Антигона

ПЪРВИ СТАЗИМ

ХОР

Първа строфа

Много са чудните неща,

но човек е пръв сред тях.

Бит от вятъра мразовит,

той по сивия морски гръб

минава, край него бучат води

и се надигат с вой.

Най-първата сред боговете,

вечната плодна Земя15, той обработва,

всяка година я пори с ралата си,

с впрегнати коне пръстта обръща.

Първа антистрофа

С плетени мрежи той лови

лекокрилия птичи рой

и свирепите зверове,

па ги води във своя дом.

Лови плода на морето той —

човекът с ум дарен, —

с юзда изкусно той смирява

скитника звяр, под ярем гъстогривия,

буйния кон укротява и горския

неуморен бик в хомот запряга.

Втора строфа

Владее и слово, и дух

крилат; със закон се стреми

градове да урежда; знае да избягва

смразяващите студове

и тежкия пороен дъжд със средства —

безброй.

Пред нищо бъдно не стои

безпомощен и само ада

няма да избегне той.

Но пак за тежки болести

цяр е намерил.

Втора антистрофа

Той има безкрайната мощ

да бъде изкусен творец

и по пътя си следва ту добро, ту лошо.

Потъпква родния закон

и божията свята правда в светлия град.

Не е градът за оня, който срам

чрез дързостта си е добил!

Да не бъде в моя дом

такъв човек и да не е

с моята мисъл!