Вълшебната планина

1

Океански параходи (англ.).

2

Неправилно — вместо фамулус (лат.) — служител и помощник на учения в Средновековието.

3

И двамата (фр.).

4

Безплатно (лат.).

5

Белодробна туберкулоза (лат.).

6

Според гръцката митология братята Минос и Радамант са съдии в царството на сенките.

7

О боже! (итал.)

8

Привет на теб, о Сатана, о Бунтарю, о отмъстителна сила на Разума! (итал.)

9

Човечен човек (лат.).

10

Прекалено богата (англ.).

11

Абстрактно (лат.).

12

Начетен човек (итал.).

13

Литературен език (итал.).

14

Приятно е да се правят опити (лат.).

15

Тук: при своите праотци (лат.).

16

И двамата, господине. Й двамата, знаете ли… (фр.).

17

Знам, госпожо (фр.).

18

И много съжалявам (фр.).

19

Побързайте, господине! (фр.)

20

Лекцията на господин Кроковски току-що започна (фр.).

21

Герой на немската народна приказка „Ловецът на плъхове“ (свирачът) от Хамелн.

22

Тук г-жа Щьор очевидно бърка Тантал със Сизиф.

23

Жена благородна и благочестива (итал.).

24

По причина на смъртта (лат.).

25

Побързайте малко, господа! (итал.)

26

Горе-долу (лат.).

27

Нека почива в мир (лат.).

28

В пълен състав (лат.).

29

Светът в картини (лат.).

30

Омлет с изненада (фр.).

31

Няма защо, госпожо! (фр.)

32

Сграбчвай деня! (лат.)

33

Десертни пури (исп.).

34

И аз съм художник (итал.).

35

Органично разрушение (фр.).

36

Нека почива в мир (лат.).

37

Лека ти пръст. Дай му, господи, вечен покой (лат.).

38

От нейния единствен и последен син, които също щял да умре (фр.).

39

И двамата, разбирате ли, господа… Първо единият, а сега и другият (фр.).

40

Като герой, по испански (фр.).

41

Също както по-младият му брат, гордият Фернандо (фр.).

42

Сладостно тържество (лат.).

43

Ей! Инженере! Почакайте! Какво вършите? Инженере! Малко благоразумие! Ама това момче е полудяло! (итал.)

44

Ето! (фр.)

45

— Внимавайте, може да се повреди — каза тя. — Той е на винт, разбираш ли? (Този и следващите чуждоезични текстове са на френски. Вметнатите български текстове се повтарят в курсив.)

46

Той е един много ограничен млад човек, много честен, истински немец.

47

— Ограничен? Честен?

48

— Нас, немците?

49

— Говорим за вашия братовчед. Но това е истина, вие сте малко буржоазни. Вие обичате реда повече от свободата, цяла Европа знае това.

50

— Обичаме… обичаме… Какво значи това? Тази дума не може да се дефинира. Единият го има, другият го обича, както казва една наша пословица.

51

Ще ти кажа на френски какво измислих. Това, което цяла Европа нарича свобода, е може би нещо доста педантично и доста буржоазно в сравнение с нашата нужда от ред — това е то!

52

— Виж ти! Забавно! За братовчеда си ли мислиш, когато разправяш такива странни неща?

53

Не, той наистина е добряк, една проста, незастрашена натура, разбираш ли. Но той не е буржоа, той е войник.

54

— Искаш да кажеш: натура, напълно укрепнала, уверена в себе си? Но той е сериозно болен, бедният твой братовчед.

55

— Може би когато ми показа картините си.

56

— Сиреч когато ти е рисувал портрета?

57

— Защо пък не. Намираш ли портрета ми сполучлив?

58

— Естествено, дори много сполучлив. Беренс много точно е предал кожата ти, наистина много вярно. Много бих желал и аз да съм портретист, за да имам повод да изследвам кожата ти.

59

Говорете немски, ако обичате.

60

Това е едно своеобразно художествено и медицинско изследване — с една дума: касае се, разбираш ли, до хуманитарни изследвания.

61

Зад гърба на лекарите. Появи ли се Беренс, всички ще се втурнат към столовете си. Много глупаво ще излезе.

62

— Стига вече с твоя Беренс.

63

— Пък и на тоя килим…

64

… като при особено дълбок сън, защото човек трябва много дълбоко да е заспал, за да сънува така… Искам да кажа: този сън ми е добре познат, дълъг, вечен, открай време съм го сънувал, да, сънувал съм, че седя до тебе както сега, ето какво е вечността.

65

— Поет! — каза тя. — Буржоа, хуманист и поет, ето го немеца цял-целеничък и какъвто трябва да бъде.

66

— За какво са тия думи — каза той. — Защо да говорим? Да се говори, да се разисква, това наистина е по републикански, признавам. Но съмнявам се, че то е в същата степен поетично. Един от нашите пациенти, с когото доста се сдружихме, господин Сетембрини…

— Той току-що ти отправи няколко думи.

— Е да, той несъмнено е велик оратор, а и много обича да рецитира красиви стихове — но поет ли е този човек?

— Искрено съжалявам, че не съм имала удоволствието да се запозная с този кавалер.

— Напълно вярвам.

— А, вярваш ли?

— Как? Това, дето го казах, беше една съвсем безразлична фраза. Аз, както сигурно си забелязала, почти не говоря френски. И все пак предпочитам с тебе този език пред родния, защото за мене да говоря по френски, означава донякъде да говоря, без нещо да кажа — безотговорно или както говорим насън. Разбираш ли?

— Горе-долу.

— Това е достатъчно… Говоренето — продължи Ханс Касторп — е мизерна работа. Във вечността изобщо не разговарят. Във вечността, знаеш ли, постъпват както когато се рисува прасе: навеждат глава назад и затварят очи.

— Нелошо казано! Изглежда, че ти във вечността си като у дома си, ти несъмнено основно я познаваш. Трябва да призная, че си един доста занимателен мечтател.

— И после — каза Ханс Касторп, — ако бях те заговорил, щях да съм принуден да се обръщам към тебе с „вие“.

— Е добре, нима възнамеряваш винаги да ми говориш на „ти“.

— Ами че да. Открай време съм ти говорил на „ти“ и на веки веков ще ти говоря така.

— Вече прекаляваш. Във всеки случай ти няма да имаш много време и възможност да ми говориш на „ти“. Заминавам.

67

След обеда.

68

Добре си осведомен. Може би отначало…

69

— Това… не.

70

Ето защо ще рискувам да сменя малко климата.

71

Знаеш ли, що се отнася до мене, аз обичам преди всичко свободата и по-специално свободата да избирам къде ще живея. Ти едва ли ще разбереш какво значи да те владее стремежът към независимост. Такава ми е, може би, расата.

— А мъжът ти в Дагестан, той дава ли ти тази свобода?

— Болестта ми я дава. На това място съм за трети път. Сега изкарах тук цяла година. Може и да се върна. Но тогава ти отдавна вече ще си далеч оттук.

72

— Даже името ми си узнал! Не, ти наистина твърде сериозно се отнасяш към карнавалните обичаи.

73

— И да, и не… доколкото тук се знаят тия неща. Имаш някакъв възпален участък нейде вътре и дигаш малко температура, така ли е?

74

— Трийсет и седем и осем или и девет следобед.

75

— О, моят случай, знаеш, е малко по-сложен… не е съвсем прост.

— Има нещо в този клон на хуманитарните науки, което наричат медицина — каза Ханс Касторп, — и там има нещо, което наричат туберкулозно запушване на лимфатичните съдове.

— А, ти очевидно си ме шпионирал, драги мой.

76

— Ами ти…

77

— Какъв въпрос? Преди шест месеца!

78

— Естествено, но това бе съвсем случайно.

79

— Все този Беренс!

— О, той така точно е изобразил твоята кожа… Впрочем този вдовец се отличава с пламналите си бузи и притежава един забележителен сервиз за кафе… Смятам, че той познава твоето тяло не само като лекар, но и като адепт на друг клон от хуманитарните науки и изкуства.

— Ти, приятелю, действително бе прав, когато ми каза, че говориш насън.

— Да допуснем… Но остави ме да посънувам още малко, след като тъй жестоко ме събуди тревожният звън за твоето отпътуване. Седем месеца пред твоите очи… А сега, когато наистина се запознахме, ти ми говориш за заминаване.

— Повтарям ти, че бихме могли да се поразговорим и по-рано.

80

— Аз ли? Няма да ми се изплъзнеш, малкият. Става дума за тебе, за твоите интереси. Прекалено боязлив ли беше, за да се приближиш до жената, с която сега разговаряш насън, или имаше някой, който ти пречеше?

— Казах ти вече. Не исках да ти говоря на „вие“.

— Хитрец. Отговори ми какво ти подхвърли твоят красноречив дърдорко, този италианец, който междувременно си отиде.

— Нищичко не разбрах. Малко ме е грижа за този господин, когато очите ми те гледат. Но ти забравяш… не щеше да е много лесно да се запознаем по обикновения светски начин. Нали постоянно бях с братовчед си, който никак не е склонен да се забавлява тук: той за нищо друго не мисли освен за връщането си в равнината и за това как ще стане войник.

— Горкият. Той всъщност е много по-тежко болен, отколкото знае. Впрочем и твоят приятел италианецът не е много по-добре от него.

— Той сам казва това. Но братовчед ми… Истина ли е? Ти ме плашиш.

— Много е възможно да умре, ако се върне в равнината и стане войник.

— Да умре. Смърт. Ужасна дума, нали? Но чудно: тази дума днес не буди у мен старото впечатление. Когато казах „ти ме плашиш“, аз само казах това, което е прието да се казва в такива случаи. Мисълта за смъртта вече не ме плаши. Отнасям се спокойно към нея. Не жаля нито добряка Йоахим, нито себе си, когато чувам, че може би той ще умре. Неговото състояние много прилича на моето и не намирам нищо толкова ужасно, ако предвиждането ти е вярно. Той е морибунден, а пък аз съм влюбен… това е. Ти нали поговори с моя братовчед в приемната на рентгеновия кабинет, спомняш ли си?

— Смътно.

— Него ден, значи, Беренс сне прозрачния ти портрет?

— Ами да.

— Боже мой! У тебе ли е?

— Не, в стаята ми.

— А, в стаята ти. Що се отнася до моя, аз винаги го нося в портфейла си. Искаш ли да ти го покажа?

— Крайно благодаря. Не умирам от любопитство. Вероятно ще бъде нещо съвсем невинно.

— Видях вече външния ти портрет. Но бих предпочел да видя вътрешния, който държиш в стаята си… Нека те попитам още нещо! Понякога те посещава един господин, русин, който живее в селището. Кой е той? С каква цел идва при тебе този човек?

— Бива те за шпионаж, признавам. Е добре, ще ти отговоря. Да, касае се до един болен съотечественик, мой приятел. Запознах се с него в друг курорт преди няколко години. Нашите отношения? Ето какви са: изпиваме заедно по един чай, изпушваме по две-три цигари и си бъбрим — философстваме, говорим за човека, за бога, за живота, за морала, за хиляди неща. Ето го моя отчет. Доволен ли си?

— И за морала! А какво открихте например в областта на морала?

— В областта на морала? Интересува ли те? Е добре, ние смятаме, че не трябва да търсим морала в добродетелта, сиреч в разума, дисциплината, добрите нрави, честността, а, напротив — искам да кажа: в греха, когато се излагаме на опасност, когато се излагаме на това, което е вредно, което ни разяжда. Струва ни се, че е по-морално да се погубиш и даже да загинеш, отколкото да се съхраниш. Великите люде не са били нравствени, а авантюристи в злото, порочни, велики грешници, които ни учат да се прекланяме по християнски пред нещастието. Всичко това никак не ти се нрави, нали?

81

— Всички се разотидоха — каза госпожа Шоша. — Тези бяха последните; късно е вече. Е добре, карнавалното празненство завърши.

82

— Изводите ви са известни, господине.

83

— Никога, Клавдия. Никога не ще ти говоря на „вие“, нито в живота, нито в смъртта, ако може да се каже така — би трябвало да може. Тази форма на обръщение към човека, установена от културния Запад и хуманистичната цивилизация, ми се струва твърде буржоазна и педантична. Защо всъщност е нужна формата? Формата е въплъщение на педантизма! Сериозно ли искаш да ме изненада всичко това, което сте решили относно морала ти и твоя болен съотечественик? За глупец ли ме смяташ? Виж какво, я ми кажи какво мислиш всъщност за мене.

— Тази проблема не ми е дала много поводи за размисъл. Ти си един приличен малък добряк от добро семейство, имаш привлекателно държане и си послушен ученик на своите наставници; скоро ще се върнеш в равнината, ще забравиш напълно, че някога си говорил тук насън, и ще заработиш съвестно за величието и могъществото на своята родина. Ето вътрешна снимка, направена без рентгенов апарат. Надявам се, че я намираш вярна.

— Липсват някои подробности, които бяха открити от Беренс.

— Ах, лекарите винаги откриват такива неща, за това ги бива…

— Говориш като господин Сетембрини. А моята температура? Откъде иде тя?

— Дребна работа, случайност без значение, която скоро ще премине.

— Не, Клавдия, ти добре знаеш, че това не е истина; говориш, без да си убедена, сигурен съм. И огънят, и мъчителното сърцебиене, и треперенето на всичките ми членове, това не е никаква случайност, това е само — и неговото лице с потрепващите устни се сведе до нейното, — това е само моята любов към тебе, да, тази любов, която ме сграбчи в момента, когато очите ми те видяха, или по-скоро която познах, когато познах тебе, и очевидно тази любов ме доведе тук…

— Какво безумие!

— О, любовта е нищо, ако в нея няма безумие, ако не е безразсъдна, ако не е забранена, ако страни от злото. Иначе тя ще бъде само една приятна баналност, годна да служи за тема на невинните песнички от равнината. Що се отнася до това, че те познах и че познах моята любов към тебе — да, това е вярно, аз отдавна те познавам, познавам те още от времето, когато бях ученик, когато пак поисках да ми услужиш с един молив, за да се запозная най-сетне с тебе, както се полага, защото още тогава те обичах безумно и сигурно още оттогава, от моята отколешна любов към тебе са ми останали белезите, които Беренс откри в тялото ми и които сочат, че и тогава съм бил болен…

84

— Обичам те — промълви той, — още тогава те обичах безумно, защото ти си великото „Ти“ на живота ми, моята мечта, моята съдба, моят стремеж, моето предвечно желание…

— Хайде, хайде — каза тя. — Ами ако те видят твоите наставници…

85

— Пет пари не давам за тях, пет пари не давам за всичките кардучиевци, за красноречивата република и за човешкия прогрес във всичките времена, защото те обичам!

86

— Мой малки буржоа — каза тя. — Мой малки буржоа с мъничък възпален участък. Наистина ли ме обичаш толкова много?

87

— О, любовта, знаеш ли… Тялото, любовта, смъртта — тези три са всъщност едно. Защото тялото, това е болестта и сладострастието и то ражда смъртта, да, те и двете, любовта и смъртта, са плътски, ето отде иде техният ужас и тяхното велико вълшебство! Но смъртта, разбираш ли, това, от една страна, е нещо позорно, безочливо, което ни кара да се червим от срам, а от друга, това е сила, много тържествена и много величествена, много по-възвишена от живота, който се смее, трупа пари и си пълни търбуха — защото тя, смъртта, включва всичко в себе си: и историята, и благородството, и благочестието, и вечността, и онази святост, която ни кара да сваляме шапки и да пристъпваме на пръсти… Също така и в тялото, и в плътската любов се крие нещо безсрамно и скандално; ужасено и засрамено само от себе си, тялото се черви и бледнее по своята повърхност. Но, от друга страна, то излъчва едно велико и божествено сияние, то е чудотворният образ на органическия живот, свещено и удивително; в любовта към него, към човешкото тяло, също така се изразява в най-висша степен хуманитарният интерес към човечеството; то крие в себе си едно възпитателно начало, по-могъщо от всичката педагогика на света… О, обаятелна красота на живата плът, създадена не от маслени бои или от камък, а от живата и тленна материя, изпълнена с пламтящата тайна на живота и тлението! Погледни възхитителната симетрия, с която е построено човешкото тяло, погледни тези плещи, тези ханшове, тези цъфнали, набъбнали зърна на гърдите, тези наредени по двойки ребра, този пъп посред закръглеността на корема и тайната на пола между бедрата! Погледни как играят лопатките под копринената кожа на гърба, как се спуска гръбнакът към разкошната и прохладна задна част на седалището, как тръгват от трупа към подмишниците главните разклонения на артериите и нервите и как структурата на ръцете отговаря на структурата на краката. О нежни местица, дето скришом се съчленяват лакътят и коляното, о, какво изобилие на изящни органични форми под меките възглавнички на плътта! Какво неизмеримо блаженство да гали човек тези пленителни части на човешкото тяло! Блаженство, след което може да умре без съжаление. Да, боже мой, остави ме да вдъхна аромата, излъчван от кожата на твоето коляно, под което една удивителна капсула изпуска най-финото смазочно масло! Остави ме да прилепя благоговейно устните си върху твоята Arteria femoralis, която пулсира в основата на бедрото ти и която по-долу се разделя в двете артерии на пищяла! Остави ме да усетя излъчванията на твоите пори и да докосна твоя мъх, о човешки образ, създаден от вода и белтъчини и обречен на гробищната анатомия, остави ме да загина, впил моите устни в твоите!

88

Ти действително си един поклонник, който знае да се домогва с особена дълбочина, като истински немец.

89

Прощавай, мой принце Карнавал! Мога да ви предскажа, че тази вечер рязко ще повишите температурната крива.

90

Не забравяйте да ми върнете молива.

91

Малък буржоа с възпален участък (фр.).

92

Лейтенанте (итал.).

93

Суша (лат.).

94

Високомерие (гр.).

95

Сигурно (итал.).

96

Например (итал.).

97

Да или не (итал.).

98

Велики боже! (итал.)

99

Безсрамен (лат.).

100

Княз на схоластиците (лат.). Става дума за Тома Аквински.

101

Свойствено е на Аристотел да търси битки (лат.).

102

Стига, стига! (итал.)

103

Божи човек (лат.).

104

Благопристойност (фр.).

105

Оперват се като орли (лат.).

106

Божествено право (лат.).

107

Да се погуби и даже да се остави да го погубят (фр.).

108

Символ на умъртвяването (лат.).

109

За жалката човешка участ (лат.).

110

Каква слука (итал.).

111

Което и трябваше да се докаже (лат.).

112

Превъзходно (итал.).

113

Първата половина от латинското изречение „Roma locuta, causa finita“, т.е. „Рим се изказа, делото е приключено“

114

Сбогом, отче (итал.).

115

Много е възможно той скоро да умре (фр.).

116

Похот, сладострастие (лат.).

117

Добре (фр.).

118

Горкичкият (итал.).

119

Изход (лат.).

120

Смърт (лат.).

121

Духовни упражнения (лат.).

122

Зорница (лат.).

123

Какво ще речеш на това? (лат.)

124

Главнокомандуващ (исп.).

125

Винаги нападайте (фр.).

126

Луди (итал.).

127

Wehsal на немски — мъка.

128

Свинщина (итал.).

129

Тук: хайде де! (итал.)

130

(Методът) наистина е престъпен (итал.)

131

Дипломиран летец и мичман от Германския флот (фр.).

132

Ей, инженере, малко благоразумие, нали знаете! (итал.)

133

Отминава образът на този свят (лат.).

134

Той е на винт, разбираш ли (фр.).

135

Благоразумие (итал.).

136

Буламач (итал.).

137

За мъдрия е достатъчно (лат.).

138

Бунт на плътта (лат.).

139

Ангелски доктор (лат.).

140

Мистична физика (лат.).

141

Златно питие (лат.).

142

Философски камък (лат.).

143

Двойнствена вещ (лат.).

144

Първична материя (лат.).

145

Списание на италианските масони (итал.).

146

Защо? (итал.)

147

Стъпчете гадината! (фр.)

148

Драги приятелю (итал.).

149

Средновековие (итал.).

150

Мислена уговорка (лат.).

151

Култивиран стил (итал.).

152

Щедрост, разкош (итал.).

153

Образовани люде (итал.).

154

Туберкулоза на ларинкса (гр.).

155

Място на по-малкото съпротивление (лат.).

156

Такъв симпатичен, такъв достоен младеж (итал.).

157

Много добре (англ.).

158

Двадесет и едно (фр.) — хазартна игра на карти.

159

Тук: каква глупост (фр.).

160

Това намек ли е? (фр.)

161

Като някакъв дивак! (фр.)

162

Това е прелестно (фр.).

163

Нашият бъбрив приятел от Средиземноморието (фр.).

164

Червена лента, твърде сухо (фр.).

165

Среща, разговор (фр.).

166

Светът иска да бъде лъган (лат.).

167

Тук: чувство за чест (фр.).

168

Толкова по-зле за вас (фр.).

169

Това е то (фр.).

170

Тук: слушайте, приятелю (фр.).

171

В корабостроителницата (фр.).

172

Какво великодушие! Няма що, наистина (фр).

173

Гениален мъж (фр.).

174

Точно така (фр.).

175

Разбираш ли (фр.).

176

Накрай (фр.).

177

Предястие (фр.); тук в смисъл на нещо невписано в листата за ястия.

178

Самоубийство (лат.).

179

Това е абдикация (фр).

180

Разни марки шоколад.

181

Виждали ли сте някога дявола с нощна шапка на главата? (англ.)

182

Не, никога не съм виждал дявола с нощна шапка на главата (англ.).

183

Тук: виж ти! (итал.)

184

Тук: от днешна дата, т.е. съвременен (англ.).

185

Аз съм бръснарин! Майстор съм аз, майстор съм аз! Фигаро тук, Фигаро там, Фигаро, Фигаро! (итал.)

186

Речитатив (итал.).

187

Дай ми ръката си, мъничка моя (итал.).

188

Ти — в този гроб! (итал.)

189

Не, не! Ти си твърде прекрасна! (итал.)

190

Драги мой (итал.).

191

Разрушител! Побесняло куче! Трябва да се пребие! (итал.)

192

Напротив (итал.)

193

Нещастнико! — извика той. — Какво правиш, господи боже мой! (итал.)

194

И така: в равнината — каза той, — накрай в равнината! Сбогом, Джовани мой! (итал.)

195

Край на произведението (лат.).