Цивилизация на статуса

ГЛАВА 26

На сутринта Барънт се осведоми как да стигне до най-близката обществена библиотека. Реши, че трябва да извлече от книгите колкото може повече сведения. Въоръжен с познания за историята и развитието на земната цивилизация, би имал по-добра представа какво да очаква и какво да търси.

Костюмът на Възгледник му осигури достъп до закритите раздели, където се пазеха исторически съчинения. Но книгите го разочароваха. Повечето бяха посветени на древната история на Земята от зората на цивилизацията до началото на атомната ера. Барънт ги прелисти набързо. Докато четеше, в паметта му се завръщаха спомени за отдавна разгръщани книги. Бързо прескочи от антична Гърция и Римската империя към Карл Велики и средновековието, от Норманското нашествие към Тридесетгодишната война, после към кратък обзор на Наполеоновата епоха. Като стигна до световните войни, зачете по-внимателно. Книгата завършваше с избухването на първата атомна бомба. Останалите съчинения по лавиците бяха просто по-разширени варианти на отделни исторически етапи, за които вече бе чел в първата книга.

След дълго търсене Барънт откри тънка книжка, озаглавена „Следвоенната дилема, том 1“ от Артър Уитлър. Тя започваше там, където свършваха останалите — с избухването на атомните бомби над Хирошима и Нагазаки. Барънт седна и зачете внимателно.

Узна за започналата през 1950 година Студена война, когато няколко държави притежавали атомно и водородно оръжие. По това време, твърдеше авторът, сред световните народи вече покълвало семето на масово и нелепо уеднаквяване. Америка яростно се съпротивлявала срещу комунизма. Русия и Китай яростно се съпротивлявали срещу капитализма. Една по една всички световни нации били въвлечени в единия или другия лагер. За осигуряване на вътрешната си безопасност всички държави прилагали най-новите средства за пропаганда и втълпяване на възгледи. За да оцелеят, те смятали, че се нуждаят от строго придържане към одобрени от правителствата доктрини.

Принуждаването на отделната личност да се пригоди към изискванията ставало както по-строго, така и по-изтънчено.

Военната заплаха отминала. Множеството отделни общества на Земята започнали да се сливат в единна свръхдържава, но вместо да отслабва, натискът за пригаждане ставал все по-мощен. Това се налагало от продължаващото взривообразно нарастване на населението и безбройните проблеми при обединяването на национални и етнически общности. Появата на разлики във възгледите можела да се окаже гибелна — вече прекалено много групи имали достъп до свръхубийствените водородни бомби.

При тези обстоятелства не можело да се търпи никакво отклонение в поведението.

Най-сетне обединението било постигнато. Завоюването на космоса продължавало — от Луната през планетите към звездите. Но земните нрави и обичаи все повече закостенявали. Обществото било по-непреклонно от най-жестоките монархии на средновековна Европа, то наказвало всяко противопоставяне срещу утвърдените традиции, възгледи и вярвания. Тези нарушения на обществените условности се смятали за тежки престъпления наравно с убийството и палежа. Наказвали ги по същия начин. Отново се използували античните методи на тайната полиция, политическата полиция и осведомителите. За постигане на върховната цел — еднообразието — били впрегнати всички възможни системи и апарати.

А за онези, които се отличавали, съществувала Омега.

Смъртното наказание било отменено отдавна, но човечеството не разполагало нито с място, нито със средства, за да продължи да прибира растящия брой престъпници в претъпканите затвори. Накрая световните лидери решили да прехвърлят тези престъпници в отделен затворнически свят, повтаряйки по този начин решението, прилагано някога от французите в Гвиана и Нова Каледония, а от британците — в Австралия и Северна Америка. Тъй като било невъзможно да управляват Омега от Земята, властите не се и опитали да го сторят. Те просто се погрижили да гарантират, че нито един затворник няма да избяга.

С това завършваше първият том. Авторската бележка в края уточняваше, че том втори ще бъде изследване на съвременната Земя под заглавие „Цивилизация на статуса“.

Том втори не се намираше на лавиците. Барънт попита библиотекаря и узна, че книгата е била унищожена в интерес на обществената безопасност.

Барънт напусна библиотеката и закрачи към кварталната градинка. Седна на една пейка, заби поглед в земята и се помъчи да мисли.

Беше очаквал да завари на Земята нещо като описаното в книгата на Уитлър. Беше готов да срещне полицейска държава, жестоки мерки за сигурност, угнетено население и растящ дух на недоволство. Но това очевидно бе отминало. Досега не бе зърнал поне един-единствен полицай. Не бе забелязал никакви мерки за сигурност, а хората, които срещаше, не изглеждаха потъпкани и угнетени. Напротив. Сякаш бе попаднал в съвсем друг свят…

Само че година след година корабите пристигаха на Омега със своя товар от затворници с изличена памет. Кой ги арестуваше? Кой ги съдеше? Що за общество ги създаваше?

Трябваше сам да узнае отговора.