Антигона

ЧЕТВЪРТИ СТАЗИМ

Първа строфа

Тъй небесният зрак

някога бе отнет

в медния тесен затвор

и на самата Даная,

в гробен брачен чертог бе скрита и окована тя.27

Да, а беше от род

славен, дете, дете!

Под сърцето й бе

златороденият Зевсов син.

Страшна сила е тя — силата на съдбата.

Ни щастието, ни Арей,

ни крепостта, ни черните

бучащи кораби ще я избягнат.

Първа антистрофа

Тъй сина на Дриант,

цар на едонците28, с гняв,

вечно буйнокипящ,

Бакхус затворил в тъмница

с каменни стени, защото е бил безумно горд.

Та изтекла така

страшната буйна мощ

на беса му и той

в миг видял, че обижда бог

в своя избликнал бяс, със своите хулни думи.

Поискал факлите да спре

и вдъхновените жени

на Дионис — и музите разсърдил.29

Втора строфа

А при тъмните бездни на двойното море30

е брегът на Босфора. Там лежи

и Салмидес суров,

дето Арей,

почитан в онзи край, видял

страшните рани по лицата

на двамата Финеевци — очите им,

жадуващи възмездие, извадила

една ужасна жена със своите кървави

ръце и със совалката заострена.31

Втора антистрофа

В изнемога оплаквали своите беди

те, деца от нещастния майчин брак.

Тя била от рода,

древния род,

на Ерехтей. В далечен край,

в своите пещери незнайни,

била тя, бореадата32, отгледана

сред бурите на татка си, сред студ и лед

родена от безсмъртни — бърза, вихрена.

Но пак я стигна вечната Съдба, дете.