Да се разпита вещото лице

Философия на недоказаното

За славата давам всичко! За пътя към нея, колкото ми поискат.

Когато търся себе си, не искам никой да ми се пречка!

На каква цена да продам съвестта си, като е изтъкана от съмнения.

Тежко понасям изневерите. Особено когато изневерявайки на себе си, откривам чуждо участие.

Усетя ли в живота си чужда намеса, не се примирявам, докато не стане моя.

Държиш ли да имаш собствено име, не използвай при запознанства фамилията си.

Каква роля в живота си да избера, като на сцената му всички са заети.

Пропуснах последните 15 години от живота си и се измени цялото съдържание на изминалите 45 години.

Държа да имам собствено тегло и това ме прави относително спокоен.

Толкова много вяра има в мен, че и жена ми взе да се съмнява.

Защо съвестта ми не е чиста? Много просто: Докато си миех главата, си затварях очите.

Разбирам какво искат да ми кажат хората, само когато четат моите произведения.

Раздвоен съм и тогава, когато трябва да се самоопределя.

Излезе ли ти име! Сложи му и бащиното!

Съзнателно не говоря, когато мисля. Но затова е виновна устата ми.

За много неща, които виждам в живота, само съм чел в книгите. Затова, ако искате да ви ги покажа, мога само да ги опиша.