Антигона

ВТОРИ СТАЗИМ

ХОР

Първа строфа

Щастливи са тези, които зло не знаят.

Щом разтърси къщата някому бог —

безброй

бедствия връхлитат рода му

в безкрайни дълги дни.

Така вълните бягат с рев

под тракийските19 могъщи

вихри върху мрачното подморие

и носят, и натрупват чак от дъното

черна, неспокойна кал.

Скалите им отвръщат с рев и стонове.

Първа антистрофа

Отколе са тия беди в дома на Лабдак20 —

връз бедите на мъртвите се струпват те.

Тъй не може род да избави рода, а някой бог

ще го срази — и няма мир.

Сетен стрък сред светъл зрак

в чертозите Едипови сияеше,

ала и него някой от подземните

в миг преряза с кървав сърп —

за дръзки думи и за ярост в мислите.21

Втора строфа

Каква човешка надменност, Зевсе,

дръзко би погазила твойта мощ,

която ни сън,

който оборва всичко,

ни неуморните божи месеци

ще победят?

Ти си безсмъртен цар,

ти владееш сам в сияния олимпийски.

И в предишни дни, и днес,

и в бъдни дни ще живее

тоя закон: докрай

нищо

не следва човека, само бедата — докрай.

Втора антистрофа

Така надеждата колеблива

дава щастие на мнозина, да —

но тя и безброй

празни желания мами.

Дебне, когато не е очаквана,

докато в миг —

в огън кракът си изгориш.

Да, мъдрец е казал славните стари думи:

мисли злото за добро

човекът, комуто бог

тласка ума към смърт,

гибел.

Доброто е малко, само бедата — докрай.