Червенокосата авантюристка

5

Пол Дрейк, шеф на едноименното детективско бюро, чиято кантора се намираше на същия етаж на сградата, се завъртя на големия стол за клиенти така, че краката му увиснаха през едната странична облегалка, а гърбът му се залепи за другата.

— Изплюй камъчето, Пери!

Понечил да каже нещо, Мейсън спря замислено, избра си цигара, запали я, известно време наблюдава кръгчетата дим и най-после каза:

— Познаваш Хелън Чейни, нали, Пол?

— Актрисата ли?

— Да.

— Лично не.

— Какво знаеш за нея?

— Не е много. Сегиз-тогиз нейният рекламен агент публикува голямо количество информация. Тя обаче не означава нищо. На екрана Чейни е секси, страстна и прелъстителка, в очите й се чете призив, носи къси поли и съвсем прилепнали към тялото й пуловери, но винаги в рамките на приличието. Това означава, че рекламният й отдел работи извънредно, за да я представи като малка домакиня с престилка, затворени блузи, дълги поли и всичко от този род. Тя действително обича да готви. Нещастна е, че кариерата й пречи да бъде истинска домакиня. Създават й образ на сексбомба. Всъщност е домоседка. Винаги когато има свободно време, плете нещо за някой приятел. Тя…

— Стига! Много е банално.

— Нали! — ухили се Дрейк. — Научих, че пак ще се омъжва.

Мейсън кимна:

— В Лас Вегас всичко било готово, но някой откраднал сватбените подаръци. След това в играта се включил вторият й съпруг, Мерил. Завел дело и объркал всичко. Какво знаеш за него, Пол?

— Нищо особено. Беше актьор, ако може да се нарече така. Мисля, че все още играе. Хелън не блестеше с талант, преди да изиграе ролята на кореспондентката на корейския вестник. Каква е връзката?

— Ивлин Бегби беше арестувана за кражба на бижута от колата на Айрин Кийт. Вчера я оправдаха.

— Да. Делото се гледаше в една каубойска община, нали? Четох за това.

— По-скоро в една от портокаловите общини. В Ривърсайд.

Дрейк поклати глава.

— Сега — продължи Мейсън — искам да издействам някакво обезщетение за Ивлин Бегби.

— Завела ли е иск?

— Все още не. Не мога да докажа, че има предумисъл. Вероятно липсва. Айрин Кийт е подписала иск, но го е направила по настояване на общинския прокурор. Добера ли се до повече факти, може да открия и някаква измама. Тогава Бегби ще е в коренно различно положение. Ако момичето е виновно, всичко щеше да е ясно. Но ако е невинно, както сочат фактите, тогава някой умишлено се е опитал да й навреди. Онзи, който е подхвърлил гривната в мотелската й стая, явно е искал подозрението да падне върху нея. Хари Боулс, който я разпозна като лицето отворило куфара на Айрин Кийт, може да е жертва на неволна грешка, но може и да е замесен в измамата. Научи, каквото можеш!

— Срок?

— Спешно!

Дрейк се надигна от стола.

— Много си добър! — оплака се той, докато отваряше външната врата.

— И още нещо: проучи Стив Мерил! Разбери дали някога се е подвизавал под името Стонтън Вестър Гладън.

— Повтори името! — обърна се Дрейк.

— Стонтън Вестър Гладън.

Детективът го записа в бележника си.

— Предполагам, че искаш информацията след тридесет минути?

— И утре вечер няма да е късно! — засмя се Мейсън.