Беатриче и Бенедикт

Бележки на автора

В процеса на проучвателната ми работа по тази книга се разходих до един оживен малък град. Самият град не блести с нищо особено, освен с няколко исторически сгради в самия му център. Онова, което отличава този град от всички останали, е неговият най-прочут син. Гражданите говорят за него така, сякаш лично го познават, с обич и осезаема гордост. „О, да! — каза ми възрастен мъж на улицата. — Шекспир е от нашия град!“

Но това не беше Стратфорд на Ейвън. Ни най-малко.

Беше Месина, Италия.

Марк Райланс, шекспиров актьор и първият артистичен директор на театър „Глоуб“, казва: „Всеки, който твърди, че е написал пиесите на Шекспир, трябва да покаже някакви документи за пътуване из Италия“. Лично аз не храня никакви съмнения, че в така наречените си изгубени години Шекспир, който и да е бил той, е прекарал поне известно време в Италия.

Но ако направим още една крачка в тази посока? Ами ако Шекспир наистина е бил италианец? Точно това твърди спорната теория, изложена от професор Мартино Ювара.

В книгата си „Шекспир е бил италианец“ (2002 г.) пенсионираният вече сицилиански професор Ювара твърди, че Шекспир изобщо не е бил англичанин, а сицилианец. Заключенията му се базират на изследване, проведено в периода от 1925 до 1950 година от двама професори от университета в Палермо. Ювара смята, че Шекспир е роден не в Стратфорд през април 1564 година, както се смята по традиция, а в Месина под името Микеланджело Флорио Кролаланца. И родителите му не са Джон Шекспир и Мери Ардън, а доктор Джовани Флорио и Гулиелма Кролаланца — сицилианска благородничка.

Според Ювара името Шекспир е буквален превод на двете съставни части на името Кролаланца — „shake“ = „crolla“ = „разтърсвам; раздвижвам“ и „speare“ = „Lancia, lanza“ = „копие“. А самият Кролаланца е учил в чужбина и е бил обучаван от францискански монаси, които са му преподавали латински, старогръцки и история.

Поради калвинистките си убеждения семейството на Микеланджело Флорио е било преследвано от Инквизицията в Месина (по онова време под испанско робство) с обвинения в протестантска пропаганда. Както става ясно, Джовани Флорио наистина е публикувал някакви нападки срещу Рим и Църквата. Смята се, че по време на Светата инквизиция семейството е напуснало Италия и се с преселило в Англия. Именно там Микеланджело Флорио Кролаланца решил да смени фамилията си с нейния английски еквивалент, а като първо име приел „англицизираната“ версия на името на майка си Гулиелма, превръщайки го в Уилям.

Доказателствата, които професор Ювара привежда, включват пиеса, написана от Микеланджело Флорио Кролаланца на сицилиански диалект. Заглавието на пиесата е Танто трафико пер ниенте (Tanto traffico per niente), което може да се преведе като Много шум за нищо. Споменава също така и сборник с афоризми на някой си Микеланджело Кролаланца — калвинист от Северна Италия от XVI век. Някои от афоризмите съвпадат напълно с редове от Хамлет. А бащата на Микеланджело — Джовани Флорио, някога притежавал къща, наречена „Каза Отело“, построена от пенсиониран венециански адмирал, познат като Отело, който в пристъп на грозна ревност убил съпругата си.

Микеланджело Флорио Кролаланца решил да избяга от Италия, защото Инквизицията вече започнала преследване срещу баща му. Така се озовал в Англия. Лондончаните от онези години дори съобщават, че Шекспир „е претърпял инцидент“, а портретите му го показват като тъмен мъж със средиземноморска външност.

През 2008 година управителят на Сицилия изпраща петиция до премиера Тони Блеър и кралица Елизабет II да признаят Микеланджело Флорио Кролаланца за истинския автор на пиесите на Шекспир.

Възможно е да приемете тази хипотеза като интересна история, възможно е изобщо да не й повярвате. А може да изберете по малко и от двете. Може би историята на Микеланджело Кролаланца е вярна. Или може би с просто това — история, добавяща нов нюанс към многовековния дебат за авторството, която задълбочава още повече мистерията, обгръщаща самоличността на Шекспир.

История, която истинският Шекспир, който и да е бил той, несъмнено би одобрил.

Марина Фиорато

Лондон, 2014 г.