Държим се всички за един, когато той черпи. И един за всички, когато той не плаща.
Намерих компромисен вариант: Когато съм пиян до козирката, да си свалям шапката.
Не ставам за работа. За услуга обаче ставам веднага, ако някой реши да ми услужи с пари.
Дистанцирам се от всеки. Даже враговете си държа на разстояние, за да са ми винаги на мушка.
Задържам се на повърхността на водата, защото съм стъпил на главата на този, на който морето му е до колене.
Не дърпам дявола за опашката, а дърпам съседа да я хване.
Колко далеч бях от горчивата истина и колко близо до човека, който се опита да ми я поднесе с кафето.
Белезите по главата ми от борбата с живота започнаха да изчезват, след като се появиха следите от борбата в съзнанието ми.
Положението ми взе да се влошава. След като се затворих в себе си, установих, че съм превъртял и ключа на входната врата.
По обясними причини пиша кратко. Не виждам и не чувам добре. А понеже и заеквам, не разбирам, какво говоря.