Антигона

ТРЕТИ ЕПИЗОД

(Влиза Хемон.)

ХОР

Ето, Хемон е тук — твоят най-млад син.

Дали иде при тебе със скръбна душа

за съдбата на своята свидна любов

Антигона,дали

от тъга по изгубена обич?

КРЕОН

Ще видим не по-зле от прорицатели.

(Към Хемон.)

На свойта годеница чул присъдата,

навярно идеш, сине, с гняв при татка си?

Или при все туй пак сме ти приятели?

ХЕМОН

Аз твой съм, татко. С правилни напътствия

ме водиш ти и аз те следвам винаги.

Не е желан за мене с право никой брак,

за който нямам твойта мъдра опитност.

КРЕОН

Тъй трябва, синко мой, да мислиш винаги,

най-първо да зачиташ воля бащина.

Та за деца послушни молят хората

небето — с тях да им дарува къщите —

врага си да наказват, а приятеля

да тачат, както го е тачил татко им.

За оня, който е родил негодници,

какво би рекъл, ако не — че тежко зло

си е създал и смях за враговете си?

Пленен от страст към някаква жена, дете,

не заслепявай разума си, знай добре —

студени са прегръдките на лошата

жена, с която ще живееш. Има ли

по-страшно зло от лошите приятели?

И тъй, заплюй я като неприятелка

и нека се омъжи между мъртвите!

Понеже нея залових единствена

от всички да погазва моя заповед,

лъжец не ще ме видят моите граждани —

ще я убия! Пък да вика Зевса тя

да отмъсти! Ако търпя нехайството

на своите, явно, ще търпя и чуждото.

Че строгият в домашните си работи

постъпва справедливо и в държавните.

А онзи, който дръзко тъпче правото

и смята да владее господаря си,

от мен не ще получи одобрение.

Не, трябва да се слуша тук избраният —

в голямо, в малко, в право и в неправилно!

И зная, че такъв човек и хубаво

се подчинява, и добре командува,

и в бурята на боя той е в строя си

като добър и смел другар на другите.

Безредие — това е най-голямо зло!

Държавите погубва то и къщите

обезлюдява. То обръща в битките

войските в бягство. А пък за покорните

послушността е често — избавление.

Тъй трябва да се пази ред и никога

не бива на жена да се поддаваме.

Да паднеш от ръка на мъж, е по-добре,

не ще рекат за тебе: „От жена по-слаб!“

ХОР

Ако не сме от старостта измамени,

ний мислим, че разумни са словата ти.

ХЕМОН

Небето, татко, влага в нас разсъдъка,

най-висшият от всички божи дарове.

Не бих могъл да кажа, че неправилно

говориш, и дано не мога никога.

Но нека чуем словото на другите.

Мой дълг е преди теб да виждам винаги

какво говорят, вършат, хулят хората.

От страх пред теб не казва никой поданик

това, което не настройва радостно.

Но аз дочувам как сред мрака целият

народ на Тива жали днес девойката,

че днес в града погива най-невинната

за най-прекрасно дело с най-позорна смърт,

която не остави брат си — в кървав бой

убит и непогребан — ни на птиците

да стане плячка, ни на стръвни кучета.

С това не е ли златен дар заслужила?

Навред се носи тайно тоя тъмен слух.

От всичките блага за мене, татко мой,

най-свидно е родителското щастие.

За син — какво по-славно от щастлив баща,

какво по-славно за баща от щастие

на син? Ала не смятай, че единствено

това, което мислиш ти, е правилно.

Защото, който смята, че единствен той

е с мисъл, със сърце, с език — и никой друг, —

излиза кух, разгледан по-внимателно.

Да, да, не е позорно и за мъдрия

да учи много и да не упорствува.

Навеждат се пред буйните пороища

дърветата, за да запазят клоните;

от корен пък загиват упоритите.

Тъй кораб, който със платна опънати

упорствува пред вятъра — обърнат в миг,

ще продължи да плува, но… към дъното.

Смекчи гнева си, отмени присъдата!

И ако мога да изкажа мнение

и аз, младежът, казвам, че е най-добре

човек да притежава всички знания.

Ако пък не (това не става всякога),

добър съвет да чуеш, пак е хубаво.

ХОР

Ако приказва право, царю, чуй го ти.

(Към Хемон.)

А ти — баща си чуй. Добре говорихте.

КРЕОН

На моите години от младежа ли

да уча как се разсъждава правилно?

ХЕМОН

Ако греша, недей. Младеж съм, истина.

Не възрастта, делата нека гледаме.

КРЕОН

Да, дело е да тачиш беззакония!

ХЕМОН

Не бих те молил да щадиш престъпните.

КРЕОН

Не е ли заловена в престъпление?

ХЕМОН

Народът в Тива не говори същото.

КРЕОН

Градът ли ще диктува мойта заповед?

ХЕМОН.

Говориш като много млад, не виждаш ли?

КРЕОН

Не трябва ли тук аз да бъда властникът?

ХЕМОН

Не може град да бъде на един човек!

КРЕОН

Какво, нима градът не е на вожда си?

ХЕМОН

Прекрасно би царувал над пустинята!

КРЕОН

(Към Хора)

Воюва заради жената, явно е.

ХЕМОН

Ако жена си ти! За теб се грижа аз!

КРЕОН

Да, като съдиш татка си, негоднико!

ХЕМОН

Та виждам, че несправедливо действуваш!

КРЕОН

Несправедливо — че си пазя царството!

ХЕМОН

Не, ти погазваш божеските почести!

КРЕОН

Какъв позор! Жена те е поробила!

ХЕМОН

Ти няма да ме видиш роб на низости.

КРЕОН

И, значи, цялата ти реч — за нея е?

ХЕМОН

… за теб, за мен, за адските владетели…

КРЕОН

Ти жива няма да я вземеш никога!

ХЕМОН

Тя ще умре, но ще погуби някого.

КРЕОН

Дошъл си да заплашваш мен, безсрамнико!

ХЕМОН

Какви заплахи — срещу празни приказки!

КРЕОН

Ще има да се каеш, празноглавецо!

ХЕМОН

Говориш, а не слушаш моя отговор.

КРЕОН

Хей, робе, стига с твойто бръщолевене!

ХЕМОН

Назвал те бих безумен — но баща си ми!

КРЕОН

Ах, тъй? Кълна се, не за свое щастие

ти хвърляш тези ругатни в лицето ми!

Я бързо доведете таз омразница,

за да загине тук, пред годеника си!

ХЕМОН

Не, само не пред мене, не мисли това!

Пред мене тя не ще умре, а твоите

очи не ще ме видят вече никога!

Безумствувай пред своите приятели!

(Излиза.)

ХОР

Излезе, господарю, той с ужасен гняв.

Беда вещаят в тая възраст болките.

КРЕОН

Да мисли и да върши свръх човешкото,

той няма да спаси от смърт девойките.

ХОР

И двете смяташ да убиеш, тъй ли е?

КРЕОН

Не, ти си прав, изключвам непричастната.

ХОР

Каква съдба си отредил за другата?

КРЕОН

Ще кажа да я отведат в пустинен кът

и да я скрият в каменно подземие.

Храна ще сложим само за очистване

от грях, за да избегнем осквернение.

Да моли ада, който тя единствено

почита — може той да я спаси от смърт,

или тогава най-подир ще види тя,

че празен труд е да почиташ мъртвите!

(Излиза.)