Демоните на Фуатино

I

От многото си шхуни, кечове и катери, които шетаха между островите в Южните морета, Дейвид Грийф обичаше най-много „Ратлър“, приличащата на яхта деветнадесеттонна шхуна, толкова бързоходна, че си беше спечелила слава от едно време, когато още бе контрабандирала опиум от Сан Диего до Пюджет Саунд, нападала внезапно тюленови колонии в Берингово море и превозвала оръжие до Далечния изток. Непоносимо проклятие за държавните служители, тя е била предмет на възхищение за всички моряци и гордостта на корабостроителите, които я бяха създали. Дори и сега, след четиридесет години плаване, тя си беше все още същата „Ратлър“ и се носеше по морето все по същия изумителен начин, тъй че моряците трябваше да я видят, за да го повярват, и ставаше причина за много разгорещени спречквания — словесни и юмручни — по пристанищата на цялото крайбрежие от Валпарайсо до Манилския залив.

Тази вечер тя плаваше остро срещу вятъра, големият й грот бе безсилно увиснал, шкаторините й изплющяваха слабо всеки път, когато се издигаше върху гладка вълна и леко се плъзгаше с четири възла, гонена от почти недоловимия полъх на бриза. Цял час вече Дейвид Грийф стоеше облегнат на релинга при фоквантите на подветрената страна и гледаше прорязваната от шхуната равна, светеща диря. Леката въздушна вълна, отблъсвана от предните платна, галеше лицето и гърдите му с упоителна хладинка и той се прехласваше от качествата на своята шхуна.

— Ех!… Не е ли красавица, Тауте, красавица!— подхвърли той на наблюдателЯ канака, като галеше обичливо с ръка тиковото дърво на релинга.

— Вярно, господарю — отвърна Тауте с плътен гръден глас, типичен за полинезийците. — От трийсет години съм по корабите, ама друг като тоя не зная. На Раиатеа ние го наричаме „Фанауао“.

— „Родената от зората“ — преведе Грийф галеното название. — Кой я нарекъл така?

Тауте тъкмо се канеше да отговори, но изведнъж съсредоточено заби поглед напред. Грийф погледна:

в същата посока.

— Земя! — каза Тауте.

— Да, Фуатино — съгласи се Грийф с очи вперени в точката, където блесналият от звезди хоризонт беше нащърбен, от черно петно. — Добре. Аз, ще кажа на капитана.

„Ратлър“ продължи да се плъзга, докато очертанията на острова не станаха видими и осезаеми, до

като не се чу сънливият рев на прибоя и врещенето на кози, докато вятърът откъм сушата не донесе до тях ароматния дъх на цветя.

— Ако не беше тая цепнатина, шхуната щеше да мине през прохода в такава нощ — със съжаление отбеляза капитан Глас и погледна към щурвала, здраво найтован от кормчията.

„Ратлър“ спря на една миля от брега и легна н а дрейф, да дочака съмването, та на светло да

предприеме опасното влизане във вътрешния залив. Беше прекрасна тропическа нощ, без никакъв признак на дъжд или шквал. На бака моряците от Раиа1 теа налягаха да спят на палубата, където ги бяха заварили задълженията им. Капитанът, помощникът му и Грийф си постлаха със същото безразличие на кърмата. Те лежаха на одеялата си, пушеха и сънливо разменяха полугласни предположения за Матаара, кралицата на Фуатино, и за любовната история на дъщеря й Наумоо и Мотуаро.

— И дума да не става, те са си от романтично коляно — каза Браун, помощниккапитанът. — Романтични са като нас, белите.

— Романтични като Пилзах — изсмя се Грийф и тая работа бързо ги хваща. Преди колко време беше, капитане, като ви заряза?

— Единайсет години — изсумтя ядно капитан Глас.

— Разправете ми я тази история — помоли Браун. — Казват, че оттогава не е напускал Фуа тино. Вярно ли е?

— Точно така — измърмори капитанът. — Влюбен е в жена си, тая малка мръсница. Открадна го от мен, а по-добър моряк не е имало в търговската флота. . . Нали е холандец.

— Немец — поправи го Грийф.

— То е едно и също — възрази капитанът. — Морето се лиши от добър моряк нея вечер, когато той слезе на брега и Нотуту спря погледа си на него. Види се, харесали са се. И дорде да мигне човек, тя сложи на главата му венец от някакви бели цветя, а не се минаха и пет минути и двамата побягнаха със смях по брега, хванали се за ръка като малки деца. Дано да е взривил тая голяма коралова издатина в прохода. Винаги повреждам един-два листа от медната обшивка, като минавам край нея.

— Разправете ми по-нататък — настоя Браун.

— Друго няма. Това го свърши веднага. Оженил се същата вечер. Не се върна вече на борда. Отидох да го видя на другия ден. Намерих го в сламена хижа в гъсталака, белокож дивак, целият разкрасен с цветя и не знам що си, да свири на китара. Изглеждаше съвсем смахнат. Каза ми да изпратя нещата му на брега. Аз му казах, че когато пукна, тогава ще му ги пратя. И това е всичко. Нея ще я видите утре. Имат си вече три дечица, чудесни палавници. Нося му грамофон и не знам колко плочи.

— И тогава вие го направихте свой търговски агент, господин Грийф? — попита помощниккапитанът.

— Че какво друго можех да направя? Фуатино е остров на любовта, а Пилзах е роб на любовта. Освен това познава туземците.. . един от най-добрите търговски агенти, които имам или изобщо някога съм имал.— На него човек може да се осланя. Утре. ще го видите.

— Слушайте, млади човече — забоботи заплашително капитан Глас на помощника си. — Романтичен ли сте? Защото ако сте, ще си стоите на борда. Фуатино е остров на романтично безумие. Всеки е влюбен в някого. Те живеят с любовта. Тя е в кокосовото мляко или във въздуха, или в морето. Историята на острова за последните десет хиляди години е само низ от любовни похождения. Аз зная. Говорил съм със старците. И хвана ли ви на брега ръка

за ръка със.. .

Внезапно той млъкна и това накара другите двама мъже да се обърнат към него. Те проследиха погледа му, устремил се над тях към гротвантите и видяха това, което виждаше той: кафява ръка, мускулеста и мокра, а до нея от морето се вдигна втора кафява ръка. След това се появи глава с къдрици като на елф, а сетне и лице с дяволити черни очи и бръчици на волен горски смях.

— Господи! — пошепна Браун. — Та това е фавн, морски фавн!

— Това е човекъткоза — обади се Глас.

— Това е Маурири — каза Грийф. — Той е мой кръвен брат по силата на свещената клетва според тукащния обичай. Неговото име е мое, а моето е негово.

Над релинга се показаха кафяви плещи и великолепни гърди и с лекота, без всякакво усилие цялата внушителна снага се прехвърли през релинга и безшумно стъпи на палубата. Браун, който би могъл да бъде и нещо повече от помощниккапитан на една островна шхуна, бе възхитен. Всичките знания, насъбрани от книгите, говореха за безсъмнената прилика на този гост от морските глъбини с фавн. Но тъжен фавн — отсъди младият мъж, когато златистокафявото горско божество закрачи към Дейвид Грийф, който му бе протегнал ръка.

— Дейвид! — посрещна го Дейвид Грийф.

— Маурири, Голям братко! — промълви Маурири. И след това по обичая на мъжете, които са дали клетва за побратимяване, двамата продължиха да се обръщат един към друг не с другото име. а със своето. Освен това те говореха на полинезийското наречие на Фуатино и Браун можеше само да седи и да гадае за какво приказват.

— Много отдалече преплува, за да ми кажеш „талофа“ — рече Грийф, когато гостът седна и от него потече вода по палубата.

— Много дни и нощи съм те чакал да дойдеш, Голям братко — отговори Маурили. — Седях на Голямата скала, където държим динамита, на който ме направихте пазач. Видях ви, като стигнахте входа в залива и се върнахте назад в мрака. Знаех, че ще чакате до сутринта и затова тръгнах подир вас. Голяма беда ни е сполетяла. Матаара толкова дни плаче и те чака да дойдеш. Тя е стара жена, а Мотуаро е умрял и тя скърби.

— Ожени ли се той за Наумоо? — попита Грийф, след като поклати глава и въздъхна според обичая.

— Да. Накрая те избягаха да живеят с козите, докато Матаара им прости и те се върнаха да живеят с нея в Големия дом. Но сега той е умрял и Наумоо скоро ще умре също. Голяма е бедата ни, Голям братко. Тори умря и ТатиТори, и Петоо, и Нари, и Пилзах, и други.

— И Пилзах ли? — възкликна Грийф. — Да не е имало мор?

— Много убиване имаше. Слушай, Голям братко. Преди три седмици дойде непозната шхуна. От Голямата скала видях топселите й в морето. Изтеглиха я с лодките си през прохода, но не се придърпваха край големия риф и шхуната се удари много пъти. Сега е на брега и й подсилват счупените ребра. На борда има осем бели мъже. Имат жени от някой остров далече на изток. Жените говорят на език, дето по много неща прилича на нашия, само че е друг. Но ние го разбираме. Казват, че били отвлечени от мъжете на шхуната. Не сме сигурни, защото те пеят, и танцуват, и се веселят.

— А мъжете? — прекъсна го Грийф.

— Те говорят на френски. Аз зная, защото на твоята шхуна много отдавна имаше помощниккапитан, който говореше френски. Има двама главни мъже и те не приличат на другите. Те са синеоки като теб и са демони. Единият е по-голям демон от другия.

Не ни плащат за нашите ямс, таро и плодове да хлебното дърво. Отнемат от нас всичко и ако се оплакваме, убиват. Така убиха Тори, и ТатиТори, и Петоо, и други. Ние не можем да се бием, защото нямаме пушки, имаме само две-три стари пушки. Те насилват нашите жени. Така убиха Мотуаро, който се спусна да брани Наумоо, а нея сега са отвели на борда на шхуната си. Заради същото убиха Пилзах. Тоя главния от двамата главни мъже, Големия леон, стреля в него веднъж, когато беше във велбота си, и два пъти, когато се мъчеше да изпълзи по пясъка на брега. Пилзах беше смел мъж и туту сега седи в хижата и плаче безспир. Много от хората ги е страх и са избягали да живеят при козите. Но високо в планините няма храна за всички. А мъжете не искат да излизат за риба н не работят вече в градините заради демоните, които им отнемат всичко каквото имат. И ние сме готови да се бием. Голям братко, трябват ни пушки и много патрони.

Аз изпратих да кажат на нашите мъже, преди да тръгна при тебе, и те чакат. Непознатите бели знаят, че си дошъл. Дай ми лодка и пушки и аз ще се върна преди изгрев. А когато дойдеш утре, ще чакам да ни дадеш знак да убием непознатите бели Те трябва да бъдат убити. Голям братко, ти винаги си бил наш кръвен брат и мъжете и жените са се молили на много богове да дойдеш. И ти дойде.

— Аз ще тръгна с лодката с тебе — каза Грийф

— Не, Голям братко — възрази Маурири. — Ти трябва да бъдеш на шхуната. Непознатите бели ги е страх от шхуната, не от нас. Ние ще имаме пушки, а те няма да го знаят. Чак когато видят идването на шхуната ти, ще се уплашат. Изпрати млад мъж с лодката.

Така стана, че Браун, развълнуван от тази романтика и от приключенията, за които бе чел и си бе представял, но никога не беше изживявал, зае своето място на кърмовата седалка на велбота, натоварен с пушки и патрони, с четирима гребци от Раиатеа и управляван от златистокафявия, доплувал по морето фавн, насочил се в топлия тропически мрак към полумитичния остров на любовта Фуата но, завладян от пирати на двадесетия век.