Да се разпита вещото лице

Заключение

Властта не е вечно изкуство, но иска постоянни зрители.

По едно си приличаме ние българите: че имаме мнение по всеки въпрос и съмнение по всеки отговор.

Имаме различен стандарт на живота и стандартна оценка за различията.

За разстоянията между хората съдим от дистанцията на времето.

Да помним историята си, за да не ни карат да учим географията на съседните народи.

Завършиш ли философия, завърши и математика, за да разбереш колко е вярна.

Най-близо до истината се оказва само този, който, преди да се реши да я покаже, се опита да я заобиколи.

Българска традиция: Да посрещаме гостите с хляб и сол, а те да ни изпращат само целувки.

Не приличам много на себе си. Но имам смелостта да си го призная.

Покажи кой ти е приятел и ще ти кажа на каква цена си го спечелил.

Не станах ортак с дявола, но го писах за гарант, когато теглих заем.

Нищо човешко не ми е чуждо. Даже мога да се увълча, ако някой ми се озъби.

Желанието да дадеш нещо от себе си, не изключва нежеланието да го притежаваш.

При запознанство си казвам само фамилията, разчитайки, че името ми е известно.

Признавам: Написах романа за живота си по разкази на очевидци.

Потвърди се правилото, че за изключенията спираме да говорим, когато станат правила.

Имам съществени претенции към себе си. И смятам да ги предявя, като му дойде времето.

От всички сделки, които съм сключил през живота си, с най-продължителен ефект, но на най-ниска цена, се оказа сделката със самия мен.

Знам си цената. И много се ядосвам, когато някой ми я сложи, без да ме е питал дори.

Времето не е наше. А изгледи да го променим са метеорологически неблагоприятни.

Имам вяра в утрешния ден. Търся спонсори да я засиля.

Истината за живота е една. Различни са само гледните точки.

Характерен белег на нашата икономика е, че има политическа воля да тръгне напред, но няма човешки ресурс, да я подкара отзад.

Докато пишех заключението, някой ми взел извода и сега се налага да си правя друг.