Червенокосата авантюристка

4

В два и половина, когато телефонът иззвъня, Мейсън беше прегледал повечето от спешните писма. След разговор със секретарката Гърти, Дела Стрийт се обърна към него:

— Айрин Кийт е отвън. Не може ли да изчака, докато прехвърлиш останалата кореспонденция? Писмото до съдията Карвър е спешно.

— Не — поклати глава Мейсън, — съдията Карвър може да почака. Аз й казах два и половина и тя е точна. Доведи я, Дела. Ще отговорим по-късно на Карвър. Между другото, има ли новини от Ивлин Бегби?

— Да. Обадила се е по обяд и е оставила съобщение при Гърти. Джо Падена я е взел на работа. Имал нужда от персонал.

— Добре. А сега да обърнем внимание на Айрин Кийт. Тя вече ме предупреди, че ще използва женските си оръжия. Любопитен съм да видя как действат.

— Действат. Поне засега. Беше решил да посветиш този ден на кореспонденцията, а…

— Спешно е.

Дела Стрийт въздъхна, остави пощата и излезе, за да покани Айрин Кийт в офиса. След малко се върна видимо развълнувана. В гласа й се долавяше почти одобрение, когато обяви:

— Мис Кийт, мистър Мейсън.

Айрин Кийт пристъпи напред. Фигурата й сякаш изпълни кантората и избута на заден план мрачното достолепие на подвързаните с кожа книги, бюрата и етажерките, запълнени с папки.

— Здравейте. Идвам от козметичния салон. Излъскала съм до блясък смъртоносните си оръжия. — Тя се приближи и му подаде ръка: — Много съм слушала за вас, мистър Мейсън. Досущ като на снимките сте. Каква глупост изтърсих!

Мейсън се усмихна и я покани да седне:

— В края на краищата тъкмо това е предназначението на фотографиите.

— Не, не е! Може би ще се учудите, но много хора искат снимки, на които да не приличат на себе си. Предпочитат да бъдат разкрасявани, идеализирани. Но да се върнем към работата. Вие сте твърде зает човек. Искате от мен да направя нещо за онази млада жена, нали?

Мейсън кимна.

— Имам среща с Мървин Олдридж тук — тя погледна часовника си. — Нямате нищо против, нали?

— Олдридж ли? — вдигна въпросително вежди Мейсън.

— Младоженецът — засмя се тя. — Беше готов да сключи брак. Спаси го обирът на бижутата.

Мейсън погледна Дела и тя включи скрития магнетофон.

— Продължавайте!

— Мърв е добро момче. Вероятно сте чувал за него. Прави яхти в Нюпорт Бийч.

— Корабите „Олдридж“?

— Да. Тях. Известно му е какво точно искат младежите и им го осигурява. Много лодки за малко пари. Никой не знае как го прави. Разбира се, количеството помага.

— Та, казвате, той щял да се ожени?

— Да. Той беше младоженецът, аз бях шаферката, а Хелън Чейни младоженката.

— И какво се случи?

— Трябваше да се срещнем в Корона. Мърв Олдридж щеше да дойде от Балбоа през каньона Санта Ана. Хелън и аз пристигнахме от Холивуд с моята кола. От Корона възнамерявахме да тръгнем за Лас Вегас. Там всичко беше уредено. Очертаваше се чудесно сватбено тържество.

— Продължавайте!

— Ами след всичко, което се случи, мистър Мейсън, не разбирам какво значение имат всички тези факти. По-голямата част от станалото може да се прочете във филмовата колона на сутрешните вестници. Бижутата бяха откраднати, момичето беше обвинено и оправдано и…

— Но аз искам да знам фактите.

— Добре. Вие питате — засмя се малко нервно тя.

— И тъй?

— Ами — Айрин Кийт погледна часовника си — предполагам, че съм карала много бързо. Колата ми наистина е неудържима. Стъпи ли на шосето, замърква като котка и се понася като бясна. Не е кола, която се подчинява на закона. Разбира се, тръгнахме по-рано, за да имаме време… В случай че спукаме гума.

Мейсън кимна в знак, че я разбира.

— Мисля, че знаете всичко за Хелън. Тя направи главоломна кариера — от незначителна статистка до звезда. Стив Мерил е негодник. Беше слаб второкласен артист. И няма пукната пара. Иска да измъкне нещо от Хелън. При едно обикновено дело не би имал никакъв шанс. Но ако успее да осуети брака на Хелън и Мърв, може да се надява на откуп. Вероятно няма да повярвате, но Хелън наистина иска да има свой дом, да е защитена… Естествено, тя е като трън в очите на обществото заради ролите си в киното. Но обикновено става така. Винаги е играла роли на куклички с прилепнали пуловери и необуздан характер. Това се харесва на публиката. Стотици пъти съм я съветвала да не приема подобни роли, но филмите се нижат един след друг и на нея това й харесва. Виждате ли какво стана, отплеснах се.

— Бяхте стигнали до срещата в Корона — уточни Мейсън.

— Вярно. Пристигнахме твърде рано. Не искахме да закъсняваме за срещата с Мърв. Той не обича да чака никого.

— Предполагахте, че Мървин Олдридж ще бъде точен?

— До минутка. Той е педант по отношение на времето. Сверихме си часовниците по телефона, така че да се срещнем и да тръгнем веднага.

— Но вие подранихте.

— С двадесетина минути, по-точно, с двадесет и една. Паркирахме и решихме да пийнем по нещо. Хелън смяташе, че в случая е оправдано, а и не се наложи дълго да ме убеждава.

— Значи влязохте в бара и пийнахте?

— Точно така.

— Какво се случи, когато излязохте?

— Забелязах, че капакът на багажника е открехнат, а вътре бяха подаръците, всичките ми бижута, а и бижутата на Хелън. Съвсем необмислено реших да уведомя полицията. Направих голяма грешка. Веднага се намеси шефът на полицията. Сигурно подуши възможност за завоюване на популярност и слава. И вкупом ни натика в полицейския участък. Накара ме да опиша всичко. Появи се Мърв, страшно ядосан. Не можете дори да си представите смразяващата ярост, която го беше обзела.

— Защо?

— Ами той има особен характер. Освен това не обича полицията, закъсненията и да се шуми около него. Когато Мърв прави нещо, обича то да върви като по часовник.

— Така че сватбата беше отложена.

— Да. Задържаха ни до полунощ. Хелън беше като луда, Мърв бесен, а полицията и журналистите на малкия град преживяха своя голям ден.

— Не можахте ли да се измъкнете?

— Вероятно щяхме да успеем, ако полицията не беше изкопала този свидетел. После арестуваха Ивлин Бегби, а мен накараха да подам иск. Предложих на Хелън и Мърв да продължат, а аз да остана и да се оправя с формалностите, но Хелън не искаше да тръгне без мен, а и всичко вече бе загубило романтичността си. Мървин не би чакал никого. Той твърди, че средностатистическият човек губи десет процента от продуктивното си време, за да чака другите. Не би пожертвал за когото и да е повече от пет минути.

— Какво се случи после?

— Предполагам, че знаете останалото.

— Сватбата бе отложена. Спомням си, че четох за това в пресата. Непосредствено след отлагането й, вторият съпруг на Хелън Чейн завел иск срещу нея. Нещо по този въпрос?

Айрин Кийт стисна устни:

— Това е изнудване! Стив Мерил! Този негодник! Цената…

Телефонът отново иззвъня. Мейсън кимна на Дела. Тя вдигна слушалката, проведе кратък разговор със секретарката и се обърна към него:

— Мървин Олдридж. Твърди, че има среща с мис Кийт тук.

Мейсън погледна Айрин Кийт:

— Да влезе ли сега?

— Мисля, че би било чудесно, мистър Мейсън — бързо изрече тя. — Искам всичко да бъде уредено и зная, че Мърв би желал да е наясно какво става. Той може… Може да се разсърди, ако постигнем някакво споразумение, без да съм се консултирала с него.

Мейсън кимна и Дела излезе, за да доведе Мървин Олдридж. Забравила за съществуването на Мейсън, през това време Айрин Кийт бе вперила очи във вратата. Когато тя се отвори, Кийт скочи от стола и бързо тръгна напред.

— Здравей, Мърв! — протегна към него тя и двете си ръце. — Запознай се с мистър Мейсън!

Висок почти колкото Пери Мейсън, широкоплещест, строен и със загоряло от слънцето лице, Мървин Олдридж пое ръцете на Айрин Кийт в своите и се усмихна:

— Здравей, красавице! Как се чувствува шаферката?

Сетне пристъпи напред и се ръкува с Мейсън.

След обичайните любезности Олдридж седна, погледна часовника си и се захвана за работа с деловата експедитивност на председател на директорски съвет.

— Айрин, по телефона ти ми намекна за обезщетение на младата жена, която открадна сватбените подаръци, нали?

— Не ги е откраднала, Мърв.

— Откъде знаеш.

— Беше оправдана.

Усмивката на Олдридж беше по-изразителна от думите му.

— Мърв — замоли го Айрин, — зная, че не го е направила. Чувствам го. Има нещо нагласено в цялата тази работа.

— Мога ли да ви попитам как се оказахте ангажиран в това дело? — обърна се той към Мейсън.

— Бях въвлечен.

— Нормално е Мърв да се чувства засегнат от тази история — намеси се Айрин Кийт. — Тя осуети сватбата му.

— Айрин и Хелън оставиха всички бижута в багажника на колата…

— Заключих багажника, Мърв. Помня, че го направих — настоя тя.

Олдридж кимна, за да й благодари за пояснението, а после продължи:

— Момичетата решиха, че трябва да съобщят за обира в полицията в Корона. Описанието на всички факти и подробности ни отне повече от час и половина. След това се появи онзи човек. По дяволите, как му беше името, Айрин?

— Боулс. Хари Боулс.

— Точно така. Та той бил видял младата жена да се мотае около багажника, поне така твърдеше. Но на делото вчера се, провали напълно. Журито оправда обвиняемата. Тя наистина имаше късмет. Къде е сега?

— Работи.

— Къде?

— В града.

— Мърв, имай ми доверие — прекъсна го Айрин Кийт. — Имам чувството, че… Мисля, че всичко е било предварително нагласено.

Олдридж поклати глава.

— Няма ли да се довериш на женския ми инстинкт?

Погледът му, стоманено твърд, докато преценяваше Мейсън — се смекчи, когато се обърна към Айрин Кийт.

— Ти си прекалено простодушна. Винаги търсиш доброто у хората. Просто не си в състояние да проумееш света, в който живеем.

— Моля те, Мърв. Много присърце взимаш тази история.

Той и се усмихна нежно, сетне отново се обърна към Мейсън. Държанието му беше студено и надменно.

— Какво предлагате, мистър Мейсън?

— Айрин Кийт подписа жалба срещу Ивлин Бегби, като я обвини, че е извършила престъпление. Мис Бегби беше арестувана, после съдена и оправдана. Така случаят приключва незадоволително.

— От чия гледна точка?

— От гледна точка на всички потърпевши.

— Айрин е действала без умисъл по отношение на онази жена. Никога преди това не я е виждала. Шерифът я накара да подпише и тя подписа. Няма никакво правно основание да се предявява иск срещу нея за нанесени щети. Всеки адвокат ще го потвърди.

— Опитах се да убедя мис Кейт да ми даде името на адвоката си и да ми позволи да разговарям с него. Но щом предпочита да обсъжда нещата сама, какво мога да направя аз.

— Всичко това звучи прекрасно, но не бива да държите Айрин отговорна за щетите. Та тя дори не познава момичето. Подписа иска по съвета на властите.

— Май се опитвате да ми разяснявате закона?

— Да.

— Тъй си и мислех — Мейсън се изправи.

— Почакайте, може би неправилно ви прецених.

— И аз мисля същото, по вече е късно за преоценка.

— Мистър Мейсън — замоли го Айрин Кийт, — мисля, че са ви обезпокоили без нужда.

— А пък аз не смятам, че е така — адвокатът прекоси кабинета и отвори вратата.

Айрин Кийт погледна бегло Олдридж и рязко се обърна към Мейсън. Корабостроителят я сграбчи за ръката:

— Хайде, Айрин! Да си вървим!

Адвокатът проследи с поглед затварянето на вратата. Дела изключи магнетофона.

— Шефе, ако тя искаше да се постигне споразумение, защо накара Мървин Олдридж да дойде тук?

Мейсън се извърна и замислено я изгледа. После каза:

— Благодаря ти, Дела!

— За какво? — в очите й се четеше учудване.

— Подсещаш ме за нещо, което щях да пропусна.

— Не те разбирам.

— Мървин Олдридж е точен до педантизъм. Не чака никого повече от пет минути. Държи на точността до секунда.

— Така е, но все още нищо не разбирам!

— Срещата ми с Айрин Кийт беше насрочена за два и половина. Тя е уговорила Олдридж да се срещнат тук. Той се появи петнадесет минути по-късно. Явно тя му е казала да дойде тогава. Спомняш ли си, Айрин ме уведоми, че отива в козметичния салон, за да лъсне до блясък смъртоносните си оръжия. Предупреди ме, че ще пусне в действие сексапила си. Имала е намерение за петнадесетина минути да ми завърти главата, да разбере как стоят нещата и после да изиграе ролята на великодушна светска дама, изгаряща от нетърпение да поправи стореното зло. По-късно в играта се включи и Мървин Олдридж, който по предварителна уговорка или поради вродения си темперамент, се държа възмутително надменно, грубо и студено. Така всички предложения за уреждане на нещата пропаднаха.

— Значи мислиш, че всичко е предварително обмислено?

— Не ще и съмнение. В точно определено време се случи, за да е случайно.

— Тогава мога да ти кажа още нещо. От женска гледна точка!

— Казвай!

— Айрин Кийт се интересува прекалено много от Мървин Олдридж. Предполагам, че обирът на бижутата е бил добре дошъл за Стив Мерил и му е дал време да заведе иск срещу Хелън. Обзалагам се, че когато бракосъчетанието е било отложено, Айрин Кийт не се е скъсала от плач.

Мейсън присви очи:

— Появиха се твърде интересни факти за размисъл, Дела. Струва ми се, че обстоятелствата налагат да предприемем малко разследване и да потърсим допълнителни аргументи, които биха могли да ни бъдат от полза.

— С други думи, отваря се работа за Пол Дрейк — усмихна се тя.

— Позна. Иди да видиш дали е в кантората си. Доведи го, където и да се намира, каквото и да прави. Работата започва да става дебела.

— Което доставя голямо удоволствие на някои хора — подхвърли през рамо тя вече от прага.