Демоните на Фуатино

VIII

Рано сутринта на друг един ден, преди слънцето да бе зажарило с всичката си сила, Раул ван Асвелд направи предложение да преговарят.

Браун донесе вестта от предния пост между скалите. Грийф беше клекнал пред малък огън и печеше къс месо от акула. Предишното денонощие бяха имали късмет. Бяха събрали водорасли и морски таралежи. Техаа беше уловил акула, а Маурили бе хванал доста голям октопод в подножието на цепнатината, където пазеха динамита. Освен това в тъмнината бяха направили две сполучливи плувания за вода, преди да ги подушат тигровите акули.

— Каза, че би искал да дойде да поговори с вас, Но аз зная какво му трябва на тоя гад. Иска да види дали не умираме вече от глад.

— Доведете го — каза Грийф.

— И тогава ще го убием! — възкликна радостно човекъткоза.

Грийф поклати глава.

— Но той е убиец, Голям братко, звяр и дявол! — запротестира човекъткоза.

— Не бива да го убиваме, братко. Не е в нашите обичаи да нарушаваме думата си.

— Това е глупав обичай.

— И все пак е наш обичай — отвърна строго Грийф и обърна парчето месо над жаравата, при което забеляза колко жадно го поглежда и подушва въздуха Техаа. — Когато дойде Големия демон, няма да правиш така, Техаа. Ще си дадеш вид, че не познаваш глада. Я опечи тия морски таралежи, а ти, братко, сготви октопода. Нищо няма да оставяте. Сгответе всичко.

И все още зает с печенето на месото, Грийф се

изправи, когато Раул ван Асвелд дойде в техния стан, придружен от голям ирландски териер. Раул не направи грешката да протегне ръка.

— Здравейте! — рече той. — Чувал съм за вас.

— Аз пък бих желал никога да не съм чувал за вас — отговори Грийф.

— Аз също — отвърна му Раул. — Първо, преди да разбера, че сте вие, мислех, че си имам работа с обикновен капитан на търговска шхуна. Затова успяхте да ме хванете в клопка.

— Мен пък ме е срам да призная, че ви бях подценил — усмихна се Грийф. — Взех ви за дребен крайбрежен обирник, а не за наистина обигран пират и убиец. Затова загубих шхуната си. Сега, струва ми се, сме квит.

Раул ядно се изчерви под загара, но се сдържа.

Очите му шареха по натрупаната храна и пълните кокосови съдини, макар и да прикриваше съмнението и изненадата си. Беше висок, слаб и добре сложен и докато го разглеждаше, Грийф преценяваше характера по лицето му. Очите гледаха остро и смело, но бяха поставени малко близо едно до друго — не изкривяваха лицето, а само бяха мъничко по-близо едно до друго, за да съответствуват на широкото чело, волевата брадичка и долна челюст и раздалечените скули. Сила! Тя лъхаше от лицето му и все пак Грийф усещаше, че на този човек му липсва нещо недоловимо.

— Ние и двамата сме силни мъже — каза Раул с поклон. — Преди стотина години можехме да воюваме за империи.

Сега беше редът на Грийф да се поклони,

— Но ето че сега водим низка борба за налагане на колониалните закани на тия империи, чиито съдбини сме могли да определим преди стотина години.

— И всичко става на прах и пепел — откликна Раул с библейски цитат и седна до огъня. — Закусвайте си. Не ме гледайте мене.

— Няма ли да похапнете с нас? — покани го Грийф. Раул го изгледа изпитателно и прие.

— Целият съм лепкав от пот — забеляза той. —

Може ли да се измия?

Грийф кимна и нареди на Маурили да донесе един кокосов съд. Раул загледа човекакоза в очите, но не видя нищо освен безизразно равнодушие, когато скъпоценната кварта вода се изля на земята.

— Кучето е жадно — рече Раул.

Грийф кимна и още един кокосов съд бе поднесе на кучето.

И пак Раул се завзира в очите на туземците, но не научи нищо.

— Съжалявам, нямаме кафе — извини се Грийф. — Ще трябва да пиете чиста водица. Дай една черупка,! Техаа. Опитайте от тая акула. След това има октопод,! морски таралежи и салата от водорасли. Съжалявам,! че нямаме фрегат. Момчетата ги домързя вчера, та останахме без птиче месо.

Въпреки, апетита, който не би му попречил да дъвче железни пирони натопени в лой, Грийф ядеше нехайно и хвърляше огризките на кучето.

— Майче все още не мога да свикна с тая първобитна храна — въздъхна той и остави яденето. — Виж, консервите на „Ратлър“! От тях бих си хапнал здравата, но тия боклуци. .. — Той взе голямо парче акулово печено и го хвърли на кучето. — Сигурно ще им свикна, ако не се предадете скоро. .

Раул враждебно се изсмя.;

— Аз дойдох да предложа условия — заяви той натъртено. Грийф поклати глава.

— За условия не става дума. Аз съм ви хванал натясно и нямам намерение да ви пусна.

— Вие мислите, че можете да ме задържите в тая дупка! — провикна се Раул.

— Вие няма да я напуснете освен с белезници. — Грийф измери госта с преценяващ поглед. — Имал съм работа с такива като вас и преди. Ние доста добре прочистихме Южните морета. Но вие сте.. . как да го кажа? … Един вид анахронизъм. Вие сте една отживелица и ние трябва да се отървем от вас.! Лично аз бих ви посъветвал да се върнете на шхуната и да си пръснете мозъка. Това е единственият

начин да избегнете другото, което ви очаква.

Преговорите, доколкото те засягаха Раул, се оказаха безплодни и той се върна на своите позиции убеден, че хората на Голямата скала могат да се държат с години, макар че много бързо щеше да се разубеди, ако би могъл да види как Техаа и раиатейците, щом той се обърна гърбом и изчезна от погледа, запълзяха из канарите и засмукаха и захрускаха огризките, недоядени от кучето му.