Златното божество

Глава XVIIБлагочестив игумен оглавява пищна церемония; ексцентричен философ губи последната си дискусия.

Мостът Небесна дъга оттатък Източната врата беше осветен от редица големи светилници и в тъмните води на притока играеха цветни отражения. От двете страни на пътя, който водеше към Храма на белия облак, висяха гирлянди от пъстри фенери, окачени на високи пръти. Самият храм бе ослепително осветен с факли и газени фенери.

Докато минаваше с паланкина си по моста, съдията Ди забеляза, че наоколо имаше съвсем малко хора. Церемонията вече бе започнала и гражданите на Бънлай се бяха събрали в двора на храма. Съдията бе тръгнал само с тримата си помощници и двама стражници. Сержант Хун седеше срещу него в паланкина, Ма Жун и Цяо Тай ги следваха на коне, а двамата стражници вървяха отпред и носеха дълги прътове, от които висяха фенери с надпис „Съдилище на Бънлай“.

Носачите изкачиха паланкина по широките мраморни стъпала пред главния вход. Съдията чу звуците на цимбалите и гонговете, които съпровождаха монотонното пеене на монасите, изпълняващи в хор будистко молебствие. От портала се носеше тежкият аромат на индийски благовония.

Гъста тълпа бе изпълнила главния двор на храма. На високата тераса пред главната зала върху подобен на трон стол от лакирано в червено дърво с кръстосани крака седеше игуменът и гледаше надолу към множеството. Беше облечен във виолетова тога, отговаряща на високия му ранг, на раменете му бе наметнат епитрахил от златист брокат. От лявата му страна на по-ниски столове седяха корабопритежателят Гу Мънпин, надзорникът на корейския квартал и двама старейшини на гилдии. Високото кресло вдясно от игумена — почетното място — беше свободно. До него седеше един капитан с бляскави доспехи и дълъг меч. Това бе пратеникът на коменданта на гарнизона. Следваха доктор Цао и други двама старейшини на гилдии.

Пред терасата беше издигната платформа, а на нея се виждаше кръгъл олтар, богато украсен с копринени покривки и свежи цветя. Там под пурпурен балдахин, поддържан от четири позлатени пилона, бе положено кедровото копие на статуята на бог Майтрея.

Около олтара седяха петдесетина монаси. Отляво бяха музикантите, останалите бяха хористи. Кордон копиеносци с бляскави доспехи и шлемове ограждаха платформата. Отвред наоколо се тълпеше народ. Които не бяха успели да си намерят място, се крепяха с мъка върху високите пиедестали на колоните, издигащи се пред страничните сгради.

Носачите оставиха паланкина на съдията Ди при входа на двора. Четирима възрастни монаси в блестящи роби от жълта коприна дойдоха да го посрещнат. Докато го превеждаха по тясната, оградена с въжета пътека до терасата, съдията зърна сред зяпачите множество китайски и корейски моряци, дошли да се поклонят пред своя бог покровител.

Ди се качи на терасата и направи съвсем лек поклон пред дребния игумен. Каза му, че належащи служебни дела са го принудили да закъснее. Игуменът кимна снизходително, взе съдчето със светена вода и поръси съдията. След това Ди седна, а тримата му помощници се изправиха зад него. Капитанът, Гу Мънпин и другите видни граждани станаха и направиха дълбок поклон пред съдията. Когато отново заеха местата си, игуменът даде знак и оркестърът засвири. Монасите от хора запяха тържествен химн във възхвала на Буда.

Когато химнът наближи към края си, се обади голямата бронзова камбана на храма. На платформата десет монаси, предвождани от Хуйбън, започнаха бавно да обикалят олтара и да полюшват кадилниците си. Гъст благоуханен облак обви статуята, която имаше красив тъмнокафяв цвят и беше полирана до блясък.

След като приключи ритуалното обикаляне на олтара, Хуйбън слезе от платформата, качи се на терасата и застана пред стола на игумена. После коленичи и вдигна над главата си малко руло от жълта коприна. Игуменът се наведе и пое рулото от ръцете му. Старшият монах се изправи и се върна на платформата.

Камбаната на храма удари три пъти. Възцари се дълбока тишина. Церемонията по освещаването щеше да започне всеки момент. Игуменът щеше да прочете на висок глас молитвите, записани на жълтия свитък, после щеше да го поръси със светена вода и накрая свитъкът заедно с някои други дребни ритуални предмети щеше да бъде положен в една кухина на гърба на статуята, за да й вдъхва същата свещена сила, която обладаваше оригиналната статуя на Майтрея от санталово дърво в пещерата.

Когато игуменът започна да разгъва жълтия свитък, съдията Ди внезапно се изправи. Той се приближи до ръба на терасата и бавно огледа събралата се тълпа. Всички очи се обърнаха към внушителната фигура в дълга роба от блестящ зелен брокат. Светлината на факлите обсипваше с игриви пламъчета златните нишки, втъкани в черната кадифена шапка с увиснали краища. Известно време съдията Ди остана така, поглаждайки брадата си, после мушна ръце в широките си ръкави. Когато заговори, гласът му прокънтя звънко над множеството.

— Правителството на императора великодушно простира крилото си над будисткото вероизповедание, тъй като очаква възвишените му послания да окажат благотворно влияние върху поведението и моралните устои на нашия неизброим тъмнокос народ. Затова аз, магистратът, като представител на императорското правителство тук в Бънлай се чувствам длъжен да закрилям това божествено светилище, Храма на белия облак, още повече че именно оттук, закътана в своето убежище, свещената статуя на бог Майтрея закриля живота на нашите моряци, които смело се носят над страшните дълбини.

— Амин! — каза дребният игумен.

Отначало той изглеждаше смутен от прекъсването на церемонията, но сега поклащаше глава с добродушна усмивка. Явно одобряваше тази, макар и непредвидена, реч. Съдията Ди продължи:

— Сега корабопритежателят Гу Мънпин дарява копие от тази свещена статуя на бог Майтрея и ние сме се събрали тук, за да станем свидетели на нейното тържествено освещаване. Правителството на императора великодушно се съгласи след приключване на церемонията статуята да бъде пренесена в столицата ни с военен ескорт. По този начин правителството иска да изрази почитта си към надлежно осветения образ на едно будистко божество и да гарантира, че няма да му се случи нищо нередно по време на пренасянето му до столицата… Тъй като аз, магистратът, съм напълно отговорен за всичко, което става в този официално регистриран храм, мой дълг е, преди да дам съгласието си за извършване на освещаването, да проверя дали тази статуя наистина е това, за което е обявена, а именно достоверно копие на свещената статуя на бог Майтрея, изваяно от кедрово дърво.

Озадачената тълпа зашумя. Игуменът гледаше слисано съдията, стъписан от неочаквания завършек на онова, което той бе очаквал да бъде просто една поздравителна реч. Между монасите на платформата настана объркване. Хуйбън поиска да слезе и да се посъветва с игумена, но войниците не го пускаха да мине.

Съдията Ди вдигна ръка и посетителите отново се смълчаха.

— Сега ще заповядам на помощника си — провъзгласи съдията — да провери автентичността на тази статуя.

Той даде знак на Цяо Тай, който бързо слезе от терасата и се качи на платформата. Разбутвайки монасите встрани, той застана пред олтара и извади меча си. Хуйбън отиде до парапета и извика гръмогласно:

— Ще позволим ли тази свещена статуя да бъде осквернена? Ще рискуваме ли да си навлечем ужасния гняв на бог Майтрея и по този начин да изложим на опасност скъпоценния живот на нашите моряци?

Над тълпата се понесе гневен ропот. Водени от моряците, хората се запритискаха към платформата с протестни крясъци. Игуменът със зяпнала от страх уста гледаше, без да мига, високата фигура на Цяо Тай. Гу, Цао и старейшините на гилдии разтревожени започнаха да си шушукат нещо. Капитанът от укреплението, също разтревожен, наблюдаваше разбунената тълпа. Ръката му се плъзна към дръжката на меча.

Съдията Ди вдигна и двете си ръце.

— Върнете се назад! — властно изрева той. — Тъй като все още не е осветена, тази статуя не може да се радва на нашето почитание.

Изведнъж откъм входа на двора се чуха силни викове: „Слушай и се подчинявай!“ Когато хората обърнаха глави, видяха, че цяла рота стражници и униформени пазачи от съдилището, въоръжени до зъби, нахълтват в двора.

Цяо Тай повали Хуйбън, като го тропна по главата с плоската страна на меча си. После отново замахна и нанесе страхотен удар с оръжието в лявото рамо на статуята. Мечът отхвръкна от ръката му и издрънча на каменната настилка. Статуята изглеждаше абсолютно невредима.

— О, чудо! — в екстаз изкрещя игуменът. Тълпата се люшна напред и войниците в доспехи бяха принудени да насочат напред копията си, за да я държат на разстояние.

Цяо Тай скочи от платформата. Войниците му направиха път и той изтича на терасата. Там подаде на съдията малкото късче, което мечът му беше откършил от рамото на статуята. Като вдигна блестящата отломка така, че всички да могат да я видят, Ди извика:

— Извършена е подла измама. Неблагочестиви мошеници са осквернили бог Майтрея.

Надвиквайки врявата, която вдигаше невярващата тълпа, той продължи:

— Тази статуя не е направена от кедрово дърво, а от чисто злато. Алчни престъпници са искали да пренесат по този начин заграбеното от тях злато в столицата, за да се сдобият с незаконна печалба. Аз, магистратът, обвинявам в това отвратително кощунство дарителя на статуята Гу Мънпин и неговите съучастници Цао Хъсиен и Хуйбън. Поставям под арест игумена и другите обитатели на храма. Те ще отговарят по обвинение за съучастничество в това кощунствено престъпление.

Тълпата бе застинала в мъртва тишина. Хората започнаха да разбират какво иска да каже съдията Ди. Порази ги неговата неподправена искреност. Те бяха любопитни да разберат какво ще стане по-нататък. С въздишка на облекчение капитанът махна ръката си от дръжката на меча. Гласът на съдията прокънтя отново:

— Най-напред ще изслушам Гу Мънпин, когото обвинявам в оскверняване на законен храм, в измама на държавата чрез контрабанда и в убийство на имперски сановник.

Двама стражници повдигнаха Гу от стола му и го смъкнаха на колене в краката на съдията. Той беше онемял от изумление. Лицето му бе пепеляво и цялото му тяло се тресеше. Съдията Ди строго се обърна към него:

— В съдилището ще предявя тройното обвинение срещу вас много подробно. Вашият мръсен заговор ми е добре известен: как нелегално сте внасяли големи количества злато от Япония и Корея, пренасяли сте го контрабандно до корейския квартал, а оттам — в този храм, излято на тънки пръчици, укривани в тояжките на странстващи монаси; как обвиняемият Цао Хъсиен е получавал тези напълнени със злато тояжки в запустелия храм на запад от града и ги е препращал в столицата скрити между опакованите му книги; как, когато негово превъзходителство покойният Уан Дъуа, съдия на този окръг, е заподозрял нещо, сте накарали да го убият с отрова, скрита в гредата на тавана на библиотеката му над мангала за подгряване на вода за чай; и най-после, как сте планирали да сложите венец на гнусните си престъпления, като сте излели тази статуя от чисто злато, за да я използвате за долните си манипулации. Признайте!

— Аз съм невинен, ваше превъзходителство! — проплака Гу. — Изобщо не съм знаел, че тази статуя е направена от злато, и аз…

— Омръзнаха ми лъжите ви! — кресна съдията Ди. — Негово превъзходителство Уан сам ми съобщи, че именно вие сте планирали да го убиете. Ще ви покажа съобщението му.

Съдията извади от ръкава си античната лакирана кутия, която корейското момиче бе дало на Цяо Тай. Той повдигна капака й, украсен с двойка златни бамбукови пръчки. После продължи:

— Вие сте откраднали книжата от тази кутия, Гу, и сте помислили, че по този начин сте заличили всякакви улики срещу себе си. Но слабо сте познавали блестящия ум на жертвата си. Кутията представлява улика сама по себе си. Двете бамбукови пръчки, изобразени върху капака й, ме насочват право към двойката бамбукови пръчки на оня бастун, който е ваш неразделен спътник.

Гу хвърли бърз поглед към бастуна си, опрян на стола му. Сребърните пръстени, които придържаха двете успоредни бамбукови пръчки една до друга, блестяха на светлината на факлите. Той тихо сведе глава. Съдията Ди продължи неумолимо:

— А покойният магистрат остави и други улики, които доказват, че е знаел за участието ви в престъпен заговор и за намерението ви да го убиете. Повтарям ви, Гу, признайте и назовете съучастниците си.

Гу вдигна глава и отправи отчаян поглед към съдията. После заекна:

— Аз… при-признавам.

Той избърса потта от челото си и продължи с погаснал глас:

— Монаси от корейски храмове, пътуващи с моите кораби между корейските пристанища и Бънлай, донасяха златни пръчки в тояжките си. Хуйбън и доктор Цао наистина бяха хората, които ми помагаха да пренеса това злато в запустелия храм и оттам — в столицата. Ким Сан също беше мой помощник, а Дзухай, монахът отговорник за раздаването на милостинята, помагаше на Хуйбън заедно с десет други монаси, чиито имена ще ви кажа. Игуменът и останалите монаси нямат вина. Златната статуя беше излята тук под ръководството на Хуйбън. Използван беше огънят, на който бе кремирано тялото на Дзухай. Истинското копие, изваяно от майстор Фън, укрих в дома си. Ким Сан нае един корейски дърводелец, който постави отровата в гредата на тавана в библиотеката на съдията Уан, след което с първия кораб върна човека обратно в Корея.

Гу вдигна глава и умолително погледна съдията. После проплака:

— Но кълна ви се, че във всички случаи аз действах по заповед, ваше превъзходителство. Истинският престъпник…

— Мълчете! — гръмогласно го прекъсна съдията. — Не се опитвайте да ми пробутвате други лъжи. Утре в съдилището ще имате пълната възможност да отговаряте на отправените към вас обвинения.

После Ди се обърна към Цяо Тай:

— Арестувай този човек и го отведи в съдилището.

Цяо Тай незабавно върза ръцете на Гу зад гърба му и го отпрати с по един стражник от всяка страна.

Съдията посочи към доктор Цао, който бе останал да седи на стола си като вкаменен. Но когато видя, че към него се приближава Ма Жун, изведнъж скочи и хукна към другия край на терасата. Ма Жун се втурна след него. Докторът се опита да му се изплъзне, но Ма Жун го хвана за края на развяващата се брада. Доктор Цао изпищя. Брадата му остана в огромната лапа на Ма Жун. Върху малката хлътнала брадичка на доктора беше останала само тънка полуразкъсана ивица пластир. Докато той с отчаян вик вдигаше ръце към оголеното си лице, Ма Жун хвана китките му и ги върза зад гърба.

Строгото лице на съдията бавно се озари от усмивка. Доволен, той прошепна полугласно:

— Значи тази великолепна брада е била фалшива.