раздяла, но не се хванах на преструвката. Погледът в очите му ми каза колко ниско ме оценява. Искаше отмъщение още от самото начало, заради това, което му бях сторила след прибързания ни брак. Всъщност вярваше, че ние с тебе сме заговорничили, за да откраднем амулета.

— Но сега не мисли така.

— Може би, но още не ми се доверява.

— Не прави нищо прибързано, Фийби. Говори най-напред с Бракстън.

— Това смятам да направя, татко, но няма да се моля за любовта му. Ако той не ми каже, че ме обича и иска съпруга, готова съм да се махна от живота му.