Златното божество

Глава XЕдин философ излага възвишеното си мирозрение; съдията Ди разнищва заплетено убийство.

За свое учудване съдията Ди откри, че доктор Цао живее в триетажна кула, построена на обрасъл с борове хълм. Той остави Хун и Сунян да го чакат долу в малката вратарска къщичка и тръгна след домакина. Докато изкачваха тясното стълбище, доктор Цао обясни, че в древни времена постройката била наблюдателна кула и играела важна роля за отбраната на окръга. Родът му бил неин собственик от поколения, но всичките му предци живеели в града. След смъртта на баща си, който бил търговец на чай, доктор Цао продал градската къща и се преселил в кулата.

— Когато идем в библиотеката ми, ваше превъзходителство — заключи той, — ще разберете защо.

Щом влязоха в осмоъгълната стая на най-горния етаж, доктор Цао посочи с артистичен жест гледката, която се разкриваше през широкия прозорец, и каза:

— Аз имам нужда от простор, за да мисля, ваше превъзходителство. От тази библиотека съзерцавам небето и земята и така се зареждам с вдъхновение.

В отговор съдията измърмори няколко подходящи думи. Той забеляза, че от прозореца на северната стена изоставеният храм се вижда добре, но отсечката от пътя пред него остава скрита зад дърветата на кръстопътя. Когато седнаха край широкото писалище, отрупано с книжа, доктор Цао запита с жив интерес:

— Какво се говори в столицата за моите възгледи, ваше превъзходителство?

Съдията не си спомняше някой да е споменавал пред него името на доктор Цао, но отвърна учтиво:

— Чувал съм, че хората приемат вашите философски становища за доста оригинални.

Докторът изглеждаше поласкан.

— Тези, които ме наричат пионер в областта на независимото мислене, имат право — самодоволно заяви той и наля на съдията чаша чай от големия чайник, поставен на писалището.

— Имате ли някаква представа — попита Ди, — какво може да се е случило с дъщеря ви?

В погледа на доктор Цао се прокрадна досада. Той старателно нагласи брадата си върху гърдите и хладно отговори:

— Това момиче, ваше превъзходителство, ми е причинявало само неприятности. А аз не трябва да бъда притесняван. Тревогите сериозно разстройват бистротата на мисълта ми, от която се нуждая за работата си. Аз сам я научих да чете и да пише, а сега какво? Тя винаги чете не книгите, които трябва. Чете история, моля ви се… история чете! Нищо, освен тъжните преживелици на древните, които още не са били научени да мислят независимо. Загуба на време!

— Е — предпазливо каза съдията, — човек често може да се поучи от чуждите грешки.

— Ами! — отвърна доктор Цао.

— Мога ли да ви задам един въпрос? — любезно попита съдията. — Защо омъжихте дъщеря си за Гу Мънпин? Чувал съм, че смятате будизма за безсмислено идолопоклонство. До известна степен и аз споделям това мнение. А господин Гу е ревностен будист.

— Ха! — възкликна доктор Цао. — Всичко това бе уредено зад гърба ми от жените в двете семейства. Всички жени, ваше превъзходителство, са глупачки.

На съдията това становище прозвуча твърде обобщаващо, но той реши да не го оспорва, а попита:

— Дъщеря ви познаваше ли Фан Шун?

Докторът вдигна ръце.

— Откъде бих могъл да знам, ваше превъзходителство? Може и да го е срещала един-два пъти, например миналия месец, когато този безсрамен селяндур идва тук да се разправя с мен за един граничен камък. Представяте ли си, ваше превъзходителство? Аз, философът, и… някакъв си граничен камък!

— Предполагам, че и двете неща имат своята стойност — сухо отвърна съдията. Доктор Цао му хвърли подозрителен поглед и той побърза да добави: — Виждам, че онази стена е покрита с лавици, но на тях няма почти нищо. Какво е станало с книгите ви? Трябва да сте имали доста богата библиотека.

— Наистина имах — с безразличие отговори доктор Цао. — Но колкото повече чета, толкова по-малко смисъл намирам. Аз чета, да, но само за да се наслаждавам на хорската глупост. Всеки път, когато приключвах с четенето на някой автор, изпращах книгите му на братовчед си Цао Фън в столицата. Моят братовчед, съжалявам, че трябва да го кажа, е трагично лишен от оригиналност, ваше превъзходителство. Той е неспособен на независимо мислене.

Съдията смътно си припомни, че е срещал този Цао Фън на прием у приятеля си Ху, секретаря на столичния съд. Цао Фън беше симпатичен стар библиофил, изцяло затънал в проучванията си. Ди понечи да поглади брадата си, но раздразнено задържа жеста, защото забеляза, че доктор Цао вече царствено поглажда своята. Докторът смръщи вежди и започна:

— Сега ще се опитам с прости думи и, разбира се, съвсем накратко да ви дам представа за моята философия. Да започнем с това, че според мен вселената…

Съдията бързо се изправи.

— Дълбоко съжалявам — твърдо каза той, — но спешни дела налагат да се върна в града. Надявам се, че скоро ще ни се удаде възможност да продължим беседата си.

Доктор Цао го придружи надолу по стълбите. На тръгване съдията каза:

— По време на обедното съдебно заседание ще изслушам някои хора, които може би знаят нещо за изчезването на дъщеря ви. Сигурно ще ви бъде интересно да присъствате.

— А какво ще стане с моята работа, ваше превъзходителство? — с укор запита доктор Цао. — Аз наистина не трябва да бъда разсейван от разни заседания и тям подобни. Това помрачава ведростта на мисълта ми. Освен това Гу се е оженил за дъщеря ми, нали така? Сега отговорността за нейните деяния е негова. Това, ваше превъзходителство, е един от крайъгълните камъни на моята философска система: всеки трябва да бъде оставен да се посвети на онова, което според небесната воля…

— Довиждане — каза съдията и се метна на седлото. Той яздеше надолу по хълма, следван от Хун и Сунян, когато един симпатичен юноша изскочи ненадейно от боровата горичка и се поклони дълбоко. Ди спря коня си. Младежът загрижено попита:

— Има ли някакви новини за сестра ми, ваше превъзходителство?

Когато съдията мрачно поклати глава, момчето прехапа устни. После избухна:

— Аз съм виновен за всичко. Моля ви се, намерете я, ваше превъзходителство! Тя беше толкова изкусна в ездата и лова. Винаги ходехме заедно из полята. Беше твърде умна за момиче, трябвало е да се роди момче — младежът преглътна и продължи: — Ние двамата обичаме полето, но баща ни винаги говори за града. Ама като загуби парите си… — той хвърли неспокоен поглед към къщата и бързо добави: — Но аз не бива да ви досаждам, ваше превъзходителство. Татко ще се сърди.

— Изобщо не ми досаждаш — бързо каза съдията. Харесваше му приятното, открито лице на младежа.

— Сигурно сега, когато сестра ти е омъжена, се чувстваш самотен.

Лицето на юношата помръкна.

— Не повече от нея, ваше превъзходителство. Тя ми каза, че не харесва особено този Гу, но понеже, тъй или иначе, някой ден трябваше да се омъжи за някого и понеже баща ни настояваше толкова много, тя реши: защо този някой да не бъде господин Гу? Такава беше тя, ваше превъзходителство, малко нехайна, но винаги много весела. Само че когато се върна тук оня ден, не изглеждаше щастлива и не ми каза нищичко за новия си живот. Какво ли може да й се е случило, ваше превъзходителство?

— Правя всичко, каквото мога, за да я открия — рече съдията. Той извади от ръкава си носната кърпичка, която бе намерил в колибата пред чифлика, и попита:

— Това на сестра ти ли е?

— Наистина не зная, ваше превъзходителство — с усмивка отговори момчето. — Всички тия женски неща ми изглеждат еднакви.

— Кажи ми — попита съдията — Фан Шун често ли идваше тук?

— У дома е идвал само веднъж — отвърна младежът. — Когато трябваше да говори с баща ми за нещо. Но понякога го срещам из полето. Той ми харесва. Много е силен и стреля добре с лък. Оня ден ми показа как да си направя истински арбалет. Харесвам го много повече от оня, другия мъж от трибунала, Тан, дето често идва в чифлика на Фан. Той има такъв странен поглед.

— Добре — каза съдията, — веднага щом научим нещо ново за сестра ти, ще уведомя баща ти. Довиждане.

Когато се върнаха в трибунала, съдията нареди на сержант Хун да настани селското момиче в къщичката на пазачите и да го наглежда, докато съдебното заседание бъде открито. Ма Жун и Цяо Тай го чакаха в личния му кабинет.

— Намерихме в плевнята оная рогозка с окървавените дрехи и сърпа — докладва Ма Жун. — Женските дрехи отговарят на описанието, дадено от Гу. Изпратих един стражник до Храма на белия облак. Той ще каже на монасите да изпратят някой, който да разпознае остригания мъртвец, когото намерихме. Сега регистраторът на смъртните случаи изследва труповете. Пъхнахме оня дървеняк Бей в затвора на трибунала.

Съдията поклати глава.

— Тан яви ли се на работа? — попита той.

— Изпратихме един прислужник да му каже за Фан — отговори Цяо Тай. — Сигурно скоро ще пристигне. Научихте ли нещо интересно от оня дебел доктор, господин съдия?

Ди беше приятно изненадан. За пръв път един от двамата забележителни момци задаваше въпрос. Изглежда, работата бе започнала да им става интересна.

— Нищо особено — отвърна той. — Освен това, че доктор Цао е надут глупак и лъжец на лъжците. Много е възможно дъщеря му да е познавала Фан Шун преди сватбата си, а според брат й тя не е била щастлива с Гу. Все още не мога да видя смисъл в цялата история. Може би разпитът на Бей и дъщеря му ще доведе до разкриване на някои нови факти. Сега ще напиша циркулярно писмо до всички граждански и военни власти в провинцията със заповед за арестуването на онзи юнак У.

— Ще го хванат, когато се опита да продаде двата коня — обади се Ма Жун. — Търговците на коне са много добре организирани. Те поддържат тесни връзки помежду си и с властите. Имат и система за дамгосване на конете със специални знаци. За новак в тая работа не е лесно да продаде краден кон… Поне така съм чувал — целомъдрено добави той.

Съдията се усмихна. Взе четката и бързо написа циркулярното писмо. Повика един писар и му заповяда да го размножи и да го разпрати незабавно. Прозвуча ударът на гонга и Ма Жун бързо помогна на съдията да облече официалната си роба.

Новината, че е открито тялото на Фан, вече се бе разчула. Съдебната зала беше претъпкана с любопитни зрители. Магистратът попълни един формуляр за надзирателя на затвора и Бей Чу бе доведен пред съдийската маса. Ди го накара да повтори показанията си и писарят му ги прочете. Когато Бей потвърди, че всичко е записано точно, и постави под протокола отпечатъка на палеца си, съдията каза:

— Дори и да казваш истината, Бей Чу, ти все пак си виновен, защото не си съобщил за случилото се и си направил опит да прикриеш убийство. Ще останеш под арест до окончателното ми решение. Сега ще изслушам доклада на регистратора на съдебните случаи.

Отведоха Бей Чу. Яви се доктор Шън и коленичи пред масата.

— Скромната личност пред вас — започна той — внимателно изследва тялото на мъжа, разпознат като Фан Шун, чиновник в съдилището. Установих, че е бил убит чрез еднократен замах с остър предмет, който е прерязал гърлото му. Изследвах също тялото на мъжа, разпознат от Хуйбън, старши монах на Храма на белия облак, като монаха Дзухай, отговорник за раздаването на милостиня към същия храм. По тялото му няма следи от наранявания, натъртвания или други белези на насилие, нито признаци, че е била използвана отрова. Склонен съм да приема, че кончината му се дължи на внезапен сърдечен удар.

Доктор Шън се изправи и постави на съдийската маса писмения си рапорт за аутопсията. Магистратът го освободи, след което обяви, че ще разпита госпожица Бей Сунян. Сержант Хун я доведе пред масата. Тя беше умила лицето си и се бе сресала. Така не беше лишена от известна доза хубост.

— Не ти ли казах още там, че си я бива? — прошепна Ма Жун на Цяо Тай. — Винаги съм казвал, че ако се изплакнат в реката, стават не по-лоши от всяка градска дама.

Девойката бе много уплашена, но след търпелив разпит съдията я накара да разкаже отново историята за Фан и жената. После я попита:

— Виждала ли си госпожа Фан преди?

Когато тя поклати отрицателно глава, Ди продължи:

— Тогава откъде знаеш, че жената, на която си поднесла храна, наистина е била госпожа Фан?

— Ами нали спяха в едно легло? — отвърна момичето.

Над тълпата се разнесе ехиден кикот. Съдията удари с чукчето си по масата.

— Тишина! — гневно викна той.

Съвсем объркана, девойката сведе глава. Погледът на съдията падна върху гребена, затъкнат в косите й. Той извади от ръкава си другия гребен, който бе намерил в спалнята, където бе станало убийството. Двата предмета бяха напълно еднакви.

— Виж този гребен, Сунян — рече съдията. — Намерих го близо до чифлика. Твой ли е?

Кръглото лице на девойката грейна в широка усмивка.

— Значи той наистина ми го е купил! — доволно каза тя. После изведнъж се скова от страх и закри с ръкав устата си.

— Кой ти го е купил? — меко попита съдията. Очите на момичето се напълниха със сълзи. То проплака:

— Татко ще ме пребие.

— Виж какво, Сунян — каза съдията, — намираш се в съдилището и трябва да отговаряш на въпросите ми. Баща ти е в беда. Ако казваш само истината, това може да му помогне.

Момичето решително тръсна глава.

— Това няма нищо общо нито с баща ми, нито с вас — упорито рече то. — Няма да ви кажа!

— Говори или ще си изпатиш! — изсъска началникът на стражниците и вдигна бича си.

Момичето изпищя от ужас, после се разтресе от сърцераздирателни ридания.

— Не посягай! — кресна съдията на ефрейтора и погледна угрижено към помощниците си.

Ма Жун му хвърли въпросителен поглед, посочвайки към себе си. Ди се поколеба за момент, после кимна в знак на съгласие. Ма Жун бързо слезе от подиума, приближи се до девойката и започна да й говори нещо с много тих глас. Скоро тя спря да хълца и енергично разклати глава. Ма Жун й прошепна още няколко думи, после окуражително я потупа по гърба, намигна на съдията и зае мястото си на подиума. Сунян забърса лице с ръкава си. Вдигна очи към съдията и започна:

— Беше преди около един месец, когато работехме заедно на полето. А Куан ми каза, че имам хубави очи, а когато отидохме в плевнята да си изядем кашата, каза още, че имам хубави коси. Татко го нямаше, беше отишъл на пазара и аз се качих с А Куан на тавана на плевнята. Тогава… — тя замълча, после добави предизвикателно: — Тогава останахме на тавана.

— Разбирам — каза съдията. — А кой е този А Куан?

— Не знаете ли? — удивена попита девойката. — Всички го познават. Той е работник надничар, който се цани при чифликчиите, когато има много полска работа.

— Помоли ли те да се омъжиш за него? — попита съдията.

— Разбира се, два пъти — гордо отговори Сунян. — Но аз казах не, никога! На мен ми трябва мъж със собствено парче земя, тъй му рекох. А миналата седмица му рекох още, че повече не може да идва да ме вижда тайно през нощта. Една девойка трябва да мисли за бъдещето си, а тази есен аз ще навърша двайсет. А Куан ми каза, че нямал нищо против да се омъжа, но щял да ми пререже гърлото, ако някога си намеря друг любовник. Хората може да разправят, че е крадец и нехранимайко, но той много ме обича…

— А сега какво ще ни кажеш за тоя гребен? — попита съдията.

— А Куан е истински кавалер — рече Сунян с усмивка, от която личеше, че споменът й е приятен. — Когато го видях за последен път, той ми рече, че иска да ми подари нещо наистина хубаво, което да ми напомня за него. Аз му рекох, че искам един гребен точно като тоя, дето носех. Той рече, че ще ми намери такъв дори ако се наложи да иде чак до пазара в града.

Съдията поклати глава.

— Това е всичко, Сунян — каза той. — Има ли къде да се настаниш тук в града?

— Леля ми живее до пристанището — отвърна девойката.

Когато сержант Хун я отведе, съдията попита началника на стражниците:

— Какво знаеш за тоя хубавец А Куан?

— Опасен престъпник, ваше превъзходителство — незабавно отговори той. — Преди половин година тук в трибунала му наброихме петдесет удара с тежкия бич, защото беше набил и ограбил един стар селянин, а подозираме, че пак той преди два месеца е пречукал оня дребен търговец при сбиване в игралния вертеп близо до Западната врата. Няма собствен дом, спи в гората или по плевните на чифлиците, в които работи.

Съдията се облегна назад в креслото. Известно време повъртя разсеяно гребена в ръцете си. После отново изправи гръб и каза:

— Съдът, след като проучи мястото на престъплението и изслуша показанията на свидетелите, смята, че Фан Шун и жената, облечена в дрехите на госпожа Гу, са били убити през нощта на четиринайсети този месец от скитника А Куан.

В залата се разнесе изумена гълчава. Съдията удари с чукчето си по масата.

— Заключението на съда е — продължи той, — че У, слугата на Фан Шун, пръв е разкрил убийството. Той е откраднал кутията с парите на Фан, присвоил е двата коня и е забягнал. Съдът ще направи необходимото за арестуването на престъпниците А Куан и У. Освен това съдът ще продължи усилията си, за да се изясни самоличността на жената, която е била с Фан, и да се намери тялото й. Също така ще се опита да изясни връзката на монаха Дзухай с този случай.

В личния си кабинет съдията Ди каза на Ма Жун:

— Погрижи се дъщерята на Бей да се добере благополучно до къщата на леля си. Една изчезнала жена ни стига.

Когато Ма Жун излезе, сержант Хун каза с озадачена гримаса:

— Не можах да схвана добре защо заключението на ваше превъзходителство преди малко, по време на заседанието, беше такова.

— Нито пък аз — добави Цяо Тай. Съдията допи чая си. След това каза:

— Когато чух разказа на Бей Чу, веднага реших, че убиецът не може да е У. Ако той наистина е имал намерение да убие и да ограби господаря си, щял е да го направи на отиване към Биенфу или на връщане оттам, където е имал по-добри възможности и рискът да бъде разкрит е бил по-малък. Освен това У е градски човек. Той би използвал нож и със сигурност не сърп, който е крайно неудобен като оръжие за човек, несвикнал да борави с него. И най-сетне, само някой, който действително е работил в чифлика, е могъл да знае къде да намери сърпа в тъмнината. След като е налетял на убитите, У е откраднал кутията с парите и конете. Страхувал се е, че ще бъде обвинен за престъплението, а страхът в съчетание с алчността и добрата възможност за забогатяване представлява сериозен мотив.

— Това звучи правдоподобно — забеляза Цяо Тай.

— Но защо му е трябвало на А Куан да убива Фан Шун?

— Убил е не този, когото е искал да убие — отвърна съдията. — А Куан е купил гребена, който бил обещал на Сунян, и тази нощ е отивал при нея. Може би си е мислел, че ако й го подари, тя ще го удостои с благоволението си още веднъж. Няма съмнение, че двамата със Сунян са си имали някакъв сигнал, с който той й е давал да разбере, че е наблизо. Но докато е минавал край къщата на път за плевнята, А Куан е видял светлина в спалнята. Това е било нещо необичайно, затова е отворил прозореца и е надникнал вътре. Виждайки в полумрака двойката на леглото, е помислил, че са Сунян и новият й любовник. Той е свиреп разбойник, тъй че веднага е отишъл при сандъка със сечивата, извадил е сърпа, скочил е в спалнята през прозореца и им е прерязал гърлата. Гребенът е паднал от ръкава му, намерих го под прозореца. Дали, преди да избяга, е разбрал, че е убил не тези, които е искал, не зная.

— Сигурно доста скоро е разбрал — обади се Цяо Тай.

— Знам ги аз тия типове. Той не би избягал, преди да претърси стаята, за да види дали няма нещо за крадене. Тогава сигурно пак е погледнал жертвите и е открил, че жената не е Сунян.

— Но тогава коя е била тя? — попита сержант Хун. — Ами монахът?

Сбърчвайки дебелите си вежди, съдията отговори:

— Признавам, че нямам и най-малка представа. Дрехите, конят с бяло петно на челото, времето на изчезването: всичко говори, че е била именно госпожа Гу. Но мисля, че от това, което казаха за нея баща й и брат й, съм успял да си изградя доста добра представа за нейната личност. Да е имала връзки преди и след брака си с този разбойник Фан Шун, просто не приляга на характера й. По-нататък… Макар и да се убедих, че доктор Цао е съвършен егоист, мисля, че неговото абсолютно безразличие към съдбата на дъщеря му не е естествено. Не мога да се отърва от мисълта, че убитата жена не е госпожа Гу и че той знае това.

— От друга страна — забеляза сержантът, — жената е внимавала Бей и дъщеря му да не видят лицето й. Това подсказва, че тя наистина е била госпожа Гу, която не е искала да бъде разпозната. Тъй като брат й ни каза, че често излизал с нея из полето, може да се предположи, че Бей и дъщеря му са знаели как изглежда.

— Основателна ти е забележката — с въздишка рече съдията. — И тъй като Бей я е видял след убийството, когато лицето й е било покрито с кръв, не е могъл да я разпознае… стига това наистина да е била госпожа Гу. А що се отнася до оня монах, веднага след обедния ориз аз лично ще ида в Храма на белия облак и ще се опитам да науча нещо повече за него. Сержант, кажи на стражите да приготвят официалния ми паланкин. А ти, Цяо Тай, ще излезеш следобед заедно с Ма Жун. Опитайте се да откриете този А Куан и го арестувайте. Вчера двамата предложихте да арестувате някой опасен престъпник. Ето ви една хубава възможност. А докато оглеждате местността, можете да прескочите и до изоставения храм и да го претърсите. Не е изключено убитата жена да е погребана там. Човекът, откраднал трупа й, не би могъл да отиде далеч.

— Ще ви намерим А Куан, ваше превъзходителство — каза Цяо Тай със самоуверена усмивка.

Той стана и излезе. Появи се един прислужник, който носеше таблата с обедния ориз на съдията. Ди едва бе взел пръчиците за хранене, когато Цяо Тай неочаквано се върна:

— Току-що на минаване край затвора случайно погледнах в килията, където временно са оставени телата на двамата покойници. Тан беше седнал край трупа на Фан и държеше ръката на мъртвеца в своята. Цялото му лице беше мокро от сълзи. Мисля, че кръчмарят е имал предвид точно това, когато каза, че Тан е по-различен. Гледката е покъртителна, ваше превъзходителство. По-добре не ходете там.