Даниел Щайн, преводач

1

В българската ортография са приети и двете изписвания — юдеи и иудеи. По-естествено за българската фонетика е Ю-то. Иудея е област, иудим е дума на иврит и се превежда на български „евреи“. Юдея се налага с гръцкото произношение на името, после възприето и в латинския. — Бел.ред.

2

„Още самата дума «християнство» представлява недоразумение; всъщност — имало е само един християнин и той е умрял на кръста. Самото «Евангелие» е умряло на кръста. Онова, което от онзи момент наричат «Евангелие», винаги е било противоположно на това, заради което той е живял — било е «лоша вест», дисангелие.“ (Ницше Ф. Залезът на кумирите. С.: Захари Стоянов, 2004, с. 217) — Бел.ред.

3

Йом ха-Шоа, Денят на Катастрофата, национален ден на траур в Израел и извън пределите му, установен от Кнесета на 12 април 1951 г. за евреите-жертви на нацизма по времето на Втората световна война. Денят е 27-и от месец нисан, обич. м. април. — Бел.ред.

4

Арнолд Франц Валтер Шьонберг (1874–1951) е австрийски композитор, модернист. Той е създателят на музикалната система от дванадесет тона, наречена додекафония. Емигрира в Лос Анжелис, където създава и „Оцелелият от Варшава“. — Бел.прев.

5

Сър Ели (Елиезер) Визел (р. 1928) е писател и общественик с унгарско-еврейски корени. Оцелява и в Аушвиц, и в Бухенвалд. От 1955 г. живее в САЩ. Автор на над 40 художествени и документални книги. Удостоен е с Нобелова награда за мир през 1986 г. за обществената му дейност против расизма, насилието и потъпкването на човешките права. — Бел.прев.

6

Клод Ланцман (р. 1925) е френски журналист и кинодокументалист. Известен е с филма „Шоа“, 9-часов документален разказ за нацистките лагери на смъртта, изграден само от интервюта. Получава много награди, между които „Сезар“. — Бел.прев.

7

Дитрих Бонхьофер (1906–1945) е роден в Бреслау (дн. Вроцлав, Полша) в лекарско семейство. Следва богословие в Тюбинген, Рим и Берлин, води нелегални курсове за проповедници и развива т.нар. Изповядваща църква, отхвърляща нацисткия контрол над християнските общности. Един месец преди края на Втората световна война е обесен в концлагера Флосенбург. — Бел.прев.

8

Основна черта в юдаизма като Законник, правила за поведение и съблюдаване на обредите (практиката, действията). — Бел.ред.

9

Тук и нататък библ. цитати са по Българска Библия, прев. от 1940 г.; © 2007–2013 Библия БГ (Естир 2007). — Бел.ред.

10

Чорная пуща, в днешна Беларус „Тъмния пущинак“ е употребяваното сред възрастното население име на Беловежската гора. — Бел.прев.

11

Prenzlauer Berg, също наричан Prenzlberg, заможен моден квартал в центъра на Берлин, днес привличащ туристи, млади хора и хора на изкуството. — Бел.ред.

12

Еврейски съвет от 12 или 24 души начело със „старейшина“ — през Втората световна война административен орган на еврейско самоуправление, създаван от германските окупационни власти принудително във всяко гето. Използва се и за еврейски функционери, част от нацисткото управление и от унищожаването на техни събратя. — Бел.ред.

13

Ксендз или ксьондз: полски католически свещенослужител. — Бел.прев.

14

Хасиди, секта, отделила се от ортодоксалния юдаизъм. Появява се през XII-XIII в. в Германия, намира широко разпространение в Полша и Литва. — Бел.прев.

15

Народна гвардия (пол. Gwardia Ludowa): военна организация на Полската работническа партия, действала през 1942–1943 г. в окупирана Полша; през 1944 г. става част от полската армия. — Бел.прев.

16

Евреи от Иберийския полуостров; с декрета от Гранада (1492 г.) са прогонени от Испания, после и от Португалия и се разселват по целия средиземноморски ареал. Запазват своя испанско-еврейски говор, известен като ладински. — Бел.ред.

17

Терминът „златно сечение“ е въведен от Леонардо да Винчи като пропорция за „идеалното човешко тяло“; известно още като златна или божествена пропорция или златен коефициент; има стойност прибл. 1,618. — Бел.ред.

18

Юдейски град в близост до Йерусалим. Тук е била лятната къща на Захария, бащата на Йоан Кръстител. — Бел.прев.

19

И днес манастирът на сестрите на Сион Ecce Homo (1858) е една от многото забележителности в Йерусалим. — Бел.ред.

20

Операции при спряно сърце; кръвта в тялото на пациента се движи от машина за екстракорпорално кръвообращение (ЕКК). — Бел.ред.

21

Седемте Ноеви заповеди, или Седемте Ноеви закона, формират главната част от Ноевия кодекс, набор от морални наредби, които според устната Тора (Талмуд) Бог дал на синовете на Ной, т.е. на цялото човечество. — Бел.ред.

22

Bnei Akiva (в превод Децата на Акива) е религиозно ционистко младежко движение с над 125 000 членове в 37 страни по света. Основано през 1929 г. като младежко крило на движението „Мицрахи“. Водят се от разбирането, че основната заповед на юдаизма е да емигрират в земята на Израел. — Бел.ред.

23

Базиликата на Света Дева Мария на Светата Броеница е единствената в света църква, построена от бивш сатанист — Бартоло Лонго (1841–1926), разкаял се, преминал към доминиканския орден. Обявен от папа Йоан Павел 11 за „блажен“ през 1980 г. — Бел.ред.

24

Ексвото (exvotos) и ретабло (retablos) са картинки, които се заръчват на художник от благодарност за чудо, станало след молитви с хората или техни близки. Закачат се по стените на храмовете. — Бел.прев.

25

Баал или Ваал е бог в западносемитската митология, един от двамата плавни богове на народите, обитаващи териториите на Финикия и древните земи на Сирия, Ливан, Израел и Палестина през 2–1 хил. пр.н.е. — Бел.прев.

26

Секта в юдаизма, последователи на Исус и неговото учение. Дават обет да не ядат грозде и производните му (вино), да не си стрижат косата и да не докосват мъртвите. — Бел.прев.

27

Едно от най-старите дървета, използвани от хората, е египетската, или магарешката смокиня сикомора — Ficus sycomorus. В древността е широко разпространена в Судан, Сирия, Египет, Палестина, Кипър и Крит. — Бел.ред.

28

Селевкидите са елинистична династия, зародила се след смъртта на Александър Македонски през 312 пр.н.е. от неговия македонски генерал и диадох Селевк. — Бел.прев.

29

Moshav е форма на кооператив с основни принципи индивидуално земеползване във вид на аренда и индивидуално потребление. — Бел.ред.

30

Шалом Алейхем (истинско име Соломон /Шломо/ Наумович Рабинович; 02.03.1859–1916) е еврейски писател, драматург и просветител. Взема псевдонима Шалом Алейхем (мир вам — традиционно еврейско приветствие). — Бел.прев.

31

Хедер — еврейско начално религиозно обучение, обикновено стая (вкл. в дома на преподавателя), където събират децата; типично за еврейските общности в Беларус, Полша и Руската империя от XVII в. нататък. — Бел.прев.

32

„Бар мицва“ означава буквално „син на закона/заповедта“, „Бат мицва“ — „дъщеря на закона“. Според еврейската традиция, когато детето достигне пълнолетие (13 г. за момчетата и 12 г. за момичетата), вече става отговорно за постъпките си! — Бел.ред.

33

Сутана: дълга горна дреха на католически свещеник, носена извън богослуженията; йерархията определя цвета — черна за свещениците, виолетова за епископи и т.н. — Бел.прев.

34

Акра или Ако — град в Северен Израел, в областта Галилея, морски курорт и рибарско пристанище. — Бел.прев.

35

Днешният Мегидо е град на приблизително 40 км на югозапад от Галилейско море. — Бел.ред.

36

Вилнюс на полски; името идва от река Вилня. — Бел.прев.

37

Януш Корчак, или Хенрик Голдшмит, още Старият доктор (22.07.1878 — 5 или 6.08.1942 г. в Треблинка) — лекар, педагог, писател, публицист, обществен деец, офицер от полската армия. Със Стефания Вилчинска създава и управлява Дом за сираци за еврейски деца на улица „Крохмална“ №92 във Варшава. — Бел.ред.

38

НКВД — Народен комисариат по вътрешните работи на СССР, тясно свързан с тайната полиция; през 1946 г. е преобразуван в Министерство на вътрешните работи. — Бел.прев.

39

Всесъюзна комунистическа партия (болшевики) — от 1925 г. Преименувана в Комунистическа партия на Съветския съюз (КПСС) на XIX-я конгрес през 1952 г. — Бел.прев.

40

„Полският март 68-ма“: полските медии подемат „разобличаването на ционистите в Полша“. Лидерът на ПОРП Владислав Гомулка намеква в реч, че полските евреи са свободни да напуснат страната. Ок. 30 000 полски евреи емигрират. — Бел.ред.

41

В смисъл на „майчин език“, „езика на еврейските майки“ (идиш). — Бел.ред.

42

Таблиците, открити в Угарит, разкриват Ваал като съпруг (или син) на богинята Ашера (майката на всички богове, небесната жена). — Бел.прев.

43

Францисканците, или Орденът на по-малките братя, както е официалното му име, се смятат и до днес за най-големия католически монашески орден. — Бел.прев.

44

Ам хаарец — в разговорния език между евреи: невежа, особено по отношение на писмеността и познаването на религиозните закони. — Бел.прев.

45

Галаха (или халаха) — една от най-важните части на Устната Тора, регламентираща религиозния, семейния и гражданския живот на евреите. — Бел.ред.

46

Паняряй (Понары) — днес предградие на Вилнюс. Там „Айнзатцкоманда 9“ с помощта на литовската спомагателна полиция и частите на Вермахта през юли-август 1941 г. унищожава 30 000 евреи. Други данни сочат, че в „Понарското клане“ са загинали над 80 хил. души. — Бел.ред.

47

Галифѐ (от фр. Galliffet) — популярни у нас под името бричове. По името на френския генерал Гастон Галифе (1830–1909), който ги въвежда като униформа за кавалеристите. — Бел.прев.

48

Табха е местност на северния бряг на Галилейското езеро. Тук се намира Планината на Блаженствата, където Исус произнася прочутата си проповед. — Бел.ред.

49

Друзите са племе, изповядващо особена разновидност на мюсюлманската религия, в която почита и Мойсей, и Исус Христос. Те сами се наричат „муахидуни“, т.е. вярващи в единния Бог. — Бел.ред.

50

Харолд Хенри Роули (1890–1969) — английски учен библеист, професор и почетен доктор на редица европейски университети. Специалист по Стария завет. — Бел.прев.

51

По онова време единственият контролно-пропускателен пункт в Йерусалим между Израел и Йордания. Днес там има мемориален паметник. — Бел.ред.

52

Голда Меир (1898, Украйна — 1978) е израелски министър-председател от 1969 до 1974 г. Тя е първата жена министър-председател на Израел и третата в света. — Бел.прев.

53

Жид: рус. нар. обидно нарицателно за „евреите, които са виновни за всичко“. — Бел.прев.

54

Израелската служба за вътрешна сигурност Шин Бет, позната и като Шабак, е един от трите клона на Главната израелска служба за сигурност; едва през 2002 г. се регламентират със закон. — Бел.ред.

55

На върха на планината Тавор (в Галилея) се е състояло Преображението Господне (виж Матей 17:1–2). — Бел.ред.

56

Езеро в Швейцария. — Бел.прев.

57

„Зеленый шатер“ („Зелената шатра“), роман на Л. Улицкая, издаден през 2011 г. — Бел.прев.

58

Ал-Хаким би Амр Аллах (996–1021), наричан „лудият халиф“, станал халиф на Северна Африка и Египет на 15-годишна възраст; започва гонения над евреи и християни. Разрушава църквата на Светата гробница (на Исус Христос) в Йерусалим и забранява християните да отиват на поклонение на Божи гроб. — Бел.ред.

59

През 1043 г. се затворила Вратата на проповедите и заедно с нея за целия свят се затворила религията на муахидуните. — Бел.ред.

60

Прозелитизъм — вид политика на една вяра да разпространява и разпростира своето учение и да привлича хора извън паството си. — Бел.ред.

61

Най-големият следвоеннен погром над еврейското население в Полша на 4 юли 1946 г.; 40 евреи (и двама поляци) са убити, а други 80 са ранени. — Бел.прев.

62

Маца — безквасен хляб, който играе основна роля в пасхалната вечеря и е Новозаветен символ на Христовото тяло. — Бел.прев.

63

Гиюр — предвиденият в Тората акт на превръщането на неевреин в евреин; присъединяване завинаги към еврейския народ и спазване на заповедите на Всевишния (мицвот). — Бел.ред.

64

Миньян: за молитва в синагогата на ортодоксалните евреи е нужен „миньян“ — присъствието на „кворум“ от десет души, над 13-годишни; кадиш: една от важните еврейски молитви, водена често и на арамейски. — Бел.прев.

65

Светото причастие. — Бел.прев.

66

Сред многото имена в Стария и Новия завет, които се отнасят за Христос, са напр. Розата от Шарон и Лилията на долината. А гр. Зихрон Яков е наречен на бащата на барон Ротшилд, познат е и като „Израелската малка Европа“. — Бел.ред.

67

В талмудисткия трактат Sukkah се казва, че „винаги съществуват не по-малко от 36 пълни еврейски праведника, на живота и делата, на които се крепи света“; Света Тереза Авилска е испанска монахиня кармелитка. Смята се, че заедно с Йоан Кръстни са основали ордена на Босите кармелити. Свети Франциск Салски е провъзгласен от папа Пий XI за покровител на журналистите и на католическата преса. — Бел.ред.

68

Есхатология е област в теологията, която разглежда „последните“ събития от историята на човечеството: края на света, изкуплението, задгробния живот, съдбата на Земята и човечеството; катастрофите, които сполетяват народа на Израел поради непокорството им спрямо законите и волята на Бог. — Бел.ред.

69

Йерусалимският събор, наричан също и Апостолският (44–49), е събиране на апостолите на Йерусалимската древна община с Павел от Тарсус и неговите придружители. Взети са важни решения за новата християнска религия, напр. за Кръщението и че езичниците не е нужно да се обрязват и да спазват 365-те табута, за да станат християни. — Бел.ред.

70

Деяния 10:15. — Бел.ред.

71

Всъщност Второто еврейско въстание избухва през 130 г. в римска Палестина в опит прогонените след първото въстание юдеи да си възвърнат контрола върху Йерусалим и Храмовия хълм като единствено място за извършването на ритуалните еврейски жертвоприношения. — Бел.ред.

72

Има се предвид областта на изток от долината на река Йордан, на югозапад от Голанските възвишения. — Бел.прев.

73

Песах (еврейската Пасха, през март-април): отбелязва изхода от Египет и робството преди 3300 г.; Шавуот (края на м. май — началото на юни): възпоменание за даването на Тората, Закона, на евр. народ на планината Синай; Сукот (септември-октомври): както е казано в Тората, Празник на веселието — приключва прибирането на реколтата и следва Йом Кипур, когато се опрощават греховете на евреите. — Бел.ред.

74

Първите три евангелия от Новия Завет се наричат синоптични — тези от Матей, Марко и Лука, защото в тях се говори за едни и същи събития, свързани с Исус, и се цитират едни и същи негови изречения, често съвпадащи дословно. — Бел.прев.

75

Намерените в Юдейската пустиня „Ръкописи от Мъртво море“ (днес в „Музея на книгата“ в Йерусалим) са написани на иврит и арамейски език. Специалистите ги разделят на „библейски“ и „сектантски“. Първите са преписи на библейски текстове, близки до съвременната Библия. Сектантските са трактати за норми на поведение, коментари (теологически и астрологически), непокриващи се с разбиранията на главните течения на юдаизма от това време. Част от ръкописите са публикувани и дават основания на историци да твърдят, че са по-ранни от християнската епоха и са предвестници на ранното християнство. — Бел.ред.

76

Ритуалът на масата, наречен „Седер“, с който започва еврейската Пасха, повелява, след като се скрие слънцето, еврейските семейства да се съберат на празнична трапеза, за да четат заедно Агада (или Хагада, Устен Закон) — книга, която разказва за освобождението на синовете на Израел от 400-годишното египетско робство. — Бел.прев.

77

Моше бен Маймун (1135–1204) е известен еврейски философ, лекар, равин, изследовател на Петокнижието и законотворец. — Бел.прев.

78

Бигос — полско ястие с кисело и прясно зеле, няколко вида свинско месо и пушени колбаси, гъби, чесън и сини сливи. — Бел.прев.

79

Драники (рус.) — постни картофени кюфтета (крокети или тиганички). — Бел.прев.

80

На иврит думата peot означава „край“, „ръб“; ашкеназите я произнасят „пейс“. Това са характерните за ортодоксалните евреи кичури/плитки, които започват от горния край на бакенбардите. — Бел.прев.

81

Хала е съботен еврейски хляб, който се замесва с мед и ябълки. Той задължително присъства и на празничната вечеря на Рош а шана — еврейската Нова година. — Бел.прев.

82

Абу Джафар Мухаммад ибн Мухаммад Насир ад-Дин ат-Туси (1201–1274), персийски математик, механик, астроном, философ, разностранен учен. Абу Али ал-Хюсеин ибн Абдалах ибн Сина, или Авицена (ок. 980–1037) е персийски лекар, философ, учен, поет и музикант, естествоизпитател. Смятан за баща на съвр. медицина. — Бел.прев.

83

Цадик (от ивр. праведник): в юдаизма — благочестив, безгрешен човек, ползващ се с особеното разположение на Бога, но по-скоро като маг, езотерик, чудотворец и старейшина, „талисман“ по местата, където са живели, и тези места се добавяли към имената им: напр. Любавички (от Смоленските Любавичи). — Бел.прев.

84

Ешиботник (от ивр. презиращ труда). В религ. учебни заведения „ешива“ младите „студенти“ са учени да приемат Тората и религ. практики (молитвата) като единствено смислено съществуване, без да работят. — Бел.прев.

85

Митнагдимите са противници на хасидизма от средите на ортодоксалните равини и водачите на еврейските общини. Като религиозно движение хасидизмът възниква в края на XVIII в. сред евреите в Полша, Литва и Русия. — Бел.прев.

86

„Игра на стъклени перли“ е роман от немския писател Херман Хесе (1877–1962), публикуван през 1943 г. — Бел.ред.

87

Ционизмът (от ивр. цийонут) е форма на национализъм на евреите и еврейската култура, поддържащ идеята за еврейска национална държава на територията, определяна като Земята на Израел. Думата е производна от Цион — името на един от двата хълма на стария Йерусалим. През 1975 г. резолюция на ООН осъжда ционизма като форма на расизъм и расова дискриминация. — Бел.ред.

88

Йозеф II е император на Свещената Римска империя през 1765–1790 г., както и ерцхерцог на Австрия, крал на Бохемия, крал на Унгария, държавник-реформатор, ярък представител на просветения абсолютизъм. — Бел.прев.

89

Йозеф Файхер фон Зоненфелс (1732–1817) е австрийски юрист, последовател на школата на Кюно, представител на камерализма, застъпник на просветения абсолютизъм. — Бел.прев.

90

Кагал (или кахал, ивр. народно събрание), орган на самоуправлението на еврейска община в диаспората и посредник във връзките й с държавата. — Бел.прев.

91

Има се предвид писателят Е. Т. А. Хофман, който е и пруски чиновник и за кратко губернатор на Великополските земи — частта, присъединена към Австрия. — Бел.ред.

92

Деяния 2:1–4. — Бел.прев.

93

Деяния 2:9–11. — Бел.прев.

94

Ойкумена — от др. гръц. „населената земя“, обитаемата, заселената от човечеството част от земята; понятието употребява за пръв път гръцкият географ Хекатей Милетски (VI — до нач. на V в. пр.н.е.), който включва в него познатите на древните гърци Европа, Предна и Мала Азия, Индия и Северна Африка. — Бел.прев.

95

Галабия, още: галаба, джелабия, джелаба (араб. и егип. араб.) — мъжка (и бедуинска) дреха, покриваща изцяло тялото. — Бел.прев.

96

Кипа, ермолка — традиционна еврейска мъжка шапчица. — Бел.прев.

97

Гой (ивр.) — еврейското обозначение на неевреите, заимствано от Библията, където е в смисъл на по-долно стъпало от еврейския народ: Бог е определил единствената цел за съществуването на гоите да служат на народа израилев. Има пейоративен смисъл. — Бел.прев.

98

Пещерата Махпела (от ивр. „Двойната пещера“) е най-важната забележителност в Хеброн. Смята се, че тук са погребани Адам и Ева, а след тях и библейските патриарси и жените им — Авраам и Сара, Исаак и Ребека, Яков и Лия. Днес там се провеждат както еврейски, така и мюсюлмански богослужения. — Бел.ред.

99

Името идва от дъбравата Мамре (в северозападната част на Хеброн), под чиято сянка Авраам се е удостоил да приеме Самия Господ, разпънал шатра и създал жертвеник на Бога (Бит. 13: 14–18), наблизо е пещерата Махпела. — Бел.прев.

100

Антоний Велики, или Свети Антоний, е египетски християнски монах-аскет. Във виденията му се появявал Сатаната в човешки образ, като черно хлапе или съблазнителна жена, за да го въвлече в грях на блудство, но и в образа на демонични зверове, за да го мъчи телом. — Бел.ред.

101

Целибат (църк.) — предписание, касаещо католическото духовенство, мъжете-свещеници да са неженени и да останат такива, докато са духовни лица; безбрачие. Узаконено от Папа Григорий VII в XI в. — Бел.прев.

102

Гивати: пехотна бригада от Армията за отбрана на Израел, в състава на Южния военен окръг. Сформирана през декември 1947 г. в Палестина с командващ Шимон Авидан, с когото писателката прави алюзия в романа си. Бригадата участва в Шестдневната война и във Войната на Съдния ден. — Бел.ред.

103

Освен явленията във Фатима и Лурд, тези от Гарабандал са не по-малко значими и прочути. След като Ватикана не оповестява пред света третото пророчество от Фатима, Светата Майка се явява в селцето Гарабандал (провинция Сантандер) в Испания пак пред деца, като най-напред Архангел Михаил възвестява за предстоящите появявания на Мадоната още на 18.VI.1961 г., а на 1 юли им казва, че утре ще слезе Божията Майка. Първото й явяване е на 2.VII.1961 г., тя се показва на четирите момичета в образа на Божията Майка от планината Кармел. Последната й поява е на 13.XI.1965 г. На 19.VII.1962 г. тя прави чудо, както и във Фатима — публично, с много очевидци и дори е заснето. — Бел.ред.

104

В Книгата на пророк Исаия, в писанията относно Юдовите врагове, бременност и раждане са описани с едно прилагателно (harah „бременна“) и активно причастие (yoledet, „този, който ражда“). В българския превод това е незабележимо: „Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачне и ще роди син, И ще го нарече Емануил (Т.е. Бог с нас.)“, Исая 7:14. — Бел.ред.

105

Мидраш (евр., мн.ч. мидрашим) е тълкувание на религиозни текстове в рабинския юдаизъм. Мидраш означава на първо място „изследване, изучаване“, след което също и „тълкувание“ и „учение“. Основните сборници Мидраш са два. — Бел.ред.

106

Авторката използва трудно преводимото на български умалително „голованчик“ (с корени от рус., укр. и беларус.). Тук то изразява характерна патологична изява на болестта хидроцефалия (несъразмерно по-голяма главичка) при децата, но с мило, състрадателно значение. — Бел.прев.

107

Препратките, използвани от героите в романа, не са съвсем точни. Етимологично като „престъпление“, „спънка“, „изкушение“ думата scandalum води към късния латински, а гръцката scandalon означава „капан или примка за врагове“. Към средата на XII в. във френския език scandale се употребява в смисъл на „дискредитиране, причинено от нерелигиозно поведение“. — Бел.ред.

108

Хилел Вавилонеца (или Хиллел ха-Закен, края на I в. пр.н.е. — до нач. на 1 в. от н.е.), велик кабалист от епохата на Втория Храм. Бил назначен за глава на Синедриона (ок. 30 г. пр.н.е.). Знаел и проповядвал, че по-лесно ни е да обичаме себе си, но трябва да се научим да обичаме ближния си. — Бел.прев.

109

Синагогата в античния град Дура-Европос на р. Ефрат е открита по време на разкопки, ръководени от М. Ростовцев през 1932–1935 г. Забележителна е със своите добре съхранени фрески на библейски сюжети, в които се срещат и езически символи и образи. Те са свидетелство, че не всички еврейски общини в III в. са спазвали старозаветната забрана за изобразяване на хора. Днес те са експонирани в Националния музей в Дамаск. — Бел.ред.

110

Бейт-Алфа (още Бейт-Халфа, или упоменатия в Талмуда град Хилфа) се намира в източната част на Израелската долина. През 1929 г. археолози изкопават древна синагога там, която е ориентирана южно, към Йерусалим. Целият й под е украсен с мозайки. Два надписа (на арамейски и на гръцки) обявяват, че мозайките са изпълнени по времето на император Юстиниан (518–527 г.) и авторът им е Марианос и сина му Ханин. Признати са като водещи образци на еврейското изкуство от византийския период. Основни са библейските сцени (напр. жертвоприношението на Исаак). — Бел.ред.

111

Цар Давид е признат за пророк от юдаизма, християнството и исляма. Традиционната Библия казва, че цар Давид е бил погребан на хълма Сион в Йерусалим. До гроба му има действаща синагога с неговото име. Арфата и лирата са два струнни инструмента, най-често споменавани в Библията. (Напр. в Пс. 150:3 се говори за арфа и лира). Лирата е водещият инструмент в оркестъра по време на втория храм. Цар Давид е свирел отлично на лира, затова тя е била на особена почит сред левитите. Единственото изображение на арфа е открито на мозайка в Газа от VI в. сл. Хр., където е представен Давид, свирещ на арфа, не на лира. — Бел.ред.

112

Есфир (или Естир, от ивр.) е главна героиня на едноименната книга от Танаха, Стария Завет. Една от знаменитите библейски жени, дъщеря на евреина Мардохей от Суза, съпруга на персийския цар Ксеркс. Като се възползва от магнетичното си въздействие върху него, тя спасява народа си от изтребление. — Бел.ред.

113

Скит (от гръцки) е християнска монашеска обител. Уединено отшелническо жилище, самостоятелно или обособено в рамките на манастир. — Бел.ред.

114

Неофитството е явление, при което човек, току-що приел вярата, с голяма ревност се старае да въплъти в живота си всички норми и изисквания на християнската религия, доколкото ги разбира. — Бел.ред.

115

Република Мордовия е в състава на Руската федерация: Приволжкия федерален окръг и Волго-Вятския икономически район. Столицата на републиката е град Саранск. — Бел.прев.

116

Валаам (карел. Valamoi, фин. Valamo озн. „висока, планинска земя“) е остров в сев. част на Ладожкото езеро, най-големият от Валаамския архипелаг. Там се намира едноименният манастир (ставропигиален мъжки), днес историческа и туристическа забележителност. — Бел.прев.

117

Демонтирий (разг.) — или диамонитирион (гръц.), документ, даващ право на посещение в Атонската Света гора. — Бел.прев.

118

Килиите в Света гора са разположени на хубави места, където има добри условия за живот. Всички килии на Атон принадлежат на манастирите и непосредствено зависят от тях. Всеки, който желае да придобие килия от манастира, в случай на споразумение между манастира и купувача, изготвя така наречената законна омология, в която подробно се изброяват условията за едната и другата страна. — Бел.ред.

119

„Кол Нидрей“ (от арамейски: „Всички обети“) е молитвата, с която започва вечерната служба на Йом Кипур. Нарича се така по първите й няколко думи. Била въведена в литургията въпреки авторитетните критики на доста равини. Като смисъл утвърждава отказа от обети, клетви и оброци на далите ги по-рано. — Бел.ред.

120

„Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.“ (Матей, 20:1). В тази притча се говори за Царството Небесно. Работниците, наети сутринта, са тези хора, които в началото на своя съзнателен живот са избрали да вървят по пътя на спасението, т.е. да работят за Бога. Но има и такива, които се наемат за работа в края на работния ден и работят на лозето само за час. Независимо от това, милосърдният Бог ги дарява със същата надница — Царството Небесно. — Бел.ред.

121

Конгрегациите — както министерствата в светските управления, служещи на изпълнителната власт, подпомагат Римския първосвещеник в управлението на Универсалната църква в различни сфери. Една от ключовите е Конгрегацията за Доктрината на вярата (на лат. Congregatio pro Doctrina Fidei), която е и най-старата от деветте в Римската курия. Основана през 1542 г. от Папа Павел III, днес се съставлява от 23-ма членове, кардинали, архиепископи и епископи от различни държави. Тя е подпомагана и от съвет с 33-ма членове. Предмет на дейността й е развитието на католическата доктрина чрез изследвания, семинари и пр., целящи усъвършенстването на верския интелект, който да може да дава отговори на съвременната наука през погледа на вярата. През 1984 г. префект е кардинал Йозеф Ратцингер (в периода 25.XI.1981 — 2.IV.2005 г.). — Бел.ред.

122

Триъгълникът е добре познат като символ на Великата Троица: Отец, Син и Светия дух. Кръстът, израстващ от Троицата, набляга върху жертвената любов, проявена от Исус при приемането му за разпятие и илюстрира силата на Божията любов в това действие, съкрушаващо греховността. Победа над греха и смъртта. Това е показано в Йоан 3:16 от Библията. (Елица Б. Калоянова, „Геометричен и пластичен синтез на символни форми и композиции въз основа анализ на архетипове културна семиотика“, 2002). — Бел.ред.

123

Филиокве (Filioque) е латинска фраза, която означава „… и от Сина“. Тази добавка бива привнесена към латинския превод на Никео-Цариградския Символ на вярата по няколко причини. Първо, в стремежа си да се противопоставят на арианството, събралите се през 589-а година на Третия поместен събор в Толедо, Испания, отци я въвеждат, за да подчертаят божествената природа на Исус Христос. На второ място, съществува разлика между латинския глагол „procedit“ (изхожда) и гръцкия „έκπορευόμενον“ (произхожда и изхожда), което налага добавката, за да се отрази пълноценно каноничната истина, че Св. Дух произхожда (изхожда изначално и извечно) само и единствено от Отца (Йоан 15:26), но едновременно с това изхожда (извечно) и от Сина, тъй като, както сочи Писанието, Светият Дух е „Дух Христов“ (1 Кор 2:16), а също и че „… всичко Мое е Твое и Твоето — Мое“, т.е. всичко, което принадлежи на Бог Отец, е същевременно и Христово (Йоан 17:10). Последното означава, че Светият Дух наистина произхожда (изхожда изначално) от Отца като Отец, но едновременно с това — изхожда извечно и от Отца, и от Сина. — Бел.ред.

124

Йерусалимската Академия за изкуства се нарича „Бецалел“. — Бел.прев.

125

Исаак (на иврит Ицхак — означава „този, който ще се смее“), евр. мъжко име с библ. произход: един от тримата праотци на еврейския народ, единственото дете на Авраам и Сара. Според Библията Авраам е бил на 100 години, когато Исаак се ражда. Когато Господ им известява, че ще имат дете, двамата стари съпрузи се засмели: „… още и син ще ти дам от нея; да! ще я благословя, и тя ще стане майка на народи; царе на племена ще произлязат от нея. Тогава Авраам падна на лицето си и се засмя, и рече в сърцето си: На стогодишен човек ли ще се роди дете? И Сара, която има деветдесет години, ще роди ли? Но Бог каза: … жена ти Сара ще ти роди син, и ще го наречеш Исаак… (Бит. 18:16–19)“. „А Авраам беше на сто години, когато се роди син му Исаак. И Сара каза: Бог ме направи за смях; всеки който чуе, ще ми се смее. (Бит. 21:5–6)“. — Бел.ред.

126

Акедат Ицхак (Жертвоприношението на Ицхак, но букв. от иврит: „свързването на Ицхак“). Накратко, сюжетът е такъв: Създателят Яхве заповядва на Авраам да принесе в жертва своя син Ицхак и Авраам изпълнява тази заповед на Всевишния, но в последния момент се появява Ангел, който удържа ръката на Авраам, вдигната с ножа над сина, и последният остава жив. — Бел.ред.

127

През 1929 г. арабите искат забрана за евреите да се молят пред „Стената на плача“ в Йерусалим. Започват безредици, които се разпространяват из Палестина. Араби убиват 67 евреи в град Хеброн в инцидент, който по-късно е наречен Клането в Хеброн. Общо в еврейските колонии Цафад и Хеброн са изклани 130 деца, жени, старци. Английската войска въдворява ред чак след седмица. По време на безредиците поне 116 араби и 133 евреи са убити и 339 са ранени. — Бел.ред.

128

Шломо Горен (р. 1917 г., поч. 1994 г.) е една от водещите фигури на религиозния ционизъм. В периода 1948–1968 г. заема длъжността Главен равин на Армията за отбрана на Израел, от 1968 до 1973 г. — равин на Тел Авив, а от 1973 до 1983 г. е Главен ашкеназки равин на Израел. Постулира и се бори, въпреки несъгласието на държавната администрация, че не „Западната стена“, а Храмовия хълм трябва да е мястото за молитви на израелтяните. На 15. VIII. 1967 г. оглавява група от петдесетина души, с които се изкачва на Храмовия хълм и влиза в зданието на Купола на Скалата със свитък от Тората и рог от овен. Въпреки мюсюлманската охрана и израелската полиция, провеждат там колективна молитва. Следва постановление на авторитетните равини, забраняващо изкачването на евреи на Храмовия хълм. — Бел.ред.

129

„Яд ва-Шем“ (на иврит: „Място/памет и име“) е национален „Мемориал на катастрофите (Холокоста) и героизма“ в Йерусалим, в който е събрана информация за евреите — жертви на нацизъм в периода 1933–1945 г. Основан е през 1953 г. и ежегодно е посещаван от над милион души. Произходът на името е от библейски стих: „На тях Аз ще дам в дома Си и вътре в стените Си Спомен и име (Яд Вашем) по-добро от синове и дъщери; На тях ще дам вечно име, Което няма да се заличи“ (Исая 56:5). Разположен на западния склон на Хар ха-Зикарон (планината Памет), музеят включва в себе си няколко мемориални зали и монументи. Архивът е много важен момент в дейността на „Яд ва-Шем“. В него е създадена база от данни за всички убити евреи: съдържа над 58 млн. страници и над 100 хил. фотографии. — Бел.ред.

130

Девети ав (ивр. Тиш’а бе-ав) е национален ден на траур за еврейския народ. На този ден били разрушени Първият и Вторият Храм в Йерусалим, а са се случили още печални събития през вековете (които героят в романа изрежда правдиво). „Ав“ е петият месец в годината, обичайно идва през лятото. — Бел.прев.

131

Всъщност завоевателите влизат в Храма на седмия ден, смята се, че светотатствали и пирували три дни и вечерта на деветия ден запалили Храма. Има подобни свидетелства от написаното от пр. Йеремия и в Талмуда. По новото летоброене това е годината 586-а. — Бел.ред.

132

Строителството на Втория храм започнало през 536 г. пр.Хр., след завръщането на евреите от вавилонския плен. Храмът бил завършен на 15 март 515 г. пр.Хр. По-късно, през 164 г. пр.Хр, бил реставриран от Иуда Макавей. Ирод Велики предприел значимо преустройство и разширяване на Втория храм, придружено с преустройство и на Храмовия хълм. Бил започнат към края на 19 г. пр.Хр. и изцяло завършен през 64 г. сл.Хр. Храмът бил разрушен през 70 г. сл.Хр. от император Тит. От постройката на Храма до нас е достигнала само западната стена, наричана още Стена на плача. — Бел.ред.

133

„Затова поради вас Сион ще се изоре като нива, Йерусалим ще стане грамади развалини, И хълмът на дома Господен като високи места на лес.“ (Михей (Йона), 3:12). — Бел.прев.

134

(Наум 1:15, 2:2, 3:1,2,3). — Бел.прев.

135

„И като затръби третият ангел, падна от небето голяма звезда, която гореше като светило, и падна върху третата част от реките и върху водните извори. А името на звездата е Пелин, и третата част от водите стана пелин, и много човеци измряха от водите, защото се вгорчиха. (Откр. 8:10–11)“. В Русия има вид пелин, чието име е „Чернобил“ („чернобыль“ на укр.), Чернобил, или чернобилник, но след аварията в АЕЦ там през 1986 г. мнозина обръщат внимание на съвпадението. — Бел.ред.

136

Монофизитството е християнска ерес, проповядвано е от цариградския монах Евтихий (378 — ок. 454 г.), ученик на патриарх Кирил Александрийски. Разпространило се в Палестина, Сирия и особено в Египет. Постулира, че Исус Христос имал само една природа — божествена (а не две: Божествена и човешка). — Бел.ред.

137

Арианството е еретическо учение, вълнувало много силно и продължително Църквата. Проповядвано е от александрийския свещеник Арий (Ареус, поч. 336 г.). Получило разпространение и в други градове на Римската империя и особено сред германските племена. Арианите отричат единосъщността на Бог Отец и Бог Син и считат Христос за нещо средно между Бог и човек. По време на Реформацията идеите на Арий били възприети от редица протестантски секти. — Бел.ред.

138

Евангелията често споменават за садукеите и фарисеите, тъй като Исус бил в постоянен конфликт с тях. Те съставляват управляващата класа на Израел. Има много сходства между двете групи, но също и важни различия между тях.

В различните епохи фарисеите са политическа партия и обществено движение сред евреите, което процъфтява в Юдея от времето на въстанието на Макавеите до 70 г., т.е. до превземането на Йерусалим и опожаряването на Втория храм от император Тит. То е в основата на днешните галаха и юдаизъм.

Садукеите са политическа партия, движение или религиозно учение, популярно сред елитарни социални слоеве в юдейското общество преди и в началото на новата ера. Садукеите, също като фарисеите, строго следват предписанията на Танах, но за разлика от тях, не признават устни учения и допълнения. Освен това садукеите са възприемчиви към нормите на гръцко-римската култура и подкрепят проримските настроения и ориентации в Юдея в годините преди и след Христа. — Бел.ред.

139

Тук и до края на гл. 38 заради удобство и запазване на по-гладкия авторов език псалмите не са цитирани от библ. оригинал, но са посочени. Например Пс. 72:18 гласи: „Благословен да е Господ Бог Израилев, Който Един прави чудеса.“ — Бел.прев.

140

Маранафа! (от гръц. μαραναθά), транслитерация в гръцкия език, от арамейски, употр. се винаги в изявително наклонение: „Дойди, Господи!“ (Откр. 22:20) или както само веднъж е употребено в Новия Завет: „Господ наш иде“ (1 Кор. 16:22). — Бел.прев.

141

В оригинала: „Те поискаха и Той им докара пъдпъдъци, И с небесен хляб ги насити.“ (Пс. 105:40). — Бел.прев.

142

Става дума за Центъра за ментално здраве в Кфар Шаул (основан през 1951 г.) край Йерусалим. — Бел.ред.

143

Тверия (на иврит; на гръц. и лат. Тибериас — по името на римския император Тиберий; също: Тивериада) е град в североизточен Израел, на брега на Галилейското езеро (с ок. 40 хил. жители, по данни от 2007 г.). Тверия е сред четирите градове-светини за Израел: заедно с Йерусалим, Хеброн и Цфат. — Бел.ред.

144

„Шин“: предпоследната буква от еврейската азбука. Графически, шин се състои от буквите йод, вав и заин, написани подред. Едната символизира висша сфера на духовността, втората е каналът, вливащ тази духовност в нашия свят, и заин е символ на започващата с нея дума „зан“ — обезпечаващ, даващ жизненост (на духовната основа на съществуването, жизнеността на света), чийто смисъл е пряк намек за Бога-Творец, (по „Тайны еврейского алфавита“, Д. Палант). — Бел.ред.

145

Рядко психическо разстройство, вид мания за величие, при туристи в Йерусалим, които си въобразяват, че са въплъщение на библейски герои и имат божествени и пророчески сили, с възложена специална мисия за спасение на света. За 13 години наблюдения на синдрома в болницата в Кфар Шаул били регистрирани 1200 поклонници с тежки психически проблеми, предизвикани от посещението на Йерусалим. През последните години средно около сто души проявяват този синдром, на фона на два милиона туристи все пак това се счита за относително малко, споделят психиатри (по данни за 2011 г.). — Бел.ред.

146

Пулса де-нура („макат еш“, от арамейски: „огнен удар“; еврейско проклятие, което идва от древността и работи до ден-днешен) е метафора в Талмуда и изобразява „болезнено наказание на нефизическо ниво“. По своята същност проклятието представлява словесна конструкция, насочена да причини вреда на конкретна личност, семейство, дом и т.н. Както обяснява равин Моше Зев Пизем („Русская народная линия“, VI.2014.): Този обред отделя душата на човека от тялото и е опасен и за провеждащите го, ако техният довод не е истинен, могат да умрат мъчително. Прави се в изключителни ситуации и само срещу някой, който твори зло срещу еврейския народ. „Не работи“ върху не-евреи, слепи и глухи.

В интервю раби Йосеф Даян (в романа името е променено) и публициста-общественик Авигдор Ъскин споменават свое участие в проклятието срещу двама премиери на Израел — Ицхак Рабин (1995) и Ариел Шарон (2005). Ъскин твърди, че лично е организирал „пулса де-нура“ срещу Рабин. Месец след обреда премиерът е убит. По-малко от половин година след този за Шарон той изпада в кома, която трае 9 години, до смъртта му на 11.01.2014 г. (Пульса де-нура. Ru.Wikipedia). — Бел.ред.

147

Действителният прототип на героя от романа е Освалд Руфайзен, с монашеско име — брат Даниел; род. през 1922 г. (рожд. име Шмуел; Самуел) в Живец, Галиция, днес Силезийско воеводство, Полша — поч. на 30.07.1998 г. в Хайфа, Израел. Баща — Елиас, майка — Фани, по-малък брат Леон (изр. Ари, след като заживява там). Спасява от гибел стотици евреи в гр. Мирск (в романа: Емск). Онези, които са събрани на площада и разстреляни преди неговото идване в Мирск, намират смъртта си на 9.11.1941 г. При бягството си се спасява в манастир при игуменката Бартковяк. Заминава за Израел (1961 г.). Става монах-кармелит. До кончината си живее в манастира „Стела Марис“ в Хайфа и е пастор в общината на евреи-християни „Св. Яков“ при католическия храм „Св. Йосиф“ в Хайфа. Голям обществен отзвук предизвиква съдебното дело и обжалването по молбата на Руфайзен за израелско гражданство по Закона за завръщането. Описва сам одисеята си в „Автобиография“, публ. в Полша под ред. на проф. д-р Бенигнус Йозеф Банат, известен историк от Ордена на босите кармелити. — Бел.ред.

148

Пастор Дитер Корбах следи живота и дейността на брат Даниел; през 1989 г. заедно с жена си Ирена подготвя и сам публикува малка книжка за него (но го включва в титула като съавтор): Daniel Oswald Rufeisen, Dieter Corbach, Daniel — der Mann aus der Lowengrube, Scriba Verl.; тя предхожда тази на H. Тек. — Бел.ред.

149

Нехама Тек (род. 15.05.1931 г.) е професор по социология в Университета на Кънектикът. Тук е цитирана книгата й: Nechama Tec, In The Lion’s Den: The Life of Oswald Rufeisen. University Press: Oxford 1990. Десетилетие по-късно Амир Гера и Шалом Руфайзен (племенник на отец Даниел) създават документалния филм „Брат Даниел. Последният евреин“, който печели и награда от филмовия фестивал в Хайфа (2001 г.) — Бел.ред.

150

„И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии (Около 11 километра) далеч от Йерусалим. И те се разговаряха помежду си за всичко онова що бе станало. И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях; но очите им се удържаха да Го не познаят.“ (Лука 24:13–16). — Бел.прев.