Блондинка в бетона

Деветнадесет

Както и останалите трима заместник-началници на управлението, Ървинг си имаше лична съвещателна зала в „Паркър сентър“. Тя беше обзаведена с голяма маса с шест стола, кашпи със зеленина и дълъг плот по цялата задна стена. Нямаше прозорци. В нея можеше да се влезе, след като се премине през стаята на адютанта на Ървинг или през главния коридор на шестия етаж. Бош пристигна последен на съвещанието, свикано от Ървинг. Взе последния свободен стол. Другите присъстващи бяха помощник-началникът, Едгар и трима служители от отдела по кражби и убийства. Бош познаваше двама от тях — Франки Шийхан и Майк Опелт. Преди четири години те също служеха в целевия екип по залавянето на Майстора.

За третия човек от ОКУ Бош само беше чувал. Това беше лейтенант Ханс Роленбергер. Той бе назначен в ОКУ малко след като преместиха Бош на друга работа. Но приятелите, като Шийхан, бяха информирали Бош. Бяха му казали, че Роленбергер е от онзи тип бюрократи, които избягват споровете и всякакво вземане на решения, заплашващо кариерата им, както хората заобикалят просяците на улицата, правейки се, че не ги виждат и чуват. Той беше кариерист и затова не можеше да му се гласува доверие. Служителите в ОКУ вече му бяха измислили и прякор — Ханс Пързалката, защото той гледаше наистина да се изплъзне от всякаква отговорност. В ОКУ, където се стремеше да постъпи всеки детектив от управлението, моралът не беше на голяма висота, особено след като по телевизията бяха показали запис на случилото се с Родни Кинг.

— Сядай, детектив Бош — каза сърдечно Ървинг. — Мисля, че познаваш всички.

Преди Бош да успее да отговори, Роленбергер скочи от стола си и протегна ръка.

— Лейтенант Ханс Роленбергер.

Бош я пое и разтърси и двамата седнаха. Бош забеляза голяма купчина папки в центъра на масата и веднага позна, че това са документите по случая на Майстора, събрани от целевия екип. Папките за убийствата, които ползваше Бош, бяха лично негови. Всъщност върху масата бе събрана цялата основна документация, вероятно изтеглена от архива.

— Събрали сме се да решим какво можем да направим по този проблем, който се появи в случая на Майстора — каза Ървинг. — Както вероятно те е информирал детектив Едгар, аз прехвърлих случая в ОКУ. Тъй като са необходими повече хора, съм извикал и лейтенант Роленбергер, за да участва. Уредил съм също така в помощ на разследването да ни бъде даден детектив Едгар и ти веднага щом се освободиш от делото си в съда. Искам бързи резултати. Това вече се превръща в обществен кошмар и ще стане още по-неприятно, щом се разчуят фактите, които, доколкото разбрах, са били изнесени днес в съда по време на делото ти.

— Да, разбира се, съжалявам за това. Но давах свидетелски показания под клетва.

— Разбирам те добре. Проблемът е, че си свидетелствал за неща, които само ти знаеш. Моят адютант беше в залата и ни информира за твоята… хм… теория по отношение на този нов случай. Снощи аз реших да прехвърля случая в ОКУ. След като разбрах смисъла на свидетелските ти показания от днес, искам да създам отново целеви екип и да действам бързо. Сега искам ти да ни въведеш в онова, което се е случило, да ни кажеш какво мислиш и какво знаеш по случая, за да продължим заедно нататък. Ще съставим и план за действие.

Всички загледаха към Бош, а той не знаеше откъде да започне. Шийхан зададе въпрос. Това беше намек, че Ървинг е свикал съвещанието с цел да покаже, че му вярват.

— Едгар казва, че е имитатор. Значи с Чърч всъщност няма проблеми.

— Това е вярно — отговори Бош. — Чърч си беше убиец. Но той носи отговорност за девет от жертвите. Не за единадесетте. Някъде по средата на действията си той е придобил последовател, а ние не сме забелязали.

— Разкажи — каза Ървинг.

Той разказа. Говори цели четиридесет и пет минути. Шийхан и Опелт зададоха няколко въпроса, след като свърши. Единственото нещо или личност, за която не спомена, беше Мора.

— Когато разви тази теория за последователя пред Локи, той каза ли, че е възможно? — попита накрая Ървинг.

— Да. Той смята, че всичко е възможно. Но мисля, че ми беше полезен. Всъщност от разговора с него аз получих яснота. Искам да го държим винаги информиран. Той може да ни подскаже изводите.

— Разбирам, че е имало изтичане на информация. Възможно ли е да подозираме Локи?

Бош поклати глава.

— Аз отидох при него едва снощи — каза той. — А Чандлър знаеше още от самото начало. Тя знаеше, че съм бил на местопрестъплението още първия ден. Днес, изглежда, знаеше и посоката, в която ние търсим. Че има последовател. Тя си е намерила отличен източник за информация. Бремер от „Таймс“ също знае. Той пък има доста източници.

— Добре — каза Ървинг. — Добре. Значи, с изключение на Локи всичко, за което говорим в тази стая, трябва да остане между нас. Никой да не говори с никого. Вие двамата — той погледна Бош и Едгар — няма да казвате дори и на началниците си в Холивуд какво правите.

Без да изрече името на Паундс, Ървинг даде да се разбере, че се съмнява, че източникът може и да е той. Едгар и Бош кимнаха утвърдително.

— А сега — погледна към Бош Ървинг, — оттук нататък накъде?

Без да се колебае, Бош заговори:

— Трябва да набележим план за разследването. Както ви казах, Локи счита, че има някой с много близък достъп до случая. Някой, който е знаел всеки детайл и после го е копирал. Имал е идеално прикритие. Поне временно.

— Говориш за полицай — намеси се Роленбергер. Това бяха първите му думи след началото на съвещанието.

— Може би. Но има и други възможности. Списъкът на заподозрените всъщност може да бъде доста голям. Имаше полицаи, хората които са намирали телата, персоналът от моргата, минувачи покрай местопрестъплението, репортери. Много хора.

— Дявол го взел — каза Опелт. — Ще ни трябват повече хора.

— Не се притеснявай — обади се Ървинг. — Ще ги осигуря. Как да ограничим кръга на евентуалния извършител?

— Когато се вгледаме в жертвите, можем да научим доста неща за убиеца — каза Бош. — Жертвите и оживялата също в общи линии имат подобни белези. — Руси, с големи гърди. Работели са в порното и са изкарвали допълнително пари чрез проституция на повикване. Локи мисли, че именно това е начинът, по който последователят е избирал жертвите си.

Виждал ги е на видеофилм, после намирал начин да се свърже с тях чрез рекламите за работа на повикване в местните порновестници.

— Все едно че е ходел на покупки за жертвите — каза Шийхан.

— Да.

— Друго? — попита Ървинг.

— Не е много. Локи каза, че Последователя е много хитър. Много повече от Чърч. Но че може да бъде разстроен шаблонът му, както се казва. Да бъде накаран да се издаде сам. Защото е изпратил и писмото. Никой никога нямаше да го открие, но той е изпратил писмото. Влязъл е във фаза, когато иска същото внимание, което е получил Майстора. Обхванала го е ревност, че този процес пак привлича вниманието към Чърч.

— Ами другите жертви? — попита Шийхан. — Онези, за които още не знаем? Минали са четири години.

— Да, работя по този въпрос. Локи казва, че ще има други.

— Гадория — обади се Опелт. — Трябват ни повече хора.

Всички мълчаха замислени.

— Какво ще кажете за ФБР. Не трябва ли да се свържем с техните научни работници по отношение на психологията на поведението? — попита Роленбергер.

Всички погледнаха към Ханс Пързалката, като че ли беше дете, отишло да играе футбол с бели панталони.

— Я ги зарежи — каза Шийхан.

— Сами ще се справим. Поне в началото — допълни Ървинг.

— Какво друго знаем за Последователя? — попита Роленбергер, като се надяваше да отвлече вниманието от погрешния си ход. — Имаме ли някакви физически данни, които да ни дадат поне представа за онова, което търсим?

— Трябва да се върнем към оживялата — каза Бош. — Тя е дала словесно описание, което всички отхвърлиха, след като убих Чърч. Но сега ние знаем, че портретът по описанието е вероятно на Последователя. Трябва да я намерим и да разберем няма ли още нещо, което все още да си спомня и което да ни помогне.

Докато той казваше това, Шийхан прерови папките на масата и намери скицата на портрета. Беше много обща и не приличаше на никого, когото Бош би могъл да познае. Най-малко пък на Мора.

— Трябва да приемем, че той се е дегизирал също както и Чърч, така че портретът може и да не помогне. Но тя може да си спомни нещо за движенията или държанието му, което да ни помогне да разберем дали не е бил ченге например. Освен това Амадо в моргата вече прави сравнение на комплектите веществени доказателства на двете жертви, които сега смятаме, че са на Последователя. Има голяма вероятност да открием там някоя негова грешка.

— Обясни — каза Ървинг.

— Последователя е правил всичко като Чърч, нали?

— Така е — каза Роленбергер.

— Не е така. Той е правел само онова, което се знаеше навремето за действията на Майстора. Каквото и ние знаехме. Онова, което не знаехме, беше, че Чърч е бил умен. Той е бил избръснал тялото си, за да не оставя дори косми като веществени доказателства. Ние не знаехме това чак до след смъртта му, не го е знаел и Последователя. А дотогава той вече е бил убил две от жертвите си.

— Значи има шанс да се намерят физически доказателства за нашия тип — каза Ървинг.

— Точно така. Аз помолих Амадо да направи сравнение между доказателствата от двата комплекта. До понеделник той ще разбере нещо.

— Това е много добре, детектив Бош.

Ървинг погледна към него и очите им се срещнаха. Като че ли двамата размениха мислите си.

— Ще видим — каза Бош.

— Освен това нямаме нищо друго, така ли? — отново попита Роленбергер.

— Да.

— Не!

Беше Едгар, който бе мълчал досега. Всички го погледнаха.

— В бетона ние намерихме, всъщност Хари го намери, пакет от цигари. Паднал е там, когато бетонът е бил мокър. Така че има голяма вероятност да е бил на Последователя. „Марлборо“, обикновени. Пакет.

— Може да е бил и на жертвата, нали? — попита Роленбергер.

— Не — каза Бош. — Аз говорих онази вечер с нейния мениджър. Каза, че тя не е пушела. По всяка вероятност пакетът е бил на Последователя.

Шийхан се засмя към Бош, а той му върна усмивката. Шийхан вдигна двете си ръце, като за поставяне на белезници.

— Ето ме, момчета — каза той. — Това е моята марка цигари.

— Моята също — заяви Бош. — Но аз съм по-съмнителен от теб, защото съм и левак. По-добре да си потърся добро алиби.

Мъжете около масата се усмихнаха. Когато помисли за нещо, Бош изведнъж стана сериозен, но разбра, че още не бива да го казва. Погледна към папките, струпани в средата на масата.

— Мамка му, всяко ченге пуши или „Марлборо“ или „Кемъл“ — каза Опелт.

— Мръсен навик — обади се Ървинг.

— Съгласен съм — бързичко се нагоди Роленбергер.

Около масата отново настъпи тишина.

— Кого подозираш?

Въпросът бе зададен от Ървинг. Той гледаше към Бош с онзи поглед, който Хари не можеше да разбере. Въпросът разтърси Бош. Ървинг знаеше. Беше разбрал по някакъв начин. Хари не отговори.

— Детектив, ясно е, че имаш поглед върху това, което става ежедневно. Освен това се занимаваш с този случай от самото начало. Мисля, че ти подозираш някого. Кажи ни. Трябва да започнем отнякъде.

Бош отново се заколеба, но най-после заговори:

— Не съм сигурен… и не искам…

— Да провалиш кариерата на някого, ако си сгрешил ли? Да изпратиш кучетата по следите на невинен човек ли? Това ни е ясно. Но не можем да те оставим да следваш сам линията. Нищо ли не си научил от делото си? Мисля, че терминът, който употреби Мани Чандлър по този въпрос, беше „ловуване“.

Всички го гледаха. Той мислеше за Мора. Полицаят от нравствената беше странен човек, но толкова чак странен ли беше? През годините и на Бош му се беше случвало да бъде разследван от управлението на полицията и не искаше да стовари подобна тежест върху плещите на невинен човек.

— Детектив? — подкани го Ървинг. — Дори и да е само подозрение, трябва да ни го кажеш. Разследванията започват с подозрения. Ти искаш да предпазиш един човек, но откъде все пак да започнем? Да тръгнем да разследваме всички полицаи ли? Каква е разликата дали ще започнем от този човек, или ще стигнем до него по-късно? Във всички случаи ще стигнем до него. Кажи ни името.

Бош размисли върху това, което каза Ървинг. Чудеше се какъв ли е собственият му мотив. Дали предпазваше Мора, или просто искаше да го задържи за себе си? Помисли още малко и накрая каза:

— Оставете ме за пет минути сам тук с папките. Ако намеря нещо, което мисля, че е в тях, тогава ще ви го кажа.

— Господа — обади се Ървинг. — Да отидем да пием кафе.

След като стаята се изпразни, почти цяла минута Бош остана неподвижен, вгледан в папките. Чувстваше се притеснен. Не беше сигурен дали иска да намери нещо, което да го убеди, че Мора е Последователя, или обратното. Помисли за онова, което Чандлър бе казала на съдебните заседатели за чудовищата и черната бездна, която обитават. „Който се бори с чудовища — помисли той, — не бива да се тревожи от нея.“

Запали цигара, придърпа купчината до себе си и започна да търси два документа. Онзи за хронологията на престъпленията беше почти в началото. Не беше дълъг. Всъщност представляваше кратка справка за важни дати в разследването. Чак в края на купчината намери разписанието за заетостта на персонала. То беше по-обширно, защото съдържаше седмичното разписание за смените на детективите от целевия екип и попълнените формуляри за разрешения за извънреден труд. Като отговорник на група Б Бош отговаряше за редовното попълване на формулярите.

От хронологичния списък Бош бързо извади датите и времето, когато двете порноактриси са били убити, както и информация за това как са били примамени към мястото, където са намерили смъртта си. После намери същата информация и за единствената оживяла. Записа всичко на един лист от джобния си бележник.

Бош отвори списъка на персонала и извади разписанието на смените за седмиците, когато жените са били нападнати или убити. Седемнадесети юни, нощта, в която бе нападната Джорджия Щерн, беше неделя — свободната нощ на група Б. Мора би могъл да го направи, но също и всеки друг от групата.

В случая на Кнап Бош видя нещо и пръстите му трепнаха, когато взе разписанието за седмицата от първи юли нататък. Адреналинът му бързо се покачваше. Шести юли, денят, когато Кнап е била изпратена на адрес в 9 часа вечерта и намерена мъртва на пътеката в „Швицер“ в Западен Холивуд в 11,30 през нощта, беше петък. Мора трябваше да е на смяна от три следобед до полунощ, но до името му с почерка на Бош бе записана думата „болен“.

Бош бързо прелисти, за да намери седмицата от 22 септември нататък. Голото тяло на Шърлийн Кемп бе намерено встрани от тихоокеанската крайбрежна магистрала в Малибу в четири часа сутринта в петък, 28 септември. Той разбра, че не му достига информация, и потърси папката, в която бяха записани данните от разследването на смъртта й.

Бързо плъзна поглед по листа и научи, че Кемп е имала телефонно повикване чрез службата за изпращане по адреси за хотел „Малибу ин“ в 12,55 след полунощ. Когато детективите отишли в службата, разбрали, че клиентът е бил в стая 311, но е показал явно фалшив документ на рецепцията. Платил е в брой. Единственото, което с абсолютна точност са могли да кажат от рецепцията, било, че се е регистрирал в 12,35 след полунощ. На всяка регистрационна карта автоматично се отбелязва времето. Мъжът се е обадил за Хийтър Кумхайтър двадесет минути след като заел стаята.

Бош се върна на работното разписание. В четвъртък вечерта, преди убийството на Кнап, Мора е бил на работа. Но явно и е дошъл, и си е отишъл рано. Записал се е в 2,40 следобед и е излязъл в 11,45 през нощта.

Това му е дало петдесет минути, за да стигне от управлението в Холивуд до „Малибу ин“ и да се регистрира в стая 311 в 12,35 след полунощ — в петък. Бош знаеше, че това може да се направи. По крайбрежната магистрала толкова късно през нощта трафикът не беше натоварен.

Можеше да бъде Мора.

Забеляза, че цигарата, която бе оставил в края на масата бе изгоряла докрай и от топлината фурнирът бе побелял. Бързо изхвърли фаса в саксията с фикуса в ъгъла на стаята и извъртя масата така, че изгореното да застане срещу мястото, където беше седнал Роленбергер. Размаха едната папка във въздуха, за да разсее дима и тогава отвори вратата към канцеларията на Ървинг.

— Реймънд Мора.

Ървинг бе произнесъл името на глас явно за да чуе как звучи. Не каза нищо повече, когато Бош приключи да разказва онова, което знаеше. Бош го гледаше и чакаше още нещо, но заместник-началникът само подуши въздуха, усети мириса на цигарен дим и се смръщи.

— Още нещо — каза Бош. — Локи не е единственият, с когото съм говорил за Последователя. Мора знае почти всичко, което току-що ви разказах. Той беше член на целевия екип и ние се обърнахме към него тази седмица, за да ни помогне за идентифицирането на бетонената блондинка. Когато ме потърсихте, аз бях долу в офиса на нравствената полиция. Той ме бе търсил снощи.

— И какво е искал? — попита Ървинг.

— Искаше да ми каже, че е стигнал до извода, че Последователя може да е убил двете порнокралици от първоначалните единадесет жертви. Досетил се бил изведнъж и че може би Последователя е започнал да убива оттогава.

— Мамка му — изтърси Шийхан. — Този тип си играе с нас. Ако той…

— А ти какво му каза? — пресече го Ървинг.

— Казах му, че и аз мисля така. И го помолих да провери чрез своите източници дали няма и други жени, които да са изчезнали от бизнеса както Беки Камински.

— Помолил си го да работи по това? — с ядосано и учудено повдигнати вежди запита Роленбергер.

— Трябваше. Нормално беше да го помоля за такова нещо. Ако не бях го направил, той щеше да разбере, че го подозирам.

— Прав е — каза Ървинг.

Гръдният кош на Роленбергер се посви малко. Явно не можеше да схване нищо както трябва.

— Да… сега разбирам — със съмнение каза той. — Добре измислено.

— Ще ни трябват повече хора — пак се обади Опелт.

— Искам още от утре сутрин да се започне наблюдението му — нареди Ървинг. — Ще са ни необходими поне три групи. Шийхан и Опелт ще са едната. Бош, ти си ангажиран в съда, а от теб, Едгар, искам да откриеш оживялата. Така че без вас двамата. Лейтенант Роленбергер, кого предлагаш още, освен теб?

— Ами Айд се навърта наоколо, откакто Бучърт е в отпуск. И още Мейфилд и Ръдърфорд са в съда по същото дело… Мога да взема който се освободи пръв от тях, за да бъде двойка с Айд. Това е всичко, с което разполагаме, щом не искате някой външен…

— Не, не искам това. Вземи Мейфилд и Айд. Аз ще ида при лейтенант Хилард да видя дали не може да ми услужи с някой от неговите полицаи от Долината. Там има три групи, които работят по случая със зареждащия закуски камион и не са стигнали доникъде вече цял месец. Ще взема една от тези групи.

— Добре, сър — отговори Роленбергер.

Шийхан погледна към Бош и направи физиономия, като че ли ще повръща заради този тип, който щеше да ги ръководи. Бош му отвърна с усмивка. Винаги когато започваха някаква нова операция, детективите се отнасяха по-лекомислено, преди да навлязат в преследването, докато още не бяха обременени от събитията.

— Опелт, Шийхан, утре сутринта в осем да сте вече след Мора — каза Ървинг. — Лейтенант, утре сутринта ще направиш съвещание с новите хора. Информирай ги за всичко, което знаем, и бъди готов да изпратиш в четири следобед група, която да смени Опелт и Шийхан. Ще наблюдават Мора, докато си загаси лампите вкъщи, за да спи. Ако бъде необходимо да се работи извънредно, аз ще давам разрешенията. Другата група ще започне наблюдението от осем сутринта в събота, а Опелт и Шийхан ще ги сменят в четири следобед. Така ще се въртят смените. Нощната смяна ще го наблюдава, докато се уверят, че той си е вкъщи, в леглото и спи. Не искам грешки. Ако този тип направи нещо, докато го наблюдаваме, всички ще трябва да се сбогуваме със службата и кариерата си.

— Шефе?

— Да, Бош.

— Няма гаранция, че той ще направи нещо. Локи каза, че Последователя може да се контролира добре. Не мисли, че излиза на лов всяка нощ. Той смята, че онзи контролира своите нужди и си живее съвсем нормално. А после напада, но на неравномерни интервали.

— Няма гаранция, че ние изобщо следим този, когото трябва, детектив Бош, но въпреки това искам да го наблюдаваме. Аз силно се надявам, че ужасно грешим, като се насочваме към детектив Мора. Но онова, което ти каза тук, е убедително при така стеклите се обстоятелства. Засега нямаме никаква друга следа. Затова ще го наблюдаваме и ще се надяваме, че ако е той, преди да нарани някого, ние ще усетим някакъв знак. Моята…

— Съгласен съм, сър — обади се Роленбергер.

— Не ме прекъсвайте, лейтенант. Моята увереност е, че нито е полицай, нито психолог, но нещо ми говори, че който и да е Последователя, той чувства напрежението около себе си. Естествено, той сам си го е предизвикал с онова писмо. Може би си мисли, че това е игра на котка и мишка, която може да ръководи. Но независимо от това, той чувства напрежението. А аз от работата си като ченге знам едно: когато тези хора са под напрежение, те реагират. Понякога се пречупват, понякога се издават с действия, но го правят. Затова, след като знаете фактите по този случай, аз искам да наблюдавате Мора непрекъснато. Дори и когато отива до пощенската си кутия.

Всички седяха мълчаливо. Дори и Роленбергер, който се чувстваше неудобно от грешката си да прекъсне Ървинг.

— Добре тогава. Имаме си вече задачите. Шийхан, Опелт — наблюдението. Бош, ти ще се включваш, когато можеш, докато свършиш с делото. Едгар, ти се заемаш с оживялата и когато имаш време, също ще наблюдаваш Мора. Нещо допълнително за него?

— Той е разведен — обади се Бош. — Разведе се тъкмо преди да се създаде целевият екип по случая с Майстора.

— Добре, започваш оттук. Отиваш в съда и намираш делото за развода му. Кой знае, може и да имаме късмет. Може жена му да го е напуснала, защото е обичал да я прави на кукла, а? Нещата в случая са много объркани и неясни. Трябва да използваме всяка нишка информация.

Ървинг огледа всеки един от мъжете около масата.

— В този случай има голяма вероятност управлението да се разбуни. Но аз не искам никой да отстъпва. Ще оставим камъните да се стоварват където им падне… Хайде, всеки си има задачата. Действайте. Всички сте свободни, с изключение на детектив Бош.

Докато другите излизаха от стаята, Бош си помисли, че лицето на Роленбергер изразяваше явното му разочарование, че не можа да остане и да се подмаже на Ървинг.

След като вратата се затвори, Ървинг помълча, докато обмисляше думите си, преди да заговори. През по-голямата част от кариерата на Бош като детектив Ървинг бе изпълнявал ролята на нещо като настойник, като винаги се опитваше да го контролира и вкарва в правия път. А Бош винаги се бе противопоставял. Не беше нищо лично, но Бош се дразнеше.

Сега обаче почувства някаква мекота у Ървинг. Заради това как се бе отнесъл с него по време на съвещанието и от начина, по който бе свидетелствал за него на делото. Имаше възможност да натопи Бош и да го отстрани от работа, но не го направи. И все пак това не беше нещо, което Бош можеше или искаше да признае. Затова остана седнал мълчаливо.

— Добре си поработил върху това, детектив. Особено в съда и с всичко, което се случва около този нов случай.

Бош кимна, но разбра, че не за това ще си говорят.

— Хм. Затова те задържах. Заради делото. Исках… чакай, как да го кажа… Исках да ти кажа, и извинявай за израза, но не ми пука на оная работа какво ще реши съдът и колко мангизи ще даде на ония хора. Тези заседатели нямат и представа какво значи да се занимаваш с това, което правим ние. Да трябва да вземаш решения, чиято цена е спасяването или загубата на нечий живот. Ние нямаме възможност да мислим цяла седмица, за да вземаме решение. Нашите решения се вземат за секунди…

Бош се опитваше да измисли какво да каже и мълчанието се затегна.

— Както и да е — продължи най-накрая Ървинг. — На мене ми трябваха цели четири години, за да го разбера… Но по-добре късно, отколкото никога.

— Хей, не може ли да те използвам утре за заключителната реч.

Лицето на Ървинг, се сви и челюстите, му се стегнаха, като че ли беше сдъвкал лимон.

— Изобщо не се надявай. Говоря за това, което става в този град. Какво е градската адвокатура? Нищо повече от училище. Училище за адвокати. А пък таксите им ги внасят данъкоплатците. Наемаме тези глупаци, хм, хм, недозрели хора, които не знаят нищо за съдебното дело. Те се учат от грешките, които правят в съда на наш гръб. А когато най-после станат добри и знаят какво всъщност трябва да правят, те напускат и стават адвокати на свободна практика, за да хвърлят обвинения върху нас!

Бош никога не беше виждал Ървинг така оживен. Като че ли беше махнал от себе си маската на важна личност, която носеше като униформа — винаги. Хари беше смаян.

— Извинявай — каза Ървинг. — Увлякох се. Както и да е… Късмет на делото. Но не позволявай да те уплашат.

Бош не каза нищо.

— Знаеш ли, Бош. Трябва само половин час да поговоря с лейтенант Роленбергер, за да почувствам нужда да се огледам да видя къде се намирам, кой съм и накъде отиваме. Това не е управлението, където постъпих аз или където постъпи ти. Той е добър ръководител, да. Аз също, или поне си мисля така. Но не бива да забравяме, че все пак сме ченгета…

Бош не знаеше какво да отговори и дали изобщо трябваше да казва нещо. Сякаш Ървинг скачаше от мисъл на мисъл. Като че ли искаше да каже нещо, но не се решаваше и затова подхващаше друга тема.

— Ханс Роленбергер. Какво име, а? Предполагам, че детективите в отдела му го наричат Ханс Пързалката. Прав ли съм?

— Понякога.

— Да, е, предполагам само. Той… хм… Знаеш ли, Хари, имам вече тридесет и осем години стаж в управлението.

Бош само кимна. Ставаше нещо странно. Ървинг никога не беше го наричал преди по име.

— И… хм… Дълги години след завършването на академията работех като патрулен полицай в Холивуд… Онзи въпрос, който Мани Чандлър ми зададе за… майка ти… Той наистина излезе неочаквано на бял свят… и аз съжалявам за това, Хари. Съжалявам заради загубата ти.

— То е било много отдавна. — Бош изчака за момент, но Ървинг гледаше надолу към ръцете си, скръстени върху масата. — Ако е за това, аз мисля, че…

— Да, точно за това е. Но онова, което исках да ти кажа, е, че аз бях там в този ден.

— Кой ден?

— Онзи ден, когато майка ти… аз бях патрулен полицай. Аз написах рапорта.

— Ти ли?

— Да. Аз я намерих. Обикалях булеварда и влязох в алеята на „Гауър“. Обикновено минавах оттам веднъж дневно. И… хм… я намерих… Когато Чандлър ми показа онези рапорти, аз веднага разпознах случая. Тя не знаеше моя служебен номер… той беше там, на рапорта… Ако го беше знаела, тя щеше да се усети, че аз съм я намерил. Тогава, предполагам, за Чандлър щеше да бъде ден на фойерверките…

На Бош му беше трудно да остане спокоен. Сега беше доволен, че Ървинг не го гледа. Сега знаеше или мислеше, че знае онова, което Ървинг не казваше. Щом е работил на булеварда като патрулен, той трябва да е познавал майката на Бош още преди тя да умре.

Ървинг го погледна и после отмести очи към ъгъла на стаята. Очите му се спряха на фикуса.

— Някой си е хвърлил фаса в саксията ми — каза той. — Твой ли е, Хари?