Да се разпита вещото лице

Формата на здравната реформа

Ще чакам да оздравеят очите ми, за да видя, какви хапчета ми е изписал докторът за сърцето.

Предложих на доктора да не ми скъсява дните, а да удължи годините ми. Може каза той, но ще са за сметка на нощите ти.

Обичаше живота много. Но когато се наложи един ден да се раздели с него, извикаха веднага „Бърза помощ“.

Докторът се надяваше пациентът да не загуби памет. Нямаше кой да му плати лекарствата, които му даде.

Човек е човек, когато е на път. Но когато е на път за болницата, нещата могат да се променят.

Първото нещо, което падна, като се разклати здравето ми, бяха зъбите. И понеже имам перде на очите, не можах да ги открия и си сложих чене.

От сблъсъка ми се родиха идеи. Понеже лежа в болница казват, че и те могат да са болни.

Само здравите си пациенти преглеждам. На болните давам лекарства и като оздравеят, да заповядат.

Докторът ме караше да пия на гладно. А аз пия както ме е учил дядо — само когато ми е жадно.

Накарах лекаря да удължи живота ми, за да имам време да си изхарча парите. Той ги видя и каза, че ще ми стигнат само за лекарствата.

Не работя. В момента даже съм в болнични. Не можах да изградя добро мнение за себе си и се разболях.

Не се уморих да повтарям, че съм болен. От многото повтаряне забравих да питам доктора, от какво.

Имах проблеми със здравето. И докато ги показвах на доктора, аз му създадох проблеми. Наложи се да му давам първа помощ.

Ако не бягаме за здраве, да се опитаме поне да го задържим с тичане.

Примерът му беше толкова заразителен, че се чувствам като болна.

Всяко търпение си има граници. И това разбрах, когато на границата ми поскаха паспорта.

Отстъпвам, когато ме настъпят. Но настъпя ли някого, не отстъпвам, докато не разбере, защо го настъпвам.