Антигона

ПАРОД

ХОР

Първа строфа

Ясно слънце Ле, светлина

тъй прекрасна — за първи път —

в Тива, в седмовратния град!7

Изгря и ти, око на деня —

цял в позлата, — и прелетя

през диркейските води8,

па удари със остра юзда

и подгони със вихрен бяг

белощитният аргоски воин9,

цял в оръжие стегнат.

Него тук, против нашата родна земя,

Полиник подир толкова бурния спор10

ни доведе. А той с пронизителен вик —

сякаш хищен орел — връхлетя връз града,

под крила белоснежни прикрил рамене,

с неброими стрели

и със шлемове с гриви развени.

Първа антистрофа

Спрял над нашия град, със взор

вперен, с копия, жадни за кръв,

той обграждаше седемте

врати. Но ето, махна се той,

без да е лочил наша кръв,

без да е грабнал с боров плам

Хефест11 наште китни стени —

тъй в тила му гръмна Арей

с боен вик, и в бой полетя

драконът победен.12

Зевс безкрай ненавижда! надменната реч.

И когато видя като буен поток

да летят към стените под гордия звън

на своето златно оръжие, с гръм

повали Капаней13, както беше готов

чак отвръх крепостта

да запее победна песен.

Втора строфа

Рухна тогава на земята твърд, сразен

той,

който летеше с огън в ръка и с див

бяс,

с вик,

с вой, с безумния дъх

на разярени ветрове.

Всичко свърши с край нечакан.

С удари тук,

с удари там

смаза врага

Арес, великият

и благосклонен съюзник.

Седем вожда пред градските седем врати —

срещу равния равен — оставиха там

своите медни оръжия в Зевсова чест.

Само клетите двама не сториха тъй —

те, рождените братя, един срещу друг

устремиха оръжия с мощна ръка,

и еднаква бе тяхната гибел.

Втора антистрофа

Но многославна Победа пристигна пак

тук.

Смее се към колесниците в Тива с весел смях

тя.

Вред

днес след тази война

всичко забрава да покрий!

Нека в храмовете божи

вием хора

цялата нощ!

Бакх да е с нас —

който разтърсва

Тива — и той да ни води!