Тайната на Ескалибур

5

Чейс излетя от паркинга на пълна скорост и рязко зави надясно.

— Какво става? — попита той Нина.

— Не знам — отвърна кратко тя.

— Много ми помогна!

— Жената застреля Бернд, а грамадният мъж ми открадна лаптопа. Мисля, че е руснак.

На кръговото движение пред тях ягуарът зави в погрешната посока. Една кола зави рязко, за да избегне сблъсъка и се удари в бордюра.

— Защо им е да ти крадат лаптопа?

— Онзи диск, който Бернд ми изпрати — каквото и да има на него, те го искат!

Преди да навлезе в кръговото движение, Чейс рязко натисна спирачките и колата поднесе. Съдържанието на пазарските чанти, които бяха натрупани върху задната седалка, се разпиля върху Нина.

— А какво има на диска?

— Не знам! Нещо, което е свързано с откриването на Екскалибур.

Ягуарът се отдалечаваше нагоре по хълма. Чейс се ядоса, че не е наел нещо по-мощно от семейния хечбек.

— Какво, за меча на крал Артур ли става въпрос?

— Не, за филма на Джон Борман! — сопна му се тя със саркастичен тон. — Да, за меча на крал Артур!

— Добре, пусто да остане! — Баба му го погледна укорително. — Извинявай, бабче. Накъде отива този път?

— Към горния край на града — отвърна бабчето, но Чейс вече не я слушаше. Вниманието му беше привлечено от свистенето на гуми и движението, което забеляза в огледалото за обратно виждане. Зад тях, от един страничен път, беше изскочил един черен джип „Гранд Чероки“.

Някой се показваше през прозореца до пасажерската седалка…

— Наведете се! — изрева Чейс, протягайки лявата си ръка, за да натисне надолу главата на баба си. Задният прозорец се пръсна на парчета, които се посипаха върху навелата се Нина.

Следващият куршум проби вратата на багажника и отскочи от твърдата пластмаса на задната седалка. Прегърбеният Чейс успя да зърне отражението на стрелеца с гладко избръсната глава в страничното огледало. Мъжът беше въоръжен само с пистолет, но от това близко разстояние той беше напълно достатъчен.

— Кои пък са тези, по дяволите? — изкрещя Нина.

— Още руснаци! — предположи Чейс. Едната група трябваше да извърши убийството и да отмъкне диска, а втората група трябваше да се погрижи никой да не им попречи да се измъкнат с плячката.

— Ох, страхотно! Предполагам, че не си си купил пистолет от супермаркета?

— Това е Англия! Единствените, които носят оръжие тук, са фермерите и хулиганите!

Светофарите отпред светнаха червено и трафикът замря, в съседното платно се спря един камион. Ягуарът рязко спря и направи остър завой надясно, като в нарушение навлезе в платно с еднопосочно движение. Чейс го последва отблизо, сменяйки като луд скоростите. Колата поднесе и Нина беше запратена към лявата врата, а върху нея се посипаха бутилки и пакетирани стоки. Фордът се тресеше, а гумите му търсеха сцепление с пътя, докато Чейс се бореше с волана, опитвайки се да се задържи на пътя.

Той погледна напред — и видя един автобус, който завиваше зад ъгъла. Стоповете на ягуара проблеснаха, жената с оранжевата коса зави и се качи на тротоара, като се засили към тесния проход между магазина и подредените на пътя конуси. Хора крещяха и отскачаха от пътя й, а ягуарът даде газ надолу по хълма.

— Дръжте се! — извика Чейс и подкара след нея.

— Много е тясно! — възпротиви се Нина.

— Щом те можаха да минат, значи…

Страничното огледало на пасажерската врата се удари в един стълб и излетя встрани сред дъжд от стъкла и пластмаса. Бабчето ахна уплашено.

— Добре де, трябваше да мина малко по-встрани — призна Чейс, докато прекарваше колата покрай подредените конуси към пешеходната алея зад тях. Той разпозна мястото — това беше краят на улицата, където беше купил телефона на Холи. Черното Чероки зад него забави ход, за да премине през прохода, като отърка едната си страна в стената на магазина.

Нина ужасено погледна напред, когато Чейс отново даде газ и започна като луд да натиска клаксона. Улицата все още бе пълна с народ, пазаруващите хора панически отскачаха от пътя, по който се надпреварваха двата автомобила.

— Еди, спри, преди да сме убили някого!

— Ако спрем нас ще ни убият! — извика той. Черният джип беше разхвърлял конусите и гологлавият мъж отново вдигаше пистолета си.

Ягуарът приближаваше края на пътя, без да спира да свири — не толкова от загриженост за живота на пешеходците, колкото от страх да не се забави, ако удари някой от тях. До него Чейс забеляза часовниковата кула, която се издигаше над площада почти право пред тях — край нея завиваше друга улица — но пътят им беше блокиран от други конуси, а изходът на пешеходната зона беше блокиран от огромна метална порта…

Жената с оранжева коса не намираше изход и затова насочи ягуара към портата и ускори. Хората отскачаха от пътя й, но един мъж се оказа твърде бавен и беше блъснат от автомобила, като влетя в „Бъргър кинг“ през прозореца. Чейс изкриви лице, а двете му пътнички изпискаха ужасено.

Приближаваха портата. Чейс погледна в огледалото за обратно виждане. Гранд черокито се приближаваше, но проходът беше тесен дори за кола, камо ли за грамаден джип като него — може би твърде тесен…

Джипът внезапно изостана, натискайки спирачки. Но се оказа, че проходът е точно толкова широк, колкото да успее да премине през него — съвсем скоро отново щеше да се включи в преследването.

Ягуарът профуча с ръмжене през Площада, размазвайки няколко стола пред кафенето преди да се блъсне в една търговска количка, и във въздуха като пеперуди литнаха ярко оцветени кашмирени пуловери. Пазарските сергии образуваха нещо като тунел в средата на площада и ограничаваха възможностите за бягство. Някъде в далечината се чу сирена — полицията идваше.

Жената също я чу и започна да търси изход. Всичките бяха запушени от хора, които се опитваха да избягат от колите. Чейс увеличи скоростта с намерението да се удари в задницата на ягуара и да го засили към един стълб.

— Дръжте се!

Тя го видя, че се приближава и скочи върху педала за газта, рязко завивайки надясно и прегазвайки една от сергиите с плодове. Цветна плодова вълна заля площада.

— Ох, проклятие! — изпъшка Чейс, който я последва през разбитата сергия. По предното стъкло започнаха да падат най-различни плодове, чиито имена той дори не знаеше. Едва успя да забележи през кашата, омазала стъклото, че ягуарът отново завива, закача един автобусен навес и пръсва на парчета стъкления му покрив, преди да излети от тротоара на пътя.

Той засили форда след него. Включи чистачките и успя да поизчисти предното стъкло. Тогава забеляза, че е излязъл на пътя, който заобикаляше парка. Ягуарът вече се отдалечаваше с пълна скорост.

Звукът на сирените внезапно се засили. Една полицейска кола, волво V-70, украсено с електриковите жълти и сини квадратчета, изскочи пред тях иззад ъгъла с примигващи фарове. Жената с оранжева коса промени посоката и отново се качи на тротоара, за да вкара ягуара в парка. Чейс я последва и измъченият форд отново се разтърси при удара с тротоара.

— Полицаите са тук! — възпротиви се Нина. — Нека те се заемат с това!

— Знаеш ли кого ще арестуват първо? Нас! — сопна й се Чейс. Полицейската кола с пуснат буркан изостана назад, а точно зад нея от входа на парка изскочи черокито.

Тесният път се раздели на две. Лявото платно сви на изток, през дърветата, но ягуарът зави надясно и се устреми към моста над реката. Той беше твърде тесен за кола и автомобилът изгуби едното си странично огледало, което се отчупи при удара в металния парапет. Един мъж, който тичаше по моста от другата страна, се спря и загледа изумено ягуара, който с рев се приближаваше към него. Успя да се осъзнае тъкмо навреме, за да скочи във водата.

Когато фордът стигна до моста, от двете му страни се разхвърчаха искри, а единственото останало странично огледало последва съдбата на своя събрат. Ягуарът стигна до кръстовище — пътят отпред беше блокиран от един камион за сладолед, а дясното разклонение водеше обратно към тълпите на площада. Затова той тръгна наляво, към морето…

Изстрели!

Три, четири, пет изпуквания изотзад. Но бръснатият мъж в джипа не се целеше в Чейс, а в полицията, като се опитваше да ги разкара от пътя си.

Кръв опръска предното стъкло на волвото, шофьорът му беше уцелен. Колата зави рязко и толкова силно се удари в единия от стълбовете край моста, че се усука край него и всичките й стъкла се пръснаха. Шофьорът на черокито видя, че пътят му е блокиран и скочи на спирачките, но не успя да го направи достатъчно бързо. Джипът блъсна полицейската кола и я размаза още повече в металния стълб.

Но това не успя да го извади от преследването. С пушещи гуми, разкъсана скара и увиснала броня, която се влачеше по земята, джипът рязко зави и се устреми нагоре по хълма, докато не стигна до разклонението и зави успоредно на трилентовия път.

Чейс продължи да гони ягуара. Хората продължаваха да отскачат от пътя на автомобилите и се хвърляха върху ниско окосената трева край пътя. Профучаха край едно голф игрище и пред тях пътят отново се разклони…

— Завий надясно! — заповяда бабчето.

— Какво? — Ягуарът беше завил наляво.

— Надясно пътят е по-кратък!

Надявайки се, че баба му е много по-добре запозната с местните пътища, Чейс подкара фокуса по десния път, без да сваля ръка от клаксона. Той обърна глава наляво и през дърветата забеляза проблясването на метал.

Далеч назад гранд черокито летеше надолу по хълма към втория мост и скоро отново щеше да се включи в преследването.

Бабчето се оказа права — пътят наистина беше по-кратък. Успяха да изпреварят ягуара. Пред тях Чейс забеляза надлеза над кея и хотела им от дясната му страна.

— Мамка му, движим се в кръг!

И двете коли се засилиха под надлеза, устремени към входа към кея, който се намираше директно пред тях. Оградите край пътя не им позволяваха да го напуснат, а и бяха изградени от тухли и цимент, така че нямаше начин да ги прегазят. Все повече сирени се приближаваха и шофьорката на ягуара трескаво се оглеждаше за изход.

В огледалото на Чейс изведнъж се появи гигантска блестяща решетка — обезобразената скара на черокито се приближаваше към тях.

Над главата му профуча куршум и проби дупка в предното стъкло. Бабчето изпищя.

— Еди! — извика Нина, когато той рязко зави към джипа, за да попречи на шофьора му да стреля отново. Засипаха я консерви и бутилки. — Добре ли си?

— Да! — едва успя да отговори той. Ягуарът стигна края на оградата и веднага го заобиколи, за да стигне до пътя, който минаваше край киното. Двигателят на джипа изрева зад форда. Ако Чейс избереше да последва ягуара, той щеше да изложи всички в колата на прицела на стрелеца…

Изведнъж Нина бе осенена от внезапно вдъхновение, тя грабна една консервна кутия и я хвърли през прозореца по предното стъкло на джипа. Изненаданият шофьор инстинктивно сви встрани.

Чейс веднага улови възможността и промени посоката на форда, за да заобиколи оградата и да настигне ягуара. Джипът поднесе и тежко се наклони на една страна преди отново да ги подгони.

Нина грабна най-тежкия предмет, който й попадна пред погледа — бутилка „Пимс“7. Кехлибарената течност се плискаше във вътрешността й, докато колата криволичеше в опитите си да настигне ягуара. Нина се приготви да я хвърли…

Един човек пред тях отскочи встрани, разкривайки пред погледите им жена с бебе в количка. Чейс наби спирачките, отчаяно завъртя кормилото на колата… и попадна отново в обсега на стрелеца.

Изненадана от рязкото спиране, Нина хвърли бутилката. Малко не й достигна до джипа и тя се разби на пътя.

Гологлавият се прицели…

Предната гума на джипа мина през парчетата от счупената бутилка.

Гумата се взриви. Шофьорът изгуби контрол и започна като луд да върти волана, опитвайки се да накара двутонния джип да спре, но вече беше твърде късно.

Гранд черокито се преобърна и се плъзна, врязвайки се в стъклената фасада на сградата на киното. Удари се в една стена — и се взриви.

Огнен облак изпълни фоайето, цялата стена се срина и дъжд от стъкълца се изсипа върху крайбрежната алея.

— Дявол да го вземе, това си го биваше! — възкликна Чейс, като се обърна назад, за да погледне димящата сграда.

— Все е по-добре… — каза тихо баба му.

Ягуарът отново зави и стъпи на изхода от малък паркинг. Чейс осъзна, че от другата страна се намира пътя, където преди пет минути беше уловен от пътната камера — въпреки че му се струваше, че са минали часове. От тук до двулентовата магистрала, по която се излизаше от града, оставаха само две еднопосочни пресечки.

Той рязко зави след ягуара, осъзнавайки, че щом мощната машина се измъкне от криволичещите градски улици, той щеше да изгуби всички шансове да я настигне. Жената с оранжевата коса зави надясно и тръгна нагоре по хълма, далеч от градския център. Той я последва, като на косъм избегна сблъсъка с кола, която се спускаше надолу от хълма.

Чуха се нови полицейски сирени, които се приближаваха…

Първата пресечка. Ягуарът зави наляво, но зад Чейс се появиха две полицейски коли — едната зави в противоположната посока, за да му блокира пътя, а другата се опита да го притисне в капана…

— Мамка му! — изпищя бабчето.

— Бабче!? — извика шокираният Чейс, докато натискаше спирачките…

Фордът се плъзна и се заби в едната полицейска кола. Въздушните възглавници изскочиха със съскане и притиснаха пътниците към облегалките на седалките. Нина се хвърли на седалката точно преди сблъсъка и беше засипана от всякакви продукти.

Скоростта на автомобилите беше сравнително ниска, но въпреки това сблъсъкът разтърси Чейс. Той се поизправи докато възглавниците спадаха и видя баба си да се навежда до него.

— Бабче! Добре ли си?

Тя вдигна бавно глава.

— Мисля…

— Какво?

— Мисля, че малко се напишках.

Чейс едва не избухна в смях, но се сети за Нина. Той се огледа за нея и я откри вторачена в дулото на картечен пистолет МП-5.

И то не само един. Четирима полицаи с кевларени жилетки бяха заобиколили колата с насочени оръжия, с показалци на спусъците. Силите за бързо реагиране.

— Въоръжена полиция! — изкрещя единият от тях. — Горе ръцете! Веднага!

Чейс внимателно вдигна ръце и кимна към баба си да направи същото.

— Спокойно, момчета. Спрели сте грешната кола. Ние сме добрите.

— Млъквай! — Полицаят погледна към задната седалка на колата. — Ти, отзад! Покажи ми ръцете си, бавно! Изправи се!

Нина се подчини, отръсквайки стъкълцата от косата си, докато казваше на Чейс:

— А ти ми казваше, че Борнмът бил скучен…