Да се разпита вещото лице

Рефлексия

Грешно тълкувате думите ми. Не ви казах да си гледате работата, а да работите.

Ако трябва да бъда честен, не си затварям очите, като гледам истината в очите, а само си слагам тъмни очила.

Движа се по план. Но не по моя. А по разписанието на градския транспорт.

Не си коригирах гледната точка. Коригирах си само зрението, за да виждам по добре.

Взели сте крайно решение! Сложете го в началото на коридора, за да не ме питат постоянно хората: това, последното ли е?

Преименувах се. Само и само да запазя фамилията.

Очертават се два пътя. Или да хвана гората, или да чакам да я изсекат и да остана да живея сред пънове.

По различно време почнахме училище, но по едно и също го завършихме. Защото, докато той повтаряше всеки клас, аз оставах да го чакам.

Изтъкан съм от нерви. Само здравината им ме притеснява, когата се обтегнат до скъсване.

Под напрежение съм. Включих котлона и се чудя, какво да сложа в тигана.

Противен, до доказване на противното.

Като потъващ кораб — сигурен, че ще стигне дъното.

Търсен, като развален лев, само за връщане.

Оглеждащ се, като митничар в безмитна зона, за колега.

Като даващ надежда, скрит зад голи обещания.

Различен на ръст, в зависимост от положението, което заема.

Гледан, като на обратната страна на медала, само от любопитство.

Долен, от горе до долу.

Като прототип на долен тип.