Блондинка в бетона

Десет

Офисите на нравствената полиция се намираха на третия етаж на Централното управление в града. Бош стигна дотам за десет минути и намери Рей Мора зад бюрото му с телефонна слушалка, залепена до ухото. Върху плота беше разтворено списание с цветни снимки на двойки, занимаващи се със секс. Момичето от снимките изглеждаше твърде младо. Мора разглеждаше списанието и обръщаше страниците, докато слушаше какво му говорят по телефона. Той кимна на Бош и посочи стола пред бюрото си.

— Добре, това е всичко, което и аз съм проверил — каза Мора по телефона. — Не се опитвам да направя на морето дупка. Ти поразпитай и ми се обади да кажеш какво си разбрал.

После се заслуша отново. Бош се вгледа в него. Той беше горе-долу на височина колкото Хари с тъмнобронзов цвят на кожата и кафяви очи. Правата му кестенява коса беше подстригана ниско, а по брадата си нямаше косми. Като повечето ченгета от нравствената, беше облечен обикновено. Сини джинси и черна трикотажна блуза, отворена на врата. Ако можеше да погледне под бюрото, Бош би видял и каубойските обувки. На гърдите му висеше златен медальон с гравиран гълъб, разперил криле — образа на светия дух.

— Мислиш ли, че можеш да ми посочиш мястото на снимките?

Мълчание. Мора приключи със списанието си, написа нещо върху корицата и взе друго, което също започна да разлиства.

Бош забеляза календара на гилдията на артистите в порнофилми, окачен отстрани на етажерката до бюрото. Беше със снимка на една порнозвезда на име Делта Буш, която се беше излегнала гола над датите на седмицата. В последните години тя бе станала много известна, защото в клюкарската хроника бяха писали, че има любовна връзка с един от известните филмови актьори. А върху бюрото под календара имаше статуетка с религиозен мотив, изобразяваща Пражкия младенец.

Той знаеше това, тъй като една от приемните майки му беше подарила подобна статуетка, когато беше хлапе и го изпратиха обратно в Макларън. Не беше момчето, което приемните родители желаеха. Когато му даде статуетката и си взеха довиждане, жената му беше обяснила, че този младенец е наричан още „малкия крал“ и е светец, който се занимава само с изслушването на детските молитви. Бош се чудеше дали Мора знае тази история, или статуята бе поставена на това място заради вица.

— Казвам ти просто да опиташ — продължаваше Мора разговора. — Дай ми мястото на снимките. А после само чакай хонорара си… да, да. После.

Той затвори.

— Как е, Хари?

— Едгар идва ли?

— Отиде си преди малко. Каза ли ти?

— Не.

Мора забеляза, че Бош гледа снимката върху разтворената страница. Бяха две жени, коленичили пред мъж. Той сложи едно жълто листче там и затвори списанието.

— Господи, трябва да прегледам всичкия този боклук. Има сигнал, че издателят използва малолетни за модели. И знаеш ли как проверявам?

Бош поклати глава.

— Не по лицето или по гърдите. По глезените, Хари.

— Глезените ли?

— Аха, глезените. Има нещо в тях. При младите мацки са малко по-тънки. Обикновено мога да кажа дали тя е под или над осемнадесет години, като й видя глезените. После, разбира се, отивам и проверявам акта за раждане, регистрацията и всичко друго. Шантаво е, но върши работа.

— Добре. Какво каза на Едгар?

Телефонът иззвъня. Мора вдигна слушалката, каза името си и слуша известно време.

— Сега не мога да говоря. Трябва да дойда при теб. Какво?

След като си записа нещо, той затвори.

— Извинявай. Дадох на Едгар идентификацията. Маги Кум Лауди. Имах отпечатъци, снимки, всичко. Намерих няколко работни снимки, ако искаш да ги видиш. — Той бутна стола си назад към етажерката, но Бош му каза, че няма нужда от снимките.

— Няма значение. Все пак Едгар получи всичко. Занесе отпечатъците в моргата май, за да потвърди идентичността. Името на мацето е било Ребека Камински. Беки Камински. Ако беше жива, сега щеше да е на двадесет и три години. Преди да дойде в града на греха за слава и пари, е живяла в Чикаго. Каква загуба, а? Беше чудесно парче, бог да я благослови.

Бош се почувства неудобно пред Мора. Не му се случваше за пръв път. Когато работеха заедно в целевия екип, Хари никога не бе имал чувството, че убийствата означаваха нещо кой знае какво за полицая от нравствената. Не го засягаха много. Мора просто си отработваше времето и помагаше там, където беше необходим. Той бе определено добър в своята област, но като че ли не го интересуваше много дали Майстора е заловен или не.

Мора имаше странен начин на съчетаване на работата с религията. Най-напред Бош беше си помислил, че той разиграва ролята на новопокръстен, която беше доста популярна в управлението преди няколко години, но всъщност не беше сигурен, че е така. Веднъж видя Мора да се кръсти и да си казва тихо молитвата на едно от местопрестъпленията на Майстора. Поради неудобството, което чувстваше след застрелването на Норман Чърч и разформироването на целевия екип, Бош се беше срещал много рядко с Мора. Рей се бе върнал в нравствената, а Бош го изпратиха в Холивуд. Понякога те се виждаха в съда или в „Седмицата“, или в „Червеният вятър“. Но дори и в баровете бяха в различни компании или сядаха отделно, като понякога само си изпращаха по една бира за поздрав.

— Хари, тя определено е била между живите допреди поне две години. Онзи филм, дето ти си го намерил, „Приказки от гробницата“… той е правен преди две години. Значи Чърч явно не я е… Може би го е направил онзи, който е изпратил бележката. Не знам дали това за теб е добра, или лоша новина.

— Аз също не знам.

За убийството на Камински значи Чърч си имаше желязно алиби. Той беше мъртъв. Като се прибавеше това към очевидното алиби, което осигуряваше видеофилмът на Виечорек за единадесетото убийство, усещането на Бош за параноя се превръщаше в паника. Цели четири години той не се беше съмнявал в онова, което бе извършил.

— Е, всъщност как върви делото? — попита Мора.

— Не питай. Мога ли да ползвам телефона?

Бош набра номера на пейджъра на Едгар и после телефонния номер на Мора. След това затвори и докато чакаше обаждането, не знаеше какво повече да каже.

— Делото си е дело. Ти ще свидетелстваш ли?

— Предполагам. Повикали са ме за утре. Не знам какво иска тя от мен. Аз даже не бях на смяна онази нощ, когато ти хвана копелето.

— Е, нали си бил в целевия екип с мен. Това е достатъчно основание да те забъркат.

— Да, да…

Телефонът звънна и Мора вдигна слушалката. После я подаде на Бош.

— Как е, Хари?

— Тук съм с Мора. Той ме информира. Нещо с отпечатъците?

— Още не. Изпуснах човека. Трябва да е отишъл на обяд. Оставих ги там. Сигурно днес по-късно ще получа потвърждение. Но няма да чакам там.

— Къде си сега?

— В отдела за изчезналите. Опитвам се да видя дали някога е имало съобщение за изчезване на това момиче. Нали сега знаем името.

— Ще се бавиш ли там?

— Тъкмо съм започнал. Търсим отзад напред. Започнали сме от осемнадесет месеца назад от днес.

— Ще дойда.

— Имаш си дело, човече.

— Имам малко време сега.

Бош чувстваше, че трябва да продължи да се движи, да продължава да мисли. Това беше единственият начин да не позволява на ума си да се поддаде на ужаса от мисълта, че е твърде вероятно наистина да е застрелял не този, когото трябва. Върна се в „Паркър сентър“ и слезе по стълбите до първия подземен етаж. Отделът за изчезнали беше малък офис в управлението за бежанци. Едгар седеше върху бюрото и преглеждаше купчина бели формуляри. По цвета Бош позна, че това са случаи, които дори още не са разследвани след съобщението. Ако бе имало някакво развитие по тях, щяха да са вече картотекирани.

— Засега нищо, Хари — каза Едгар. После представи Бош на детектив Морган Рандолф, който седеше на близкото бюро. Рандолф подаде на Бош пачка формуляри и през следващите петнадесет минути той ги преглеждаше. Всеки един разказваше за личната мъка на някого, надяващ се да получи отговор от глухото към скръбта му управление.

— Хари, в описанията търси и татуировка върху задника.

— Откъде знаеш?

— Мора имаше няколко снимки на Магна Кум Лауди. Работни, както ги нарича той. Там видях татуировката. Герой от рисуваните филми е — Сам, нали го знаеш? Отляво на цепката, върху задника.

— Добре де, а намерихте ли я върху трупа?

— Не съм го забелязал, защото кожата е силно обезцветена. Но всъщност не съм я гледал отзад.

— А какво става там? Нали каза, че ще правят аутопсия още вчера.

— Да, така казаха, но им се обадих и те са още в почивка. Даже не са започнали. Преди малко звъннах на Сакай. Той ще надникне следобед във фризера, за да потърси татуировката.

Бош се зачете отново във формулярите. Правеше впечатление младостта на повечето изчезнали. Лос Анджелис привличаше бегълци отвсякъде. Но тук също така и много изчезваха.

Бош свърши своята купчинка формуляри, без да попадне на името Ребека Камински, нейния псевдоним, или някой, който да съответства на описанието й. Погледна часовника си и разбра, че трябва да се връща в съда. Все пак взе още една пачка от бюрото на Рандолф и започна да я преглежда. Докато прелистваше, се заслуша в разговора на Едгар и Рандолф. Ясно беше, че те се познават отпреди. Едгар го наричаше Морг. Бош си помисли, че може би се познават от асоциацията на чернокожите пазители на реда.

Не намери нищо и във втората пачка.

— Трябва да тръгвам. Ще закъснея.

— Добре, човече. Ще те държа в течение, ако намерим нещо.

— И за отпечатъците също, нали?

— Става.

Когато стигна до зала номер четири, съдът вече заседаваше. Той отвори тихичко вратата, мина по пътеката и зае мястото си до Белк. Съдията го погледна осъдително, но не каза нищо. Бош се огледа и видя, че на свидетелското място е седнал помощник-началникът Ървин Ървинг. Мани Чандлър беше зад катедрата.

— Хубава работа — прошепна му Белк. — Закъсняваш за собственото си дело.

Бош не му обърна внимание. Гледаше Чандлър, която беше започнала да задава на Ървинг встъпителните въпроси за образованието му и трудовия стаж в силите на реда. Разбра, че не е пропуснал много.

— Слушай — зашепна отново Белк. — Дори и да не те интересува кой знае колко това дело, поне заради заседателите се преструвай на заинтересован. И аз знам, че тук става дума главно за парите на данъкоплатците, но трябва да се преструваме, че се отнася за собствени средства, с които ще трябва да платим.

— Задържах се. Няма да се случва повече. Нали знаеш, че се опитвам да спечеля това дело. Може би за теб няма значение, ако вече си взел решение… — Той се облегна и се отдалечи от Белк. Острото свиване на стомаха му напомни, че не е обядвал. Опита да се съсредоточи върху свидетелските показания.

— За какво отговаряте като помощник-началник? — питаше Чандлър.

— В момента ръководя всички служби по разследването.

— По време на случая с Майстора сте били на едно стъпало по-ниско. Заместник, така ли?

— Да.

— Като такъв сте отговаряли за отдел „Вътрешно разследване“, така ли?

— Да. ОВР и оперативното бюро, което означава, че отговарях за ръководството и разпределението на персонала на управлението.

— Каква е основната дейност на ОВР?

— Контрол на полицията. Ние разследваме всички оплаквания на гражданите и всички вътрешни оплаквания за нередности.

— Разследвате ли стрелбата на полицаи?

— Не по същество. Има екип по този тип дейност, който извършва първоначалното разследване. След това, ако има съмнения за нередност или изобщо нещо неясно, то се поема от ОВР за доразследване.

— Да. И какво си спомняте за разследването на ОВР по повод убийството на Норман Чърч от детектив Хари Бош?

— Всичко.

— Защо беше отнесено до ОВР?

— Екипът установи, че детектив Бош не е изпълнил процедурата. Самата стрелба беше от компетенцията на екипа, но някои от предварителните му действия, не.

— Можете ли да бъдете по-обстоен?

— Да. Най-напред той е отишъл там сам. Влязъл е в апартамента на този човек без осигуряващ екип, като по този начин се е изложил на опасност. Всичко това е приключило със стрелбата.

— Нарича се лов, нали?

— Чувал съм тази дума. Аз не я използвам.

— Но е подходяща, нали?

— Не бих могъл да зная.

— Не бихте могли да знаете. Ако днес господин Чърч беше жив, вие щяхте ли да знаете дали детектив Бош не е създал тази ситуация, като се е правил на лов…

— Възразявам! — извика Белк.

Но преди да успее да отиде до катедрата, за да се аргументира, съдията Кейес подкрепи възражението му и каза на Чандлър да избягва въпроси, базиращи се на предположения.

— Да, ваша светлост — каза тя любезно. — Господин Ървинг, това, което вие установихте в основни линии, е, че детектив Бош е извършил редица действия, които са довели до убийството на невъоръжен човек, права ли съм?

— Не, не сте. Разследването не откри показания или доказателства за умишлено създаване на ситуация от страна на детектив Бош. Било е моментен импулс. Той е проверявал следа. След огледа е трябвало да извика подкрепление. Но той не го е направил. Влязъл е. Представил се е, а господин Чърч е направил заплашително движение. Това е. То не значи, че резултатът щеше да бъде различен, ако е имало подкрепление. Искам да кажа, че човек, който не се подчини на заповедта на полицай, държащ пистолет в ръка, би сторил същото дори и ако полицаите са двама.

Чандлър успя да убеди съда последното изречение да не се вписва в протокола.

— За да достигнат до извода, че детектив Бош не е създал съзнателно ситуацията, вашите следователи разгледаха ли случая от всички страни.

— Разбира се.

— Беше ли разследван детектив Бош?

— Задължително. Той бе разпитан задълбочено за предприетите от него действия.

— А за мотивите му?

— Мотивите ли?

— Знаете ли вие или някой от вашите следователи, че майката на детектив Бош е била удушена в Холивуд преди около тридесет години от убиец, който така и никога не е бил арестуван? Или факта, че преди това тя самата е била арестувана множество пъти за скитничество?

Бош усети как кожата му пламва, като че ли към лицето му са насочени прожектори и всеки в залата е вперил поглед в него. Сигурен беше, че го наблюдават. Но той гледаше само в Ървинг, който пък беше вперил поглед напред с побледняло лице и пламнали страни. Когато Ървинг не отговори, Чандлър го подкани.

— Знаехте ли, началник? Това трябва да е споменато в личния картон на детектив Бош. Когато е кандидатствал за полицията, той е трябвало да каже дали някога е бил жертва на престъпление. Той е написал, че е загубил майка си.

Най-накрая Ървинг проговори:

— Не, аз не знаех.

— Вярвам, че „скитничество“ е било евфемизъм за проституция през петдесетте години, когато в Лос Анджелис са се стремели да прикрият проблемите на престъпността, като например широко разпространената проституция по булевард „Холивуд“. Така ли е?

— Не си спомням.

Чандлър поиска разрешение да се приближи до свидетеля и подаде на Ървинг тънка пачка листове. Тя го остави да ги прегледа около минута. Докато четеше, той смръщи вежди и Бош не можеше да види очите му. Но мускулите на челюстите му се движеха непрекъснато.

— Какво е това, началник Ървинг? — попита Чандлър.

— Ние го наричаме рапорт за запор над задължителното разследване за убийство. Датата е трети ноември, 1962 година.

— Какво означава задължително разследване?

— Всеки неразкрит случай се преразглежда веднъж годишно. Това наричаме задължително разследване. Прави се, докато не се убедим, че разкриването на дадено престъпление е безнадеждно.

— Какво е името на жертвата и обстоятелствата около смъртта й?

— Марджъри Филип Лоу. Тя е била изнасилена и удушена на тридесет и първи октомври 1961 година. Тялото й е намерено в алеята зад булевард „Холивуд“ между „Виста“ и „Гауър“.

— Какво е заключението на следователя, началник Ървинг?

— Пише, че в момента, което е една година след престъплението, няма работна версия или прогноза за успешно приключване на случая, което го прави безнадежден.

— Благодаря. Още нещо. На корицата на делото споменава ли се за кръвен роднина?

— Да, като такъв се споменава Йеронимус Бош и в скоби Хари. Отбелязано е също „син“.

Чандлър се зачете в жълтия си бележник, за да остави на заседателите време да смелят получената информация. Беше толкова тихо, че Бош чуваше как писалката на Чандлър се плъзга по листа, докато пише.

— Така — каза тя. — Началник Ървинг, ако знаехте за майката на Бош, това щеше ли да ви накара да се задълбочите повече в разследването на стрелбата?

След дълго мълчание, той проговори:

— Не мога да кажа.

— Той е застрелял човек, в когото са се съмнявали, че върши точно онова, което се е случило с неговата майка. А случаят с майката не е бил разкрит. Твърдите ли, че това не би повлияло на вашето разследване?

— Аз, даа… В момента не знам.

На Бош му се искаше да захлупи лице върху масата. Беше забелязал, че дори и Белк престана да си води бележки и само наблюдаваше размяната на реплики между Ървинг и Чандлър. Бош опита да се отърси от яростта, която чувстваше, и да мисли за това как Чандлър е получила информацията. Разбра, че сигурно тя е намерила файла в компютъра на полицията, когато се е готвила за делото. Но детайлите за престъплението и професията на майка му не бяха там. По-вероятно е тя да е получила рапорта за запор над задължителното разследване от архива на базата на петицията за свобода на информацията.

Осъзна, че е пропуснал няколко въпроса към Ървинг. Започна отново да гледа и слуша внимателно. Искаше му се да има адвокат като Мани Чандлър.

— Началник, вие или някой от ОВР отидохте ли на местопрестъплението?

— Не.

— Значи вашата информация идва от членовете на екипа, които пък на свой ред са я получили от този, който е стрелял, тоест детектив Бош. Така ли е?

— Всъщност да.

— Вие лично не сте се запознали на място с веществените доказателства: перуката под възглавницата, гримовете под мивката в банята, така ли?

— Така е. Аз не съм бил там.

— Вярвате ли, че всичко онова е било там така, както аз току-що казах?

— Да.

— Защо?

— Защото беше вписано в докладите. Доклади от няколко различни служители.

— Но всички се позоваваха на информацията на детектив Бош, така ли?

— До известна степен. Имаше следователи, които прегледаха местопрестъплението. Бош не им е казвал какво да пишат.

— Преди, както казахте, да прегледат мястото, колко време е бил Бош там сам?

— Не знам.

— Тази част от информацията съдържа ли се в някой от рапортите, за които вие знаете?

— Не съм сигурен.

— Не е ли вярно, началник, че вие сте искали да уволните Бош и да изпратите случая му в адвокатската колегия, за да бъде повдигнато обвинение в криминално престъпление срещу него?

— Не, това не е вярно. Адвокатската колегия го разгледа. Така е по правилник. Те също се произнесоха, че действията му са били в рамките на приетото.

„Добре, една точка за мен“ — помисли Бош. Това беше първата й грешка, която забеляза в разпита на Ървинг.

— Какво се случи с жената, която насочи Бош по тази следа? Тя се казваше Маккуин. Мисля, че беше проститутка.

— Тя умря година по-късно. От хепатит.

— Когато е починала, тя беше ли включена в разследването на детектив Бош и стрелбата?

— Доколкото зная, не. А аз бях ръководител на ОВР по онова време.

— А двамата детективи от ОВР, мисля, че се казваха Люис и Кларк, които разследваха стрелбата. Какво стана с тях. Продължиха ли разследването на Бош, след като е било потвърдено официално, че стрелбата му е била в рамките на приетото?

Ървинг не отговори веднага. Вероятно преценяваше дали тя не го подвежда отново.

— Ако са провеждали такова разследване, то е било без мое знание и одобрение.

— Къде са сега тези детективи?

— Те също са починали. И двамата бяха убити по време на изпълнение на служебния си дълг преди две години.

— Като ръководител на ОВР вие нямахте ли практиката да възбуждате допълнителни разследвания на служители, които сте предлагали за уволнение? Не беше ли детектив Бош един от тези служители?

— Отговорът и на двата въпроса е не. Безусловно не.

— Й какво се случи на детектив Бош в резултат на нарушаването на процедурата по време на убийството на невъоръжения Норман Чърч?

— Той бе отстранен от длъжност за известно време и преместен в друг участък на полицейското управление. В Холивуд.

— На английски език това означава, че е бил отстранен за един месец и преместен от елитния отдел по убийствата в Холивудското управление на полицията, така ли?

— Можете да го кажете и по този начин.

Чандлър обърна страницата на бележника си.

— Началник, ако в банята нямаше гримове и веществени доказателства, че Норман Чърч е нещо различно от един самотен мъж, завел проститутка в апартамента си, щеше ли Хари Бош да бъде още на служба? Нямаше ли да бъде съден за убийството на този човек?

— Не съм сигурен, че съм разбрал въпроса ви.

— Питам ви, господине, дали така наречените веществени доказателства, които се твърди, че са намерени в апартамента и свързващи господин Чърч с убийството, не са спасили всъщност детектив Бош. Дали те са спасили не само службата, а и него самия от криминално преследване?

Белк се изправи и възрази, а после се насочи към катедрата.

— Тя отново го кара да прави предположения, ваша светлост. Той не може да каже какво би се случило при обстоятелства, които не съществуват.

Съдията Кейес скръсти ръце и се облегна замислен на стола си. После рязко се наведе към микрофона си.

— Госпожица Чандлър се опитва да разбере дали веществените доказателства в апартамента не са били подставени. Не мога да кажа дали го прави съзнателно или не, но след като това е цел на нейното обвинение, аз мисля, че на този въпрос може да се отговори. Ще разреша отговор.

След като помисли малко, Ървинг каза:

— Не мога да отговоря на този въпрос. Не знам какво би могло да се случи.