Блондинка в бетона

Осемнадесет

Бош стигна до централното управление и намери място за паркиране на тротоара отпред. Остана за малко в колата си и погледа как двама от задържаните под попечителство миеха оцветения метален барелеф, който се простираше на лицевата стена на сградата, прилична на бункер. Беше изображение на спокойствието, в което бели, черни и кафяви дечица играеха заедно и се усмихваха на приятелски наблюдаващите ги полицаи. С яростни черни букви някой беше написал върху барелефа „Това е проклета лъжа!“

Бош се зачуди дали някой от живеещите наоколо, или дори може би полицай го е написал. Изпуши две цигари и се опита да анализира онова, което се беше случило в съдебната зала. Чувстваше странно спокойствие при мисълта, че някои от тайните му бяха разкрити. Но таеше слаба надежда по отношение на изхода на делото. Беше приел с чувство на примирение, че съдебните заседатели могат да гласуват против него. Обърканите доказателства по делото можеше да ги убедят, че ако не е действал като чудовище, както Чандлър се опитваше да го представи, то поне е извършил нещо нежелателно. Те никога няма да разберат какво означава да вземеш подобно на неговото решение, когато моментът го налага.

Беше все онази стара история, която знаеше всяко ченге. Гражданите желаеха тяхната полиция да ги пази, да държи далеч от очите и вратите на домовете им престъпността. Но същите тези хора първи разтваряха широко очи и те сочеха яростно с пръст, когато видеха отблизо онова, което всъщност представлява дейността на ченгетата. Бош не беше хардлайнер. Той не намираше извинение за действията на полицията в случаи като тези на Андре Галтон или Родни Кинг. Но можеше да ги разбере и знаеше, че и неговите понякога приемаха подобна насока.

Поради политически опортюнизъм и неумение градът бе позволил управлението да залинее през годините и да се превърне в полувоенна организация с недостатъчен и не добре екипиран персонал. Заразено от политическия вирус, самото управление бе препълнено с началници, докато нисшите чинове бяха толкова малко, че дори патрулите по улиците рядко можеха да намерят време да излязат от колите си, за да се срещнат с хората, на които служеха. Те само се опитваха да се справят с боклуците и постепенно, Бош си го знаеше, у полицаите се създаваше увереност, че всеки, който не носи синята униформа, е боклук. И така и се отнасяха с хората. Към всеки. И всички в края на краищата стигаха до своите Андре Галтони и Родни Кингове. Стигаше се до това, че патрулните полицаи не успяваха да сдържат нервите си. Стигаше се до убеждението, че барелефът на стената на управлението беше една проклета лъжа.

Той мина покрай гишето за информация и се изкачи по стъпалата към отделението на нравствената полиция. Задържа се около половин минута пред вратата. Наблюдаваше Рей Мора, седнал зад бюрото си в другия край на помещението. Изглежда, че Мора пишеше доклада си на ръка, вместо да го печата. Това вероятно означаваше, че попълва рапорт за деня, който не беше кой знае колко важен — само няколко реда, заради което не си заслужаваше да търси работеща пишеща машина.

Бош забеляза, че Мора пише с дясната ръка. Но знаеше, че това не елиминира полицая от нравствената от списъка на заподозрените като последовател на Майстора. Последователя е бил посветен в детайлите и е знаел как да постави възела на клупа около врата на жертвите си отляво, като по този начин имитира работата на Майстора. Така както знаеше и да нарисува белия кръст върху пръста на крака.

Мора вдигна глава и го видя.

— Какво правиш тук, Хари?

— Не исках да те прекъсвам. — Бош влезе.

— Какво, да не ми прекъсваш рапорта за деня ли? Шегуваш се.

— Може да е нещо важно.

— За мен е важно да си получавам заплатата. Затова го пиша.

Бош придърпа стол от едно празно бюро и седна. Забеляза, че статуята на младенеца е преместена. Всъщност обърната. Лицето му вече не гледаше към голотата на актрисата от порнокалендара. Бош погледна към Мора и разбра, че всъщност не знае как да започне.

— Снощи си ми оставил съобщение.

— Да, мислех си…

— За какво?

— Ами, знаем, че Чърч не е убил Маги Кум Лауди, защото времето не съвпада, нали? Той вече е бил мъртъв, когато нея са я зарили в бетона.

— Вярно е.

— Значи имаме имитатор.

— Отново е вярно.

— И така, аз си помислих: ами ако този имитатор, който е убил нея, е започнал от по-рано?

Бош усети как гърлото му започва да се свива. Опитваше се да не се издаде пред Мора. Трябваше само да гледа равнодушно.

— По-рано ли?

— Да. Какво би било, ако двете други момичета от порното, които бяха убити, са били всъщност изработени от имитатора? Кой е казал, че той е трябвало да започне след смъртта на Чърч?

Сега Бош го побиха тръпки. Ако Мора беше Последователя, толкова ли беше уверен, че да рискува да изложи целия си шаблон пред Бош? Или пък собственото му подозрение, защото то наистина беше само подозрение, бе толкова далеч от истината? Независимо от всичко, той се чувстваше гадно, седнал тук с Мора. Бюрото му бе покрито със секссписания с различни актови пози върху кориците, а отстрани на шкафа висеше календарът с голото момиче. Личицето на гипсовата статуетка гледаше настрани. Бош забеляза, че Делта Буш, актрисата от календара, беше руса и с голям бюст. Тя съответстваше на шаблона. Дали не заради това беше сложил Мора този календар?

— Знаеш ли, Рей — каза той чак когато успя да се успокои дотолкова, че гласът му да звучи монотонно. — Аз си мислех същото. По този начин съвпадението е по-пълно, всички доказателства… тоест ако Последователя е извършил трите убийства… Какво те накара да го помислиш?

Мора постави рапорта, който пишеше, в чекмеджето и се наведе над бюрото. Несъзнателно вдигна лявата си ръка и пипна медальона си, изобразяващ Светия дух. Докато се облягаше назад, го потърка между палеца и показалеца си.

После пусна медальона и заговори:

— Е, добре, всъщност си спомних нещо. Беше информация, която получих тъкмо преди ти да гътнеш Чърч. Виждаш ли, когато ти го свърши, аз повече не се занимах с нея.

— Говориш за преди четири години.

— Да. Всички си помислихме, че това е то, край на случая. Щом ти хвана Чърч.

— Давай, Мора. Какво си си спомнил?

— Да, вярно, добре. Спомних си, че няколко дни, може би седмица преди ти да хванеш Чърч, мен ме свързаха с някоя, която звънеше по случая. Свързаха ме, защото аз бях местният експерт по порното, а тя беше момиче оттам. Използваше името Галери. Само това — Галери. Беше от най-неизвестните. Клипове, шоу на живо, пийп-кабини, една от деветстотинте, които обслужваха клиенти по телефона. И тъкмо беше започнала да се издига, да изписват името й на някои видеофилми… Все едно. Тя се обади на целевия екип. Точно преди ти да заклещиш Чърч. И каза, че имало някакъв Томи, който се върти около снимачните площадки в Долината. Разбираш, нали, гледа действието, върти се около продуцентите… но не бил като другите томита.

— Не знам какво искаш да кажеш. Томита?

— Това е съкращение от „надничащия Томи“. Така момичетата наричат онези мъже, които се навъртат около площадките. Обикновено те се държат приятелски с продуцента, иначе ги гонят. Правят комплименти на продуцентите и те им позволяват да се въртят наоколо и да гледат как снимат. Често срещано явление. Тези снимки привличат много хора, за които гледането на видео не е достатъчно. Те искат да са там и да гледат на живо.

— Ясно. И какво за тоя тип?

— Ами гледай, Хари, тези хора се въртят там само поради една причина. Те се добират до момичетата помежду снимките. Слагат им се, с други думи. Или пък искат самите те да се снимат. Искат да се вмъкнат. И точно в това е работата с този тип. Той не се е слагал на никого. Просто се въртял наоколо. Тя, тази Галери, каза, че никога не е видяла онзи тъпанар да сваля някоя. Говорел с някои от момичетата, но не си е тръгвал с никоя от тях.

— И това го е направило подозрителен ли? Че не е искал да им се слага?

Мора вдигна ръце и сви рамене, като че ли да покаже, че знае колко неубедително звучи това.

— Да, в общи линии. Но слушай, Галери работеше и с двете. И с Хийтър Кумхайтър, и с Холи Лер — и двете жертви на Майстора. И тя каза, че точно по време на тези снимки е виждала този тип. Затова се и обадила.

Сега разказът привлече вниманието на Бош. Но не знаеше какъв извод да направи от казаното. Възможно е Мора просто да иска да отвлече вниманието му. Да го прати по грешна следа.

— Тя не знаеше ли името на този тип?

— Не, това беше проблемът. Затова и не се хвърлих да го търся. Имах една камара информации, по които работех, а тя се обади, без да даде поне име. Сигурно щях да го открия, но след няколко дни ти хвана Чърч и край.

— Оставил си го без последствия.

— Да, изхвърлих го като непотребна информация.

Бош зачака. Знаеше, че Мора ще продължи. Имаше да казва още. Трябваше да има още нещо.

— И така, работата е, че когато погледнах в досието на Магна Кум Лауди вчера заради теб, аз видях някои от ранните й филми. В два-три от тях и тя е играла с Галери. Това ме накара да си спомня за обаждането. И само за информация се опитах да се поогледам за Галери, поразпитах тоя-оня в бизнеса и се оказа, че Галери е изчезнала от сцената преди три години. Просто ей така. Тоест един познат от по-известните продуценти на асоциацията за порнофилми ми каза, че тя изчезнала по средата на снимките. Нито се обадила на някого, нито пък някой я видял повече. Продуцентът си я спомня доста добре, защото му е коствало доста пари, за да преснима наново сцените. Не е можел да продължи с друга от мястото, където са стигнали, когато тя изчезнала.

Бош беше изненадан, че в такива филми могат да възникват подобни проблеми. И двамата с Мора помълчаха малко. После заговори Бош:

— Значи ти мислиш, че тя също може да е някъде в земята? Говоря за Галери. В бетон, като онази, дето я намерихме тази седмица.

— Аха, точно това си мисля. В тая индустрия хората не са като другите. Те доста честичко изчезват. Спомням си една, дето също се махна, но после я видях в списание „Пийпъл“. Беше някаква статия за събиране на средства, а тя беше снимана под ръка с един тип, дето си има собствено телевизионно шоу. Не вярвам…

— Рей, не бива…

— Добре, добре. Все пак тези момичета изчезват и се появяват в бизнеса непрекъснато. Не е нещо необикновено. Те не са кой знае колко хитри. Просто решават да правят нещо друго. Може би срещат някой тип, който си мислят, че ще ги къпе в хайвер и кокаин, ще бъде захарното им „татенце“, както оня от ТВ шоуто, и затова повече не се връщат на работа. Поне докато не разберат, че са се лъгали… Като социална група те обаче не излизат твърде далеч от обкръжението си. И ако ме питаш защо все си търсят някое „татенце“, мисля, че е, защото те всички са били отхвърляни и обиждани като малки и това е някакво упорство да покажат, че заслужават някой да се грижи за тях. Чел съм някъде за това. А може и то да е някоя глупост, като всичко останало.

На Бош не му беше необходим този урок по психология.

— Хайде, Рей, нали знаеш, че съм зает в съда и се опитвам все пак да разбера нещо и по този случай. Дръж се за темата. Какво за Галери?

— Искам да кажа, че ситуацията при Галери не е обикновена, защото са минали почти три години, а тя не се е появила. Изобщо. Разбираш ли, те винаги се връщат. Дори и да са прецакали продуцента така лошо, че да се е наложило да снима отново нещо, те пак се връщат. Започват отново от дъното и се опитват да се издигнат.

След като изслуша за десетина минути някои от тайните на този бизнес, Бош се почувства депресиран. Гледаше Мора, който работеше в нравствената полиция, откакто го познаваше.

— Ами онази, оживялата? Някога сетил ли си се да я попиташ за този тип?

— Никога. Както ти казах, когато ти ликвидира Чърч, аз изхвърлих информацията. Помислих, че сме приключили с тази работа.

— Да, аз също.

Бош извади малък бележник и си записа някои неща от разговора.

— Запазил ли си някои бележки оттогава?

— Не, всичко отиде. Може би оригиналните формуляри за получената информация се пазят в архива на целевия екип. Но те няма да ти помогнат кой знае колко повече от това, което току-що ти разказах.

Бош кимна. Вероятно Мора беше прав.

— Как изглеждаше тази Галери?

— Руса, хубави цици. Вероятно пластика в Бевърли Хилс. Мисля, че й имам снимката тук някъде.

Той се плъзна заедно със стола до рафтовете с документи, потърси в едно от шкафчетата и се плъзна обратно с досието. От него извади цветна снимка с размери 8×10. Беше руса жена, снимана на брега на океана. Гола. Срамната й област беше избръсната. Бош върна снимката на Мора притеснен, като че ли бяха две момчета, разказващи си тайни за момичета в училищния двор. Стори му се, че вижда лека усмивка по лицето на Мора и се зачуди дали нравственият полицай намира за смешно притеснението му, или си мисли нещо друго.

— Шантава ти е службата.

— Да. Е, все някой трябва да я върши.

Бош го загледа с изучаващ поглед. Реши да опита да си представи какво е накарало Мора да остане на тази служба.

— Да де, ама защо точно ти, Рей? Толкова отдавна се занимаваш с това.

— Предполагам, че съм куче-преследвач, Бош. Върховният съд казва, че до известна степен така е законно. Това ме прави един от патрула. Онова там трябва да се наблюдава. За да сме на чисто, да не си играем. На тези хора трябва да им се издават разрешителни, да се знае точната им възраст, да се следи никой да не бъде насилван да върши нещо, което не желае. Много дни съм прекарал из целия този боклук, за да намеря нещо, за което и Върховният съд не е могъл да се хване. Проблемът са обществените норми. Лос Анджелис няма такива, Бош. Тук от години не е имало преследване заради нецензурна дейност. Аз разкрих няколко случая за използване на малолетни. Но все още търся първия мръсник, когото да бутна зад решетките. — Той спря за момент и продължи: — Повечето ченгета изкарват година в нравствената и после ги местят. Толкова могат да понесат. А на мен, човече, ми е седма година там. Не мога да ти кажа защо. Предполагам, че защото не липсват изненади…

— Да, но година след година в тази клоака… Как можеш да го понесеш?

Очите на Мора се впериха в статуетката върху бюрото.

— Защитен съм. Не бой се за мен — изчака малко и добави: — Нямам семейство. Нямам и съпруга вече. Кой би се разтревожил за мен, а?

От съвместната им работа в целевия екип Бош знаеше, че Мора бе пожелал сам да бъде включен в група Б. Да работи през нощта, защото съпругата му току-що го беше изоставила. Беше казал на Бош, че трудно преживява нощите. Сега Бош се чудеше дали бившата съпруга на Мора е била руса и ако е така, какво би могло да означава това.

— Виж, Рей. Аз мислех същите неща по отношение на този Последовател. И тя съвпада, знаеш ли? Галери. Трите жертви и спасилата се също бяха руси. Чърч не подбираше, но Последователя очевидно го прави.

— Хей, ама ти си прав — каза Мора, като гледаше снимката на Галери. — Не бях помислил за това.

— Както и да е. Тази следа с четиригодишна давност е също толкова добра за начало, както и всяка друга. Може да има и други жени, други жертви. Какво смяташ да правиш?

Мора се усмихна.

— Хари, няма значение какво съм смятал да правя — каза той. — То е нищо в сравнение с това. Взел съм си отпуска през другата седмица, но няма да напусна до понеделник. Дотогава ще се заема с този въпрос.

— Ти спомена нещо за порноасоциацията…

— Да, асоциацията на производителите на порнофилми. Имат адвокатски офис на „Шърман Оукс“.

— Аха. Ти близък ли си с някой от тях?

— Познавам главния консултант. Той е заинтересуван да поддържа бизнеса чист и затова е готов да сътрудничи.

— Можеш ли да говориш с него, да го поразпиташ, да се опиташ да разбереш дали и някой друг е изчезнал като Галери? Трябва да са руси и с голям бюст.

— Искаш да знаеш колко още жертви може да имаме ли?

— Точно така.

— Ще се заема.

— А какво ще кажеш за агентите и гилдията на изпълнителите?

Бош кимна към календара с Делта Буш.

— И тях ще ги разуча. Двама агенти ръководят деветдесет процента от артистите в този бизнес. От тях ще започна.

— Ами работата на повикване? Всички жени ли я вършат?

— Без звездите. Всички под тях, да. Доста често ходят на повикване. Виж, звездите прекарват десет процента от времето си на снимачната площадка, а през останалото са танцьорки. Ходят да правят стриптийз от клуб на клуб. Печелят много пари. Могат да направят и сто хиляди годишно от танци. Повечето хора си мислят, че те печелят основно от видеото. Това не е вярно. Парите идват от танците. Ако погледнеш под това ниво, към актрисите, които сега се издигат, или са били звезди, но са се провалили, ще разбереш, че те ходят и на повикване, освен че се снимат и танцуват. Те също печелят много. Тези момичета могат да вземат и хилядарка на нощ за повикване.

— Те чрез сводници ли работят, или как?

— Да, някои си имат, но не е задължително. Не е като на улицата, където момичето се нуждае от закрилата на сводника срещу лошите клиенти и другите курви. При повикванията само им трябва служба, която да отговаря на запитванията. Момичето си дава обявата и снимката в порнорекламата и започват да го търсят. Повечето си имат правила. Не отиват вкъщи при никого. Работят само в хотели. Така според цената на хотела могат да контролират и нивото на клиентите си. Това е добър начин да се предпазваш от това-онова.

Бош си помисли за Ребека Камински. Как тя бе отишла в „Хаят“ на булевард „Сънсет“. Хубаво място, но й се е случило туй-онуй…

Очевидно помислил същото, Мора се обади:

— Въпреки това невинаги се опазват.

— Очевидно.

— И така, аз ще видя какво мога да открия, нали? Но според мен няма да е кой знае колко. Ако имаше много жени, които да са изчезнали завинаги като Галери, сигурно щеше да ми направи впечатление.

— Имаш ли номера на пейджъра ми?

Мора си го записа и Бош си тръгна.

Тъкмо пресичаше фоайето към изхода, когато пейджърът му бипна. Той погледна за номера и видя, че е вътрешен 485. Разбра, че Мора е забравил да му каже нещо. Изкачи отново стълбите до втория етаж и влезе в стаята на нравствения отдел.

Мора беше там. Държеше снимката на Галери и размишляваше. Вдигна поглед и видя Бош.

— Ти ли ми бипна току-що?

— Аз ли? Не.

— О, помислих, че искаш да ме питаш нещо, преди да съм излязъл. Ще ползвам един от телефоните.

— Заповядай, Хари.

Бош отиде до едно незаето бюро и набра номера от пейджъра. Видя как Мора постави снимката обратно в досието, а после сложи папката в куфарчето си, поставено на пода до бюрото.

След два сигнала на телефона се обади мъжки глас:

— Кабинетът на началник Ървин Ървинг, на телефона е лейтенант Фелдер. С какво мога да ви помогна?