Адвокатът

33

Пълзя по пода към Сюзан и детето. Жегата над главите ни е непоносима, черният пушек — ужасен. Двете с Аманда са зашеметени, но иначе нищо им няма. Заедно пролазваме трите метра до Джесика. Тя лежи с отворени очи, диша мъчително и по ноздрите и устата й избива кървава пяна. Поглежда Аманда, усмихва се, сетне очите й застиват в унеса на смъртта.

Издърпвам я към стъпалата под ниския свод от дим. Сюзан ни следва на четири крака и се опитва ту да спре кръвоизлива от раните, ту да прави на Джесика изкуствено дишане уста в уста, бършейки кръвта от устните си. Аманда се е вкопчила в ръката на майка си. И двамата със Сюзан знаем, че всички усилия са напразни. Но не можем да спрем заради Аманда.

Минават почти десет минути, докато някой отваря врата в дъното. Течението започва да изкарва пушека от мрачната пещера.

Музиката гърми все тъй оглушително, блясъците озаряват дима като мълнии сред ураган. Когато влизат, мексиканските полицаи ни държат на прицел, докато се уверят, че нямаме оръжие. После бързо ни извеждат от сградата, където продължава издирването. За мен остава неблагодарната задача да откъсна Аманда от безжизненото тяло на майка и.

Докато нося детето нагоре, за момент губя Сюзан от поглед. Когато се обръщам, тя пак е на колене, сякаш се е препънала в димящия труп на някой от убийците. Отскача с отвращение настрани и побягва като от кошмар към двора.

Стрелбата отвън е била на агенти от мексиканската съдебна полиция. Също като кавалерията те пристигнали в последния момент. Между тях забелязвам две познати лица — агентите, които Мърфи ми представи в онзи ресторант като Джак и Боб.

Стоим навън и гледаме как от дискотеката излиза пушек, а зад полицейските заграждения се натрупва тълпа. Джак ми разказва как от дълги дни насам дебнели Онтаверос. Проследили го до Кабо и били само на секунди от него, когато във входа на дискотеката избухнала огнена топка.

Агентът ми прави знак да го последвам към редицата трупове, покрити с одеяла.

Така нареченият Боб дръпва едното одеяло. Човекът отдолу лежи по гръб, с изпънати ръце.

— Запознайте се с Естебан Онтаверос — казва агентът. — И двама от неговите наемници. Без да броим онези, които изпекохте вътре.

Едно от телата е на Джесика Хейл.

Пристигат пожарникарите и потушават последните пламъци по няколко обгорели греди над входа, където температурата на взрива е била най-висока.

Мексиканските власти вече са ни разпитали. Не споменахме за намерението си да отвлечем Аманда. Казахме, че само сме я издирвали. Изглежда, че ни повярваха. Сюзан им показа завереното копие от решението за родителските права. След като видяха нейните служебни документи и чуха няколко добри думи от нашите агенти, полицаите ни предадоха под опеката на американския консул. За мексиканската полиция настава същинска правозащитна фиеста, макар че е загинал и техен човек. Убили са един от най-знаменитите наркобарони в страната. Тукашната преса има да гърми седмици наред.

Пет часа по-късно отново сме в Сан Диего заедно с Аманда. Мери ни посреща и се разиграва сцена, която би затрогнала дори камък.

Във вторник сутрин отново съм в съда. Джона все още лежи в болницата, макар че е ободрен и бързо се поправя. След завръщането на Аманда отново има за какво да живее. Тя вече го навести на два пъти и от вчера той сяда в леглото.

Джона потвърди онова, което изрече неволно, преди да припадне в съда — че отдавна е изхвърлил пистолета на Джефърс зад борда. Казва, че се отървал от него, защото не го искал нито на яхтата, нито у дома си. Аманда непрекъснато водела приятели и Джона почвал да се тревожи от опасностите на детското любопитство.

Днес ние с Хари се опитваме да направим първата крачка към приключване на съдебния кошмар. Предлагаме нови доказателства.

Райън е бесен, твърди, че така и не съм разкрил нито доказателствата, нито свидетелите си.

Но Пелтро е верен на предишното обещание, че ако успея да докажа връзката с Онтаверос, мога да го използвам в защитата. Предлагането на доказателства е чисто писмена работа и може да стане без присъствието на обвиняемия. През цялото време Пелтро държи заседателите под ключ в един мотел нощем и в съдебната им стаичка денем. Не е ясно докога може да продължава.

Той ме пита за здравето на Джона. Казвам му, че не знам; ще трябва да питам лекарите.

Райън има сериозен проблем с текущите събития в Кабо. Джесика може и да е мъртва, но днес никой не отрича, че Онтаверос я е издирвал. Отделът за борба с наркотиците няма да позволи на двамата агенти да се явят пред съда. Но ни пратиха човек от специалния отдел на мексиканската федерална съдебна полиция, който цели две години с изумително упорство преследвал Онтаверос.

Лейтенант Ернесто Лопес Сантес е ветеран с осемнайсетгодишен стаж в мексиканските войни срещу наркотика. Висок, строен мъж с дълго тясно лице, черна коса и проницателни черни очи. Говори на испански много бързо, думите просто се леят от езика му, а преводачът напразно се мъчи да му насмогне. Накрая Лопес реши, че английският му може и да не е съвършен, но ще свърши по-добра работа.

— Къде научихте английски, лейтенант?

— Escuela — казва той. — Училище. В Халиско.

Целта на нашето предложение е да определим дали зашитата може да представи доказателства, че Онтаверос е имал както мотив, така и възможност да убие Суейд.

— Можете ли да ни кажете къде бяхте на осемнайсети, в събота вечерта… тоест преди три дни?

— Ваша светлост, това няма нищо общо с делото — обажда се Райън.

— Предстои да решим дали няма — казва Пелтро. — Говорете.

И той прави на Лопес знак да започва.

— Бях в Кабо Сан Лукас.

— По служба ли?

— Да.

— Можете ли да кажете на съда какво се случи онази вечер?

— Имаше престрелка в ресторант. Загинаха неколцина наркотърговци. И двама полицейски служители.

— Можете ли да ни кажете колко са били престъпните нападатели?

— Да. Петима. Може би повече.

— Петима бяха убити, така ли?

— Да. Туй е вярно.

— Разпознахте ли един от убитите като Естебан Хосе Онтаверос?

— Да.

— Издирваха ли го в Мексико?

Той ме поглежда така, сякаш не разбира въпроса.

— Fugitivo? — пояснява преводачът.

— О, si. Да. Онтаверос бягаше от правосъдието.

— Ако ви покажа снимка на този Онтаверос, ще го разпознаете ли?

— Може би — казва той.

На подиума пред мен лежи папка. Вътре има няколко копия от една и съща снимка, направени само преди няколко часа. Подавам две на пристава — едно за свидетеля и едно за съдията, после давам трета снимка на Райън, който почва да я проучва старателно.

— Това е увеличена фотография — казвам аз на свидетеля.

Той поглежда и кимва.

— Виждали ли сте я друг път?

— Не.

— В кадъра има няколко души. Ще ви помоля да се съсредоточите върху човека с черното сако на втори план. Онзи с мустаците.

— Откъде имате това? — пита Лопес.

Подминавам въпроса.

— Разпознавате ли този човек?

Веждите му подскачат.

— Да.

— Можете ли да кажете на съда кой е той?

— Естебан Онтаверос.

— Уверен ли сте?

— Да.

Обръщам се към Пелтро.

— Ваша светлост, разполагаме със свидетел, който ще потвърди, че снимката е направена на пристанището Спаниш Ландинг тук, в Сан Диего, същата сутрин, когато Золанда Суейд бе убита.

Онзи подпийнал приятел, който настояваше за един последен кадър с рибата, е направил може би най-ценната снимка в живота на Джона. Видях копията, когато ги донесоха на Мери два дни след ареста на Джона. Полицията ги конфискува като веществени доказателства за рибата меч и бяха включени в прокурорския списък. Но за пръв път ми хрумна, когато видях проснатите тела в двора пред дискотеката. Помолих да ми покажат трупа на Онтаверос. Исках да видя човека, който бе дебнал моя клиент и убил Хоакин Мърфи.

Едва когато се върнах и проучих снимката с лупа, установих твърдо връзката. Онтаверос наистина е дебнал Джона с надеждата да открие следите на Джесика.

— И още нещо…

Раздавам други копия от снимката. Тези не са увеличени, тъй че обхващат целия кадър.

— Ваша светлост, виждате обвиняемия Джона Хейл до рибата меч, чиято кръв вече бе приета за доказателство на обвинението. Разполагаме с фотографски експерти, които могат да потвърдят, че Онтаверос е бил най-много на три метра от рибата, а единственият път за напускане на кея минава точно край нея. Погледнете, тя заема почти цялата ширина.

— Защитата фантазира — казва Райън. — Има ли кръв по Онтаверос на тази снимка?

Обръща се към съдията, но не получава отговор.

Независимо дали кръвта е могла да стигне до колата на мексиканеца, или не, Райън вече има сериозен проблем. Доказали сме присъствието на Онтаверос близо до главната улика. Това обяснява привидно необяснимото и дава почва за основателни съмнения.

Журналистите от първия ред усърдно записват всичко в бележниците.

— Но не съм свършил. Има и друго, на пръв поглед дребничко доказателство, на което не смеех и да се надявам преди седмица. Лейтенант Лопес, имахте ли вие или вашите хора възможност да претърсите мъртвите нападатели в Кабо Сан Лукас?

Той кимва.

— Да.

— И какво открихте?

— Пистолети. Наркотици. Предимно кокаин.

— А по-специално у един от мъртвите стрелци в дискотеката открихте ли още нещо?

— Открихме пура — казва свидетелят.

Из залата се надига развълнуван шепот.

— Носите ли тази пура със себе си? — питам аз.

— Да.

Той бръква във вътрешния си джоб и когато вади ръка, стиска малко сребристо метално цилиндърче — точно като онова, в което бе пурата, връчена от Джон Брауър на полицаите.

— Ваша светлост, разполагаме с експерт, който е готов да даде показания, че пурата в цилиндърчето е „Монтекристо А“ и че опаковката изобщо не е била разпечатвана. Тази пура съвпада напълно с угарката, намерена до трупа на Золанда Суейд.

Този път не избухва шепот, а истински рев.

— Ваша светлост, ваша светлост — опитва се Райън да привлече вниманието на съдията. — Настояваме за възможност да изследваме пурата.

Глъчка и вълнение в залата. Пелтро удря с чукчето. Поглежда свидетеля отвисоко. Заради шума разчитам само по устните му какво казва:

— И сте открили това у мъртвия стрелец в Кабо?

Поне ми се струва, че казва това, а свидетелят кимва.

Не знам дали секретарката го е записала. Всъщност няма значение.

— Елате в кабинета ми — казва Пелтро. — Прекратявам заседанието.

— Ваша светлост, те не могат да обяснят как рибешката кръв е попаднала в колата им. — Райън говори за колата на мексиканците. — Имат ли изобщо кола?

— Не ни трябва кола — казвам аз. — Какво още искате? Може би снимка как Онтаверос стреля по Суейд?

— Обзалагам се, че за час ще ми намерите и това.

— Оспорвате ли автентичността на снимката?

Пелтро се втренчва в Райън. Проблемът на прокурора е, че обвинението вече включи в материалите си снимката на рибата меч, увиснала над кея. Увеличената фигура ясно се вижда и на оригинала.

— Не — отговаря Райън. — Все пак няма доказателства за кървави петна по човека.

— Не можеш да минеш по онзи кей, без да се оплескаш — казвам аз на съдията.

Пелтро вдига ръце в знак да млъкнем и двамата.

— Тук имаме сериозен проблем — казва той. — Поне засега обвиняемият не е в състояние да продължи участието си в делото. Въпросът е докога да чакаме.

Пелтро иска да прескочим спора около доказателствата и да преминем към по-практични въпроси.

Райън най-сетне почва да проумява неизбежното. Цялото му обвинение се разпада. Пелтро не желае да държи заседателите под ключ до безкрайност и търси някакво средно решение.

— Дори да приема възраженията ви за кръвта — казва Пелтро, — какво ще кажете за пурата?

И той се обръща към Райън.

— Искаме да изследваме пурата — заявява Райън.

Още преди да довърши, разбира, че е трябвало да си мълчи.

— Тя все още си е в проклетата опаковка — отсича Пелтро. Сложил е пурата насред бюрото, та всички да я виждаме. — Наистина ли вярвате, че няма да се окаже от същата марка?

Пред такъв скептицизъм Райън няма отговор.

— Можете да изследвате пурата, но ви казвам още сега, че ако не представите крайно убедителни възражения, това ще бъде прието. — Пелтро потупва пурата пред себе си. А колкото до снимката, тя вече е част от материалите.

Аз седя срещу бюрото на съдията и се усмихвам. Ако можех, навярно бих се изкушил да грабна прословутата пура и да я изпуша.

— Разбира се — добавя Пелтро, — ако не искате да прекратя процеса по процедурни съображения.

Предлага на Райън достоен изход.

Аз се надигам на стола. Не съм очаквал това.

— А вие — обръща се съдията към мен. — На вашия клиент изобщо не му трябват непрестанните тревоги в един съдебен процес, тъй че не ми пробутвайте разни глупости за очистване на доброто му име. Ако не са променили закона след студентските ми години, не можеш да опозориш човек в гроба, а точно това го чака, ако протакате още малко.

Без да кажа нито дума, аз се облягам назад. Нещо ми подсказва, че той е прав. Ако продължим делото, мога да тормозя Райън, вероятно дори да го смачкам, но дали Джона ще доживее до края?

Утре сутрин историята ще изскочи във всички вестници — престрелката в Мексико, още една жестока битка срещу царете на наркотика. Само че ще има и местни подробности, връзка с убийството на Золанда Суейд. С обвинението на Райън е свършено и той го знае.

— Ако прекратим процеса по процедурни съображения — казва той, — това трябва да стане само поради неспособността на обвиняемия да продължи.

Райън вече е лапнал въдицата и си търси политически чадър. Така Джона не може да го съди, а за пресата има готов отговор. Не е загубил делото. Просто в светлината на някои доказателства не желае да го възобнови.

Пелтро е съгласен. Поглежда мен. Бих предпочел оправдателна присъда, но знам, че той не може да я издаде.

— Значи се споразумяхме — казва Пелтро. — Да вървим да го запишем в протокола.