Ангели пазители

То

Директното нападение срещу непознат докрай тип противник не беше печеливша тактика, затова Елиминиращата оперативна единица се прицели към сходен с този на съперника си гостоприемник, който се движеше срещу основната мишена. Предварителният разчет показваше, че ще има достатъчно време за овладяването на гостоприемника, бегло запознаване с ресурсите и възможностите му, а после — за незабавно поразяване на противниковата единица, преди да е успяла да се усети.

Изпреварващото планиране нямаше грешки или пропуски. Проблемът се оказа в управляващата структура на гостоприемника.

Съзнанието на нападнатия в първия момент прие агресора в податливата си микровселена, но едва ЕОЕ пристъпи към ужилването и анихилирането на своя естествен аналог, живеца на гостоприемника, чието място да заеме, нападнатият оказа неочаквана съпротива. Нямаше никакви данни, че живецът на чуждото съзнание е способен на такъв отпор.

Нищожните отрязъци време, през които стана сблъсъкът, така и не завършил със същинска схватка и желан резултат, позволиха на пришълеца да абсорбира в ограничения обем на собствените си паметни клетки редица смущаващи данни. Моменталният логически анализ откри, че съзнанието на избрания за гостоприемник биологичен обект бе защитено с външно генериран щит. Той не позволяваше на живеца да се справи с нападателя, но правеше превземането по-рисковано и издайническо. Агресорът светкавично прецени обстановката и реагира съвсем навреме, преди нишките на щита да са задействали алармените контури, а навярно — и свързаните с него капани. Пришълецът спешно напусна неосъществения гостоприемник и хлътна встрани, трескаво търсейки друг, незащитен обект, когото да овладее, и да се спотаи, да се подготви за контра-контраатака. При тази маневра нямаше голям избор.

Сполучи да попадне на що-годе приемлив гостоприемник, който се оказа низша твар с бедни ментални ресурси, но достатъчно добри сетива, чрез които пришълецът можеше да възприеме физическия свят. Тялото на гостоприемника се вцепени, докато агресорът унищожаваше живеца му, мъчейки се да овладее катаклизма в мащабите на дадената микровселена, настъпил в резултат на убийството. Важно бе отзвукът от гибелта на живеца да не проникне навън, като по този начин демаскира нападателя пред намиращия се твърде близо противник. Но наоколо имаше доста малки и големи същества, които умираха, и фоновият шум от тяхната гибел се оказа достатъчно добро прикритие.

Пришълецът плъзна силови нишки, за да стабилизира разпадащото се вследствие на смъртта на живеца съзнание. Съзнание, вече превърнато в присадки към контурите на агресора. Преди всичко нападателят се погрижи да възстанови контрола над тялото, прецени възможностите му и накара гостоприемника да се отдалечи от точката на овладяването по възможно най-бързия начин и в посока, противоположна на евентуалния противник. Обектът се справи, като само след няколко дължини на тялото си престана да се натъква на препятствията — неподвижни живи форми, извличащи храна и енергия от почвата, водата и слънцето. Наоколо вдигаха акустична врява и също се отдалечаваха подобни на гостоприемника мобилни живи обекти, малко по-висши от неподвижните форми.

Нямаше време да анализира всички постъпващи от сетивата вътрешни и външни данни, но агресорът отдели няколко кратки мига, преди отново да се съсредоточи върху управлението на гостоприемника, за бърза преценка на ситуацията.

Все пак беше изчислил местоположението на основната мишена правилно. Само така се обясняваше присъствието на щит в съзнанието на по-висшия набелязан гостоприемник. Противниковата единица се бе обградила с неволни и несъзнателни пазачи — обичайната зона за подсигуряване.

Агресорът си отбеляза актуализиране на тактиката предвид евентуалното му засичане от противника, макар да нямаше сигурни данни, че е задействал алармите. Съперникът се намираше в движение, затова го следваха или кръжаха край него обекти с щитове. В базата си врагът навярно бе поставил капани и аларми и по статичните биообекти. Сериозно окопаване.

Повторната атака трябваше да стане преди съперникът да се е прибрал в крепостта си. Но засега на пришълеца му се налагаше да изпълни типовия алгоритъм за действие при подобна ситуация — да бяга.

А после — да открие по-подходящ гостоприемник, чрез който да реализира ликвидирането на чуждата бойна единица.