Таен свидетел

24

Срещата се проведе в бюрото на ФБР в Талахаси, на десет минути пеша от КСЕ. Началникът беше мрачен агент от кариерата на име Луна, който сякаш се съмняваше във важността на срещата още от мига, в който се настаниха около широката заседателна маса. От дясната му страна седеше красивият и приветлив специален агент Пачеко, на около трийсет и пет, без брачна халка. Той не отлепяше очи от Лейси, откакто се запознаха. В далечния край на масата, сякаш необходим, но нежелан, седеше трети агент, който се казваше Хан. Лейси седеше срещу Луна и Пачеко, а Гайзмар бе от дясната й страна.

— Най-напред ви благодаря за отделеното време — започна тя. — Знаем, че сте заети, а тази среща няма да е кратка. Имаме ли някакви ограничения във времето?

Луна поклати глава и отговори:

— Не. Слушаме ви.

— Добре. Вчера по телефона ви попитах за човек на име Вон Дюбоуз. Интересуваме се дали знаете нещо за него.

Пачеко взе лист хартия и каза:

— Да, но не много. Дюбоуз няма криминално досие — нито щатско, нито федерално. Бандата „Морски вълци“, или Крайбрежната мафия, както се нарича още, ни е известна от доста време. Мисля, че сте запознати с нейната история. Малобройна група с колоритно минало, но без никакви регистрирани престъпления тук, във Флорида. Преди двайсетина години мъж на име Дънкан бил заловен с товар марихуана близо до Уинтър Хейвън. Наркоченгетата заподозрели, че работи за престъпна групировка, вероятно въпросната Крайбрежна мафия, но не стигнали доникъде, защото Дънкан отказвал да говори и да им сътрудничи. Излежал дълга присъда и бил освободен предсрочно преди три години. Не обелил нито дума. Това е горе-долу. А за въпросния Вон Дюбоуз още нищо не сме открили.

— Що се отнася до нас, не съществува организация Крайбрежна мафия — обади се Луна. — Напоследък сме насочили цялото си внимание към известни организации — „Ал Кайда“, наркотрафикантите, такива типове.

— Добре. Имаме информатор и колкото и да бяхме скептични, се убедихме, че говори истината — каза Лейси. — Бивш адвокат е, осъден престъпник, който явно знае къде са заровени труповете. Не буквално, разбира се, но е убеден в съществуването на организирана групировка, над която Дюбоуз упражнява контрол. Информаторът се свърза с нас преди около два месеца.

— Той ли е Грег Майърс? — попита Пачеко.

— Да, Майърс е подписал жалбата, която ви изпратих вчера. Но това е новото му име, не истинското. Според него Вон Дюбоуз и брат му били простреляни преди много години в Южна Флорида по време на наркосделка, която се объркала. Братът умрял. Вон не. Нямате ли данни за това?

Пачеко поклати глава.

— Нищо. Майърс откъде знае?

— Нямам представа. Той е беглец и е много потаен.

— От кого бяга? — попита Луна.

— Не съм сигурна, но не от вас или от другите правоохранителни органи. Когато се признал за виновен, издал хора, от които сега се страхува.

— Федерални ли са били обвиненията срещу него? — попита Пачеко.

— Да, федерални и той е излежал присъдата си във федерален затвор. Но ви моля по причини, които вероятно ще мога да ви разкрия по-късно, да не си губите времето да търсите нещо за Грег Майърс. Не той е причината да сме тук. Прочели сте официалната жалба, подадена срещу съдия Макдоувър. По наша преценка тя е основателна. Историята всъщност стига много по-надълбоко, отколкото става ясно от жалбата. Според Майърс племето тапакола и Ван Дюбоуз са сключили сделка преди почти двайсет години за строителството на казино и откакто то работи, той прибира част от печалбата. Много пари в брой, от които плаща и на съдия Макдоувър.

— Съдията взема пари в брой, така ли? — попита Луна.

— Да, според Майърс.

— И защо й плащат?

— Официалната жалба е нашето доказателство А. Ето и доказателство Б.

Гайзмар плъзна по масата две копия от документа.

Лейси продължи:

— Това е сбито представяне на племето тапакола, неговите земи, признаването му от федералните власти и усилията да се построи казиното в резервата. В тази връзка споменаваме за две убийства и човек на име Джуниър Мейс, който в момента очаква изпълнението на смъртната си присъда в „Старк“. Предлагам да отделите няколко минути и да прочетете доказателство Б.

Те вече четяха — бавно. Засега историята бе приковала вниманието им. Методично отгръщаха страниците, като Пачеко малко изпреварваше останалите. В другия край Хан четеше мълчаливо. Въздухът натежа, докато те претегляха всяка дума. Лейси правеше безсмислени драскулки в бележника си, докато Майкъл четеше имейли на телефона си.

Когато приключиха, Лейси каза:

— Нашето доказателство В е доста подробна история на казиното и на строителството на шосето, както и на всички съдебни дела, свързани с двете. Плащайки на съдия, Дюбоуз е успял да победи всеки, изпречил се на пътя му, и „Трежър Кий“ отваря врати през двехилядната година.

Гайзмар плъзна по масата доказателство В.

— Искате да прегледаме и това ли? — попита Луна.

— Да.

— Добре. Да ви предложим кафе, докато четем?

— Много мило. Няма да ви откажем.

Хан скочи и излезе да потърси рецепционистката. Кафето бе поднесено в истински чаши — не в картонени, — но нито Луна, нито Пачеко забелязаха това. Вниманието им беше погълнато от доказателство В.

Пачеко приключи пръв и вместо да прекъсне шефа си, започна да си води бележки в полето, докато чакаше. Луна остави своето копие и каза:

— Един въпрос. Този Джуниър Мейс, който очаква смъртната си присъда, да смятаме ли, че не той е извършил двете убийства, споменати в предишното доказателство?

— Честно казано, не знаем — отговори Майкъл. — Грег Майърс обаче е убеден, че Мейс е бил натопен и е невинен.

— Срещнах се с Мейс в отделението на смъртниците и той твърди, че е невинен — каза Лейси.

— Не е единственият там, който се кълне в това — подметна Пачеко.

Усмивки, но не и смях. Луна погледна часовника си, вторачи се в документите пред Гайзмар и попита:

— Още колко такива доказателства имате?

— Не много — отговори Лейси. — Доказателство Г ще ви запознае със съдията.

Гайзмар плъзна документа към тях.

— Най-напред ще видите нейни снимки в апартамент в „Рабит Рън“ — обясни Лейси.

Пачеко погледна снимките и отбеляза:

— Не може да се каже, че позира пред камерата. Кой ги е правил?

— Нямаме представа — призна Лейси. — Грег Майърс има информатор, чието име не знаем, защото и Майърс не го знае. Двамата си кореспондират с посредник.

От далечния край на масата Хан изсумтя невярващо.

— Историята е сложна и ще се усложнява още повече — каза Лейси и стрелна с поглед Хан. — Да се върнем на доказателството. Има малко сведения за Макдоувър, защото тя внимава да не се набива на очи. Съучастничката й в престъпленията, или поне една от тях, се казва Филис Търбан, адвокатка по имуществени дела в Мобил. Снимката й е от уебсайта на местната адвокатска асоциация. Двете жени се познават отдавна, много са близки, обичат да пътуват изискано и винаги заедно. Харчат много повече, отколкото печелят официално. Доказателството обобщава пътуванията им през последните седем години.

Видимо заинтригувани, тримата агенти вече разлистваха доказателство Г. Стаята отново притихна, докато те отгръщаха страниците.

Чашата с кафе на Лейси беше празна. Седяха край масата един час и засега тя беше предоволна от посещението. На път за насам двамата с Майкъл не знаеха какво да очакват. Предполагаха, че историята, която се канят да разкажат, ще бъде увлекателна, но нямаха представа как ще бъде приета. Сега бяха приковали вниманието на ФБР. Агентите ценяха времето си, но изглежда, не бързаха.

Луна я погледна.

— Друго?

— Следва доказателство Д, най-краткото засега, хронология на нашето участие в случая — каза Лейси, а Гайзмар раздаде още листове.

Агентите ги прочетоха задълбочено.

— Как реагира тя, когато й връчихте жалбата? — попита Пачеко.

— Беше доста хладнокръвна — отговори Лейси. — Отрече всичко, разбира се.

— Според мен изглеждаше уплашена — намеси се Майкъл, — но колегите ми не са съгласни. Не съм сигурен, че има значение.

— Ами може да е виновна за нещо, след като е наела Едгар Килъбрю — отбеляза Пачеко.

Хан ги изненада.

— И аз веднага си го помислих. Голям мошеник е!

Луна вдигна ръка, за да го прекъсне, и попита:

— Още доказателства?

— Да, последното — отговори Лейси. — Сигурна съм, знаете, че нашият колега Хюго Хач загина при катастрофа в резервата.

Те кимнаха с мрачни лица.

— Аз шофирах, когато се случи. Нося шал, защото в болницата ми обръснаха главата. Имах прорезни рани и охлузвания, няколко шева, мозъчно сътресение, но извадих късмет. Всичко беше изтрито от паметта ми, но спомените се връщат постепенно. Както и да е, моят приятел и колега загина и смъртта му не беше причинена от случайна катастрофа. Убедени сме, че е убийство.

Гайзмар плъзна копия от доказателство Е и агентите ги поеха едва ли не с нетърпение.

Снимки на тойотата и на доджа, снимки от местопроизшествието, обобщения на разговорите с началника на полицията, споменаване на повредената въздушна възглавница и предпазния колан, на изчезналите телефони и айпада и заключението, че някой стои зад инцидента, което го прави убийство. И че този някой е Вон Дюбоуз и неговата банда. Двамата с Хюго бяха допуснали да ги подмамят в затънтен участък от резервата с обещание за информация и бяха попаднали на засада. Целта беше да ги сплашат, да им покажат, че са нагазили в дълбокото и че Дюбоуз е готов на всичко, за да защити империята си. Според Майърс, а нямаха причина да се съмняват в него, никой орган на властта не беше припарвал до казиното и не беше задавал въпроси. КСЕ беше първият и Дюбоуз бе взел решителни мерки, за да изпрати послание. Знаеше докъде се простират правомощията на Комисията и правилно бе допуснал, че тя няма почти никакъв капацитет за борба с престъпността. Затова бе предположил, че ще се откажат след едно сериозно предупреждение.

— Виж ти! — възкликна Пачеко. — Не се плашите лесно.

— Наш приятел е мъртъв — отговори Лейси. — И ние няма да отстъпим.

— Но в същото време нямаме ресурса и властта да разследваме пълноценно тази корупционна схема — намеси се Майкъл. — И тук е вашето място.

Луна за пръв път показа признаци на умора или безсилие.

— Не знам, този случай може да се окаже адски голям.

Той демонстрира нежелание да се занимава с него, но Пачеко изглеждаше ентусиазиран.

— Направо грамаден — каза той с поредната усмивка към Лейси.

— Така е — съгласи се тя. — И непосилен за нас. Ние просто не можем да разследваме организирана престъпност. Нашият свят се върти около съдии, които са се огънали и са направили някоя глупост. Нарушават етиката, но рядко нарушават законите. За пръв път се натъкваме на подобен случай.

Луна прибра своята папка с документи и сключи ръце на тила си.

— Добре, вие не сте ченге, но сте следовател. Преживели сте всичко това през последните няколко седмици. Как щяхте да постъпите на наше място, госпожо Столц?

— Бих започнала от убийството на Хюго Хач. Да, съзнавам, че съм емоционално свързана със случилото се, но разкриването на убийството може да се окаже по-лесно от опита да проникнем в стотици офшорни фирми и да поемем по следата на парите. Някой е откраднал пикала. Вероятно друг го е карал. Работели са за организация, за шеф, разпоредил удара. Нелепо е, но според мен убийството ни помага. Дюбоуз се е надценил, реагирал е необмислено и е извършил нещо, което ще се обърне срещу него. Цял живот обитава свят, изпълнен с насилие и заплахи. Понякога хора като него стигат твърде далече. Почувствал се е застрашен и инстинктът му е подсказал да нанесе мощен удар.

— И няма съмнение, че двата мобилни и вашият айпад са били откраднати? — попита Пачеко.

— Никакво съмнение. Явно устройствата са им трябвали за информация, но кражбата е и предупреждение. Може би Дюбоуз е искал да направи несъвсем деликатен намек за присъствието им на местопроизшествието.

— А вие сигурна ли сте, че те са били там? — внимателно попита Пачеко.

— Да. Не помня много, но помня, че някой се движеше, човек с някакво фенерче, закрепено на главата. Лъчът освети лицето ми за миг. Помня звука от стъпки по натрошеното стъкло. Мисля, че се движеха двама души, но бях почти в безсъзнание.

— Разбира се — каза Пачеко.

Лейси продължи:

— Тапакола няма да разследват катастрофата както трябва. Началникът на полицията вече е сменен, а новият по една случайност е синът на вожда. Бъдете сигурни, че е инструктиран и няма търпение да обяви случая за поредния трагичен инцидент.

— Допускате, че вождът играе с Дюбоуз? — попита Луна.

— Категорично. Вождът управлява като цар и знае всичко. Не мога да повярвам, че прибират пари без негово участие.

— Да се върнем на телефоните — каза Пачеко. — Сигурна сте, че не са извлекли информация от тях, така ли?

— Да, телефоните са служебни — отговори Майкъл. — Имат, по-точно имаха, обичайния петцифрен код, но след него е поставена и кодирана преграда. Техниците ни са сигурни, че телефоните са защитени.

— Но всичко може да бъде хакнато — отбеляза Луна. — А ако все пак успеят да го направят, какво ще намерят?

— Това би ни навредило страшно много — каза Майкъл. — Ще разполагат с данни за всички телефонни разговори. И може би ще успеят да открият Грег Майърс.

— А господин Майърс все още е жив и здрав, нали? — попита Луна.

— О, да — отвърна Лейси. — Няма да го намерят. Беше тук, в Талахаси, преди две седмици и се отби в апартамента ми да види как съм. Всичките му предишни телефони са на дъното на океана, а той разполага с нови еднодневки.

— А айпадът ви? — попита Пачеко.

— На него няма нищо, което ще им помогне. Само лични неща.

Луна избута назад стола си и се изправи. Поразтъпка се и каза:

— Хан?

В далечния край Дъг Хан клатеше глава, нетърпелив да се намеси. Може пък да е тайното им оръжие, помисли си Лейси.

— Не знам — каза той. — Да кажем, че връхлетим ненадейно с пет-шест агенти. Какво ще стане? Парите ще потънат в мрежата им от сметки в чужбина. Прибирането на парсата ще секне. Индианците изпитват ужас от Дюбоуз и всички ще млъкнат.

— Харесва ми — промърмори Пачеко.

— Не бих постъпила така — възрази Лейси. — Бих се заела тихомълком да намеря шофьора на пикапа. Да кажем, че ви провърви и пипнете този тип. Очаква го доживотна присъда, така че, току-виж, сключил сделка и проговорил.

— Като защитен свидетел ли? — попита Пачеко.

— Това е вашата игра и не се съмнявам, че владеете правилата — отвърна тя.

Луна се върна на мястото си, избута документите още по-далече, разтри очи, сякаш внезапно се бе изморил, и каза:

— Вижте къде е проблемът. Шефът ни е в бюрото в Джаксънвил. Ние му изпращаме доклад с препоръка и той решава. Част от работата ни е да преценим колко хора и колко часа работа евентуално ще погълне този случай. Честно казано, това си е загуба на време, защото няма как да се знае накъде ще поеме разследването. Но правилата са си правила, в крайна сметка говорим за федералното управление. Затова шефът ни ще прочете нашата препоръка. Но в момента едва ли ще се развълнува от мошеничествата в индианско казино. Сигурно няма да се впечатли особено и от катастрофата, дори да предположим, че е умишлена. Не, напоследък ние се борим с тероризма. През цялото време следим терористични клетки, американски тийнейджъри, които си чатят с джихадисти, и разни кретени тук, които се опитват да си сглобят бомба. И да ви кажа, нещата не са никак розови. Нямаме достатъчно хора и понякога ни се струва, че изоставаме много. Никога няма да забравим, че на Единайсети септември бяхме назад с двайсет и четири часа. Това е нашият свят. Това е напрежението, под което се намираме. Извинете ме за тази реч.

За кратко всички се умълчаха. Майкъл наруши тишината:

— Мисля, че разбираме, но организираната престъпност си продължава.

Луна се усмихна непресторено и отговори:

— Разбира се. И според мен случаят е идеален за ФБР, но не съм сигурен, че шефът ни ще се съгласи.

— Може ли да попитам каква ще бъде препоръката ви? — обади се Лейси.

— Можете, но в момента нямам отговор. Ще го обмислим тук няколко дни, после ще го изпратим в Джаксънвил с доклад.

Езикът на тялото му подсказваше, че не иска да се замесва. Този на Пачеко издаваше, че той е готов да размаха значката си и да започне да прибира свидетели. А езикът на тялото на Хан не издаваше нищо.

Лейси събра документите си на купчинка. Срещата беше приключила.

— Е, благодаря, че ни изслушахте и щедро ни отделихте време. Ще продължим разследването си и ще очакваме новини от вас.

Пачеко ги изпрати до асансьора, искаше да прекара още време с тях. Майкъл го наблюдаваше внимателно. Когато с Лейси останаха сами в колата, той каза:

— Този младеж ще ти се обади до двайсет и четири часа, и то не във връзка с казиното.

— Имаш право — съгласи се тя.

— Свърши чудесна работа.