Демоните на Фуатино

IX

— Сега ние седим гладни, братко — каза Грийф,— но така е по-добре, Маурили, отколкото да гладуваме дълги дни напред. След като се наяде при нас до пръсване и се напи до насита с хубава вода, той няма да остане дълго на Фуатино. Може още утре да се опита да си тръгне. Тая нощ ние с тебе ще спим оттатък върха на скалата, а Техаа, той е добър стрелец, ще спи с нас, ако се реши да мине през върха.

Техаа, единствен от раиатейците, бе достатъчно добър катерач, за да се осмели да преодолее опасния път и зората го завари в защитено от канари местенце, на стотина крачки вдясно от Грийф и Маурили.

Първото предупреждение бяха гърмежите от полуострова, които подсказваха, че Браун и двамата раиатейци са открили огън по започналите да се оттеглят към брега пирати и че ги преследват през гъстака. От орловото си гнездо на върха на скалата Грийф още цял час не можеше да види нищо, докато най-после се появи „Ратлър“, плаваща към прохода. Както и първия път, пленените фуатинци я влачеха на буксир с лодки. По нареждане на Грийф Маурили им даваше указания, докато минаваха бавно под тях. До Грийф лежаха няколко пачки динамит на пръчки, добре стегнати и с извънредно къси фитили.

На палубата на „Ратлър“ имаше много хора. На носа, сред раиатейските моряци с пушка в ръка бе застанал един главорез, за когото Маурили каза, че е братът на Раул. На кърмата до рулевия стоеше Друг. За него бе вързана през кръста, но така, че да не му пречи, старата кралица Матаара. От другата страна на рулевия, с ръка придържана от превръзка се виждаше капитан Глас. По средата, както и преди, Вързан през кръста за Наумоо стоеше Раул.

— Добро утро, господин Дейвид Грийф — извика Раул.

— Все пак аз ви предупредих, че ще напуснете острова само с белезници — отговори натъртено Грийф.

— Няма да убиете всички ваши хора, които са тук при мен на борда — гласеше отговорът на бандита. Шхуната се движеше бавно, на тласъци, както

я влачеха моряците от велбота, и вече се намираше почти точно под скалата. Гребците, без да спират, поотпуснаха греблата, но пиратът с пушката, който стоеше на носа, веднага ги заплаши.

— Хвърляй, Голям братко! — извика Наумоо Маурили

на фуатински. — Аз съм изпълнена със скръб и искам да умра. Ножът му е готов, за да пререже въжето, но аз ще го хвана здраво. Не се бой, Голям братко. Хвърляй, хвърляй направо и сбогом!

Грийф се поколеба, после отпусна главнята, която Маурили раздухваше.

— Хвърляй! — подкани го човекъткоза. Грийф все още се двоумеше.

— Ако те излязат в морето, Наумоо все едно ще умре. Помисли за всички други. Какво е нейният живот пред живота на многото?

— Ако хвърлите динамит или дадете един-единствен изстрел, ние ще избием всички на борда — извика им Раул. — Аз ви хванах натясно, Дейвид Грийф. Вие не можете да убиете тези хора, а аз мога. Ти си затваряй устата! — Последните думи бяха отправени към Наумоо, която нареждаше на родният си език и която Раул стисна за гърлото с едната си, ръка, за да я накара да млъкне. Тя от своя страна го стисна с двете ръце и загледа умолително нагоре към Грийф.

— Хвърляйте, господин Грийф, за да пукнат всичките! — избоботи с плътния си глас капитанът. — Маурили Те са мръсни убийци и кабината е натъпкана с тях,

Главорезът, който беше вързан за старата кралица, се обърна наполовина, за да заплаши капитан Глас с пушката си, в това време Техаа от позицията си по-нататък на скалата, гръмна срещу него. Пиратът изпусна пушката от ръката си и на лицето му се изписа безгранично удивление, краката му се подгънаха, той се смъкна на палубата и повлече с себе си кралицата.

— Ляво на борд! Дай ляво на борд! — закрещя Грийф.

Капитан Глас и канавата рязко завъртяха щурвала и носът на „Ратлър“ се насочи срещу скалата. По средата Раул все още се бореше с Наумоо. Брат му се притече на помощ от носа, като остана незасегнадт от бързата стрелба на Техаа и човекакоза. Когато братът на Раул допря дулото на пушката си до хълбока на Наумоо, Грийф доближи главнята до главичката от кибритена клечка с цепнатия край на фитила. Още докато хвърляше с двете ръце голямата връзка динамит, пушката гръмна и Наумоо падна на палубата едновременно с динамита. Този път фитилът беше достатъчно къс. Взривът екна в мига, в който динамитът стигна палубата, и тази част от „Ратлър“ заедно с Раул, брат му и Наумоо изчезна завинаги. Бордът на шхуната бе станал на трески и тя веднага започна да потъва. Всичките ракатейски моряци от бака се хвърлиха във водата. Капитан Глас посрещна първия пират, изскочил по трапа от кабината, с ритник право в лицето, но го събориха и прегазиха в блъсканицата. След главорезите изскочиха хуахинките и когато се хвърлиха през борда, „Ратлър“ потъна и застана на кила си близо до основите на скалата. Салингите й още стърчаха над водата, когато тя стигна дъното.

Отправил поглед надолу, Грийф виждаше всичко, което ставаше под повърхността. Видя Матаара на дълбочина от един клафтер да се отвързва от мъртвия пират и да плува нагоре. Когато подаде глава от водата, тя забеляза капитан Глас, който не можеше да плува, да потъва на няколко ярда от нея. Кралицата, макар и стара жена, но островитянка, се обърна, доближи се до него, повдигна го и го насочи към стърчащите салинги.

Пет глави, руси и кестеняви, се виждаха тук и там на повърхността между черните глави на полинезийците. Грийф, вдигнал пушка, изчакваше удобен случай да гръмне. Но човекъткоза след една минута сполучи и те видяха един труп мудно да отива на дъното. Обаче раиатейските моряци, едри и мускулести, полуриби, довършиха отмъщението. Те бързо отделиха русите и кестенявите глави. Грийф и Другите видяха отгоре как четиримата останали живи бандити бяха хванати, стиснати, повлечени дълбоко надолу и удавени като псета.

След десет минути всичко свърши. Жените от

Хуахине със смях и кикот се хванаха за борда на велбота, който бе влачил шхуната. Раиатейските моряци чакаха заповеди около салинга, където се бяха хванали капитан Глас и Матаара.

— Бедничката ми „Ратлър“! — охкаше капитанът.

— Нищо подобно — отговори Грийф. — За една седмица ще я вдигнем, ще сложим нови ребра в средната част и ще потеглим на път: — След това се обърна към кралицата: — А ти Маурили как си, сестро?

— Наумоо я няма, и Мотуаро го няма, братко, но Фуатино е пак наш. Денят е още млад. Ще прати дума на целия ми народ по високите места при козите. И довечера отново, и както никога преди, ще пируваме и ще се веселим в Големия дом.

— От колко години вече й трябват нови ребра зад траверсната преграда — каза капитан Глас. — Но хронометрите няма да можем да използваме до края на плаването.