Червеношийката

Петдесет и втора глава

— Здравейте, това е телефонният секретар на Елен и Хелге. Оставете ни съобщение.

— Здравей, Елен, обажда се Хари. Пил съм, както сигурно ти става ясно по гласа ми, и съжалявам за това. Наистина. Но ако бях трезвен, едва ли щях да ти се обадя сега. Сигурно разбираш. Днес бях на местопрестъплението. Ти лежеше по гръб в снега на една пешеходна алея по поречието на Акершелва. Намерила те е млада двойка на път към заведението „Бло“ малко след полунощ. Причина за смъртта: значителни наранявания в предната част на мозъка вследствие на удари по главата с тъп предмет. Удряли са те и по задната част на главата; имаше общо три фрактури на черепа освен счупена капачка на лявото коляно и следи от удари по дясното рамо. Предполагаме, че един и същ предмет е причинил всички наранявания. Доктор Бликс прецени, че часът на смъртта е в интервала между двадесет и три и двадесет и четири часа. Ти изглеждаше като… аз… почакай малко.

Извинявай. Та значи, полицейският отряд е открил на местопрестъплението двадесетина различни вида отпечатъци от ботуша в снега на алеята и няколко в снега до теб, но последните са били изпотъпкани, вероятно с намерение да се заличат следите. Засега не са се обадили никакви свидетели, но ние тръгнахме на обичайната обиколка из квартала. Част от апартаментите гледат към алеята и от КРИПОС разчитат на шанса някой да е видял нещо. Лично аз смятам тази вероятност за минимална. Точно тогава по шведската телевизия даваха повторение на шведската „Експедиция «Робинзон»“ — от единадесет без четвърт до дванадесет без четвърт. Шегувам се. Опитвам се да бъда забавен, нали разбираш? А, да, намерихме и синя шапка на няколко метра от мястото, където лежеше ти. По нея имаше петна от кръв и макар че ти бе доста окървавена, по мнението на доктор Бликс кръвта ти не може да е пръснала толкова надалеч. Ако кръвта е твоя, значи шапката може да е на убиеца. Изпратихме кръвта за ДНК-анализ, а шапката е в лабораторията на Техническия отдел — проверяват я за косми и следи от кожа. Ако мръсникът не страда от косопад, то дано поне да има пърхот. Ха-ха. Не си забравила Екман и Фрийзен, нали? Нямам повече подробности за теб, но ми дай знак, ако се сетиш за нещо. Има ли още нещо? Да, Хелге има нов дом при мен. Знам, че промяната за нея е в негативна посока, но така е за всички ни, Елен. Вероятно с изключение на теб. Сега ще си налея питие и ще помисля малко точно за това.

Петдесет и трета глава

— Здравейте, това е телефонният секретар на Елен и Хелге. Оставете ни съобщение.

— Здрасти, пак се обажда Хари. Днес не успях да ида на работа, но все пак позвъних на доктор Бликс. С радост ти съобщавам, че не си била изнасилена и всичките ти земни вещи са непокътнати. Следователно нямаме мотив, макар че, разбира се, може да има причини да не е разполагал с време да осъществи замисъла си. Или да не е успял да го извърши. Днес се обадиха двама свидетели — видели са те пред кафенето „Фрю Хаген“. Има регистрирано плащане от картата ти в „7-Илевън“ в 22.55. Гаджето ти, Ким, седя цял ден на разпит. Описа как си тръгнала към дома му и те е помолил да му купиш цигари. Едно от момчетата от КРИПОС се заяде с него — била си купила друга марка цигари, не каквито пуши гаджето ти. Освен това Ким няма и алиби. Съжалявам, Елен, но за момента той е главният им заподозрян.

Впрочем току-що имах гостенка. Казва се Ракел и работи в ПСС. Качила се да провери как съм. Постоя малко при мен, но почти не разговаряхме. След няколко минути си тръгна. Не мисля, че мина много добре.

Имаш поздрави от Хелге.

Петдесет и четвърта глава

— Здравейте, това е телефонният секретар на Елен и Хелге. Оставете ни съобщение.

— Този месец март е най-студеният, откакто се помня. Термометърът показва минус осемнадесет, а прозорците в този блок са от началото на двадесети век. Всеобщото схващане, че човек не замръзва, когато е пиян, е много погрешно. Али, съседът ми, почука сутринта на вратата ми. Оказва се, че вчера съм паднал доста лошо по стълбите, като съм се прибирал, и той ми е помогнал да си легна.

Трябва да съм отишъл на работа по обед, понеже в столовата гъмжеше от хора, когато си взех сутрешното кафе. Стори ми се, че ме зяпат, но нищо чудно просто да си въобразявам. Страшно ми липсваш, Елен.

Проверих досието на гаджето ти, Ким. Намерих кратка присъда за притежание на хашиш. От КРИПОС все още мислят, че е бил той. Никога не съм се срещал с него, и, Бог ми е свидетел, не съм голям познавач на човешката душа, но от разказите ти за него не ми се струва такъв човек, не си ли съгласна? Обадих се в Техническия отдел — в шапката не били намерили и един-единствен косъм, само нещо, наподобяващо следи от кожа. Ще ги изпратят за ДНК-експертиза; очакват резултатите да са готови до четири седмици. Знаеш ли колко косми губи всеки ден зрелият човек? Проверих. Около сто и петдесет. А в шапката няма нито един. После слязох при Мьолер и го помолих да състави списък на всички осъдени за нанасяне на тежка телесна повреда през последните четири години и в момента са с гладко избръснати глави.

Ракел дойде в кабинета ми с книга. „Нашите птички“. Странна книга. Дали Хелге обича просо? Сигурно ти е много добре.

Петдесет и пета глава

— Здравейте, това е телефонният секретар на Елен и Хелге. Оставете ни съобщение.

— Днес беше погребението ти. Не присъствах. Близките ти се нуждаеха от време, за да се сбогуват, а днес аз не съм в особено представителен вид, така че вместо да отида на погребението ти, мислех за теб в „Скрьодер“. В осем вечерта се качих в колата и потеглих към Холменколен. Не беше добра идея. Ракел имаше гост — някакъв мъж, същия, когото съм заварвал там и преди. Той се представи като някакъв си във Външно министерство и си даде вид, че е дошъл по работа. Май се казва Бранхауг. Ракел не изглеждаше във възторг от посещението му, но, пак казвам, може просто да си въобразявам. Затова бързо си тръгнах, преди да стане прекалено неудобно. Ракел настоя да взема такси. И понеже виждам през прозореца, че моята бричка е паркирана на улицата, очевидно не съм я послушал.

Нещата са, както виждаш доста объркани за момента. Но днес все пак минах край зоомагазина и купих семена за птици. Продавачката ми предложи „Трил“. Взех от тях.

Петдесет и шеста глава

— Здравейте, това е телефонният секретар на Елен и Хелге. Оставете ни съобщение.

— Днес се поразходих до кафене „Рюкте“. Напомня малко на „Скрьодер“. Поне не те гледат два пъти, като поръчаш сутрешна бира. Седнах до един старец и след няколко опита успях да започна нещо като разговор. Попитах го какво има против Евен Юл. Изгледа ме продължително, очевидно не ме помнеше от последната ни среща. Но след като го почерпих бира, ми разказа историята. Старецът бил фронтовак, вече знаех това, и познавал жената на Юл, Сигне, от времето, когато е работила като медицинска сестра на Източния фронт. Записала се доброволка, понеже била сгодена за норвежки войник от полк „Норвегия“. После, когато през 1945-а я изправили на съд за национално предателство, Юл й хвърлил око. Осъдили я на две години, но бащата на Юл, с висок пост в Работническата партия, се погрижил да я пуснат след няколко месеца. Попитах стареца защо това го възмущава толкова много, а той само промърмори, че Юл не бил такъв светец, за какъвто се представял. Използва точно тази дума — „светец“. Юл бил същият като другите историци — пишел митовете за Норвегия по време на войната така, както искали да ги представят победителите. Мъжът не помнеше името на първия й годеник, само се сети, че е бил един вид герой за останалите от полка.

После отидох на работа. Там ме видя Кюрт Майрик. Не каза нищо. Обадих се на Бярне Мьолер — списъкът, за който го бях помолил, съдържал тридесет и четири имена. Дали пък мъжете без коса са по-склонни към упражняване на насилие? Във всички случаи Мьолер е наредил на един полицай да разговаря с тях по телефона, за да провери алибито им, та да намалим броя им. От предварителния доклад виждам, че Том Валер те е закарал вкъщи и когато си слязла от колата му в 22.15, си била спокойна. По неговите думи сте разговаряли за всекидневни неща. И все пак, когато според „Теленур“ си позвънила на телефонния ми секретар в 22.16, тоест, веднага щом си се прибрала, звучиш страшно превъзбудена от нещо, което си открила. Това ми се струва странно. Бярне Мьолер не споделя мнението ми. Навярно си въобразявам.

Трябва скоро да ми дадеш някакъв знак, Елен.

Петдесет и седма глава

— Здравейте, това е телефонният секретар на Елен и Хелге. Оставете ни съобщение.

— Днес не успях да отида на работа. Навън е минус дванадесет на височината на апартамента ми. Телефонът звъня цял ден и когато най-после реших да вдигна, се обади доктор Ауне. Ауне е добър психолог, поне не се преструва на по-малко объркан от нас по отношение на онова, което се случва в главите ни. Старото твърдение на Ауне, че пропукването на всеки алкохолик започва с края на последното препиване, е страхотно предупреждение, но не е непременно вярно. Като се има предвид случилото се в Банкок, беше изненадан колко добре се справям този път. Всичко е относително. Ауне говори освен това и за някакъв американски психолог, който стигнал до извода, че продължителността на човешкия живот е донякъде наследствена, че щом поемем по стъпките на родителите си, и продължителността на живота ни ще прилича на тяхната. Баща ми се превърна в самотник, след като мама почина, а сега Ауне се опасява, че и аз ще стана такъв вследствие на няколко тежки преживявания, с които съм се сблъскал — онази случка във „Виндерн“, нали знаеш. И в Сидни. А сега и това. Е, разказах за моето ежедневие, но ме досмеша, когато доктор Ауне каза, че само заради Хелге не съм се оставил на течението. Заради синигера! Ауне е, както казах, добър човек, но трябва да спре с тия психологически глупости.

Обадих се на Ракел и я попитах дали иска да излезе с мен. Тя каза, че ще помисли по въпроса и ще ми позвъни. Не разбирам защо си причинявам това.

Петдесет и осма глава

— … щение от „Теленур“. Избраният от вас номер не съществува. Това е съобщение от „Теленур“. Избраният…