Червенокосата авантюристка

16

Новината се беше разнесла мълниеносно и когато съдът възобнови заседанието в три следобед, залата беше претъпкана.

Градският прокурор Хамилтън Бъргър, мъжага с гръден кош като бъчва и врат на бик, се беше заел лично със случая и сега седеше до Строн. От цялото му поведение лъхаше закана, че не е човекът, който ще позволи да си правят шеги с него.

Съдията се появи точно в три часа. Залата беше призована към тишина и Кипън с измамно мек глас произнесе:

— „Народът срещу Ивлин Бегби“. Предварително задаване на въпроси. Готови ли са страните?

— Готови — обяви Строн.

— Защитата също — обади се и Мейсън.

— Мистър Строн, в името на правилното разбиране на доказателствата, съдът иска да го запознаете най-общо с онова, което открихте на местопрестъплението.

Строн се изправи.

— Освен куршума, намерен в къщата на мисис Юнис, за който бихме желали да разпитаме мистър Редфийлд, открихме още един в стеблото на дъба. Този куршум също беше изваден от мистър Редфийлд. Искаме да му зададем въпроси и за него.

— Много добре! Мистър Редфийлд беше на свидетелския стол и въпросът, който по това време стоеше пред съда, бе дали да приеме като доказателство пистолета, за който обвинението твърди, че е оръжието на престъплението. Мистър Редфийлд, заемете свидетелското място. Вече сте положил клетва и сте определен за експерт.

Строн се изправи отново.

— Искам да ви попитам за куршума, намерен в дъба…

— Да уточним нещата от самото начало — прекъсна го съдията. — Да номерираме смъртоносния куршум с № 1, този от подпората с № 2, от дъба с № 3, а куршума от къщата на мисис Юнис с № 4. Задоволява ли ви това?

— Напълно — отвърна Строн.

— Съгласен съм, ваша милост — отговори и Мейсън.

— Чудесно! Тогава ги обозначаваме по този начин. Сега, мистър Редфийлд, вие ще говорите за куршум № 3, изваден от дъба.

— Да.

— Какво открихте? — попита съдията, изземвайки от прокурора правото му да задава въпроси.

— Ами куршум в стеблото. Беше влязъл под ъгъл, като е отчупил парче кора. Открих, че куршумът е изстрелян от въпросния пистолет, който обвинението настоява да представи като веществено доказателство № 1.

— Няма никакво съмнение, че куршумът е изстрелян от този пистолет, така ли?

— Никакво, ваша милост!

— В такъв случай имаме три изстреляни куршума от този пистолет и само две празни гилзи.

Хамилтън Бъргър се изправи тежко:

— Ваша милост! Моля да бъда изслушан по този въпрос. Мисля, че е налице съзнателен опит от страна на някого, когото в момента няма да назова, въпреки че се надявам да го сторя преди процесът да приключи, за фалшифициране на доказателствата по това дело.

— Твърде сериозно обвинение — каза съдията.

— Точно така. И мога да заявя пред съда, че именно това е причината да бъда тук сега. Искам този въпрос да бъде изяснен, за да уточним чия е отговорността!

— Много добре! Вие твърдите, че доказателствата са фалшифицирани. Мога ли да ви запитам по какъв начин, мистър Бъргър? Как е станало това?

— В момента не съм подготвен да дам отговор на този въпрос, но мисля, че доказателствата относно куршум № 1 са от по-голямо значение, отколкото тези на № 3.

Съдията се обърна към Редфийлд:

— Какво ще кажете за куршум № 4?

— Той е изстрелян от пистолет от същия вид и калибър, но не от оръжието, предлагано като доказателство.

— Сигурен ли сте?

— Напълно сигурен, ваша милост!

— Добре! — Съдията Кипън се обърна към обвинението: — Възобновете искането си до съда за внасяне на този пистолет като веществено доказателство и съдът ще…

— Ваша милост — намеси се Мейсън. — Мисля, че имам право да разпитам свидетеля по този въпрос, преди оръжието да бъде внесено като доказателство!

— Разбира се! Съдът няма да ви лиши от тази възможност, мистър Мейсън. Но при създалите се обстоятелства, съдът възнамерява да представи като доказателство този пистолет и той да премине в негово владение, така че да се изключи евентуалното фалшифициране на доказателствения материал или поне на обвиненията за това!

— Точно така, ваша милост! — вежливо отвърна Мейсън. — Приемам, че мога да започна разпита на свидетеля.

— Да! — отсече съдията, но после добави малко по-меко: — Някои неща в това дело не ми харесват! Съдът се присъединява към декларацията на мистър Хамилтън Бъргър, който горещо желае да се установи какво точно се е случило.

— Правилно, ваша милост — отвърна Мейсън с безразличие, Сякаш въобще не се досещаше, че забележките на обвинението и съда бяха отправени към него. — Мистър Редфийлд, когато получихте оръжието, обект на спора в момента, в барабана му имаше две празни гилзи, нали?

— Да, мистър.

— Известен ли ви е балистичния термин „подпис на затвора“?

— Да, мистър.

— Какво означава?

— Това е начин за идентифициране на гилзи от куршуми, изстреляни от дадено оръжие. Състои се в търсене на микроскопични следи, оставени по гилзата от затвора. С други думи, при изстрел газовете в патрона се разширяват, като изтласкват куршума през дулото на оръжието, но в същото време притискат гилзата назад в затвора на пистолета.

— Всеки затвор ли има свои индивидуални белези?

— Често пъти при изследване на гилзите може с точност да се установи оръжието, на което принадлежат.

— Анализирахте ли белезите, които ударникът е оставил по гилзите в пистолета, предложен като веществено доказателство № 1?

— Защо?

— А защо не?

— Ами беше излишно — засмя се Редфийлд. — Празните гилзи си бяха в пистолета. Трябва да са били…

— Но — прекъсна го Мейсън — вие чухте сержант Холкъм да дава показания, че е извадил празните гилзи от барабана заедно с неизстреляните патрони.

— Това бе направено, за да възпроизведа изстрели с този пистолет.

— Пазите ли някои от гилзите на изстреляните патрони?

— Да. В лабораторията са.

— Наблизо ли е тя?

— Да, мистър.

— Предлагам в качеството си на вещо лице, което дава показания за представяне на оръжие като веществено доказателство, да сравните белезите, оставени от затвора…

— Това може да бъде направено бързо и лесно.

— А изследвахте ли — продължи Мейсън — индивидуалните белези на куршум № 4 и сравнихте ли ги с тези на смъртоносния куршум?

— Не. Съвсем сигурно е, че куршум № 4 не е изстрелян от това оръжие, мистър Мейсън.

— Въпреки това — настоя Мейсън — може да се окаже полезно сравняването на микроскопичните белези на тези два куршума, както и да се види дали нямат някаква прилика. Едва тогава ще продължа разпита си.

След това адвокатът се обърна към съдията:

— Ваша милост, убеден съм, че имам право да поискам пълно разследване, преди да реша дали да приема това оръжие да бъде представено като веществено доказателство.

— Съдът ще ви даде тази възможност, а също и на обвиняемата. Това още веднъж ни връща към един по-ранен час на днешния ден, когато се повдигна въпросът за непълното разследване. Не само обвиняемата има право да изиска събирането и пълното разследване на всички доказателства. Съдът също има своите права. И той изисква въпросът с куршумите да бъде цялостно и подробно разследван. Мислех, че това вече е сторено!

Хамилтън Бъргър каза намръщено:

— И ние настояваме подробно да се проучат фактите, ваша милост. Искаме да разберем как е възможно да бъдат изстреляни четири куршума от един пистолет, в който има само две празни гилзи.

— Но те са изстреляни от един пистолет! — рече Мейсън. — Не бива да подвеждате съда, мистър Бъргър. В момента доказателствата сочат, че в тази история са участвували най-малко два пистолета.

— Ами ако единият пистолет е бил подменен? — удари с юмрук по масата Бъргър. — Ще използвам всички възможности на службите, за да открия, дали пистолетът е бил подменен и ако е така, от кого!

— Надявам се да го направите — заяви Мейсън и седна.

— Ще призовете ли друг свидетел? — обърна се съдията Кипън към Строн.

— Да, ваша милост. Мистър Олдридж.

— Мистър Редфийлд, сега можете да направите необходимите тестове в лабораторията си — каза съдията. — Ако се нуждаете от повече време, известете ме, факторът време май ще е от жизнено значение за това дело. Съдът би желал да получи резултатите още на предварителното съдопроизводство. А сега, мистър Олдридж, заемете свидетелското място!

Мървин Олдридж пристъпи напред със самодоволен вид, сякаш наелектризираната атмосфера в залата не му беше повлияла ни най-малко. Той положи клетва, съобщи името си и седна със здраво стиснати устни. Отговори и на предварителните въпроси за своята възраст, местоживеене и занятие.

— Мистър Олдридж — обърна се Строн към него, — ще ви покажа пистолет „Колт“, 38-и калибър, номер 17475-ЛВ, отбелязан като доказателство № 1. Познавате ли това оръжие?

— Да.

— Според документите, вие сте го купил.

— Да.

— Къде?

— От един магазин за спортни стоки в Нюпорт Бийч, наречен „Спортни принадлежности за голф, лов и риболов“.

— Какво направихте с този пистолет след покупката?

— Известно време го носих у себе си. После го държах у дома. Случвало се е да го оставям и в колата.

— Насочвам вниманието ви към десети този месец, знаете ли къде се намираше пистолетът този ден?

— Да.

— Къде?

— В жабката на колата ми.

— Беше ли заключена?

— Не, за нещастие! Опитвах се да я заключвам, но явно съм бил небрежен. Когато го потърсих, пистолетът беше изчезнал.

— Кога се случи това?

— Вечерта на десети.

— Какво ви накара да го потърсите в жабката?

— Мистър Пери Мейсън ми показа този пистолет и ме попита дали ми е познат. Разгледах го и му отговорих утвърдително. Бях почти сигурен, че това е пистолетът, който съм купил.

— Освен фабричния номер има ли някакъв отличителен знак, по който можете да разпознаете своя пистолет?

— Да.

— Какъв?

— Ако го огледате внимателно, ще забележите на дръжката къса резка.

— С какво е направена?

— С пила.

— Кога е направена и от кого?

— От мен, същия ден, когато купих пистолета. Отидох във фабриката, взех една пила и издълбах резката върху ръкохватката.

— Имахте ли причини за това?

— Протестирам! — скочи Нийли. — Въпросът е несъстоятелен, маловажен и безпочвен.

— Мисля, че протестът е основателен — реши съдията.

— Добре, ще стигнем до същото по друг път! — рече ядосано Строн. — Освен този пистолет тогава купихте ли още нещо?

— Да, още един като него.

— Какво направихте с другия пистолет?

— Дадох го на годеницата си, Хелън Чейни.

— Защо?

— Да го използва в случай че бъде нападната.

Мейсън се наведе към Нийли и му прошепна:

— Ще настояваме втория пистолет да бъде представен като веществено доказателство. На предварителното съдопроизводство не възразявайте срещу въпроси, които целят внасянето на нов доказателствен материал. Противопоставяйте се само срещу начина на задаване на въпросите, така че да извадите обвинителя от равновесие и да му пречите на прекалено лесния разпит на свидетеля. Оставете ги да измъкнат наяве всичко останало. Не се знае какво може да влезе в работа. Колкото повече неща каже свидетелят, когато застане за първи път на свидетелската банка, толкова по-склонен е да си противоречи след това. Мисля, че сега е моментът да отрежем клона, на който седи Мървин Олдридж.

— Кога за последен път видяхте пистолета? — продължи прокурорът.

— На девети.

— Този месец?

— Да.

— Къде бяхте на девети?

— В Ривърсайд, Калифорния. Трябваше да присъствам на процеса на обвиняемата по това дело.

Строн се намеси припряно:

— Добре познавам правилото, че обвинението няма право да представя доказателствен материал от друго престъпление. Но има случаи, при които може да се направи изключение и аз съм готов да поискам от съответните…

— В момента няма протест — отбеляза съдията.

— Вероятно ще има, ваша милост.

— Запазете аргументите си за тогава.

— За какъв процес говорите, мистър Олдридж? — обърна се Строн към свидетеля.

— Процесът срещу обвиняемата в настоящето дело, уличена в кражба. Беше оправдана. Напусна съда. Позабавих се, за да говоря с общинския прокурор и някои от свидетелите. Когато напуснах сградата на съда, я видях да стои близо до колата ми, която е открита. В онзи момент не ми направи никакво впечатление…

— Няма значение какво сте си мислел — прекъсна го Строн. — Отбелязвайте само фактите.

— Това са фактите. Тогава тя се намираше на метър-два от колата ми.

— Можете да задавате въпроси — каза троснато Строн на адвоката.

— Хайде, Нийли, разпитайте го! — насърчи го Мейсън.

— Какво да го питам?

— Каквото се сетите — посъветва го Мейсън, облегна се назад и сключи пръсти зад главата си.

— Вие купихте и двата пистолета в един и същи ден, така ли?

— Да.

— И платихте с чек?

— Да.

— После изпилихте единия, за да можете да ги различавате?

— Да.

— И оставихте белязания в жабката на колата си?

— Да. От време на време стоеше в колата. Понякога пък го носех в кобур или в джоба си.

— Защо белязахте единия пистолет?

— За да ги различавам. Помислих си, че ако някой път мис Чейни излезе с мен и вземе пистолета си, може да се получи някакво объркване.

— Сега ви разбирам. Мистър Мейсън ви показа този пистолет вечерта на десети, нали?

— Да.

— По кое време?

— Между десет и десет и половина.

— Къде стана това?

— В дома на мис Чейни.

— Къде беше мистър Мейсън?

— На същото място.

— Какво направи той?

— Показа ми този пистолет.

— А вие как реагирахте?

— Казах му, че това е пистолетът, който изчезна от колата ми.

— И вие го взехте от него.

— Да.

— Какво направихте след това?

— Изтичах до колата си, отворих жабката и установих, че моят пистолет липсва.

— После?

— Върнах пистолета на мистър Мейсън.

— Същия пистолет?

— Да.

Нийли се наклони към Мейсън и му пошушна:

— Нищо не постигнах.

Мейсън му отговори по същия начин:

— Няма и да постигнете, докато водите разпита по този начин. Всеки път, когато задавате въпросите си в същия ред, в който свидетелят е изложил фактите преди това пред прокурора, ще получавате едни и същи отговори.

— Май се изложих.

— Попитайте го необходимо ли е било да занесе пистолета до колата, за да открие, че липсва.

Нийли кимна, обърна се към свидетеля и попита:

— Мистър Олдридж, защо решихте да вземете пистолета, когато тръгнахте към колата си, за да проверите дали вашият е там?

— Исках да бъда сигурен.

— В какъв смисъл?

— Че пистолетът в жабката липсва.

— Но за това не е било необходимо да го носите до колата. Трябвало е само да отворите жабката и да видите дали вашият е там.

— Ами реших да ги сравня.

— Искате да кажете, че не си спомняте как изглежда вашия пистолет?

— Мисля, че помня.

— В такъв случай, защо взехте пистолета с вас?

— За да мога да направя сравнение… Искам да кажа… Е, исках да съм сигурен, че това е моят пистолет, а не пистолетът на мисис Чейни.

— Но затова не е било необходимо да го изнасяте навън, след като по белега върху ръкохватката сте могъл веднага да разберете дали това е вашият пистолет, или не.

Олдридж наведе очи и замълча.

— Не е ли така? — попита Нийли. — Наистина е така.

— Още веднъж ви питам, защо взехте пистолета с вас, когато излязохте навън?

— Сигурно съм се объркал.

— Объркал?

— Да.

— Сега не сте объркан, нали?

— Не.

— Можете ли да ми изтъкнете някаква смислена причина, една-единствена! Защо е трябвало да изнесете пистолета извън къщата?

— Не мога. Мисля, че не мога… Казах, че бях объркан.

Нийли хвърли поглед към Мейсън. Адвокатът му кимна одобрително с глава и каза тихо:

— Прекратете!

— Нямам повече въпроси — рече Нийли. Олдридж, доста смутен, напусна свидетелското място.

Мейсън сграбчи ръката на младия адвокат.

— Добра работа свършихте! Когато прочетете за всичко това във вестниците, ще разберете, че репортерите ще припишат на вас объркването на Мървин Олдридж.

— Ваша милост, моля за петминутно прекъсване — каза Хамилтън Бъргър.

— Много добре — постанови съдията. — С оглед на неочакваното развитие на събитията тук, съдът ще бъде снизходителен към адвокатите. Обявявам петнадесетминутно прекъсване. След него съдът очаква доклад, който да изглади част от недоразуменията но делото.

Съдът се оттегли и неколцината адвокати, които присъстваха от любопитство, се втурнаха да поздравят Нийли.

— Чудесно наблегнахте на онзи момент, колега — каза един от тях.

— Блестяща работа! — обади се втори, докато раздрусваше ръката му. — Прекрасен разпит. Мистър Мейсън, имате ценен сътрудник.

— И аз мисля така.

Лицето на Нийли пламна от удоволствие.

Естел Нюджънт си проби път през тълпата, която напускаше съдебната зала, и мина през летящата врата в махагоновата ложа, за да стисне ръката на Нийли.

— Франк, толкова се гордея с теб! Беше чудесен!

— После се обърна към Пери Мейсън и Ивлин Бегби:

— Мис Бегби, наистина се надявам това да помогне… Мистър Мейсън, толкова сте благороден. Дадохте възможност на Франк да се изяви.

— Той се справи прекрасно! — намеси се Мейсън. Ивлин Бегби стисна мълчаливо ръката на Естел Нюджънт, после се извърна и преглътна сълзите си. Мейсън я потупа по рамото:

— Отпуснете се, Ивлин! Няма да продължи дълго!

— Мислите ли?

— Сигурен съм.

Един полицай се приближи до тях.

— Бихте ли се прибрала в помещението за обвиняемите, мис Бегби?

Тя го последва. Нийли се обърна към Мейсън:

— Тъй като повдигнахте този въпрос, за какво по дяволите е взел пистолета?

— За да ги размени.

— Какво?!

— За да размени пистолетите, надявайки се така да обърка следствието. Веднага е разбрал, че това е пистолетът, който е дал на Чейни. Знаел е, че неговият е в жабката на колата. Искал е да спести известни неприятности ма Хелън Чейни и да я измъкне от неудобното положение. Под претекст, че проверява дали неговият пистолет е на мястото си, той е отворил двата пистолета, извадил е патроните от своя, сменил ги е с четирите патрона и двете гилзи от пистолета на Хелън Чейни и е донесъл двата пистолета в къщата. Подаде ми своя пистолет, който вече е бил зареден с патроните от пистолета на Чейни. В момент, когато мислеше, че не го виждам подаде скришом заредения пистолет на Хелън, така че тя да може да ми го покаже, ако й го поискам. След това заяви, че е проверил в колата си и е установил липсата на пистолета.

Нийли и Естел го гледаха онемели.

— Сигурен ли сте във всичко това?

— Абсолютно! — усмихна се Мейсън. — Точно за това му разреших да изнесе пистолета. За да ги размени.

— Знаел сте, че ще го направи?

— Беше ясно като бял ден — засмя се Мейсън. — С Хелън Чейни се споглеждаха съзаклятнически. Тя непрекъснато му правеше знаци Зад гърба ми.

— Но защо му позволихте да го направи? — запита Нийли. — Защо не…

— Смятам, че не можеше с нещо да навреди. Ако бе решил да излъже, това щеше да създаде една прекрасна бъркотия. Обвиняемият в криминалните романи рядко има какво да губи, ако следствието се пообърка.

— Но в такъв случай куршумите… Ето защо наблегнахте на белезите, оставени от затвора върху празните гилзи!

— Стойте наблизо! Добре ще се позабавлявате!

Нийли и Естел се спогледаха, после отново се обърнаха към него.

— Проклет да бъда, ако се сещам какъв ще бъде ефектът от всичко това! — рече Нийли.

— Най-вероятно е да се повиши кръвното на високоуважавания общински прокурор Хамилтън Бъргър. Той седи ей там и се кани да ме обвини, че съм стрелял с другия пистолет. В следващия миг ще открие, че другият пистолет е на Мървин Олдридж. И тогава ще се окаже в една такава каша!…

— А какъв ще бъде ефектът от всичко това върху делото на Ивлин Бегби?

— Тъкмо това е неочакваното и то ще превърне процеса в нещо безкрайно вълнуващо.