Златното божество

Глава XIIIМа Жун и Цяо Тай излизат на разходка с лодка; една любовна среща приключва по неочакван начин.

Ма Жун и Цяо Тай се върнаха в „Градината на деветте цвята“ в приповдигнато настроение. На влизане Цяо Тай обяви доволно:

— Е, сега вече наистина ще си пийнем като хората!

Но когато се приближиха до масата на приятелите си, Ким Сан ги изгледа тъжно. Той посочи Бо Кай, който бе положил глава на масата. Пред него бяха наредени куп празни винени кани.

— Господин Бо Кай изпи много вино за твърде кратко време — унило каза Ким Сан. — Опитвах се да го спра, но той не ме слушаше. Сега е в отвратително настроение. Не виждам какво мога да направя. Ако вие двамата бъдете така любезни да се погрижите за него, аз ще си тръгна. Жалко, защото корейското момиче ни чака.

— Какво корейско момиче? — попита Цяо Тай.

— Юсу, от второто корабче — отговори Ким Сан. — Тази вечер е свободна и обеща да ни покаже някои интересни места в корейския квартал, които дори и аз още не съм виждал. Наел съм лодка да ни закара дотам, за да пийнем край реката. Сега ще ида и ще им кажа, че всичко пропада.

Той се надигна.

— Е — благосклонно се намеси Ма Жун, — ние можем Да се опитаме да ти помогнем, като го разбудим и го посвестим.

— Опитвах се — рече Ким Сан, — но ви предупреждавам, че е в много противно настроение.

Ма Жун сръга Бо Кай в ребрата, после го сграбчи за яката и го вдигна над масата.

— Събуди се, брат ми! — изрева в ухото му той. — Виното и жените те чакат.

Бо Кай ги изгледа с помътени очи.

— Повтарям ви — изфъфли той с набъбналия си език — и ви потретвам, че ви презирам. Вие сте група дегенерати, банда развратни пияници и нищо повече. Аз нямам нищо общо с вас, с никой от вас.

И той отново положи глава на масата. Ма Жун и Цяо Тай се изкикотиха.

— Добре — каза Ма Жун на Ким Сан, — щом е така настроен, остави го тук.

После се обърна към Цяо Тай и добави:

— Да седнем на някоя маса и да си допием на спокойствие. Според моите изчисления, докато дойде време да си ходим, Бо Кай ще е изтрезнял.

— Ще бъде жалко разходката да се проваля само заради Бо Кай — каза Цяо Тай. — Ние никога не сме ходили в корейския квартал. Защо не ни вземеш вместо него, Ким Сан?

Ким прехапа устни.

— Няма да е лесно — отвърна той. — Сигурно сте чували, че корейският квартал си е повече или по-малко отделна територия, със собствена юрисдикция. Това означава, че хората от съдилището не бива да ходят там, освен ако надзорникът не ги помоли за помощ.

— Глупости! — възрази Цяо Тай. — Че кой ни кара да обявяваме какви сме? Двамата с моя приятел ще си свалим шапките, ще си вържем косите и никой няма да ни познае.

Ким Сан, изглежда, се колебаеше, но Ма Жун извика:

— Чудесна идея, хайде да тръгваме!

Докато ставаха, Бо Кай изведнъж надигна глава. Ким Сан го потупа по рамото и каза успокояващо:

— Ти си почини тук хубаво. Поспи, докато премине действието на кехлибарената течност.

Бо Кай скочи, при което столът му се прекатури. Сочейки с треперещ пръст към Ким Сан, той закрещя:

— Ти обеща да ме вземеш, подъл развратнико! Може да ти се виждам пиян, но не съм човек, с когото можеш да се подиграваш.

Той сграбчи за гърлото една кана и заплашително я размаха към Ким Сан. Другите посетители на кръчмата се обърнаха да наблюдават зрелището. Ма Жун избълва една цветиста ругатня, бързо измъкна каната от ръката на Бо Кай и изръмжа:

— Няма как. Ще трябва да го влачим с нас.

Ма Жун и Цяо Тай взеха Бо Кай между себе си, а Ким Сан плати сметката. Отвън Бо Кай започна сърцераздирателно да се оплаква:

— Аз съм много болен, не мога да вървя пеш. Искам да полегна на дъното на някоя лодка.

И седна насред улицата.

— Няма да се возиш на лодка! — весело му каза Ма Жун и го вдигна на крака. — Тази сутрин запушихме удобната ти миша дупка в решетката на шлюза. Ще ти се наложи да размърдаш мързеливите си крачка. Добре ще ти се отрази.

Бо Кай ревна да плаче.

— Наеми му носилка — нетърпеливо каза Цяо Тай на Ким Сан. — Чакай ни при Източната врата. Ние ще кажем на пазачите да ви пуснат да минете.

— Радвам се, че дойдохте с нас — рече Ким Сан. — Не знаех, че дупката в решетката е запушена. Ще се видим при вратата.

Двамата приятели тръгнаха на изток с бързи крачки. Ма Жун погледна подозрително към приятеля си, който се движеше, без да продума.

— Всемогъщи небеса! — изведнъж избухна той. — Само не казвай, че пак си хлътнал. Трябва да призная, че не ти се случва често, но когато ти се случи, не е на добро. Колко пъти съм ти говорил да не задълбаваш! Малко любов тук, малко там, така трябва да се забавляваш, без да си навличаш неприятности.

— Какво да правя, момичето ми харесва — смънка Цяо Тай.

— Карай, както си знаеш, но после да не кажеш, че не съм те предупредил.

Завариха Ким Сан в ожесточена разправия със стражите при Източната врата. Бо Кай се беше изправил в носилката и вдигаше врява до небесата, като пееше една мръснишка песен за явно удоволствие на носачите. Цяо Тай обясни на пазачите, че имат заповед да откарат Бо Кай на среща с един човек на отсрещния бряг на притока. Те не изглеждаха много убедени, но ги пуснаха да минат.

Разплатиха се с носачите, пресякоха моста Небесна дъга и на отсрещния бряг наеха лодка. Ма Жун и Цяо Тай мушнаха черните си шапки в ръкавите и привързаха косите си с парчета моряшко въже. Успоредно на второто корабче беше пристанала доста голяма корейска баржа. Между двете й ниски мачти висяха гирлянди от цветни фенери. Ким Сан се покатери на борда, следван от Ма Жун и Цяо Тай, които изтеглиха Бо Кай.

Юсу стоеше до парапета на борда. Беше облечена в корейска национална дреха — дълга права рокля от бяла коприна на цветя, пристегната под гърдите с копринена лента, вързана на красива голяма фльонга. Надолу краищата на лентата се разширяваха. Косите на девойката бяха вдигнати на висок кок, зад ухото й бе втъкнато бяло цвете. Цяо Тай я гледаше възхитено с широко отворени очи. Тя ги поздрави с усмивка:

— Не знаех, че и вие двамата ще дойдете — каза тя. — Но защо сте навили тези странни неща около главите си?

— Шшт — прошепна Ма Жун. — Не казвай на никого. Ние сме маскирани — после подвикна на дебелата жена от второто корабче: — Ей, дърто, я прати насам пухкавата ми приятелка. Някой трябва да ми крепи главата, когато ме хване морската болест.

— В корейския квартал ще намериш много момичета — нетърпеливо каза Ким Сан.

Той кресна на корейски някаква заповед към тримата лодкари. Те оттласнаха баржата и започнаха да гребат.

Ким Сан, Бо Кай и Ма Жун се разположиха с кръстосани крака върху копринените възглавнички, наредени на палубата около ниска лакирана масичка. Цяо Тай се канеше да седне при тях, но Юсу му направи знак да отиде при нея до вратата на надстройката.

— Не искаш ли да видиш как изглежда отвътре едно корейско корабче? — нацупено му рече тя.

Цяо Тай хвърли поглед към останалите. Бо Кай пълнеше чашите с вино, Ким Сан и Ма Жун бяха потънали в разговор. Той пристъпи към нея и каза с пресипнал глас:

— Не мисля, че ще им липсвам, поне за известно време.

Тя го гледаше с палави огънчета в очите. Цяо си помисли, че никога не е виждал толкова красива жена. Тя отвори вратата и той я последва по стълбите към централната кабина.

Разсеяната светлина на две лампи с абажури от цветна коприна падаше върху една много ниска широка абаносова кушетка, покрита с дърворезба, пищно украсена със седефени инкрустации и застлана с дебела, плътно изтъкана тръстикова рогозка. Бродирани копринени драперии украсяваха стените. Синкаво облаче с остро ухание лениво се къдреше над старинна кадилница, поставена върху червена тоалетна масичка от лакирано дърво. Юсу отиде при масичката и донатъкми бялото цвете зад ухото си. После се обърна и попита с усмивка:

— Не ти ли харесва тук?

Цяо Тай я гледаше влюбено и чувстваше някаква особена тъга.

— Сега разбирам — с пресипнал глас каза той — защо човек винаги трябва да те вижда в твоята собствена среда и в дрехите на твоята страна. Но колко странно е, че у вас жените винаги носят бяло. У нас бялото е траурен цвят.

Тя бързо се доближи до него, постави пръст на устните му и прошепна:

— Не говори такива неща.

Цяо Тай я взе в обятията си и я целуна страстно. После я отведе до кушетката, седна и я привлече към себе си.

— Когато се върнем на твоето корабче — пошепна в ухото й той, — ще прекарам цялата нощ с теб.

Той искаше да я целуне отново, но тя отклони главата му, стана и каза тихо:

— Ти май не си много темпераментен любовник, а?

После развърза красивата панделка под гърдите си, тръсна рамене и роклята й падна на пода. Тя се изправи пред Цяо Тай съвсем гола. Той скочи. Вдигна я на ръце и я положи на кушетката. Предишния път тя се бе държала доста сдържано, но сега се показа такава, каквато беше в действителност. Цяо Тай си помисли, че никога не е обичал така жена.

Когато страстта им се уталожи, те останаха легнали един до друг. Цяо Тай забеляза, че баржата се движи бавно по течението. Вероятно наближаваха кея на корейския квартал. Той чу, че на палубата става някаква неразбория. Изправи се в постелята и посегна да вземе дрехите си, които беше оставил на купчина върху пода до кушетката. Но Юсу, застанала зад него, обви нежните си ръце около врата му.

— Не ме оставяй още! — прошепна тя.

Някъде отгоре отекна силен трясък. Последваха гневни викове и ругатни. Ким Сан влетя в кабината, сграбчил дълъг нож. Ръцете на Юсу изведнъж се стегнаха около гърлото на Цяо Тай. Шията му сякаш бе стисната от менгеме.

— Свършвай с него по-бързо! — викна тя на Ким Сан. Цяо Тай сграбчи ръцете й. Опита да се освободи, като едновременно се задържи в седнало положение, но тежестта на момичето го теглеше назад и надолу. Ким Сан скочи напред с нож, насочен към гърдите на Цяо Тай. С върховно усилие Цяо успя да извърти торса си настрани, за да отърси от себе си момичето. Ким Сан нанесе удара точно в момента, когато тялото на Юсу бе закрило Цяо Тай. Ножът се заби в голия й хълбок. Ким Сан го извади и отстъпи назад, гледайки невярващо кръвта, която обля бялата кожа на девойката. Цяо Тай освободи шията си от вече безсилните й ръце, скочи от кушетката и сграбчи ръката, с която Ким Сан държеше ножа. Ким Сан излезе от вцепенението. Той нанесе страхотен удар в лицето на Цяо Тай. Ударът попадна в дясното му око и го затвори. Но Цяо Тай вече стискаше с двете си длани дясната китка на Ким Сан. Изви я и насочи върха на ножа към гърдите на противника си. Ким отново нанесе удар с лявата ръка, но в същото време Цяо Тай мощно тласна нагоре ръката му с ножа. Острието проникна дълбоко в гърдите на Ким.

Цяо хвърли корееца с гръб към стената и се обърна към Юсу. Половината й тяло се бе свлякло от кушетката. Тя притискаше хълбока си с ръка. Между пръстите й шуртеше силна струя кръв. Тя вдигна глава и насочи към Цяо Тай втренчен застинал поглед. Устните й се раздвижиха.

— Трябваше да го направя! — с мъка каза тя. — Страната ми има нужда от това оръжие. Ние трябва отново да се надигнем. Прости ми… — устните й потрепнаха още веднъж и тя прошепна: — Корея!

По тялото й премина тръпка и главата й клюмна. Цяо Тай чу Ма Жун да псува разярено на палубата. Той хукна нагоре, както си беше съвсем гол. Ма Жун се биеше освирепял с един снажен лодкар. Цяо Тай обви с ръце главата на лодкаря и рязко я изви. Мъжът се отпусна, но Цяо Тай не разхлаби хватката си. С бърз тласък на бедрото го изхвърли през борда.

— Аз се погрижих за другия — изпъшка Ма Жун. — Третият сам скочи във водата.

Лявата му ръка кървеше обилно.

— Слез долу — изръмжа Цяо Тай. — Ще те превържа.

Ким Сан седеше на пода, където го беше захвърлил Цяо Тай, с гръб, опрян в стената. Красивото му лице беше разкривено. Изцъклените му очи бяха вторачени в мъртвото момиче. Като видя, че устните му помръдват, Цяо Тай се надвеси над него и изсъска:

— Къде са тия оръжия?

— Оръжия? — измърмори Ким Сан. — Това беше номер. Трябваше да я подлъжем… и тя се хвана.

Той изпъшка, ръцете му конвулсивно се сключиха около дръжката на ножа, стърчаща от гърдите му. По лицето му се стичаха пот и сълзи. Той каза с мъка:

— Тя… тя… Какви свине сме ние.

Ким стисна обезкървените си устни.

— Щом не е било оръжие, с какво сте въртели контрабанда? — настойчиво попита Цяо Тай.

Ким Сан отвори уста. От нея бликна струя кръв. Давейки се, той промълви:

— Злато…

После тялото му се отпусна и се свлече настрани на пода. Ма Жун любопитно местеше поглед от Ким Сан към голото тяло на мъртвото момиче.

— Тя е искала да те предупреди и той я е убил, така ли? — попита той.

Цяо Тай кимна. Той бързо облече дрехите си. После нежно нагласи тялото на Юсу върху кушетката и го покри с бялата й рокля. Траурен цвят, помисли си Цяо. Свеждайки поглед към застиналото лице, той каза тихо на приятеля си:

— Верността… Това е най-хубавото нещо на света, Ма Жун.

— Красиво чувство — сухо каза някой зад тях. Цяо Тай и Ма Жун се обърнаха едновременно. Бо Кай надничаше отвън през прозорчето, опрял лакът на перваза.

— Свещени небеса! — възкликна Ма Жун. — Теб пък изобщо те бях забравил.

— Не беше много любезно — забеляза Бо Кай. — Аз използвах оръжието на слабите: избягах. Спуснах се долу на тесния дървен корниз, който обикаля баржата.

— Хайде, влизай тук — изръмжа Ма Жун. — Можеш да ни помогнеш да се оправим с тая ръка.

— Кървиш като заклано прасе — тревожно каза Цяо Тай. Той бързо взе бялата копринена лента на момичето и започна да превързва ръката на Ма Жун. След малко попита: — Какво се случи горе?

— Едно от тия кучета изневиделица ми скочи отзад. Опитах се да го преметна през глава, но вторият ме ритна в корема и извади нож. Вече си мислех, че с мен е свършено, когато оня, дето ме държеше отзад, внезапно ме пусна. В последния момент успях да извия тялото си встрани и ножът, насочен към сърцето ми, ме улучи в лявата ръка. Аз го ритнах с коляно в слабините, с дясната ръка му праснах един под ченето и той се преметна през борда. През това време оня зад мен май беше поразмислил и сам си скочи във водата. Чух го как цопна. Тогава ми налетя третият. Беше доста едър, а аз не можех да използвам лявата си ръка. Ти цъфна точно навреме.

— Така няма да тече кръв — каза Цяо Тай, докато завързваше краищата на копринената лента около врата на Ма Жун. — Дръж ръката си на тая подвеска.

Ма Жун леко трепна, докато Цяо Тай затягаше възела, после попита:

— Къде е тоя проклет поет?

— Да се качим на палубата — каза Цяо Тай. — Вероятно опразва каквото е останало в каните.

Но горе палубата беше пуста. Започнаха да викат. Единственият шум, който им отговори, беше плясъкът на гребла, долитащ отдалеч през мъглата. Със страховита ругатня Ма Жун изтича до кърмата на баржата. Спасителната лодка бе изчезнала.

— Проклетият кучи син! И той е в играта.

Цяо Тай прехапа устни и изсъска:

— Когато хванем това лъжливо копеле, със собствените си ръце ще извия мършавата му шия.

Ма Жун се мъчеше да пробие с поглед мъглата.

— Ако го хванем, братко — бавно изрече той. — Струва ми се, че сме някъде по долното течение на реката.

Той има голяма преднина, ще ни трябва много време, за да върнем баржата на брега.