Тайната на Ескалибур

34

Един люк зад масива от фалшиви контейнери водеше към вътрешността на гигантската постройка. Чейс влезе през него и с насочен пистолет огледа коридора. Нямаше жив човек. Дотук добре…

Внезапно прозвуча пронизителна аларма и по високоговорителя се разнесе глас: „До всички, до всички, нарушител на борда! Повтарям, тревога, нарушител на борда!“

Това не беше добре. Сигурно бяха забелязали парашута му.

Чейс измъкна втори пистолет и вече държеше по един „Хеклер и Кох“ във всяка ръка. Това не беше предпочитаният му тип оръжие, но патроните 45-ти калибър бяха повече от подходящи за стрелба в затворено пространство.

Тъй като не знаеше точното местонахождение на Нина, той реши да започне от най-логичното място. Ако Мичъл възнамеряваше да стреля с оръжието, той имаше нужда и от Нина, и от Екскалибур, за да го накара да заработи, а трюмът бе единственото място, което бе достатъчно голямо, за да побере в себе си генератора за геоенергия. Той започна да се промъква по коридорите, докато не откри тясна стълба, която водеше надолу, и се спусна по нея…

Изведнъж чу как някой тича в неговата посока.

Намираше се по средата на стълбата. Той сви ръцете си в лактите около двете перила и се плъзна надолу, притиснал пистолетите към гърдите си. Долу го чакаше въоръжен мъж; Чейс стреля два пъти и го повали в локва от кръв. Стигна до края на стълбите и се претърколи по палубата, забеляза втори мъж и го свали с един изстрел в главата, преди да се завърти при шума зад гърба си и да простреля трети.

Затича се напред. През отворения люк в края на коридора той забеляза друга стълба, която водеше надолу…

През люка се показа някакъв мъж и стреля по него. Куршумът изсвистя покрай главата на Чейс и той се хвърли встрани, отвръщайки на изстрела. И двата куршума рикошираха в металните стени.

Върху стената от другата страна на люка падна сянка, по стълбите слизаха още мъже…

Той стреля още веднъж, за да ги накара да се забавят, и потърси прикритие. В стената забеляза друг люк — отвори го и се скри зад него като зад щит, прикривайки се от куршумите, които се изсипаха върху него. Люкът подскачаше от ударите им, върху повърхността му се образуваха множество вдлъбнатини с размера на монети.

Зад гърба му се разнесоха викове. Приближаваха се още хора.

Скоро щяха да го заковат…

Той нямаше друг изход, освен да мине през люка и да го затвори зад себе си.

Озова се в склад. Част от подреденото оборудване напомняше магнитите от генератора на Васюкович, освен това видя раница с крила, подобни на онези, с които Мичъл беше стигнал до база Туманная. Но той не се интересуваше от съдържанието на стаята — а само от това дали има втори изход.

Освен ако…

От тавана стърчеше голяма хоризонтална тръба, която вкарваше чист въздух в затвореното пространство — а в стената под нея се въртеше вентилатор. Чейс вдигна пистолетите си и пръсна вентилатора на парчета. Изкатери се върху купчина кашони, разчисти отчупените парчета и се вмъкна вътре.

Тръбата беше по-широка, отколкото очакваше, и той усети топъл бриз да подухва в лицето му, докато пълзеше в нея. Тя не се използваше толкова за вентилация, колкото за охлаждане — да изкарва топлия въздух навън. Чу как люкът се отваря зад гърба му. Мъжете нахлуха вътре и се разнесоха викове, но не откриха никого — въпреки че не беше нужно да са гении, за да разберат къде е отишъл.

Той се прицели с единия пистолет в отвора, като се придвижваше колкото се може по-бързо към светлината, която струеше през един отвор в тръбата пред него. Чуха се нови викове — някой беше открил вентилатора. Той погледна назад. През квадратния отвор се подаде глава. Един бърз изстрел и главата изчезна.

Всеки момент щеше да го застигне дъжд от куршуми…

Той стигна до първата решетка и огледа бързо терена под нея, преди да започне да я разбива с пистолета си. Тънкият метал поддаде лесно. Той продължи да удря докато единият й край не се откъсна от рамката и увисна.

На няколко фута отдолу се забелязваше подпорна греда. Не беше кой знае какво, но щеше да свърши работа. Той се спусна през дупката в мига, когато куршумите се забиха в стената над главата му.

Чейс стъпи върху гредата и се плъзна по нея, защото тя се спускаше под стръмен ъгъл. Той се олюля и протегна ръце, за да се захване някъде, изпускайки единия си пистолет на пода. Политна надолу, но успя да се вкопчи за гредата, обвил и двата си крака около нея.

С разтуптяно сърце установи, че виси от скелето, което поддържаше апаратура — копие на системата на Васюкович, само че хоризонтално разположена. Единият от огромните електромагнитни пръстени висеше в единия край, закрепен върху големи изолатори. Следваше дълъг низ от пръстени по цялото протежение на трюма, а другият му край стигаше…

До Нина!

Тя се намираше в срещуположния край на генератора и се издигаше заедно с Екскалибур върху една платформа. Чейс изпита желание да я повика, но не можеше, защото щеше да издаде позицията си.

Въпреки че едва ли щеше да мине много време, преди да го открият.

Той се издърпа нагоре и намери място, където да стъпи. Като че ли генераторът все още не работеше — но след като антенната решетка бе задействана, едва ли щяха да се бавят дълго. Дали не можеше да го саботира? Токата на ремъка му иззвъня при удара в металната греда. В главата му започна да се оформя план…

— Какво става, по дяволите? — Мичъл изтича до прозореца в контролната зала и впери невярващ поглед във фигурата, която се катереше по поддържащата греда. — Той е тук! — Грабна слушалките с микрофон от единия техник и извика: — Охрана! Той е в трюма, върху генератора! Веднага си довлечете задниците долу! — Грабна един ХМ-201 и се втурна надолу по стълбите.

Чейс го видя да се приближава, скочи от рамката и застана под магнитния пръстен. Държеше пистолета в едната си ръка… а в другата имаше граната; пръстите му леко стискаха взривателя. Той протегна ръце встрани, за да може Мичъл да види какво държи. Разбира се, възможно беше просто да го застреля, но той се надяваше, че американецът ще бъде предпазлив и няма да иска да повреди генератора.

— Хей, Джак! — извика той, когато Мичъл се приближи с вдигнат автомат. — Хубава лодка! Жалко, че ще трябва да ти счупя играчката.

— По-добре остави гранатата, Еди! — отвърна гневно Мичъл.

— Знам ли, любопитен съм — нали каза, че ако магнитите бъдат повредени, ще се случат доста неприятни неща — очертава се яко шоу; май си заслужава да го видя. Или пък може да пуснеш Нина и просто ще си тръгнем от тук. — Той погледна към платформата. Нина вече го беше забелязала и наблюдаваше разиграващата се сценка.

— Няма такъв вариант. — Мичъл щракна превключвателя на амуниции и се прицели. — Мога да ти откъсна ръката от рамото, Еди — и кой знае, може дори да не изпусне гранатата. Но дори и да не стане, магнитите ще издържат, те са здрави.

— Толкова здрави, че имаш цяла стая, пълна с резервни? — възрази Чейс. — Пусни Нина, или ще взривя това място!

— Заедно със себе си?

— Щом се налага.

Мичъл поклати глава.

— Не. Доста добре те опознах, Еди. Ти се посвещаваш изцяло на мисията си, също като мен — а сега мисията ти е да измъкнеш Нина от тук жива. Ако се взривиш, мисията ти пропада, а аз знам колко мразиш това.

— Ще видим.

Мичъл се подсмихна. Появиха се още мъже. Някои от тях бяха въоръжени с автомати ХМ-201, други с по-конвенционални оръжия. Мичъл ги погледна, след което гневно избухна.

— Какво правите, по дяволите? Тук се допускат само неметални оръжия! Вън! — Изведнъж по лицето му се изписа разбиране. — Докладваха ми, че носиш два пистолета, Еди. Къде е другият?

— Нямам представа — отвърна искрено Чейс. — Изпуснах го, може да е навсякъде. Не се знае каква вреда ще нанесе, когато бъде придърпан от магнитите, а?

— Разпръснете се — заповяда Мичъл на хората си, като не сваляше оръжието си от Чейс. — Търсете чужди обекти. Някъде трябва да има пистолет — намерете го.

Чейс го погледна с отегчено изражение, сякаш казваше, че това няма да стане, но не след дълго един от мъжете извика, че е открил падналия „Хеклер и Кох“.

— По дяволите — измърмори той.

— Добра импровизация, Еди — каза Мичъл, — но нещо не се получи. Нищо не ти остана. Върни взривателя на мястото му.

Чейс сви примирено рамене. Протегна ръка и показа гранатата — взривателят през цялото време си беше на мястото си, прикриван от палеца му.

— Заслужаваше си да опитам.

— Претърсете го. — Двама мъже се приближиха до Чейс и го претърсиха, прибирайки всичко, което намериха по джобовете му. — Добре, отнесете ги извън периметъра. Размърдай се, Еди. — Той махна с автомата към контролната зала.

— Няма ли да ме убиеш?

Мичъл се усмихна.

— О, да, ще го направя! Но не ми се иска наоколо да летят куршуми. Размърдай се!

Чейс погледна безпомощно към Нина, след което тръгна към контролната зала, следван от Мичъл. Останалите мъже, с изключение на един, вървяха към изхода пред тях. Последният също насочи автомата си към Чейс и тръгна след него и Мичъл.

— Кого се каниш да взривиш? Иран? Русия? Венецуела?

— Почти позна за второто — отвърна Мичъл и двамата влязоха в контролната зала. — Достигнахме ли етап едно?

— Да, сър — отвърна техникът. — Намираме се на мястото на пресичане на пет енергийни потока и вече източваме 0.37 от тях. Всички уреди светят зелено.

— Тогава дайте на максимум.

Техниците работеха в унисон, електрическото жужене се засили и палубата затрепери. Мичъл се приближи към един екран, на който се отчиташе мощността на системата — същият като в Русия. Той постепенно отчете 0,50 и със засилването на мощността на магнитното поле все повече геоенергия се вливаше в системата.

През свръхпроводника. През Екскалибур.

Чейс виждаше Нина в дъното на трюма, окована в центъра на последния пръстен. Пред нея мечът блестеше по-ярко от всякога. Неспособна да прикрие очите си с ръце, тя извърна глава настрани.

През един от близките пръстени премина електрическа мълния, танцувайки между магнитите. Около генератора се зараждаха все нови мълнии, остра миризма на озон удари Чейс в носа.

— Нали нищо няма да й се случи там?

— Нямаше да я сложа там, ако исках да я убия. Трябва ми жива.

Уредът бързо подмина 0.80.

— Антената насочена ли е към целта?

— Тъй вярно, сър — отвърна мъжът. — Йонното отражение е изчислено и въведено, целта е в обсег.

Мичъл кимна. 0.90 примигна бързо и изчезна, 0.95…

— Достигнахме прага! — възкликна той и удари с юмрук по конзолата, когато на дисплея се изписа 1.00 и продължи да отброява, без да спира, като числата продължаваха да нарастват.

— Потвърдено! — извика техникът също толкова въодушевено. — Процесът вече се самозахранва и нараства според предвидените параметри.

— Статус на магнитното поле?

— Стабилен и също нараства.

— Поддържай го така — заповяда Мичъл. — Приготви се за стрелба.

Чейс наблюдаваше Нина, около която танцуваха електрически дъги, след което погледът му се отмести върху поддържащата греда, върху която се беше приземил, след като скочи от люка. Втренчен в една точка, той не спираше да повтаря:

— Хайде де, хайде де…

Мичъл го погледна остро.

— Какво беше това?

— О, нищо — отвърна Чейс. — Само дето нали се сещаш, че като ме хвана, носех една ръчна граната?

— Да?

— Ами когато влязох в трюма, имах две.

Мичъл се завъртя и се втренчи в гредата, отвори уста да издаде бърза команда…

Твърде късно.

Втората граната на Чейс висеше за взривателя на една от многобройните куки, поддържащи километричните кабели на генератора. Интензитетът на магнитното поле нарастваше и стоманената й обвивка беше привлечена от най-близкия пръстен с електромагнити. Гранатата увисна перпендикулярно на пода. В началото скобата издържа, но невидимата сила я привличаше все по-силно и тя започна да се огъва… докато накрая се пречупи.

Гранатата се удари в магнита, взривателят й се освободи и залепна до нея. Детонаторът започна да отброява секундите: три, две, едно…

Експлозията пръсна магнитите на парчета. Натрошените фрагменти бяха привлечени от интензивното магнитно поле и профучаха край генератора, удряйки се в други компоненти, откъсвайки ги от техните места. Трюмът беше залят от масивни електрически изпразвания, искри и пламъци изпълниха въздуха.

Още един магнит се пренатовари и избухна, отломките разбиха прозореца на контролната зала. Мичъл се хвърли зад едната конзола, а Чейс се завъртя и удари в лицето зашеметения човек, който го охраняваше, разбивайки носа му.

Чейс сграбчи автомата му още докато падаше на земята. Той беше безполезен като оръжие, заради биометричната си ключалка. Вместо това Чейс натисна бутона на гранатомета.

Гранатата прелетя през контролната зала и се заби в конзолата от другата страна. Взривната вълна отхвърли техниците встрани, а един мъж излетя през счупения прозорец като парцалена кукла. Чейс хукна към вратата, изстрелвайки още една граната към втората конзола. Видя Мичъл да пълзи по пода и насочи оръжието си към него, но близката конзола блокираше прицела му — ако стреляше сега, самият той щеше да пострада при взрива. Вместо това изскочи през вратата, изстреля последната граната в големия екран на стената и компютърната карта изчезна във вихъра от натрошени течни кристали.

Той се устреми надолу по стълбите към трюма. Натрошеното тяло на мъжа, който беше излетял през прозореца, висеше от първия пръстен. Чейс отвърна поглед от неприятната гледка и хукна край генератора, захвърляйки автомата на пода.

Прикривайки с ръка очите си от ярките електрически изпразвания, той тичаше към платформата, на която се намираше Нина.

— Изключи го! — изкрещя Мичъл към един от оцелелите техници. — Не виждаш ли, че се пренатоварва, изключи проклетото нещо!

— Не мога! — отвърна мъжът. — Вече е преминало на самозахранване! Системата се придържа към последната подадена й команда — ще продължи да натрупва мощност, докато не се взриви. Единственият начин да я спрем, е като извадим свръхпроводника!

— Или човека, който го държи — изръмжа Мичъл и се взря през виещия се дим към другия край на камерата. Блясъкът на Екскалибур се виждаше ясно — както и Нина, която все още беше прикована към него.

Той се огледа за автомата си. Той лежеше под горящата конзола и пламъците облизваха корпуса му.

— Може би се оказа прав, Еди, за това, че твърде лесно се чупи — каза той, преди да изтича към прозореца. Един бърз поглед надолу му бе достатъчен, за да разбере, че Чейс е захвърлил откраднатия ХМ-201, тъй като неговите отпечатъци не бяха вкарани в паметта на оръжието.

Но тези на Мичъл бяха.

— Опитай се да стабилизираш системата — заповяда той на техника и излетя през вратата.

Температурата в трюма бързо се покачваше заради увеличаващия се брой електрически изпразвания около генератора, но онова, за което Чейс не беше подготвен, беше миризмата. Вонята на горяща боя и топяща се пластмаса се стовари върху носа и очите му; всичко, до което се докосваха електрическите изригвания, избухваше в пламъци. Докато тичаше през трюма, се озова твърде близко до някои от тях и беше принуден да спира на няколко пъти, докато не угаснат.

Стигна до крана, но отново бе спрян от електрическа дъга, която се заби в отсрещната стена и го засипа с метални стружки. Той заобиколи и се приближи от другата страна.

— Еди! — извика Нина отгоре. — Джак идва след теб!

Чейс се обърна назад. Мичъл беше намерил автомата и тичаше през трюма към него. Избягваше да стреля, защото не искаше да рискува и да улучи още някой магнит и още повече да влоши ситуацията.

В основата на платформата имаше контролен панел. Чейс натисна бутона. Със съскане на хидравликата платформата започна да се спуска. Едва когато стигна до пода, той видя превързаното бедро на Нина.

— Господи! Какво се е случило?

— Кучият син ме простреля, това се случи! Изкарай ме от тук!

Чейс се изкачи върху платформата и огледа скобата в търсене на ключалка. Намери я и освободи ръцете й. Нина се отдръпна и светлината на Екскалибур внезапно угасна. Но генераторът продължи да работи, в трюма бушуваше електрическа буря. Тя се протегна и разкопча скобите, които придържаха меча в нишата му.

— Какво правиш? — попита Чейс.

— Не можем да го оставим в ръцете на Джак! Той смята да взриви „Ентърпрайз“!

Той я погледна объркано.

— Космическия кораб?

— Аха, космическия кораб — отвърна саркастично тя. — Самолетоносача! И смята да хвърли вината върху руснаците, за да започне война! — Тя измъкна Екскалибур и острието му отново заблестя. — Ох, мамка му!

Чейс видя Мичъл, който се приближаваше тичешком към тях — но прицелът му все още беше отчасти блокиран от генератора.

— Не би посмял да стреля по маг…

Мичъл стреля.

Някои от куршумите отскочиха от генератора, без да го повредят, издавайки глухи удари, вместо остри металически изщраквания.

Други улучиха по-меки цели.

Чейс се почувства така, сякаш е бил ритнат в стомаха. Друг куршум го улучи в рамото и Чейс политна назад, без да усеща ръката си. Нина усети удар в ранения си крак, който изведнъж се подгъна. Тя изгуби равновесие и падна от платформата. Екскалибур се плъзна по пода.

Пластмасови куршуми, досети се Чейс — несмъртоносните муниции на ХМ-201. Пъшкайки, той се претърколи на една страна, дясната му ръка висеше отпусната. Той се хвана с лявата си ръка за рамката, в която допреди малко се намираше Екскалибур, и започна да се изправя.

Ботушът на Мичъл се заби в гърба му и отново го запрати на пода. Американецът скочи на платформата и отново го изрита злобно, след което го удари с автомата.

— Хайде, копеле такова! — извика той. Последва нов ритник. Чейс изрева от болка. — Да видим сега кой е по-добрият!

Той стъпи върху гърдите на Чейс, забивайки ток в ребрата му. Останал без дъх, Чейс се опита да се извърти, но останал само с една действаща ръка, той не можа да си осигури добра опора. Мичъл се надвеси над него, около пръстена, който висеше над главата му като злобен ореол, танцуваха електрически мълнии.

Но Чейс не възнамеряваше да се предава.

С глух рев той заби юмрука си в единствената цел, която можеше да достигне, сгъвката зад коляното на Мичъл. Кракът му се подгъна и американецът залитна, а Чейс нанесе нов удар, този път между краката му, в слабините.

Мичъл се преви на две със стон и отстъпи назад към рамката. Натискът върху гърдите на Чейс отслабна и той се изтърколи от платформата върху палубата. Огледа се…

И един ботуш се заби в лицето му, отхвърляйки главата му към пода. От очите му изскочиха искри. Ботушът на Мичъл отново се стовари отгоре му, този път върху лявата предмишница. Болката от старата му рана едва не го изпрати в безсъзнание. Чейс изкрещя.

Мичъл вдигна автомата и се прицели в лицето на Чейс.

Натисна превключвателя за муниции. Този път никакви пластмасови куршуми, просто чиста метална смърт, която подготвяше със садистична победна усмивка.

Остър блясък заслепи Чейс.