Червения вълк

От автора с благодарност

Това е художествена измислица. Държа да подчертая, че всички случки и действащи лица са изцяло и само плод на моето въображение. Като всеки друг обаче и аз имам спомени, опит и впечатления, от които се възползвам при необходимост.

Правя сериозни проучвания, когато пиша. Макар всеки ред да е измислен, внимавам подробностите, свързани с места, дейности или феномени, които действително съществуват, да бъдат описани максимално точно. Това означава, че много хора разпознават определени елементи, и това е напълно в реда на нещата. Всичко от тази книга би могло да се случи.

При все това на места се възползвам от правото си на автор, за да променя маршрута на автобусна линия, местоположението на някое компресорно отделение или предназначението на определени обекти.

Интериорът на военновъздушната база, която се намира в непосредствена близост с обществеността и е забранена за фотографиране, е изцяло плод на въображението ми.

Няма никаква Вечерна поща, нито пък Норландски новини, но в тях могат да се разпознаят елементи от множество други медийни структури. Съществува Катринехолмска поща, но всяко сходство с неговите структури или дейност е плод на чиста случайност.

През 2003/2004 година наистина бе разработена програма за опазване на политиците от заплахи и насилие, в която участват и Асоциацията на областните управи, Съюзът на общините и Министерство на правосъдието, но работната група на Томас, нейният членски състав, методика, съвещания и всичко останало, са изцяло продукт на фантазията ми.

С две думи, това е роман и той нямаше как да бъде написан без проницателните анализи върху революционните групировки, направени от Торбьорн Сефве в книгата му Бунтовници в Швеция — благодаря ти, Ян, задето ме насочи към нея, и на теб Матиас, че успя да ми намериш копие от книгата в антикварна книжарница на Вадстена!

Друг важен сътрудник открих в лицето на Бьорн Кум с неговия документален обзорен труд върху историята на тероризма в Швеция, излязъл под същото заглавие.

Искам да благодаря на още няколко души, без чиято дружеска подкрепа и помощ това произведение не би могло да бъде завършено никога. Те са:

Дан Сверд, директор на Театър Скрач в Люлео и някогашен маоист, подвизаващ се под псевдонимите Грегер и Матс, който ме въведе както в откритата, така и в задкулисната дейност на маоистките групировки в Люлео от първите години на седемдесетте.

Микаел Ниеми, писател и стар познат от Паяла, заради проникновените анализи на действащите лица, както и за предоставените ми негови познания относно лестадианството от поречието на Турне.

Кристер Л. Лундин, пиар в „Тераком“, който ми предостави информация относно технологическите и политически обстоятелства, маркетинга и общото положение при цифровата телевизия и с когото обсъждахме надълго и нашироко правдивостта и последиците от измислените политически решения.

Стефан Хелсинг, пиар на авиобазата F 21 в Люлео, за предоставените ми факти във връзка с историята на базата и възможните сценарии за нападения срещу нея.

Андерш Линер, пиар на Военновъздушните сили, за беседата ни във връзка с политическите и военни усложнения, произтичащи от евентуално нападение над военен обект, както и за информацията по отношение на рутинни въпроси, засягащи и сигурността в една военновъздушна база.

Петер Свенсон, личен съветник на Главнокомандващия шведските въоръжени сили, за продължителното безценно сътрудничество.

Турбьорн Ларшон, председател на управителния съвет на вестник Експресен и ТВ 4, заради безценните разговори, посветени на проблеми, свързани с медиите.

Пер-Ерик Рьодин, председател на изпълнителния комитет на Студентския съюз в Упсала, заради помощта му при осъществяване на местните контакти.

Сакари Питкенен, главен редактор на вестник Метро, за предоставената от него информация по производствените въпроси в един вестник.

Петер Рьонерфалк, медицинско лице и главен здравен съветник към общинския съвет на Стокхолм, за консултациите относно диагностиката и лечението на рак на стомаха, измръзвания и др.

Лота Сникаре, началник на отдела за професионална подготовка при Банка Фьоренингс, за разговорите на разнообразни теми: от капитализъм до курсове по грънчарство.

Лена Тьорнберг, завеждащ отдела за намерени вещи при Градската полиция на Стокхолм; Никлас Абрахамсон, полицейски инспектор от участъка на Нормалм в Стокхолм, и Тор Петрел, детектив при Стокхолмската полиция, за теоретичните дискусии в случаи на изгубено имущество.

Никлас Соломонсон, който е мой литературен агент, и на целия му екип за всеотдайния им труд.

Тове Алстердал, драматург, който следи всяка моя стъпка в литературния труд и най-важно — чете всичко. Без теб не бих издала нито една книга.

Всяка промъкнала се грешка е изцяло моя отговорност.