Грехът на Едип, който убил баща си и се оженил за майка си, е тема на трагедията „Едип цар“.
Близкият човек, за когото говори Антигона, е мъртвият Полиник. С думата врагове тя означава не само Креон, който е издал позорна заповед, но и всеки, който би се обявил в негова подкрепа.
Етеокъл и Полиник, върху които тегне проклятието на баща им Едип, веднага след изпращането му в изгнание започват спор за тиванския престол. Като вождове на две враждебни войски, те загиват от взаимните си удари.
Аргивски войски са войските на град Аргос, начело на които Полиник дохожда под стените на Тива.
Според Софокловата трагедия „Едип в Колон“ Едип умира, помирен с боговете. Прорицанията гласели, че страната, която приеме тялото му, ще стане неуязвима за враговете си.
Според трагедията „Едип цар“ Йокаста, майка на Едип, след смъртта на мъжа си Лай се омъжила за собствения си син, без да знае с кого встъпва в брак. По-късно, когато това станало явно, Йокаста се обесила, а Едип избол очите си.
В Тива, в седмовратния град — беотийска Тива се означава обикновено като седмовратна за разлика от стовратната Тива в Египет.
Диркейски води са водите на извора Дирка, в западната част на Тива.
Белощитният аргоски воин — отличителен белег на аргивците били белите щитове. Белощитни те са и у Есхил в „Седемте срещу Тива“, и у Еврипид във „Финикийците“.
Спорът е за властта над Тива.
Хефест е бог на огъня. Тук с името на бога се означава самият огън.
Драконът победен — драконът като символ на тиванската мощ е противопоставен на орела — символ на аргоската войска.
Капаней е един от седемте вождове, които участвували в похода на Полиник срещу Тива. В оригинала той не е означен изрично, но без съмнение Софокловата публика добре е разбирала за кого говори поетът. Името на Капаней станало синоним на богохулник (срв. Есхил. „Седемте срещу Тива“).
Древните гърци смятали, че голям грях върши онзи, който не се погрижи да погребе изоставен мъртвец. Погребалният обред се смятал за извършен и тогава, когато върху мъртвия се посипело малко пръст.
Най-първата сред боговете, вечната плодна Земя — Земята била смятана за майка на самия Зевс.
Кратер — широк съд, в който при жертвоприношения смесвали вино с вода.
Правда (Дика, Дике) — богиня на справедливостта, дъщеря на Зевс и Темида.
Родената от свободни родители Антигона в никой случай не може да се нарече робиня. Тук има преувеличение, естествено за силно афектирания, груб и деспотичен Креон.
Тракия смятали в древността за царство на студения северен вятър Борей.
Отколе са тези беди в дома на Лабдак — Софокъл, подобно на Есхил, споделя възгледа за родовото проклятие, което постига не само непосредственият извършител на престъпно деяние, но и лично невинните негови потомци.
Хорът има пред вид и Антигона, и Исмена, тъй като смъртната присъда, издадена от Креон, засяга, поне дотук, и двете сестри.
Но богиня бе тя и родена от бог — Ниоба била внучка на Зевс.
Антигона говори за кръвосмесителния брак на Едип и Йокаста, от който се родила и самата тя.
Антигона смята за причина на своята смърт брака на Полиник. Полиник се оженил за дъщерята на аргоския цар Адраст. Последица от този брак е участието на Полиник в похода на седемте вожда срещу Тива, което донася и неговата смърт. Смъртта на Полиник налага на Антигона да се погрижи за изпълнението на „свещения дълг“ — за погребението на мъртвия брат. Тя изпълнява дълга си, но бива осъдена на смърт.
Ферсефаса е поетически облик на името Персефона.
Наивността на тия стихове не се нуждае от доказателства. Гьоте казва, че би бил радостен, ако някой остроумен изследвач докаже, че те са неавтентични.
На Акризий, цар на Аргос, било предречено, че ще умре от ръката на внук, който ще му роди дъщеря Даная. Акризий заключил Даная в медна кула, но Зевс проникнал при девойката, преобразен на златен дъжд. Даная родила Персей, който убил дядо си.
Ликург, цар на тракийското племе едонци, се възпротивил на въвеждането на Дионисовия култ в своята страна, поради което богът го лишил от разсъдък. Умопомраченият цар бил затворен в тъмница.
В дълбока древност музите и Дионис били свързани чрез общ култ в Тракия.
Двойното море — Мраморно и Черно море (Пропонтида и Евксински Понт).
Хорът засяга историята на Клеопатра, дъщеря на северния вятър Борей, и на двамата й сина. Клеопатра била омъжена за Финей, цар на Салмидес в Тракия, и от него имала синове Плексип и Пандион. По-късно Финей се оженил за Идея, дъщеря на Дардан, и хвърлил Клеопатра в тъмница. Според една версия на преданието той сам ослепил синовете си; според друга, която застъпва и Софокъл, Плексип и Пандион бил и ослепени от Идея, която избола очите им със совалка.
Бореадата — т.е. дъщерята на Борей, Клеопатра.
Сарди — столица на Лидия, царство на баснословно богатия Крез. Индия в древността била прочута като страна на несметни богатства.
Многоименни — обръщение към Дионис. Дионис наистина имал много имена и прозвища: Бромий, Евий, Якх (Акхос), Дитирамб, Бакх (Бакхос, Бакхус) и др. Кадмовата щерка, за която говори хорът, е Семела.
Много лозарски области в Италия (особено във Велика Гърция) почитали Дионис като свой покровител.
При драконовото поле — там, където Кадъм посял зъбите на дракона.
Корикски моми — нимфите от Корикската пещера на планината Парнас, които участвували във вакхическите празненства.
Низейски — от Низа, име на няколко селища в Гърция. Тук Хорът има пред вид Низа на остров Евбея.
Тиади — вакханки.
Богиня на пътищата е Хеката, която отъждествявали с Персефона.
По Мегареевата смърт прославена — Креон пожертвувал своя син Мегарей, за да умилостиви бог Арей и спаси Тива от обсадата на седемте вожда.