Нямах намерение да почивам, но се наложи. Като починах, разбрах, че нямам намерение и да работя, ако не се наложи.
С моето куче не само сме добри приятели, а направо братя. Живее при моите условия, а аз се храня като куче.
Отчитайки сравнително нисък ръст на теглото си, забравих за килограмите, които трябваше да кача, за да го постигна.
Подтискайки жаждата си за живот, слушам приятелите, които ме съветват да не се наливам всеки ден.
Затворен в себе си, често се питам, какво ли ще стане, ако реша да се заключа в стаята с друг като мен.
Преценявайки оценката, която ми дадоха разбрах, че нямам много време за самооценка.
Грешките, които допуснах, можеха да се увеличат с още една, ако бях пропуснал възможността да ги проверявам една по една.
Пораснах само за един ден, като разбрах, колко съм малък на ръст за годините си.
Понеже меря времето в пари, половин час вече търся в една пачка, къде се губи един лев.
За да опозная себе си по-пълно, се запознах и с материалите, писани навремето за мен самия, от мен лично.
Изкупувайки чужди грехове, много внимавах за тези, които ми приписваха.
Трупайки знания в големи количества, загубих памет, къде точно съм съхранил любовта си към тях.
Нищо не ми остана, освен да се преборя и със себе си. Не исках да ми тежи на съвестта, че не съм опитал.
Има събития, в които ставаш център на внимание. По простата причина, че си бил само страничен наблюдател.
Събирам кураж да пиша за себе си. Но още не съм подбрал изразни средства, с които искам да се охарактеризирам.
Не чувам вече вътрешния си глас. Защото не си запушвам ушите, когато някой вземе да ми крещи.
Гледам на себе не само като на човек, който може да си прави сметката. Но и като на човек, който може да я попълва, ако му я изпразнят.
Правя две грешки: Като пиша, се опитвам да чета. Като спра да чета, не мога да продължа да пиша.
Повтарям си на глас старите грешки. Понеже не чух последната, се наложи да повторя всичките.
Не ми трябваше време да оценя това, което щеше да се случи с мен, ако тихо на ухо, не чух това, което щях да кажа.