ХОР
Строфа
Ти, Еросе, всепобеден в бой,
ти, който се нахвърляш към своите роби,
ти, който прекарваш всяка нощ
над нежни момински бузи —
по далечни морета странствуваш ти, влизаш
и в малкия полски дом.
Тебе никой не може да избегне — нито бог,
ни смъртен, мимолетен човек: безумен е
твоят пленник.
Антистрофа
На честните — отклоняваш ти
ума към злото и тласкаш ги към гибел.
Пак ти раздуха и този спор
на кръвно близки хора.
Побеждава копнежът, който блести светло в
очите на тая жена,
толкоз прелестна! Той е равен на велик
закон
световен. Непобедима, така си играе богиня
Афродита.