Ангели пазители

Той

Гостенинът се прокашля и каза дрезгаво:

— Робот-душа, викате… „Псиборг“ може би е подходящо, но не напълно…

— Разбира се. Терминът подлежи на прецизиране. Но схващате идеята, нали? Отделена от тялото, от веществения си носител душа. При това — изкуствено създадена като хомункулуса на средновековните алхимици. А сега ми кажете като специалист по военно дело, какви предимства може да има такъв боец?

Бившият старши лейтенант дълго мълча.

— Компактност. Наистина, в контейнер с големината на една снарядна гилза вероятно се събира цяла дивизия псиборги. Значи — висока мобилност, лесно транспортиране… Не, не съм сигурен. Нямам никаква представа каква плътност би могло да има това не-вещество! Но ето едно наистина безспорно предимство…

— Да? — почти възторжено попита писателят.

— Вселяване в телата на фигурите, които вече са налице върху дъската. Превръщането им в свои.

— Точно така! Вселяване! Имайте предвид, че бойната единица все едно „става“ това, което е „обсебила“ — нито повече, нито по-малко.

— Като бесове… — промърмори мъжът. — Но някои неща ме смущават. Какво става с душата на… собственика на тялото?

— Загива, заместена от псиборга. Разсейва се без опората на веществената си матрица.

— А съзнанието? — недоверчиво присви очи гостенинът. — То не е функция от присъствието на душата. Процесите на мислене са биохимични процеси, които могат да се осъществят и в колба.

— Пазя се да не изпадам във витализъм, макар и да се плъзгам опасно близко до ръба. Съзнанието, паметта, личността като цяло очевидно остават в качеството си на трофей за агресора. Все едно карти и шифрограми в превзет щаб. Но в някакъв смисъл те вече са мъртви. Тоест, индивидът, личността е убита. Сякаш препарирана. Освен ако… освен ако явлението смърт не важи за душите — и тогава псиборгът само ги карантинира, държи ги като затворници.

— Възможно е. Но дали душите са безсмъртни в смисъл на неунищожими?

— Въпросът е риторичен в контекста на темата — строго вдигна пръст писателят. — Ще се отклоним в такива схоластични дебри, че няма измъкване до заранта.

— Да, нека го оставим настрана. А взаимодейства ли тази… екзотична материя, от която е изградена душата, с обикновеното вещество?

— Много слабо. Вероятно посредством някакви трептения, които стабилизират структурата на душата.

— Но псиборгът няма носител от обикновена материя, нали така казахте?

— Да и ето това е най-интересното. Ами ако е нов еволюционен етап? Откъсване на душата, нека дори да е с някакъв отпечатък на личността, от зависимостта да бъде „вързана“ към тялото, без което се разсейва като неорганизирана енергия, като електромагнитна вълна да речем. Автономна душа. Призрак, както споменахте в началото. Фантоморг — фантомен организъм. И нищо чудно създателите на подобни безплътни машини сами да са безплътни. Но са далеч по-сложно организирани, за да бъдат носители на интелигентност, да запаметяват. Не е ли очарователно! Същества от трептения на полета, съчетани с други невеществени форми на материя! На практика те живеят в други измерения!

— Аха… тоест не се изразихте метафорично, че такива цивилизации са съставени от създания, които представляват души, стабилни и без да са привързани към тялото. И какви ли технологии са развили? Отново… идеални?

— Не е задължително. Технологиите им може би манипулират със самото пространство. Но някои от транспортните им средства и различни инструменти — те може и нарочно да са по-примитивни, тоест за тях е невъзможно моментално ускоряване до светлинни скорости, например. Така са проектирани, с цел по-пряко въздействие върху структури от обикновено вещество, защото иначе взаимодействието им с обикновената материя, както отбелязах, е като това на неутриното и нищо не биха постигнали, освен навярно само най-груби ефекти, на макро, бих казал на мега-равнище. Няма да им е трудно да предизвикат колапс на звезда или образуване на галактика, но е под разделителната им способност да боравят с по-дребни предмети. Навярно с лекота ще оперират и с елементарни частици, но — подчертавам, струва ми се, че междинните обекти, по-едри от молекули и по-дребни от планети, им се изплъзват. Затова ще прибягват до инструменти от вещество и поле, тоест, нормална материя. Псиборгите са един от инструментите за въздействие. И ако „фантоморгите“ са сложни, техните „роботи“ напротив, ще са по-елементарни от господарите си. Аз бих ги оприличил на вируси, съотнесени към едноклетъчно животно като инфузория или амеба. Опростената им структура е следствие на предназначението им да са по-ефективни и неуязвими. Мисля, че за тях е задължително да разполагат със средство за нападение — да го наречем псижило, с което да поразяват статична душа, нуждаеща се от плът. Същото жило е и оръжие за борба с противниковите псиборги. Те имат сетива за ориентиране и разпознаване на мишените си и своите съперници…

— Псиборг, без да се е вселил, няма сетива да възприема обикновения материален свят — прекъсна го изведнъж гостенинът. — Друго би било нелогично. Псиборгът е длъжен да превземе нечие тяло, за да въздейства според замисъла на създателите му — дали ще става учител на аборигени, дали ще предизвиква епидемия, която да премахне нежелания от дадената галактическа раса вид, не е важно. Щом взаимодействието на екзотичната материя и обикновената е почти никакво, те са действително призрачни една за друга. Само структури като душата и изкуственото й подобие — псиборга — правят връзка между тези две реалности.

— Да, да… и аз стигнах до подобни изводи, макар и по друг път и по-различно като изказ. Наистина, псиборг като бойна единица е длъжен да действа на две нива — в псипространството и в обикновения свят. При среща на двама противници, те ще се бият както физически, така и с неосезаемите за нас псиоръжия…

— Не са съвсем неосезаеми, щом и ние имаме души — измърмори гостенинът.

— Прав сте, изразих се неточно — домакинът описа във въздуха извинителен пирует с угасналата си вече лула. — Но взрив на псибомба или изстрел с псипушка няма да пробива дупки в стени или да срива градове. Ще унищожава души. Ще измъква живеца на всеки организъм и посредством този акт ще превръща жертвата в купчина разлагаща се плът, в която наглед няма никакви структурни промени и нарушения, несъвместими с живота. Никакви поражения, които да се регистрират от материални прибори…

Мъжът седеше като вцепенен и омагьосано слушаше тихия глас на писателя:

— Нищо чудно „обсебването“ като явление да не дава на псиборгите достатъчно пълен контрол над даден индивид. Иначе екзорсистите не биха прогонвали демоните толкова лесно. Затова мисля, че за да постигне пълен успех, псиборгът е длъжен на елиминира душата на обсебения. Вие одеве говорехте за дивизии от псиборги, но дали на един свят като нашия са му нужни цели легиони от призрачни нашественици, за да бъде манипулиран? Не. Един-единствен псиборг на Ваятелите е в състояние да превзема личността на диктатори и пълководци, политици и заговорници, така че успешно да праща човечеството в програмираната от Ваятелите посока. Същата тактика е плодотворна и за псиборга на Разрушителите — и марионетките, в които се е вселил, тласкат света към ядрена война, възкресяват страшни болести, за да ги използват като оръжие. Но и това е твърде драматично, за да прилича на истина. Пък и навярно нарушава правилата на галактическия добър тон. Затова някъде просто се взривява псибомба… но никой не умира от нея веднага. Остава обаче псиактивно замърсяване, което отравя душите от поколение на поколение. Механизмът на псидеградацията става необратим, а може и да е конструиран като необратим от момента на детонацията. Към псиразложението се прибавя и физически упадък. И след век или хилядолетие поразеният биологически вид тихо угасва, за да отстъпи място на фаворитите на Разрушителите… Няма Потоп, няма Апокалипсис. Дори прилича на естествен процес, нали?

Гостенинът кимна. Лицето му бе извънредно сериозно.

Домакинът продължи:

— При така формулираните обстоятелства всички ние, населяващи планетата Земя, сме хибридни организми от два компонента. Единият — това са биохимическите структури, изградени от обикновена материя, а другият — псиформа от екзотична. И, уви, поради тази причина сме почти безсилни да се противопоставим на безплътни, но могъщи космически цивилизации. Безпомощни сме пред такъв вид произвол и агресия. Но ако допуснем, че все пак съществуват и други раси от Великия пръстен като Наблюдателите, които държат да се спазват правата ни да бъдем такива, каквито сме, и самостоятелно да ковем съдбата си… значи, не сме съвсем досущ жалки играчки в ръцете на като цяло равнодушни към нас сили…