Във всяко правило търся изключение. Дори когато дисквалификацията стана правило на моя живот.
Забелязал съм, че като кажа нещо не както трябва, но където трябва, го чуват хора, не които трябва и го занасят не там, където трябва.
Молбата му бе дребна. Искаше два лева. Но я написа на три листа, за да разберат, че си е направил труда да иска.
Знаех, че съм обратен. Но когато ме попитаха за обратното на острото, се обърках.
Докато мерих за трети път плата забелязах, че от единия край някой, без да мери, си отрязъл толкова, колкото си иска, а не колкото му трябва.
Причините да стигна до тук, са много. Но като основна причина изтъквам факта, че няма къде другаде да отида.
Там, където е текло пак ще тече. Някъде мед. Другаде масло. При някои мед и масло. А при мен капе от счупена керемида.
Нямам проблеми. Но имам познат, който на всеки и по всяко време може да ги създаде. Стига да поискате.
Докато плувах в собствени води, видях някой да се дави и вика за помощ. Излязох бързо и се обадих в полицията да го приберат.
При делението се получи грешка. Докато умножавах, момчето до мен се научило само да събира, без да изважда.
Редовно си правя сметка на парите, но често се налага да бъркам в портмонето на жена ми.
Вземат ли да повтарят името ми на висок глас, няма начин да не дойде и фамилията ми.
Не ми върви, затова пия. Дано ми тръгне по вода.
Не забравих от къде съм. Но попадайки в съда, се замислих.
Попитах за пътя на щастието. Хората вдигнаха рамене и ми посочиха пътечката, по която да се върна, ако не го открия.
Разрешиха ми да пиша. Дадоха ми заглавието и ми казаха от коя книга да преписвам, ако не умея сам.