Демоните на Фуатино

V

Като укрепление Голямата скала имаше своите добри страни, но имаше и недостатъци. Беше непревземаема при нападение и двама души биха могли да я държат срещу десет хиляди. А също така тя пазеше изхода към откритото море. Двете шхуни, Раул ван Аювелд и шайката му от главорези бяха затворени като в бутилка. Грийф с цял тон динамит, който беше преместил по-високо на скалата, беше господар на положението. Той го показа една сутрин, когато шхуните се опитаха да излязат в морето. „Валета“ плаваше напред, теглена на буксир от велбот, в който гребяха пленени фуатинци. Грийф и човекъткоза надзъртаха право надолу от безопасно прикритие в скалите триста фута над тях. До себе си бяха сложили пушките и голяма връзка динамит на пръчки с прикрепени фитили и детонатори. Когато лодката доплава под тях, Маурири поклати глава:

— Те са наши братя. Не можем да стреляме. Те са на „Валета“ имаше няколко от моряците на Грийф от остров Раиатеа. На кърмата имаше още един на щурвала. Пиратите бяха долу или на другата шхуна, с изключение на едного с пушка в ръка по средата на палубата. За прикритие той притискаше до себе си Наумоо, дъщерята на старата кралица.

— Този е главният демон — пошепна Маурили — и е синеок като тебе. Той е страшен човек. Виж! Държи Наумоо, за да не можем да стреляме в него.

Поради слабия ветрец и лекото течение на прилива шхуната се движеше бавно.

— Говорите ли английски? — им извика отгоре Грийф.

Мъжът се стресна, изправи пушката отвесно и погледна нагоре. Имаше нещо бързо и котешко в движенията му, а по загорялото му русо лице се четеше настръхнала бойна готовност. Беше лице на убиец.

— Да — отговори той. — Какво искате?

— Върнете се назад или ще вдигна шхуната ви във въздуха — предупреди Грийф. Той раздуха една главня и пошепна: — Кажи на Наумоо да се изтръгне от него и да изтича на кърмата.

От „Ратлър“, която се движеше на малко разстояние зад тях, изтрещяха изстрели и куршумите заплющяха по скалата. Ван Асвелд се изсмя предизвикателно, а Маурири предупреди жената на родния и език. Когато стигнаха точно под тях, Грийф я видя да се дърпа от мъжа. В същия миг той допря главнята до главичката от кибритена клечка, мушната в Цепнатия край на късия фитил, изскочи от прикритието и хвърли динамита. Ван Асвелд беше сполучил Да хване момичето и се боричкаше с него. Човекъткоза го държеше на мушка и чакаше удобен момент. Динамитът падна на палубата, както беше вързан, подскочи и се търколи в шпигата на левия борд. Ван Асвелд го видя и се подвуоми, след това той и момичето се втурнаха презглава към кърмата. Човекъткоза гръмна, но само направи на трески ъгъла на камбуза. Дъждът от куршуми от „Ратлър“ се усили и двамата на скалата се снижиха и зачакаха. Маурили понечи да види какво става долу, но Грийф го задържа.

О — Фитилът беше много дълъг — рече той. — Ще го имам предвид следващия път.

Мина половин минута, докато се чуе взривът. Известно време те не можеха да разберат какво е станало, защото стрелците от „Ратлър“ ги бяха взели на прицел и поддържаха непрекъснат огън. Веднъж, въпреки изсвирилите край ушите му няколко куршума, Грийф рискува да надзърне. С откъснат борд и релинга на бака „Валета“ потъваше, а течението я влачеше обратно в пристанището. Мъжете и хуахинките, който се бяха крили в надстройката й, бяха доплували под прикритието на огъня до „Ратлър“ и сега се катереха на борда. Фуатинците, които бяха влачили шхуната с велбота, бяха отвързали буксира и минали обратно през прохода, сега гребяха като луди към южния бряг.

От полуострова гръмнаха четири пушки и възвестиха, че Браун и моряците му са се спуснали на брега и са се присъединили към схватката. Куршумите, обстрелващи скалата, секнаха и Грийф с Маурили се включиха в стрелбата. Но те не можеха да причинят голяма вреда, защото пиратите от „Ратлър“ стреляха под прикритието на палубните надстройки а вятърът и течението отнасяха шхуната все по-навътре в залива.

Две неща, извършени от Раул ван Асвелд, свидетелствуваха за неговата съобразителност и присъствие на духа и предизвикаха възхищението на Грийф. Като стреляше от „Ратлър“, Раул принуди бягащите фуатинци да се върнат и се предадат. В същото време той изпрати половината си главорези с лодката на „Ратлър“ да слязат на брега и да се прехвърлят през полуострова и по този начин не позволи на Браун да се оттегли на главната част от острова. И до края на утрото възобновяващата се от време на време стрелба подсказваше на Грийф, че отблъскват Браун към другата страна на Голямата скала. Положението оставаше непроменено, освен това, че бяха загубили „Валета“.