Адвокатът

34

Тази вечер чакам Сюзан в „Каса Бандини“ в стария град. Пия маргарита и слушам как мексиканският оркестър прави серенада на млада двойка в другия край на двора.

Лекарите изписаха Джона от болницата. Продължават да следят състоянието му, но смятат, че има само незначителни поражения на сърдечния мускул. Сега е при Мери и Аманда. Мъчат се да заживеят отново както преди.

Миналата вечер ги посетих за един час и разказах за последните минути на дъщеря им, за последния поглед към едно съществуване, което изглеждаше тъй безсмислено. Гледах как по лицето на Джона плъзнаха сълзи и му обясних, че през онази вечер в дискотеката тя бягаше не само заради елементарното оцеляване; бягаше, за да откъсне от смъртта дъщеря си. Може и да бе взела детето от чиста злоба, но накрая пожертва живота си за него.

Местните вестници са пълни с новини за Онтаверос. Макар че освободиха Джона по процедурни причини, прокуратурата вече никога не ще посмее да повтори обвинението. Пресата свърза всички разхвърляни точки по своя неповторим начин — тук-там погрешно, но с крайния извод, че мексиканецът е убил не само Суейд, но също така и Мърфи, и Джейсън Кроу. Пурата у мъртвия стрелец в дискотеката нанесе решаващ удар… същата пура, която Сюзан изпусна върху него на излизане.

Трябваше ми известно време, за да сглобя мозайката. Рядка марка, същата пура. Съвпадението изглеждаше прекалено голямо, докато не осъзнах, че ченгетата така и не конфискуваха онази пура, която й даде Джона. Подозирам, че е лежала на дъното на нейната чанта, все в същото метално цилиндърче, както я получи онази сутрин в кантората.

В напрежението на момента ми се стори, че я виждам да пада върху тлеещото тяло. Грешах. Сюзан откри възможност да потопи Райън заедно с обвинението и я използва.

Дори и да искам, не бих могъл да го докажа. Вече толкова много пръсти са пипали металната опаковка — Лопес, бог знае колко мексикански ченгета и накрая Пелтро. Да се открият ясни отпечатъци от Сюзан би било равносилно на чудо.

Знам обаче, че без тази пура не е ясно дали щях да убедя Пелтро да приеме новите доказателства, или да прекрати процеса.

Пурата беше начинът, по който Сюзан върна на Аманда предишния й живот и прогони черния облак, надвиснал над Джона. Тя си играеше на господ. Джона й подари пура, а сега тя му я върна по свой начин. Това беше нейният път към изкуплението, защото именно Сюзан бе седяла в колата със Суейд в нощта на убийството.

Мина вече седмица, откакто Пелтро прекрати делото. През онзи следобед Райън излезе на стъпалата пред съда и обяви, че правосъдието е удовлетворено и прокуратурата няма да обвини повторно Джона.

Може би само в това сме единодушни. Сигурен съм, че Суейд е била убита при самозащита.

Едва днес вечерта най-сетне обединих всички подробности. Докато се преобличах да дойда насам, разрових гардероба и измъкнах куп дрехи за пране. Случайно докоснах нещо твърдо и плоско в джоба на зацапаните бермуди. Бяха същите, които носех онази вечер в Кабо и още миришеха на дим.

В задния джоб открих чековата книжка, която Джесика хвърли по мен и която по-късно вдигнах от пода. В суматохата просто я пъхнах в джоба си и забравих.

Сега я отворих. Чекът, подписан от Джесика, още беше вътре, неоткъснат от перфорацията. А името на подписа съвпадаше с отпечатаното на корицата — Сюзан Маккей.

И изведнъж всичко ме връхлетя като потоп. Телевизорът в кухнята не само приличаше на откраднатия от Сюзан; беше нейният. Чудех се как Сюзан ги е издирила в Кабо, след като никой друг не успя. Отговорът беше в чековата книжка. Джесика бе използвала в Мексико няколко самоличности, плащайки с чекове на чуждо име и крадени кредитни карти. Беше издала и още един чек на името на Сюзан. Вторият екземпляр още си стоеше в книжката. Чек за последния месечен наем в „Лас Вентанас де Кабо“.

Вероятно Джесика си е мислила, че никой не ще има време да го проследи. Вече е действала по утвърден график, създаден от нея и Суейд още веднага след бягството в Мексико. Предстояло Суейд да я върне в Щатите с нова самоличност и нов живот. Но не знаела, че Суейд е мъртва.

Джесика и Джейсън Кроу са се вмъкнали в дома на Сюзан, но не случайно. Взели чековата й книжка, кредитните карти, телевизора, малкия фотоапарат и още нещо — портативния компютър, който Сюзан използваше за работа. Подозирам, че Суейд е искала точно него и затова ги е пратила в дома на Сюзан. В замяна обещала да помогне на Джесика да отвлече Аманда.

Каквато и информация да е имало в онзи компютър, явно с нея намеците за скандал в съобщението за печата са станали толкова застрашителни, че същия ден да пратят Сюзан на посещение в ателието.

Виждам я да се задава през двора с широка усмивка и великолепна лятна рокля. Ставам. Тя ми протяга ръка и сяда отсреща. Лекичко я целувам по бузата.

— Отдавна ли чакаш? — пита тя. Намества се по-удобно.

— Само няколко минути — казвам аз.

Тя поглежда коктейла ми.

— Имам да наваксвам.

Сервитьорът идва и Сюзан посочва чашата.

— Още един такъв.

Още преди човекът да се отдалечи, лицето й изведнъж става мрачно. Трябвало да поговорим за нещо. Било сериозно и засягало двама ни.

В един миг се надявам на честност. Може би след всичко сторено Сюзан най-сетне иска да се разтовари от всички тайни на вечерта, когато умря Суейд.

Вместо това тя казва:

— Приех работа в друг град.

Поглеждам я с недоумение. За пръв път съм толкова объркан от жената, която мислех, че познавам.

— Знам, че си изненадан — казва тя. — Но размишлявах дълго. Кариерата ми тук е свършена. Някои хора никога няма да забравят какво направих.

— Какво си направила?

— Знаеш много добре. Казах ти за пистолета на Суейд. Подкрепих те в съда. И онази малка екскурзия до Кабо.

— Всички казват само добро за теб пред вестниците. Наричат те героиня.

Тя поклаща глава.

— Някои просто са принудени да го казват. Но имат дълга памет за онези, които не играят по правилата.

Така е. Политиците са най-нисшата форма на живот в този свят.

Коктейлът й пристига — текила в чаша за пунш. Тя захапва сламката.

Мисля, че чака да я попитам къде е новата работа, но си мълча. Вместо това бъркам в джоба на сакото си, вадя нещо и го слагам на масата. Малка книжка със сини пластмасови корици. Банките издават милиони такива всяка година.

Без да изпуска сламката, тя извива леко глава, поглежда настрани и изведнъж проумява.

— О, боже.

По лицето й се борят болка и страх. Не повдига веднага глава, сякаш не смее да ме погледне в очите.

— Откога знаеш? — пита тя глухо, като насън.

— Намерих я тази сутрин.

Сюзан въздъхва дълбоко. Седи и ме гледа, като че се чуди какво ще направя сега.

— Исках да ти кажа — прошепва тя. — Ако знаеш само колко исках да ти кажа.

— Защо не го направи?

— Заради децата. Не можех. Щяха да ме отделят от децата. Да ме пратят на съд. И после в затвора. По-лесно бих се самоубила. — Изрича това, сякаш неведнъж й е хрумвало. — Знам какво си мислиш. Изоставих Джона в тресавището.

Това е единственото, което не мога да й простя.

— Затова се опитах да те упътя във вярна насока — казва тя. — Затова ти казах за пистолета на Суейд.

— Какво направи с него?

— Онази нощ, след като се случи… — Погледът й се замъглява. — Бях объркана и изплашена. Дори не съзнавах, че пистолетът е още в колата ми. Подкарах назад към Импириъл Бийч. Когато го видях на пода пред дясната седалка, не знаех какво да правя. Спрях в града и отидох да се разходя по кея.

После пуснала пистолета от края на вълнолома.

— Кога си записа серийния номер?

— Не съм го записвала. — Тя изглежда малко засегната от моето предположение, че в такъв миг на паника би проявила присъствие на духа. — Естествено, знаех, че има пистолет. Не очаквах да арестуват Джона. По-късно пратих един от инспекторите да провери федералните регистри за продажба на оръжие. Знаех, че ще го намери.

— Как умря тя?

— Беше нещастен случай.

— Значи ти е извадила пистолет?

Сюзан кимва и ме поглежда неуверено, пита се откъде знам това. Не съм й споменавал за навика на Суейд да държи ръка в чантата си.

— Трябва да ми повярваш — казва тя.

— Вярвам ти. Защо отиде при нея?

— Тя разполагаше с информация.

— От твоя компютър?

Сюзан кимва и в очите й бликват сълзи.

— Бях й помагала. Дадох й сведения за Дейвидсън.

Непреклонният морски пехотинец биел момчето си и Сюзан го знаела, но била безсилна да му попречи. Дори съдия от друг окръг нямало да отнеме родителските права на колега. Оставала й една надежда — Суейд.

Сюзан осигурила изключително важни сведения, които не били широко обществено достояние. Така Суейд подпомогнала бившата жена на Дейвидсън да опразни банковите му сметки и да изчезне с достатъчно средства.

— Суейд предполагаше, че си е намерила в мое лице доживотен съюзник — казва Сюзан. — Когато не пожелах да й помогна по други случаи, тя прати Джесика в дома ми. Знаеше, че няма да държа финансови сведения за Дейвидсън в службата.

— Портативният компютър — подмятам небрежно аз.

Тя кимва.

— Бях извлякла данни от съдебните архиви. Имах достъп.

Известно време просто седим. Тя дълго ме гледа и накрая пита:

— Какво ще правиш сега?

Усмихвам се за пръв път от началото на разговора.

— Вземи тая чекова книжка и си я прибери в чантата… преди някой да я открадне.

Облекчението е изписано в очите й.

— Работата е в Колорадо — казва тя.

— Сигурно ще ти хареса — отвръщам аз.

Не споменавам за себе си и тя безпогрешно разбира, че няма да я последвам.