Цивилизация на статуса

ГЛАВА 30

Вградените рефлекси грабнаха вкопчените Барънтовци и ги запокитиха през субективното време назад, към ония съдбоносни точки, когато смъртта беше наблизо, когато жизнената тъкан на времето беше разхлабена, когато вече бе възникнала готовност за гибел. Вградените рефлекси заставиха Барънт-2 отново да преживее тези мигове. Но този път към опасността прибавяше пълната си сила и злокачествената половина от неговата личност — кръвожадният доносник Барънт-1.

С меч в ръката Барънт-2 стоеше под ослепителните прожектори сред окървавения пясък на Арената. Беше време за Игрите на Омега. Към него се задаваше саунус, брониран звяр със злобно ухилената физиономия на Барънт-1. Барънт-2 посече опашката на животното и то се превърна в три дребни зверчета, напомнящи плъхове — триподвижки, бързи като невестулки и всяка имаше лицето на Барънт. Той уби две, третата се ухили и ухапа лявата му ръка до костта. Смаза и нея и видя как кръвта на Барънт попива във влажния пясък…

Трима дрипльовци се кикотеха на пейката, а девойката му подаде малък пистолет.

— Успех — каза тя. — Надявам се, че знаете как да го употребите.

Барънт-2 кимна с благодарност и чак сега забеляза, че девойката не е Моера, а провиждащата мутантка, която бе предрекла смъртта му. И все пак той излезе на улицата срещу тримата Хаджии.

Двама от тях бяха непознати с размазани лица. Третият, Барънт-1, прекрачи напред и бързо надигна пистолета си за стрелба. Барънт-2 се хвърли на земята и натисна спусъка на непознатото оръжие. Усети го как потрепера в ръката му и зърна главата и раменете на Хаджи Барънт да почерняват и да се разпадат. Преди да се прицели отново, непреодолима сила изтръгна пистолета от ръката му. Предсмъртният изстрел на Барънт-1 бе огънал края на дулото.

Той отчаяно се метна към пистолета и докато се търкаляше, зърна втория човек, вече с лицето на Барънт-1, да се прицелва внимателно. Барънт-2 усети пареща болка в ръката, вече разкъсана от зъбите на триподвижката. Успя да застреля този Барънт-1 и сред замъгления от болка свят се надигна срещу третия човек, който вече също беше Барънт-1. Ръката му бързо се вцепеняваше, но той намери сили да натисне спусъка…

Ти играеш тяхната игра — каза си Барънт-2. — Смъртният рефлекс ще те изтощи, ще те убие. Трябва да прозреш, да се издигнеш над него. Това не е истина. Всичко става в ума ти…

Но нямаше време за мислене. Намираше се в огромна сводеста кръгла зала с каменни стени в подземията на Съдебното управление. Предстоеше му Божи съд. По пода към него се търкаляше лъскава черна машина с формата на полукълбо, високо почти до гърдите му. Тя приближи към него и в причудливата игра на червени, зелени и кехлибарени светлинки той различи омразното лице на Барънт-1.

Сега неговият враг бе възприел върховната си форма — неизменното машинно съзнание, фалшиво и стилизирано като лъжовните сънища на Земята. Машината Барънт-1 изхвърли напред гъвкаво пипало с бяла мигаща светлина на върха. Докато наближаваше, пипалото се прибра и вместо него изникна шарнирна метална ръка с остър нож на края. Барънт-2 отскочи и чу как острието изскърца по камъка.

Не е както го мислиш — каза си Барънт-2. — Това не е машина и ти не си на Омега. Просто се биеш срещу собствената си половина и това не е нищо друго, освен смъртоносна илюзия.

Ала не можеше да повярва. Машината Барънт пак се задаваше и сега по металната й черупка лъщеше гнусно зеленикаво вещество, което Барънт-2 разпозна веднага — контактна отрова. Хвърли се в отчаян бяг, като опитваше да се спаси от гибелното докосване.

Не е гибелно — каза си той.

По металната повърхност потече неутрализатор, който изчисти отровата. Машината се засили да го размаже по стената. Барънт-2 вяло се опита да я избута настрани. Тя се стовари върху него със зашеметяваща мощ и той чу как ребрата му се пропукват.

Не е истина! Ти позволяваш на вградения рефлекс да те тласне към смъртта! Не си на Омега! Ти си на Земята, в собствения си дом пред огледалото!

Но болката беше истинска и металната ръка с боздугана изглеждаше истинска, когато се стовари върху рамото му. Олюлявайки се, Барънт-2 отскочи.

Изпитваше ужас — не от смъртта, а от това, че ще умре прекалено рано, преди да съобщи на хората от Омега за тази върховна опасност, вградена в собствените им мозъци. Нямаше кой друг да предупреди за катастрофата, готова да порази всеки човек, щом възстанови личните си спомени за Земята. Доколкото знаеше, никой не бе оцелял след подобно преживяване. Ако той можеше да оцелее, значи бяха възможни контрамерки, контрарефлекси.

Надигна се на крака. Още от детство бе приучен на отговорност пред обществото и сега помисли тъкмо за нея. Не можеше да си позволи да умре, когато знанията му бяха жизненоважни за Омега.

Това не е истинска машина.

Повтаряше си го, докато машината Барънт-1 правеше завой, набираше скорост и се нахвърляше върху него от отсрещния край на залата. Застави се да прозре през машината, да види търпеливите монотонни уроци на класната стая, която бе създала това чудовище в съзнанието му.

Това не е истинска машина.

Повярва го…

И стовари юмрук върху омразното лице, отразено в метала.

За миг го прониза зашеметяваща болка, сетне изгуби съзнание. Когато се свести, беше сам у дома, на Земята. Ръката и рамото го боляха, като че имаше и няколко счупени ребра. На лявата му китка личаха следи от зъбите на триподвижката.

Но с раздраната и кървяща десница бе счупил огледалото. Бе го разбил на късчета заедно с Барънт-1 — окончателно и завинаги.