Съблазнена от един женкар

20

Фийби отправи треперлива усмивка към Рам.

— Знаеш.

— Чух те да казваш на Филипс, че носиш моето дете. Вярно ли е?

— По-сигурна не мога да бъда.

Той я изгледа строго.

— Смяташе ли да ми кажеш?

— Да, разбира се.

— Кога?

— Днес. След като се върна. — Внезапна мисъл изпъкна в ума й. — Госпожа Краули ли ти писа? Подозирала е, че съм бременна, още преди аз самата да го осъзная.

— Наистина получих писмо, но от баща ти, а той не пишеше нищо за състоянието ти. Просто съобщаваше, че имаш нужда от мене, и аз дойдох веднага.

— Госпожа Краули трябва да е казала на татко и той на свой ред е решил, че е нещо, което ти трябва да знаеш. — Тя се замисли. — Татко и госпожа Краули са доста близки напоследък. Чудя се…

— Остави ги засега. Знаеше ли, че носиш моето дете, когато напусна Лондон?

Тя поклати отрицателно глава.

— Нямах представа. Повярвай ми, никога не бих те лишила от детето ти.

— Щеше ли да се върнеш при мене, когато разбра, че си бременна? — запита Рам.

— Наистина… не знам. Като четях във вестниците разказите за приключенията ти, се отчайвах. Но щях да ти кажа за нашето бебе и щях да уредя да го видиш.

— Приключенията ми бяха силно преувеличени. Онези жени бяха различни от тебе.

— Вярвам ти. Във всеки случай, ти си тук и с тебе сме заедно. Детето ни ще има майка и баща.

— Благодарение на баща ти — добави Рам.

— Макар да не одобрявам, че ти е писал, без да знам, не мога да виня добрите му намерения. Както се оказа, намесата му ни събра. Толкова те обичам, Рам. Да родя детето ти за мене означава повече, отколкото бих могла да изразя. Когато заминах преди четири години, хранех тайна надежда, че нося дете от тебе, но не беше така.

— Забрави изгубените години, скъпа. Остатъкът от живота ни започва днес. — Той се вгледа в лицето й. — Изглеждаш изтощена.

Фийби го изгледа укорително.

— Чия е грешката?

Рам се усмихна.

— Моя и изобщо не съжалявам. Облегни глава на рамото ми и се опитай да заспиш. Може да мине малко време, преди Уилсън да се върне с каретата. По този път почти никой не минава, съмнявам се, че някой ще мине скоро оттук.

Фийби облегна глава на рамото на Рам и затвори очи. Беше уморена и натъртена от преобръщането заедно с каретата, макар да не го каза на глас. Не искаше ненужно да тревожи Рам. Заспа след броени минути.

Рам целуна темето й и я настани удобно до себе си. Ребрата го боляха ужасно, но можеше да бъде и по-зле. Фийби можеше да загуби детето им. Тръпка мина по тялото му. Ако това се беше случило, щеше да убие Филипс. Можеше да го убие и ако Фийби пострада от късни последици от инцидента.

Клепачите му натежаха. Лудото препускане от Лондон и безсънната нощ, която го беше последвала, го бяха изтощили. А агонията от счупените ребра утежняваше дискомфорта му. Всичко, което се беше случило в тези два дни, се съчетаваше, за да го притегли в дълбините на съня.

— Събудете се, милорд.

Рам се сепна и веднага съжали: рязкото движение усили болката му.

— Уилсън! Върнал си се. Трябва да съм заспал. Колко време те нямаше?

— Над два часа, милорд — каза Уилсън. — Сър Андрю добре обясни нещата на полицая и се погрижи за формалностите. Аз се върнах веднага щом можах.

Гласовете събудиха Фийби, тя отвори очи и се надигна.

— Време ли е да тръгваме?

— Уилсън тъкмо пристигна, скъпа. — Рам понечи да се надигне, хвана се за ребрата и се преви на две. Минаха няколко дълги секунди, преди да си поеме дъх.

— Нека ви помогна, милорд — предложи Уилсън.

— Добре съм — каза Рам и му махна, че всичко е наред. — Помогни на лейди Бракстън; тя има повече нужда от мене.

— Аз съм по-добре от тебе — каза Фийби, обвивайки ръка около кръста му.

Хванати един за друг, двамата изминаха краткото разстояние до каретата. Уилсън затвори вратата зад тях, качи се на седалката на кочияша и подкара конете.

Когато стигнаха в къщата, госпожа Краули настоя да настани Фийби на легло и да огледа ребрата на Рам. Фийби протестира, че я отпращат в леглото, но госпожа Краули беше непоколебима. Щом Фийби се озова напъхана под завивките, икономката развърза импровизираната превръзка на Рам, огледа ребрата и заяви, че две са счупени. После ги намаза с лечебен мехлем и отново ги превърза.

— Обедът е готов, милорд. Да донеса ли поднос за вас и лейди Бракстън?

— Донесете само обеда на Фийби — каза Рам. — Аз ще посетя полицая, за да проверя арестантите.

— Не съм инвалид — протестира Фийби.

— Всичко, което искам, е да си почиваш, докато стане време за вечеря — отвърна Рам.

— Негова светлост има право — потвърди госпожа Краули.

— Според Андрю силно сте се раздрусали в злополуката с каретата. Жена във вашето състояние трябва много да внимава.

Рам я целуна по челото и последва госпожа Краули извън стаята.

— Мислите ли, че всичко с нея ще бъде наред? — запита тревожно Рам.

— Нищо не сочи, че ще загуби детето — отговори икономката. — Дори не е силно натъртена. Подозирам, че трябва да благодари на вас за това. Вие сте пострадали доста много.

— По-добре аз, отколкото Фийби. Аз отведох Филипс при нея и изложих живота й на риск. Не мога да повярвам, че съм бил толкова небрежен.

— Не се обвинявайте, Бракстън — каза сър Андрю. — Филипс е хитър. Седнете и хапнете нещо. Излязохте тази сутрин, без да сте закусили. Полицаят може да почака.

Рам не беше разбрал колко е гладен, докато не видя изкусителния асортимент от храни, който госпожа Краули нареждаше пред него.

Щом се нахрани до насита, той се извини.

— Няма да се бавя. Убедете Фийби да остане на легло.

Полицаят, способен млад мъж, който съблюдаваше закона буквално, изслуша внимателно разказа на Рам за събитията, довели до тазсутрешното драматично залавяне на Уотс и Филипс. След като чу фактите, той се съгласи да превози арестантите до Лондон, където щяха да бъдат обвинени и съдени от най-високопоставения съд на страната.

— Не бойте се, милорд, няма да избягат — заяви полицаят. — Ще бъдат превозени до Лондон във вериги.

— Уотс вероятно може да бъде закаран след един-два дни — каза Рам. — Ще бъде обвинен като съучастник. Очаквам да се върна в Лондон утре или вдругиден. След като се върна, лично ще осведомя лорд Филдинг за всичко, което се разкри тук. Мисля, че това е всичко. Сега трябва да се върна при съпругата си.

— Ще поема нещата оттук нататък — каза полицаят. — Приятен ден, милорд.

Фийби спеше, когато Рам се върна в къщичката. Той се съблече и легна до нея; след минути заспа дълбоко.

Фийби се събуди и намери Рам дълбоко заспал до нея. Погледна през прозореца и с изненада видя, че слънцето е залязло зад хоризонта. Трябва да беше спала часове наред. Кога Рам беше си легнал до нея? Стана полека от леглото, за да не го събуди, но тихото движение накара очите му да се отворят веднага.

— Къде отиваш?

— Трябва да… О!

Тя изчезна зад паравана и се върна след няколко минути.

— Видя ли се с полицая?

— Да. Ще прати Филипс и Уотс при лорд Филдинг в Лондон. Свърших каквото бях намислил да направя, и нямам намерение пак да работя за външното министерство. — Бавна усмивка, натежала от сексуални обещания, изви устните му.

— Връщай се в леглото.

Фийби тръсна тъмната си гъста коса.

— Ще трябва да почакаш, милорд упадъчен. — Потупа корема си. — Гладна съм. Госпожа Краули скоро ще сервира вечерята.

— Не бих си и помислил да лиша една бъдеща майка от храна — пошегува се Рам, докато се измъкваше от леглото.

— Ще слезем заедно.

— Ето ви и вас — каза госпожа Краули, когато Рам и Фийби се появиха под ръка в приемната. — Вечерята е почти готова. Намери нещо за пийване за негова светлост, Андрю, докато аз видя какво става в кухнята.

— Желаете ли бренди, Бракстън? — запита сър Андрю, приближавайки се към бюфета.

— Бренди ми звучи добре — отговори Рам.

— Татко, вие с госпожа Краули като че ли се разбирате доста добре — забеляза Фийби.

— Ани е много добра жена, дъще.

— Наистина — съгласи се Фийби. — Но…

Госпожа Краули мушна глава през вратата.

— Елате, преди храната да е изстинала.

Сър Андрю предложи ръката си на Фийби, а Рам ги последва, Фийби беше донякъде изненадана, че икономката сяда да вечеря с тях, но някак си това й се стори редно. Имаше нещо необяснимо нежно между баща й и госпожа Краули и възнамеряваше да разбере какво точно става тук. Разговорът се въртеше около Дейвид Филипс и събитията от деня, докато Рам рязко промени темата.

— Ние с Фийби ще тръгнем за Лондон утре или вдругиден, зависи от състоянието й. Бихме искали да дойдете да живеете с нас, сър Андрю. Има много място. Сигурно скоро ще се оттеглим в провинциалното ми имение, за да чакаме раждането на нашето дете. Ще ни бъде много приятно да ни придружите, сър Андрю. Или, ако предпочитате, можете да останете в лондонската ни къща. Изборът е ваш.

— Много харесвам Кеймбридж — отвърна сър Андрю, изпращайки тайна усмивка към госпожа Краули. — А тази къщичка ми подхожда идеално. Сериозно възнамерявам да приема предложението да преподавам в университета. Освен това, вие двамата нямате нужда да ви се мотая в краката. Почти младоженци сте и трябва да бъдете сами, а аз още имам доста години, за да дам приноса си в египтологията.

— Сигурен ли си, татко? — запита Фийби. — Бихме искали да бъдеш близо до нас.

— Напълно съм сигурен. Кеймбридж не е чак толкова далече от Лондон, можем да си ходим на гости. Ще планирам дълга визита в имението Бракстън, когато дойде бебето.

— Предполагам, че ще искате да се присъедините към семейството си в имението Бракстън, госпожо Краули — изрече Рам. — Ще уредя всичко необходимо за пътуването ви.

Икономката и сър Андрю размениха многозначителни погледи.

— Ани ще остане при мене — каза сър Андрю. — Не мога да се справя без нея.

— Това ли е и вашето желание, госпожо Краули? — запита Рам.

Госпожа Краули се усмихна мило и потупа ръката на сър Андрю.

— Не бих си и помислила да оставя Андрю самичък.

— Татко, има ли нещо, което би трябвало да знам? — запита Фийби. — Да не съм пропуснала нещо?

Сър Андрю стисна ръката на госпожа Краули.

— Ние с Ани остаряваме. Ти си имаш Бракстън, дъщерята на Ани си има своето семейство. Ние с Ани наистина се харесваме и уважаваме. Не виждам никаква причина да не задълбочим отношенията си.

— И аз — изрече Рам, спотаявайки една усмивка. — Дали не ни предстои сватба?

— О, божичко — каза госпожа Краули. — Прекалено рано е за такова нещо.

— Ти имаш ли някакви възражения, дъще? — запита сър Андрю.

— Никакви, татко. Вие с госпожа Краули… Ани… имате моята благословия. Аз съм твърде щастлива, за да възразявам срещу каквото и да било. Истинската ми любов се върна и всичко в моя свят е наред.

Рам трябва да беше взел думите й за знак, защото стана и протегна ръка.

— Да се оттеглим ли, жено?

Фийби положи ръка върху неговата, давайки му своето доверие, любовта си, сърцето и душата си.

Когато стигнаха до стаята си, двамата бяха обзети от треската на желанието. Тя се хвърли с готовност в прегръдките му, предлагайки му устните си за целувка, отдавайки му тялото си, за да стане обект на неговото обожание. Рам я съблече с благоговейни ръце, а после започна да гали и целува всеки инч от копринената й кожа с устните си и езика си.

Когато се надигна и разтвори краката й, тя се измъкна изпод него и го бутна на пухения дюшек. Усмихвайки се с котешка наслада, започна да го дразни безмилостно с уста и език, изливайки цялата любов от сърцето си върху него.

Той я остави да лудува, докато тялото му не затрептя цялото и не се озова само на мигове от експлозията. Тогава я напъха под себе си и влезе в нея, довеждайки я заедно със себе си до трепетната кулминация. След това я прегърна нежно, споделяйки бурната наслада, която се разливаше из тялото й.

Любенето му беше сърцераздирателно нежно и предизвика сълзи в очите на Фийби. Тя беше прахосала четири години от живота си и възнамеряваше да направи всеки момент от оставащите им години незабравим.

Този път щяха да останат заедно завинаги.

— Завинаги — измърмори той, сякаш прочел мислите й. — Моя завинаги.